О, горещи, мазни понички, пълни с шипков мармалад......прекрасни бяха!
Аз помня онези, мазните, с миришещото сирене.
О, да
. - Публикувана: 10 фев. 2017, 20:14 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 00:49 ч.
За вкуса на миналото
Аз помня онези, мазните, с миришещото сирене.
О, да
. 
Пускат ги в Лидл понякога.
И на мен са ми любими.
И на мен са ми любими.
О, значи ще следя.
С удоволствие бих си припомнила вкуса от детството. О, горещи, мазни понички, пълни с шипков мармалад......прекрасни бяха!
Аз помня онези, мазните, с миришещото сирене.
Имаше едни дребни шоколадови топченца и отвътре бяха вафлени в кутия и ги обожавах. Сега не мога да намеря подобни топченца.
Има едни много подобни на тези напоследък по магазините. Не помня как се казваха, нещо от сорта на "choco flips" беше. Произвеждат се в Македония, продават се в малки оранжеви пликчета. Детето много ме тормози за тях.
Иначе отдавна си мечтая за "Фини млечни", ех...
Чайката и родопчето бяха коренно различни.
На мен ми беше много противна Чайката, с ужасно сладък бял пълнеж.
Родопчето и сега го обожавам, с плътен шоколадов вкус и пълнеж.
Кума Лиса помня като шоколад, не марципан?
На мен ми беше много противна Чайката, с ужасно сладък бял пълнеж.
Родопчето и сега го обожавам, с плътен шоколадов вкус и пълнеж.
Кума Лиса помня като шоколад, не марципан?
Чайката е пълна с мастика.
Има анасонов вкус, но като не е имало нищо друго на село, освен Чайки и Лукчета, сме яли чайки и лукчета. Имаше едни масленки, които можех да ям с тонове. Имаха наситен вкус на свинска мас. Още от дете съм обичала сладкото и съм била готова да ям всякакви боклуци от сладкарницата. Пиехме боза и ядяхме толумбички. Сега не мога да си представя да се отбия в сладкарницата за 20 минути на масичката с бозичка и чинийка с 3 толумбички. Светът се променя и аз с него.Имаше един шоколад, голям формат, лилав с необелени фъстъци на картинката. Пълен боклук, но на нас ни се струваше голяма работа. На едно море в Приморско го намерихме да се продава на едно-единствено място в ММЦ и до края на ваканцията ни - 20-дни, го бяхме изкупили. Последната седмица страдахме, че останахме и без този шоколад. Не ни харесваше много, но беше някакъв вариант - за онези времена приемлив. Бяхме деца и много ни е разбирала главата. Тогава и пуканките ни се струваха примамливи и бяхме готови да слушаме, за да получим пакетче пуканки.
Много добре си спомням как не харесвах доста от сладките по онова време,но ги ядях,защото в момента не е имало друго.Поне кутиите с шок.бонбони бяха по-добри от повечето шоколади на блокче,но и по-скъпи.Винаги съм мразила обикновени вафли.На един лагер изядох промишлени количества.Наоколо нямаше друго.
С тези вафли ми припомнихте най-голямата гадост, която съм яла. В края на 80-те, когато режимът се скапваше и кризата вече се усещаше, от гимназията ни изпратиха на бригада в едно село. Храната беше гадна, а ние- гладни тийнейджъри. В един момент, около полунощ се предадох на свирепия глад и започнах да нагъвам единствената храна, която имахме- вафли с Русенско варено. Нямахме хляб, на който да намажем русенското, та използвахме вафлите вместо филии. 
С тези вафли ми припомнихте най-голямата гадост, която съм яла. В края на 80-те, когато режимът се скапваше и кризата вече се усещаше, от гимназията ни изпратиха на бригада в едно село. Храната беше гадна, а ние- гладни тийнейджъри. В един момент, около полунощ се предадох на свирепия глад и започнах да нагъвам единствената храна, която имахме- вафли с Русенско варено. Нямахме хляб, на който да намажем русенското, та използвахме вафлите вместо филии.
Ха, и аз само на бригада съм яла вафли.
Иначе мразех вафли и "Детска закуска". Не знам сещате ли се за тези бисквити, покрити с нещо
кафяво? Ама какво точно беше, така и не разбрах.
Иначе мразех вафли и "Детска закуска". Не знам сещате ли се за тези бисквити, покрити с нещо
кафяво? Ама какво точно беше, така и не разбрах.
Вафлите пък имаше лицитин , от който вафлите киселееха.
Препоръчани теми