5-и клас – не му се учи. Вие как се справяте?

На маманет забавен беше 

Triger за съжаление си права.Децата се обезверяват и губят мотивация за учене.


Да ти кажа ли какво ще започна да правя.Ще кажа майната му ще помагам на детето си колкото мога и колкото изкара като оценка толкова.
Не знам вашите деца,но моето вече го виждам изтъкано от комплекси,че не се справя и вярва че не може повече,което не е вярно.Явно целта на системата е да ги смачка.

Това е и моето мнение, а моите ресурси изобщо не са така стабилни.
По български намерих учител, по математика ще се занимава баща ми и аз. Но остават още много предмети.

Глухарче, точно и при моя е това. Трябва да им се внушава и повтаря, че могат.
Но как да стане това, паралелно със защита на системата. Как пък системата му казва, че не става, от друга стана Аз му казвам Системата е ОК, а от трета - му казвам - е, да, тази  система обаче, която е ОК, ти казва, че не ставаш... Противоречието самият той може да го усети.

Какво значи да се самоподготвяш - на практика да работиш /за пари/ доста по-малко и останалия ресурс да го посветиш на детето. Е да де, ама и да искам, няма как да стане това. Т.е. повечето ресурс в моя случай означава 10 часа работа и път + 6 часа занимавка с детето = 16 ч. на ден + сън. Другото дете пасти да яде, аз също, личният ми живот пък съвсем.
Не може сам да сортира важната информация. Това, когато има урок изобщо, както казахте. За деепричастието - изобщо не знам дали сме го взели...

Ако можете да запишете детето на курс по български и математика през почивните дни още от пети клас, съм с две ръце. Останалите предмети ще ги добутате самостоятелно криво-ляво, но българският и математиката са изключително важни, особено ако детето има затруднения. А по български съвсем съм с две ръце за момчетата да ходят на курс. Мисля, че парите си заслужават, дето се казва, ще ги отгладувате,, ще има да се разхождате в събота или неделя за няколко часа до школата, но ще си спестите изключително много нерви и конфликти вкъщи.
Признавам си, имах късмет моите да не се демотивират лесно и да слушат като им казвах какво и как да учат, включително как да се изхитряват да извличат информацията и да се представят положително в училище, но пак в седми клас си тръгнаха на курсове за кандидатстване, а второто дете по собствено желание тръгна още в шести клас (да не остане по-назад, да не би да изпусне парче от баницата   ) и много добре му се отрази, особено по български, защото пишеха много тези, съчинения и каквото там трябва по литература и учителката ги проверяваше. Системата си върви. Не е изцяло скапана, но е въпрос на късмет да се попадне на свестни учители поне по базовите предмети. Един от митовете е, че в пети клас вече са големи и могат да се оправят сами. Могат, но при условие, че учителите са свестни и държат изкъсо, и децата са от типа, дето му казват американците $стрейт А$, но това това се случва все по-рядко. Затова сме ние на ход като родители. Ако вече вкъщи са назряли конфликти заради трудности в училище, по-добре човек да даде едни пари и да се главоболи с логистика, но да си върже гащите по български и математика. Това, което мога да направя за авторката е, да й пиша къде ходеха моите в седми клас, а ако сега има и организирани курсове за петикласниците, да проучи как стоят нещата. И пак съм обяснявала уроци, и схеми съм чертала, и ги учих как да правят бърз конспект на урока, как да откриват ключовите думи и т.н. (но бях с предимството, че тези неща съм ги учила като трикове, така да го кажем, съвсем научно подходих)

Не е нужно да защитаваш системата, нито некадърдия учител. Започваш да обясвяваш, че ще има много учители, но той ще се срамува след време, ако не знае. Хвалиш кадърните учители, а за некадърните казваш, че толкова си могат, но той може повече и ще се справите.

A не трябва ли тези неща, или поне голяма част от тях, да ги научават в училище?
Иначе и аз съм по пътя на Andariel, сходно ни се случват нещата.

кой да ги научи? Учителите изобщо не са в час с тези неща, те учат някакви методики на преподаване, но не и как човек да учи. Бих казала, че аз съм от другата страна на процеса - уча хората как да учат.

Да анализираш и отсяваш информация е второто по значимост след достъпа до информация. И това се учи.
Учителите са в училище, за да ги научат и на методики. Затова в 1 клас се учи едно, после друго, после трето. Има методики.
Че учителите не са в час, за много неща-тук вече се припокриват мненията ни. И това е проблем. Не може да не са в час, работата им е да са в час. Ако нямат методика специално за това, работата им е да поднесат материала разбираемо, а не просто да го прочетат/издиктуват. Това и детето може само да направи, без учител.

бъркаш двата щата - учителите учат да преподават материал, а не техники на учене. Има много неща, особено в началното училище и в предучилищна възраст, които те не знаят, защото никога не са ги учили като особености на детското когнитивно развитие. Отделно като им насипят от министерството някакви глупости, и съвсем се губи ползата. Не само като родител, а и в професията си се срещам постоянно с това. Сигурна съм, че ако питам напосоки избран учител при малките защо правят точно определено нещо, те няма да могат да ми отговорят. Казали са им, че по програма трябва да правят нещо и те го правят. (животът е странно нещо, затова минах на $другата страна$) Учителите в темата да не го приемат лично.

Не бъркам, ясно ги разграничавам и затова написах-ок, след като не следват методики да преподават как да се учи, то учат как да преподават поне, а не да прочитат урока. Или греша? Да издиктуваш план, преписан точка по точка от учебника, без да им синтезираш и обясниш най-важното преподаване ли го наричаш?

И за мен това е загадка. Според мен разчитат на това, че винаги ще има едно количество деца, които ще усвоят материала. Все пак, на учителите задачата им е да добутат средното ниво, а не випуск от отличници. Има го и моментът с вътрешната статистика - винаги има деца, които трудно разбират, както и деца, които сякаш се раждат научени, а по средата все болшинството някак ще се справи - я фрагментарно, я с помощ от родители.

Писали сте много. Като цяло всички сме на едно мнение -ако ние не помогнем на децата си няма кой
Та днес е събота и започва голямото учене Разпределя предметите през двата почивни дни,домашни , има повече време за разказвателните (помага си с "уча се") , за моя личен живот амииии май синът ми е с приоритет . Като цяло няма ден в който да не се учи по нещо ако иска да е що годе добре подготвен и тази липса на свободно време е дразнеща.

оставяйте детето с един ден почивка - никакво учене. Представете си, че вие сте на работа седем дни в седмицата - как ще се чувствате? Един ден просто не трябва да отварят учебник - каквото щат да правят, но не и да учат и да пишат домашни. Не може човек да учи или работи постоянно, това изтощава и е сигурна рецепта за проблеми от всякакво естество.

Да Анди права си ,но той си ги определя така. Явно му е по-лесно, защото много са домашните и не му стига търпението. Така имал време и за развлечения(според него), а и не зацикля над уроците.

е, щом сам си го е определил, нека да опита. По-добре е да направи нещо, отколкото да седи и да се демотивира. 

От тази учебна година е така и за сега дава резултат. Нивото му е м/у 5 и 6, но се старае /абе може и още ама......./ Трудно му е по български, но така е от първи клас -не го харесва и това е. Силен и амбициозен клас са с добър успех и не толкова добра дисциплина. Но успехите на почти всички деца се дължат на извънкласни занимания - родител или курс.

Чухте ли за починалото 11 годишно дете,това е другия много заболял проблем.Много агресия,бият се постоянно и никой нищо не може да направи,дали е така