Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LI

Dunkirk
И аз на аймакс гледах, затова ще съм доста по-мека, отколкото извънвизуалните качества на филма заслужават. Просто няма как да си изкриви човек душата, първите 20 до 30 минути на филма са изключителни, изключая съвсем неизключителния мащаб на общата панорама на плажа, където трябваше да има около 400 000 души, а явно парите са стигнали за само около 200 статисти. Тук е моментът да вметна "Гледайте 10те минути Дюнкерк от Atonement и ще получите повече кино и история от двата часа тук". Просто някои режисьори знаят как да работят със замах и визуална фантазия, а други цял живот се опитват да се научат.
Откриващата сцена обаче е уникална, както и туптящата музика преди и около потапянето на първия кораб- влиза ти директно в стомаха и наистина дава едно усещане за безпокойство и отчаяние, което кара зрителя да се потопи в атмосферата на историческото събитие. Лошо обаче е, когато не знаеш кога да спреш и похватът, донесъл ти позитиви в началото, в крайна сметка се обръща срещу първоначалната си идея. Музиката за съжаление не спря от първата до последната минута на филма и точно това ограби огромна част от въздействието му. Понеже се чуваха мнения как Нолан е докоснал недостижими досега размери на реализъм, потапяйки зрителя изцяло в историята, то ще кажа, че практически две трети от френските филми, които не ползват абсолютно никаква музика, са в пъти по-реалистични за мен. Все пак нито в Дюнкерк като са падали бомбите е било като на дискотека, нито в който и да било реален период от време, като си потопен в изживяването, не получаваш пълно озвучаване с натрапчиви и еднообразни инструментали. Та- музиката в началото работеше, по средата досаждаше, а до края просто уби целия напън на останалите елементи на филма. Нолан има да се учи на използване на камера и статисти от Джо Райт, а на подбиране на озвучаване от Хенеке, Озон и сие.
И планирането на снимачния ден не се беше получило- в една и съща сцена небето ту сиво, ту ясносиньо, и то така, че всички 7 души от компанията забелязахме това, при това нееднократно. Да беше стоял като Иняриту месеци да чака подходящата светлина, все пак плажовете на Холандия надали са по-студени от зимните степи на Канада... Въобще третината във въздуха беше най-нереалистична, при това съвсем изключвайки летящия на слънчева енергия Том Харди. За сметка на това всички морски сцени, и тези в открити води, и тези в лодките и корабите, бяха зашеметяващи.  Ако бяха наблегнали на тях, аз лично щях да съм много по-доволна.
Относно актьорите, не мога да не отбележа, че поверяването на централната тежест на неизвестните младежи е много добро решение. Всички се справиха чудесно, а малкият  Фион Уайтхед  е просто вълшебен.  Освен това така зрителят не е предварително натоварен с отношение и очаквания, каквито звезди като Харди, Брана и Мърфи определено предполагат. Те тримата обаче бяха жестоко наказани в този филм. Брана получи супер стандартната роля на благородния командир, натоварена с обичайната патетика и недостоверност. Харди пък се озова с най-нелепите заключителни минути, които някога съм виждала във филм с претенции, включая даже и летежа зад библиотеката отпреди две години на другия окепазен от Нолан прекрасен мултифасетен актьор, Матю Макконъхи. Застанал пред горящия самолет с вирната брадичка и напърчени мускули като един същи Супермен без памперс и плащ, бляяяяяяяяяк! Мърфи- кога, за Бога, Нолан ще му даде да играе друго освен мекотело?? Честно, не мога да реша дали господин режисьорът мрази повече Том или Килиън, но и двамата определено никак не са облагодетелствани от вниманието му.
Историята- ако търсите реализъм, то нека не е тук. Да представиш най-малоумното фиаско от цялата ВСВ като повод за гордост и пример на героизъм  .... уау, това даже и Спилбърг не го може. Поне някой от спасените или спасяващите да се беше гътнал, а то даже и Харди се приземи без гориво  
Стига толкова, в равносметка- можеше много по-зле, но лошото е, че можеше и наистина хубав филм да се получи с по-малко амбиции и друга режисура.

Джо, вчера гледах "Frantz" и се сетих за прекрасното ти ревю преди време. И на мен филмът много, много ми хареса - и като кинематографско решение, и като история (видях, че има литературна база), и за това, че животът не е представен като "озъбено, свирепо куче", че травмата не е агресивно оголена, а е смълчана, кротка, тиха. И актьорите са такива - не експанзивни, а деликатни. Изобщо: филм с финес, естетски.

Колкото до "Dunkirk", току-що прочетох това: "И какво ще се окаже сега, големите филми на Кристофър Нолан са големи заради брат му Джонатан, който пише сценариите. Без него публиката получава това."

Наистина е много естетски филм "Франц", а в добавка е и много истински . За съжаление онзи ден гледах новият филм на Озон и в него освен съвършената композиция на кадрите и изумителната красота на Марин Вахт трудно може да се похвали друго. Утре ще пиша повече.

Джой, направо ме застреля с коментара си. Още не съм го гледала, чух добри отзиви, и вече не знам дали искам да го гледам

   Този коментар е много добър. Накара ме да се разсмея. 

