Колоната автомобили отби към сенчест паркинг и от нея се изсипаха множество хора, които изглеждаха изтощени от жегата, уморени и откровено нещастни. Миниатюрната армия пое към грозната бяла тухлена сграда. През дългото си битие постройката бе служила за какво ли не и в момента приютяваше западнало погребално бюро, което се крепеше все още само защото нямаше друго такова в радиус от петдесет километра, а мъртвите, естествено, все трябва да отиват някъде. Мъже с подобаващо мрачни физиономии и черни костюми стояха до катафалки в същия цвят. Неколцина опечалени се изнизваха през вратата, хълцайки тихо в кърпичките си. Старец с опърпан, твърде широк костюм и омазнена каубойска шапка седеше на пейката пред входа и дялкаше парче дърво. Градчето просто си беше такова — провинциално до мозъка на костите, с неизменните кънтри балади и фургони за превозване на добитък.
Старецът гледаше любопитно как край него преминава процесията, някъде по средата на която крачеше висок достолепен мъж. Поклати мълчаливо глава и се ухили на зрелището, разкривайки няколкото си оцелели зъба, пожълтели от тютюна. После измъкна шишенце от джоба си, отпи освежителна глътка и пак се захвана с дърворезбата.
Вие сте
Старецът гледаше любопитно как край него преминава процесията, някъде по средата на която крачеше висок достолепен мъж. Поклати мълчаливо глава и се ухили на зрелището, разкривайки няколкото си оцелели зъба, пожълтели от тютюна. После измъкна шишенце от джоба си, отпи освежителна глътка и пак се захвана с дърворезбата.
Вие сте
