Мартенските дни Oктомврийчето с усмивката си озари! - Тема 9

Свеки е в нас и вече пета минута си седя спокойно в кенефа. 
Моите раждания бяха ок, нямам големи оплаквания.
Аз мечтаех да стана лекар и да ида в Лекари без граници.
Сега искам просто да емигрирам в Монголия.

Защо точно в Монголия 

Чуби добре дошла,виждам че четеш

Тя събира сили да ни ошамари, че говорим за всичко друго, но не и за бебета  

Как си, Чубак? Всичко мина и замина?

Адинко,благодаря,ще разгледам по късно То пък ще отида,ще ме хареса някой военен висок,строен с къси крака,и няма да мога да го увиквам

Далеч от всякакви цивилизации и еврогей ценности....

Chuby, как си?

Аз пък искам да емигрирам на Азорите. Хем в Европа, хем....не съвсем! 

Добър ден и от мен! Пак много сте писали и ми стана толкова мило като се заговори за раждането  .Аз раждах със спешно секцио.Бях на преглед точно в 36 седмица, всичко беше наред, след толкова лежане, контракции и постоянно повръщане този ден се чувствах идеално, ядох едни големи пържоли пих сто кила таратор и от толкова време не ми се доповръща  .Прибрахме се и легнах да поспа, но се събудих и като отидох до тоалетната ми изтекоха водите.Клиниката ми е на 100км. и малко се шашнах, че няма да пристигнем на време, но ММ беше като състезател.Прегледаха ме и след минути ме качиха в операционната.Анестезиолога ми се хилеше и викаше, че като за последно съм се наяла, упойката ме хвана от раз и след 5 минути Иво изплака, показаха ми го едно мъничко буболече....бях много щастлива и чак се разплаках.Много бързо се възстанових, като само ме болеше при първите ставания от леглото.Много дълго го написах, не се отекчавайте.
Днес ще сме си вкъщи вали, вали и е студено...

Чета, то писано, писано ....

Ще разкажа за раждането първо. Бремеността ми беше абсолютен кеф, като изключим една жлъчна криза в седмия месец, която премина за 40 минути. Тогава никой нищо не разбра и по-добре, че нямаше да ми дадат да раждам естествено. Аз реших, че бебето нещо е натиснало някой орган. Винаги съм си падала малко ясновидец и си знаех, че ще раждам през нощта, като започнат да ми текат водите. Даже ММ като ходи в командировки, имах Отряд за бързо реагиране, ако ме напъне някоя нощ.
Същата нощ знаех, че раждането ще започне, лежах в леглото и чаках да ми тръгнат водите, да не ме спукат от майтам в Майчин Дом.
В 4 сутринта Бамбина подаде сигнал, че времето и е дошло и водите тръгнаха. Супер спокойна си стегнах багажчето и хоп троп изтърсихме се в Спешното на МД. Преглед, клизма / която много ми хареса/ и хайде в родилна зала. Лежах си там цели 6 часа, води текът, кръв тече, контракции - ок, обаче нашта, не слиза. Високо. Моя доктор дори не се опита да ме убеди за секцио, знаеше, че съм категорично против. Система? Пак против. Упойка? Пак против. На шест см разкритие ме склониха и то защото ме изплашиха, че раждането вече трае осем часа и това не е добре за бебето. Сложиха ми епидуралната и с-мата и ме почнаха - напъни, напъни ...Обаче от пустата упойка аз не усещам нищо и напъвам под команда. Втори път никакви упойки. 15 часа раждане вече ме изтощаваха и почнах да се глезя. Не мога та не мога.
Дойде един млад лекар, моя реже, той с лакът избутва бебето надолу. Цялото нещо 5 секунди, усещане - все едно ти чупят ребрата. Извадиха я с вакуум. Едно червено бебе, която с кански вик оповести пристигането си на света. Цялата беше една уста. Уникално беше. Цялато раждане беше като бойно кръщение за бъдещо майчинство и винаги си го спомням с умиление.

Операцията мина в понеделник, от ВМА съм мега доволна. Два часа след нея ни раздвижиха, цяла нощ ни наблюдаваха и се отзоваваха и при най-малкото неразположение. На другия ден си ходех без проблем, къпах се още на прибирането. Бамбина понесе мъжки всичко, толкова крокта и добра не е била никога. Според мен беше изпаднала в някакъв тих ужас, че съм изчезнала.
Полудя от радост като ме видя. Две неща адски ми тежът, че мога да я гушкам чак утре и яката диета, която ще пазя три седмици. Два дни ядох пюре от тиква на хип за бебета - ужасна гадост!
ММ трябва да му се даде медал и да му се издигне паметник. Абослютно всичко е поел по нея, на работа не ходи въпреки заплахите от уволнение от шефа му, майка ми и тя беше да помага. Без него никога не бих се справила така успешно.
Чакам да изтекът трите седмици и пак да се върнем към ежедневието, което ненавиждах, а сега ми се струва най-хубавото на света. Като я гушна няма да я пусна, най-хубавото нещо е, че сега всичко, всичко ме прави щастлива. Първото ставане от леглото, първото успешно сменяне на памперс, първото направено мляко, първият път, когато успях да се сгъна и да я целувам по коремчето, а тя се смееше от кеф ...
Най-хубавия осми март, аз побелял и отслабнал призрак, ММ ми поднася саксия с най-хубавите лалета на света с една ръка, в другата гушнал Бамбинестото и си я целувам.  
Завърнах се  

Браво, много позитивно звучиш!

Браво Чуби радвам се че си добре и се завръщаш към обичайна позиция.. Беше някак  скучно без теб, 😍😘😝😜

Позитивно звуча, ами как. На гърдите ми бяха залепили изваденото от жлъчния мехур, цяла шепа пясък и камъни. Толкова треперех от страх цели три месеца да не стане по-зле, вече ми олекна. Злото е зад гърба ми. Още само седмица и ще си бъда старият човек.

Захранвате гледам. И аз след седмица въвеждам тиквата. Дано се хареса.
Четох ви момичета - горе главите! Идва лятото и всичко ще бъде прекрасно, ще видите  
И не, не ме държи още дрогата от упойката ако това се чудите  

Аааааа, ако ще ставаш пак заядливата учителка по математика, хич да не си посмяла Новият човек ми харесва повече 

Чуби, много добре звучиш наистина, радвам се че се чувстваш добре и се възстановяваш .

Chuby, много се радвам, че операцията е вече зад гърба ти, че се чувстваш добре и вече си си вкъщи. Но вярно в това настроение на духа ми допадаш много повече - запази го!  
Ние сме на рожден ден, а малкият заспа... сега трябва или да закъсняваме или да го събудя, като второто ИЗОБЩО не ми се нрави.
И тук вали, мрачно, сиво и потискащо! Къде ни е слънцето от началото на март! Кой го разсърди?  
Ако имам възможност бих пътешествала цял живот, но не за седмица някъде, а достатъчно дълго време, за да видя и опозная държавата, в която съм, а писне ли ми - куфарите и в друга страна! Искам да видя всичко, да опозная други култури, да видя света...мечти... мечти. Трябвало е да стана стюардеса, но за жалост умирам от страх от самолети.