Като цяло Джо е уцелила десятката с коментара си, ще добавя само, че имаше един загинал от спасяващите. И мен ме подразни как използваха Том Харди, просто защото не го използваха. Или поне не достатъчно. Килиън ми хареса ролята му, ако може да се нарече роля, защото той играе за 10 минути и има сигурно 3 реплики, които повтаря постоянно.
Иначе аз пък да кажа, щом навлизаме в детайлите:
Имаше една сцена в кораб към средата на филма, в която конфронтацията между войниците /младите войници/ на база страх беше впечатляваща. Също много ми хареса усещането, че те само чакаха нещо, но не знаеха какво чакат - едно усещане на заплаха, като когато тя се появи вече е късно. Харесаха ми младите актьори, имаше и един възрастен цивилен във филма, който помагаше и си изигра добре ролята човека.
На мен военната сцена на Atonement, както и целият филм изобщо не ми харесаха. Даже след като се говореше за Дънкирк на Нолан нарочно я прегледах отново и отново не ми хареса. Така че за мен лично Нолан по-добре предаде усещането какво е да си запратен на един бряг, без възможност да се скриеш, какво е да виждаш родината си и да си готов на всичко да я стигнеш, какво е да се срамуваш от унижението на загубата и да се страхуваш за бъдещето на народа си, какво значи да стоиш и да знаеш, че бомбардировачи ще дойдат и е въпрос на късмет да не умреш.
В този ред на размисли според мен Нолан не можа да реши до края на филма какво иска - иска реалистичен поглед към войната в депресарски стил на Апокалипсис сега или иска захаросана история от типа на Пърл Харбър. Това доведе до едно реалистично начало, което премина в блудкава, но все още по-скоро реалистична средна част и завърши с блудкава и захаросана дъвка за край. Все пак според мен филмът си заслужава да се гледа и има повече плюсове, отколкото минуси.

http://www.imdb.com/title/tt1934205/
Много ми хареса! Рядко толкова дълъг филм е задължал вниманието ми! Препоръчвам

Снощи си причиних доброволно Get Out. Не го пожелавам на никого.

Гледах и аз Frantz.
С нищо не ме впечатли този филм, освен интересното решение за черно-бял филм.
На 10та мин. беше ясно защо младежът е отишъл там.
Имаше момент, в който му съчувствах, докато не се видяха точните обстоятелства поради които беше извършил убийството.
Напълно безсмислено и безполезно действие.
А после...да отидеш да търсиш опрощение, да изречеш куп лъжи, за да подтиснеш гузната си съвест...
Жалко.

На мен на петата минута ми бяха ясни отношенията между германеца и французина, но какво от това? Аз не гледам трилър или някакъв филм, който да ме настройва към озадачаващ финал; друг смисъл следва да се извлече от историята.

Аглая, минутите не съм ги засичала, но няма значение.
Историята беше силно захаросана, а от друга страна оставя отвратителен привкус.
Лично мнение, иначе филмът има своите добри страни.

Гледах трейлъра - Франц любовна история ли е, или е филм за изкуплението? Нещо ми се струва, че убиецът му на този Франц отиде да му открадне и девойката... Ако това е фабулата значи не съм в момента с правилната настройка да го гледам.

Докато чакам половинът ми да се наканим за кино и четейки отзивите за Дюнкерк, да не си остана на канапето....


Сега да си кажа за Fences http://www.imdb.com/title/tt2671706/

Жалко, че чак сега го гледам, но все пак съм доволна, че има филми, като този, за който бих съжалявала, ако не видя. С една дума - препоръчвам. На не предубедени зрители препоръчвам, че това не е поредната американска драма за чернокожи. Нещата от филма се случват и могат да се случат на всички. Леко муден в унисон с времето от средата на миналият век, много добре пресъздадена атмосфера. Фино показани сцени.
И, да, говори ми се с клишета, пише ми се отзив, ползвайки клишета. Намирам ги за верни, не намирам оригинални думи, за да кажа, че филма ни показва нещата от живота. Нещата, каквито не можем да ги предвидим, да ги очакваме, да имаме отговорите на всички въпроси, да се се сблъскваме със ситуации на, които да знаем как да реагираме.
Лично аз няма да спра да си задавам много от въпросите, които засегнаха, неща свързани с възпитанието на децата, въпроси касаещи връзката между двама души. Семейството,това да се опитваш да балансираш в отношенията с членовете му, правейки най-доброто/според теб самия/ не винаги е давало резултатът, който си очаквал. Моят личен извод е, че животът е това, което ни изненадва всеки ден. Смятам, че не може да се търси изненада и удовлетворение в нещо, което не толкова велико, като самия живот!
Въпросите са много, отговорите не чак толкова.....

Дензъл Уошингтън всеки път ме очарова, точно, когато си мисля, че няма на къде повече, велик е!
Много хубава игра на всички

За любителите на хумора препоръчвам Горска служба / Wood Job (2014).
Японски, лек.

Trapped In A Purple Haze / В капан на пурпурна омара (2000)

http://www.imdb.com/title/tt0200992/

За младите хора,обесебващите майки,купоните и наркотиците !! Поучителен филм !!