За какво си мислите постоянно напоследък?

И когато я загубим пак първо за нея се сещаме. На 51 години съм, майка е покойник от точно 9 години и няма ден, в който да не си мисля за нея. Ставам и лягам с подсъзнателна мисъл " майка умря, няма я". Когато ми се случи нещо хубаво, първо за нея се сещам, когато е нещо лошо стане, пак за нея мисля най напред. Съжалявам, че приживе не я ценях достатъчно, случвало се е да я упреквам, да й се сърдя, да не я търся нарочно. Един вид я наказвах за това, че не постъпва така, както аз смятах, че е правилно. Колко самонадеяна и глупава съм била, приемах я за даденост, както сега ме приемат моите деца. Но колелото се върти и всичко се повтаря...

Повечето хора се събират със семействата си по празниците, дори да не се разбират много добре, защото имат чувство за дълг, а и да "оправят" взаимоотношенията си, ако е възможно. Не всички са такива егоисти, че да мислят само как да не си нарушат спокойствието.

За съжаление не се сещам за майка ми нито в добро, нито в лошо. Избягвам да споделям с нея каквото и да било. Така си постла.

Фрау, извинявай, ама за какъв егоизъм говорим, ако на семейното събиране всеки със всеки се скарва съвсем по селски?! Ми, честно казано именно тези хора не разбирам защо си го причиняват. Да отидеш някъде и да скапеш празника на 10 човека, просто защото си вкиснат, ми седи си дОмА, дет се вика

Ами като знаеш, че идва "любимият" роднина, който скапва празника - не ходиш. Или не го каниш роднината.

Ами никога не съм била на семейни събития, на които всеки се кара с всеки или въобще някой да наруши добрия тон. Не ми се е случвало, въпреки че не съм много млада и много събирания съм имала. Няма ги вече бабите и дядовците ми и баща ми, отдавна ги няма, и това тежи, а не, че трябва да стана по- рано като съм на гости на майка ми. Не че трябва, просто го давам като пример.

Браво, че не си виждала. Но някои сме виждали. И като деца сме виждали.

и аз не съм виждала , ни викове, ни крясъци
но, студени отношения, хипокритско държание и приктити зад усмивка нападки- да!
същото е, че даже и по- натоварващо
мне, мерси!

За мен има огромна разлика между това да отидеш насила на семейно събиране, или пък по задължение, на което 2/3 от присъстващите не са ти приятни, респективно няма да се чувстваш удобно, което неминуемо ще рефлектира върху поведението ти /съответно и върху това на съпруг/съпруга/. И има вероятност да натовариш и себе си.
И другото - да отидеш на семейно събиране, на което ще има дребни неща, които няма да ти харесат, вероятно ще се наложи да проявиш малко разбиране с оглед останалите присъстващи /които са най-близките ти хора, със своите навици, странности и поведение/, ще се наложи да преглътнеш физическо или нервно “разстройство“ и дискомфорт в името на другото - все пак това е семейството ти. Твоето, на съпруг/съпругата ти.
Рано или късно идва момента, в който колелото се завърта и има вероятност да искаш някой “да те притеснява“, не само на празник, но да получиш само самота.
Колкото и здравословна да е тя, не е за предпочитане.

Мери, много хубаво и точно си го написала. Аз за щастие не съм присъствала на подобни кавги в нашата фамилия, но доста съм слушала от потърпевши как си карат семейните празници с голямата рода и оплаквания от типа не ми се ходи при роднини, че миналата година се изпокарахме именно ме озадачават, защото ако на някой толкова му е неприятно е по-добре да си го спести.
Иначе както казах нашите са гостоприемни, но критика не търпят и се обиждат от най-малък коментар или забележка, всъщност няма забележка, просто коментар, което пак напряга обстановката. Например една година сармите бяха преварени, ориза на каша, аз знам защо е и станал така, но мама се обиди. Не става да не ги ядеш, защото казва - "Ама на теб не ти харесват?!", т.е. във всеки случай вероятността да се обиди е голяма, то просто се усеща. Въпреки това ми липсва, че няма да ходим при тях тази година, защото това е от онези наистина дребни неща, дето буквално преглъщаш и сте заедно. Нищо живот и здраве ще се видим с тях по-нататък.

Няма нужда от 2/3, нужно е да има един особено неприятен с уклон към скандали. Повод все ще се намери.

Както вече казах, за мен има разлика.
С/за един от 10 колективно може да се намери решение.
Обаче, ако са 6 от 10 вече не бих си го причинила.

При нас беше точно както са го описали Мери и blackcat. Аз уморена от работа, блъскам да е ошетано, да има коледна украса и да приготвя 100 манджи. Децата пищят, квичат, бият се, искат си коледните подаръци (ако е 24-ти) и не искат да се разделят с тях, за да тръгнем за гостито (ако е 25-ти). Мама също е уморена, защото е остаряла и цялата тази галимация и натежава. Тате пък е напазарувал, все едно ще има природно бедствие и кара мама да наготви всичката тази храна, за да не останат гладни дечицата и внуците. Съответно се скарват. Пристигаме ние 4 членно семейство, пристига и сестра ми с нейното 4-членно семейство и става някаква какафония в коят 10 човека се надвикват и никой на слуша другия. На следващия ден, трябва да отидем при родителите на ММ. Там пък се започва "разпитът" за тоя тиквеник, тиквата на ръка ли е стъргана или съм я кълцала с чопъра... Аз лъжа по християнски, без да ми мигне окото и въпреки това получавам указанието, че стъргано на ръка си е най-хубаво
Обаче всичкото това са малките битови спорове, за които сега се сещам с тъга и умиление.
Когато татко си отиде, мама не искаше вече да се събираме и ние и се натрисахме зорлем носейки ядене, за да не е сама, т.к. се бяха женили на днешния ден. Това лято и тя си отиде и тъкмо със сестра ми си спомняхме с тъга и си мислехме, че може пък ние двете семейства да се съберем и бам и тя се разболя.
Сега си лежа на дивана, всичко ми е приготвено, никой не ми крещи. Даже ходих да се разхождам и да правя крачки, обаче ми е много тъпо и тъжно. Предполагам, че когато децата напуснат ще ми е още по-самотно и ще се радвам ако бъдат така добри да ме посетят.

Когато родителите си отидат от този свят празниците вече не са същите. Майка почина на днешния ден преди 9 години. Първите няколко години след смъртта й се събирахме с брат ми и сестра ми. Хем помен да направим, хем да посрещнем вечерта Коледа. После всеки по пътя си, сестра ми има снаха, внучка, тя посреща вече, брат ми се събра с една жена и празнуват с нейното семейство, аз съм си моето семейство и така. Няма кой да ни събира вече. Знам, че такъв е кръговрата на живота, но ми липсва да съм нечие дете и някой да ме очаква на Коледа.

И аз не празнувам. Ям сьомга, която си купих от един ресторант и гледам новините по телевизията. Никой не ме очаква, на ничия маса не липсвам. Напоследък си мисля за това как идва Коледа и всичко това.