Какво учат децата в яслите?

По принцип ученето е нагоре, в предучилищна група. Под нея би трябвало да ги оставят да си поживеят и наиграят. После цял живот ще учат.

Песнички, стихчета, броилки, рисуват, танцуват, учат ги да играят безконфликтно, да се самообслужват и т.н.
Но пак зависи от яслата. В някои много ги занимават, в други може да ги оставят само да си играят, не знам.

В нашата ясла правят гимнастика; лепят апликации с предварително изрязани от сестрите кръгчета, сърчица и др., веднъж правеха таралежи от картофи и клечки за зъби. Пускат им и песнички, в яслата моят младеж е научил как "Морковчето вика ела тук". Общо взето битовизмите са под строй - пият вода по едно и също време, същото важи и за сядането на гърне.

Учат се неща според нивото и възможностите на деца на тази възраст. Да се обличат, събличат, да спазват реда/правилата, да ползват гърне и тоалетна, да си мият ръцете, да се хранят сами, да влизат в безконфликтна комуникация с другите деца, да им уважават личното пространство, да си пазят своето по неагресивен начин и т.н. безброй много важни неща, които по принцип отнемат години, за да се усвоят добре.
Но ако човек пита майките, те ще искат от яслена възраст да се започне с лекциите по висша математика 

Абе, и аз почнах да се притеснявам да не би информацията ми да е много остаряла и днес вече да наблягат на висшата математика и атомната физика. 

Не сортират ли? Сега сортирането е на мода.

Няма проблем да имат и такива играчки, стига да ги оставят сами да си решават с какво и колко да играят, а не всичко да е под формата на обучение.

В яслата на моя син имаха занимания с педагог два пъти седмично. През останалото време сестрите упражняваха това, което са правили с педагога. Примерно, спомням си, че подреждаха няколко мечета, показваха и повтаряха къде са очите, устата, ушите. Подреждаха пак играчки и брояха от 1 до 5. Друго не си спомням  На таблото пред стаята изнасяха сезонно стихчетата и песничките, които учат, сега предполагам е ред на тези за Баба Марта.

в яслата педагогическата работа се организира в занимания по няколко направления: говорни, музикални, сръчности, изобразителни, физическо. От педагог се провеждат обикновено само музикалните занимания, а останалите се провеждат от медицинските сестри. Направлението "Педагогика на ранното детство" се изучаваше от мед,сестри детски профил и дори участваше в държавните изпити. Сега квалификацията на младите специалисти е следдипломна с лекции и курсове по психология и педагогика на ранното детство, които са свързани и с минимума продължаваща квалификация, изискуема за периодичното подновяване на лиценза.

 Заниманията са ежедневни, работи се съгласно годишен /съгласуван с инспектората/, месечен, двуседмичен план и ежедневни указания, на които мед.сестрите дават ежедневно писмен отчет за протичането. Провеждат се и тържества, както и открити уроци. Правилата за работа на яслените групи не са в правилниците и наредбите на ДГ, а в наредбата за яслите, която се прилага за всички яслени групи.

Да, в яслата ги спукват от учене. А колко домашни имат.

По принцип имат програми  Но по принцип...
Много мои познати ми споделят,че имат всяка седмица разпечатани програми и им дават листове със стихчета или песни за вкъщи. Имат си някакви материали-листове с картинки и стикери, които се лепят.Например кошница и трябва да налепят стикери гъби вътре. По Коледа имаха тържества и съм виждала клипчета как две годишните стават и казват по едно изрчение, част от стихче.
Една майка от отчетната ни се оплака, че имат стихче, което трябва да се научи на изуст.
В нашата ясла такива неща няма  Казаха, че занимания с децата се правят рядко, не можело да им се ангажира вниманието. По разказите и твърденията им добивам представа, че просто си играят.
Аз не държа да изучават нещо, но поне с нещо да ги занимават.Нищо не пречи да вземат една книжка и да прочетат малко на 3-4 деца, докато другите играят. После при другите пък да попеят.
Повече от 6-7 деца не съм виждала, от записаните 25  Почти постоянно боледуват, някои ги отлагат с бележки.
Имат 1-2 пъти месечно театър, но моят син винаги го изпуска.Правят го в четвъртък, а той от четвъртък се разболява 

В нашата ги учиха да апликират, да рисуват слънце, на цветовете, на песни и стихчета, на гърне, на самостоятелно хранене и обличане, да броят. Учиха формите и доста неща още. Имаха помагала, които още са любими на дъщеря ми. Сутрин ги посрещаха винаги с музика и танци, докато чакат закуската.

Достатъчно затормозяващо е непрекъснато да им привличат вниманието към някакви занимания, т.е. да ги отвличат от това, което те сами биха искали да правят в този момент. Пък и стихчета за домашни им дават, както се разбра по-долу.

Защо? Защо трябва да ги занимават?
Не се заяждам, но винаги ми е било много интересно защо майките придават много по-голяма стойност на организирани от възрастен занимания, отколкото на самостоятелна игра.
Представи си, че едно дете се е заиграло с кубчета и друго има интерес към същата игра. На път са да се научат как да се кооперират и заедно да построят нещо, като в същото време се изчакват и си помагат. Момент, това умение не става от раз. Нужни са поне месеци, през които да се разиграят отделните стъпки. Първо децата плахо се приближават едно към друго, правят се, че не се забелязват и всяко си играе със своята играчка. Играят едно ДО друго, но хвърлят по някое око и от време на време всяко имитира елемент от играта на другото.
Но да кажем, че този път е изминат и децата вече искат да си строят нещо с кубчетата, да си измислят собствен сюжет, всеки да си каже каква ще е неговата роля... Ако сте виждали деца да играят заедно, нямате си представа колко горди и реализирани се чувстват, когато започнат с тези игри.
Но пак се отплеснах. Децата искат да си редят кубчета, но учителката казва: Не, сега няма всеки да играе с каквото иска, сега всички ще седите в кръг и ще мислите за каквото аз ви кажа, каквото съм преценила, че според мен ще ви е интересно, без изобщо да ме интересува дали наистина ви е интересно точно това.
Ако не ви е интересно, ще мълчите и няма да разваляте дисцилината! Защото сега ще ви уча и ще ви забавлявам."

Ама то ученето изобщо не става по този начин, особено в тази възраст.

Пък ако знаете апликациите как се осъществяват! Обикновено накрая учителките залепят каквото има за залепяне, след като първо са го изрязали, а още по-преди това са измислили дизайна. На детето ролята е почти нулева, но в очите на родителите е правено нещо много смислено. В същото време ако децата "само" са си играли, те може да са проявили много повече креативност и въображение, интерпретирайки факти от света около себе си в играта, но за родителите това е пълна загуба на време и нищо ценно не се е случило.

Недоумявам защо по този начин се оценяват детските активности.

 
Със сигурност го правят, защо решихте, че не е така?

Всъщност, майките най-много разчитат на яслата, за да се научат там децата им да: ходят до тоалетна, да се обличат и събличат сами, да се хранят сами и т.н. – все умения, на които родителите не са успели или не са пожелали да ги научат. Не сте ли чували репликата: "Те в яслата ще го научат"?
И ги научават. В първа група на детската градина веднага си личи кое дете е ходило на ясла и кое – не.