След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -220ღღ

Къде изчезнаха Дорето и Вани (romanti4ka)?

Радвам се, че Вани е добре.
Сега остана да разберем и Дорето как е.

и майка ти не съм засичала скоро. Имате ли официално снаха вече?

Йомер се събуди пръв. Лъчите на изгряващото слънце, проникващи през прозореца на болничната стая, огряваха косите на Дефне и ги превръщаха в течно злато. Страхувайки се да не я събуди, той не помръдна. Тя все още беше в ръцете му, дишайки равномерно и инстинктивно притискайки се към него. Ръката ѝ беше върху неговата, така че не можеше да стане, без тя да го усети. Нямащ какво друго да направи, той се отпусна отново на възглавница, вдишвайки щастливо аромата на косите ѝ.
Дефне се размърда след около половин час, завъртайки се бавно в прегръдките му и усмихвайки се, виждайки го буден.
-   Добро утро! Мен ли наблюдаващ?!
-   Добро утро!- Целуна я той.- Има ли друга такава красавица, която мога да гледам толкова дълго?!
-   Не знам, има ли?
-   Има!- Отговори той и тя се намръщи.- Но и двете в момента спят в леглата си в къщата на Синан.- Засмя се той, докато тя осъзнае казаното.
-   Много си лош.- Засмя се и тя.- Но си прав, нашите момичета са най- големите красавици на света.
-   Не подценявай себе си!- Целуна я той по бузата, след което полека се измъкна от леглото.- Те нямаше да са такива, ако не приличаха на теб.
-   Затова и нямам търпение за сина ни- нека той е твое копие. Красавец като баща си, който ще покорява женските сърца.
-   Така ли?!- Направи се на учуден Йомер.- Тогава веднага щом оздравееш, ще се заемем с тази задача!
-   Нямам нищо против.- Щастливо се засмя тя, тъкмо когато влезе лекарят.
-   Виждам, че вече сте по- добре, госпожо Дефне.- Подкачи я той.- Днес ще ви изпишем, но се налага да полежите още ден два в леглото, за да възвърнете напълно силите си.
-   Аз ще се погрижа за това, не се тревожете, докторе.- Обеща Йомер.
-   Но аз съм напълно добре, само гърлото малко ме дразни.- Опита се да протестира Дефне.- Защо трябва да лежа?!
-   Макар сега да ви се струва, че сте добре, при най- малкото натоварване ще се изтощите. Организмът ви е отслабнал, затова ще ви изпиша и витамини за засилване на имунитета, освен антибиотиците.
-   Охх, още хапчета.- Възнегодува тя.
-   Дефне!- Скара ѝ се тихо Йомер, обръщайки се към лекарят.- Опасно ли ще е за децата, ако се приберат вкъщи?
-   Ако има къде да ги изпратите, няма да е лошо да са далеч още няколко дни. Може да ви посещават за кратко- побърза да уточни той, веднага щом видя готовата за протест Дефне.- Но за малко. Не искаме да заразите и тях, нали? Вие също не бъдете много около тях, господин Йомер- макар да сте здрав, може да пренесете вируса. Ще пиете от витамините, които ще изпиша на съпругата ви, просто като предпазна мярка от заразяване.
-   Добре, докторе. Ще направим, каквото наредите.- Кимна Йомер.- Нали, Дефне?
-   Да, добре.- Кисело се съгласи съпругата му.- Кога ще можем да си тръгнем?!
-   Отивам да оформя документите ви и да напиша рецептата, а вие се пригответе.- Усмихна им се той и излезе от стаята.
Доволна, Дефне наблюдаваше как съпругът ѝ събира малкото вещи, които бяха успели да разпилеят из стаята. Когато лекарят се върна с необходимите бланки, тя се подписа, където ѝ казаха и щастлива, напусна болницата с Йомер под ръка.
