Mamagemelar, стана ми любопитно по коя деноминация боядисвате яйца и правите козунаци...
иди в темата за мунята,изтипосала съм се..
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2024, 23:41 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
ха! сега питаш...
иди в темата за мунята,изтипосала съм се..
Mamagemelar, стана ми любопитно по коя деноминация боядисвате яйца и правите козунаци...
иди в темата за мунята,изтипосала съм се..
За пореден път мисля колко сме тленни. За пореден път плача за човек, който много ще ми липсва.
Мир на душата ти, приятелю.
Мир на душата ти, приятелю.
Напоследък си мисля колко бързо пораства детето ми. На малко над 2 м е, но вече е съвсем друго човече от това, което прибрах от родилното! Мисля си как някои неща се преживяват само веднъж в живота и това едновременно ме изпълва с благодарност и мъничко тъга!
Мисля си за още едно детенце, но после си казвам, че нищо може да не е такова с каквото този път бях благословена като лека бременност, леко раждане, леко възстановяване, здраво, красиво и благодатно детенце. Мисля си дали да бъркам още в тестето или да приема това което ми е раздадено вече и да се задоволя с него.
Мисля си за още едно детенце, но после си казвам, че нищо може да не е такова с каквото този път бях благословена като лека бременност, леко раждане, леко възстановяване, здраво, красиво и благодатно детенце. Мисля си дали да бъркам още в тестето или да приема това което ми е раздадено вече и да се задоволя с него.
Lygia страхотно е че се радваш на каквото имаш, но няма как да се презапасиш с него. Изживей си го пълноценно и доволно. Няма кой да ти го вземе. Страхотно е , че именно сега в хубава пролет детето е на 2м. и имаш дълги месеци хубави сезони за разходки с количка из паркове и градинки! Много хубаво време се е родило 
За трудностите в живота...
За това,което трябва да търпя...
За това,че нищо не мога да направя,за да променя нещата....
За това,че вярвам,че ще дойде и за мен и децата ми, спокойствие и мир и благодат!🍀 🙏
За това,което трябва да търпя...
За това,че нищо не мога да направя,за да променя нещата....
За това,че вярвам,че ще дойде и за мен и децата ми, спокойствие и мир и благодат!🍀 🙏
Bella-ciao, добре го каза. Искам да си ги взема тези моменти и да си ги бутилирам и да си ги отварям по-късно и да си ги преживявам отново и отново все едно за първи път и факта, че времето наистина лети и ще мигна и ще са минали 20 години и няма да мога да го върна назад наистина ме натъжава, колкото и глупаво да звучи, при все че все хубави и много първи неща тепърва предстоят!
Мисля си за това как като листа се отронват хора от животите ни,
как остават едни празнини и колко би било добре да успяваме да намерим механизми, чрез които тези празнини да не бъдат черни, всепоглъщащи дупки, а да можем някак да се връщаме не само с тъга към спомените. Защото... това е животът, загубите са неизбежни и се натрупват върху ни, трябва някак да им устоим и да не се загубим и ние, преди да ни е дошъл реда.
Днес изпращаме един човек, живял достойно, красиво и цветно почти деветдесет години. Имах късмета и честта преди няколко години с нещо да го впечатля и да ми изпрати покана за приятелство във ФБ, и от тогава нещата, които виждах и четях от него бяха глътка въздух, огънче, светлинка. Нали знаете как има хора - източници на позитивизъм, такива, с които общуването ти носи лекота и хубаво чувство.
Аз трябва да се радвам, защото до последния си ден този човек е бил добре, до последния си ден с ясни идеи и мечти за следващия.
Това е благословия и огромен късмет, все повече го осъзнавам.
Но ми е мъчно... за мен си сигурно. Защото в кратуната си съм още дете, дето иска да си има хората и нещата, с които му е добре.
Светъл път и много небесни цветни палитри, професор Овчаров!
как остават едни празнини и колко би било добре да успяваме да намерим механизми, чрез които тези празнини да не бъдат черни, всепоглъщащи дупки, а да можем някак да се връщаме не само с тъга към спомените. Защото... това е животът, загубите са неизбежни и се натрупват върху ни, трябва някак да им устоим и да не се загубим и ние, преди да ни е дошъл реда.
Днес изпращаме един човек, живял достойно, красиво и цветно почти деветдесет години. Имах късмета и честта преди няколко години с нещо да го впечатля и да ми изпрати покана за приятелство във ФБ, и от тогава нещата, които виждах и четях от него бяха глътка въздух, огънче, светлинка. Нали знаете как има хора - източници на позитивизъм, такива, с които общуването ти носи лекота и хубаво чувство.
Аз трябва да се радвам, защото до последния си ден този човек е бил добре, до последния си ден с ясни идеи и мечти за следващия.
Това е благословия и огромен късмет, все повече го осъзнавам.
Но ми е мъчно... за мен си сигурно. Защото в кратуната си съм още дете, дето иска да си има хората и нещата, с които му е добре.
Светъл път и много небесни цветни палитри, професор Овчаров!
Скрит текст: 
За тленността си мисля. Колко е тънка границата живот - смърт. Днес бях на погребение на деветдесетгодишен човек /навършил ги/, вярно е по реда си, но мъка пак има. И да, мъката е само за оставащите. Силно вярвам, че преминалите отвъд са добре.
Усещането е тежко. Около Коледа тати беше много зле. Мама ни се обаждаше, бяха в болница, уж лечение, а не се повлияваше. Аз си мислех наистина в онзи момент, че ще си отиде. Помня как я попитах, ще се срещнем ли пак някога някъде? Ще бъдем ли пак заедно като си тръгнем от тук?
Моята баба има много силна връзка с дядо ми. Сякаш го усеща. Не ѝ бяхме казали още , че татко е починал ( нейния син) и тя разказа как дядо ѝ се явил през нощта ( или го сънувала) и само го попитала " Кольо, за мен ли си дошъл?". И на другия ден леля ѝ казала , че татко е починал. Тя е на 88, виждам че вече не е същата силна , жилава женица. И все пак, никога няма да съм готова за раздялата.
Препоръчани теми