Е то преди да дариш кръв попълваш един куп бумаги, като има заболяване няма да ти вземат кръв. Научила съм ММ и брат ми да даряват 2 пъти годишно, аз за съжаление не мога и да ми вземат кръвта ми ще е негодна. Случвало се е и двамата да са дарявали скоро и да ни трябва за свекъра, бяхме се видели в чудо, преляха му хората не го оставиха, бележка занесохме след няколко дни. И пак даряват, така е редно според нас.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
И нашите са възрастни, то и на млад може да потрябва. Ако се пазим за нашите, кръвните банки съвсем ще загинат, а с кръвта събрана там се спасяват животи, на момента, както казах за свекър ми не можахме да намерим веднага, но му преляха от наличната и после ние възстановихме.
Има деца/ученици със заболявания, за които кръводаряването не само е противопоказно, но може даже да е фатално и дори да са добре информирани от семействата си, могат лесно да се поддадат на натиска, маскиран като призив за хуманност.
По време на пандемията, когато тук бяхме затворени плътно( не можете да си го представите, в Бг нещата бяха съвсем различни, в чужбина беше полицейска работа) обявиха кръводарителска акция в съседно село. Грабнах се и отидох. Хора, добре, че бях с маска и слънчеви очила, да не ме видят хората как цивря. Опашката си виеше сигурно километър, без да преувеличавам, едно заради дистанцията, друго- заради хората, които бяха рискували да се заразят, но да направят нещо смислено, освен да лешперят по диваните( говоря за 2 седмици след затварянето ни, тогава всичко звучеше и беше страшно). Такова нещо не бях виждала! Към 15 ч започнаха да връщат хора от края на опашката, защото просто нямаха физическата възможност да ги поемат всички, въпреки наличните 20 кушетки и персонал за тях! А в Бг, при всичките облаги, които се получават с кръводаряването, едваааа се събираха десетина човека да дарят 
( 2 дни платен отпуск по КТ, пълни торби с шоколади, кафе, вафли и какво ли не, дадено от спонсори на съответната акция).
( 2 дни платен отпуск по КТ, пълни торби с шоколади, кафе, вафли и какво ли не, дадено от спонсори на съответната акция). 
Съвсем риторичен ми бе въпроса за възрастта и кръводаряването. По-скоро ми е странен страха на родителите от подобни инициативи, след като нищо не се иска от децата им сега. Или се притесняват, че децата им ще ги попитат защо те, родителите им, не дарят кръв. От друга страна, има достатъчно сфери с нужда от безвъзвратна помощ, в които деца могат да помогнат.
Има деца/ученици със заболявания, за които кръводаряването не само е противопоказно, но може даже да е фатално и дори да са добре информирани от семействата си, могат лесно да се поддадат на натиска, маскиран като призив за хуманност.
Това ли е най важното?
Забелязвам, че най-съвестните и хуманни българи живеят в чужбина.