Прибраха се с колата, която Шукрю беше оставил предишната вечер на паркинга. Спряха единствено в аптеката, за да изпълнят рецептата на лекаря. Влизайки в къщата, Йомер веднаха настани болната на дивана да си почива, докато той прегледа кои хапчета кога трябва да пие. Поръча по телефона пилешка супа, която Дефне изяде с апетит. След като си изпи хапчетата, от които се унесе, Йомер я заведе в леглото и настанявайки я там, я остави да поспи, надявайки се, за няколко часа. Самият той използва времето да се изкъпе и да иде да напазарува. Връщайки се с няколко торби с плодове и зеленчуци, които щяха да помогнат на любимата му да оздравее по- бързо, той постави всичко на мястото му и се отправи към горния етаж. Леко се паникьоса, когато видя празното легло, но ослушвайки се, дочу душа и седна да я изчака в спалнята.
Дефне се събуди сама. Извика няколко пъти името на съпруга си, но от него нямаше и следа. Досети се, че явно е излязъл за нещо и реши първо да се изкъпе- имаше страхотна нужда да се освежи, а след това да позвъни на Ясемин, за да доведе децата.
Горещият душ ѝ помогна да се съвземе от сънливостта, която ѝ носеха хапчетата. Загърната в пухкавия си халат и с хавлия, завита на главата, тя най- после излезе от банята. Йомер се беше излегнал и не пропускаше и едно нейно движение, докато се приближаваше към него.
-   Привет!- Поздрави тя, навеждайки се да го целуне.
-   Здравей и на теб, любима!- Отвърна ѝ той, докосвайки устните ѝ леко със своите.- По- добре ли си?!
-   След като поспах и взех душ съм като нова.- Усмихна се тя, присядайки в края на леглото до него.- Нека Синан и Ясемин доведат момичетата, липсват ми ужасно! Искам да ги прегърна, да усетя аромата им. Все едно не съм ги виждала с години. Моля те!- Жалваше се тя, умоляваща го.
-   Сигурен съм, че и ние им липсваме, колкото и те на нас.- Привлече я в прегръдките си Йомер.- Тогава ще звънна на Синан, докато ти се облечеш и приготвиш. Ще ги доведат за вечеря, а след това ще ги вземат отново.
-   За съжаление!- Оклюма Дефне.
-   Това ще е за малко, скъпа. Не го мисли толкова!- Целуна я по- бузата той.- Гарантирам ти, че те няма да имат оплаквания от гостуването при Ясемин.
-   Естествено, та тя не им отказва нищо.- Засмя се Дефне.
-   Ето така, такава искам да те виждам!- Целуна я Йомер, след което се отдръпна.- Искаш ли да ти помогна да се облечеш, или ще се справиш сама?!- Нежно я попита той.
-   Ще се справя.- Усмихна му се тя, милвайки лицето му.- Ти се погрижи довечера да прегърна Джансу и Пънар.
-   Добре.- Притисна я към себе си за последно той, преди да се изправи и отправи към долния етаж.
Дефне слезе след 30 мин., облечена и с изсушена коса, стелеща се по гърба ѝ като водопад. Изглеждаше като самодива, тръгнала да се разхожда из гората, и на Йомер му струваше доста усилия, за да не я притисна към вратата, изпивайки я с целувки. Той беше поръчал вечеря от италиански ресторант, а с приятелите им се бяха уговорили да дойдат към пет, за да има време Дефне да се порадва на момичетата. Макар че не даваше вид пред нея, на Йомер те също много му липсваха. Къщата беше някак призрачно тиха без детския смях и силните викове на двете малки дивачки. Колко много се бе променил животът му?!
Дефне прекара следобеда полегнала на дивана с книга в ръка, докато Йомер работеше, седнал в краката ѝ и питайки я през 15 мин. добре ли е и иска ли да ѝ донесе нещо. Леко изнервена, но и трогната от загрижеността му, тя учтиво отказваше. Първите 5  пъти. След това само погледът ѝ беше достатъчен, за да прекрати въпроса на Йомер след третата сричка.
Така неусетно дойде вечерта.