ЕНДОМЕТРИОЗА - ТЕМА 12

Ами не, доктора просто ми каза, че инжекциите за мен са силни и противозачатъчните ми стигали. Но не каза защо, а аз не го и питах глупачката. Във форумите четох само гадене, гадене си имам от тях, понякога ужасно, нищоне мога да ям, нищо няма вкус, но по-лошото е тези нервни кризи, които получавам, чак след това се разрових по форумите и се оказа, че противозачатъчните действат така. Страх ме е, че ако ги сменя с други може да са и още по -тежки, страх ме е и дали са достатъчни да спрат ендометриозата, но се опитвам да съм позитивна и да си казвам, че съм направила всичко възможно.

Това е пълна глупост!!!

Здравейте мили момичета. Доста е писано за ендометриозата, но винаги изникват и въпроси когато си се сблъскал с нея. И така ето я моята история. На 14.11.2017 година ме оперираха .Откриха шоколада киста 7 см която е "изяла" яйчника и следователно се наложи премахване .... Иначе поне ми трвърдят че другият яйчник е здрав както и тръбите..... Дойде ми нормален цикал на 1.01.2017 година. Лекарят каза че е добре...Е до тук добре .... Проблема е че на 18.12.2017 (трещо около 1ден )се появи някакво зацапване придрожено с болки аа предполагаеми цикъл е чак към 29-30 .На какво може да се дължи ? И другото което е има ли някоя от вас която не са и предписани абсолютно никакви лекарства ... (не отивам сега за болките защото лекарят ми е отпуск до 03,03,2018 ).Друго което е че ми каза да започваме пак с опитите за бебенце и ест. аз го послушах но не е е ли рано 1 месец след операция .Извинявам се че се проточех с писане .Благодаря предварително ,

Здравей малко слънце, да имаш токова зацапване след операция е абсолютно нормално, защото е работено по яйчника.
Не е рано 1 месец, обаче зависи как се чувстваш, дали имаш зацапването, болки и тн.

Здравейте!

На 30.10 при преглед се установи вдясно - окръглена формация с размери 27мм/25мм и съмнения за ендометриома. На прегледа на 18.12, нещото все още е там и размерите са същите. Пуснах си CA 125 - 38,9 (горна граница 35), HE4 - 37,4 (горна граница 70) и ROMA - 4,1 (горна граница 7,4). Днес бях на преглед, като пуснаха да се види кръвотока и да, отчита се кръвноснабдяване към въпросното нещо. Правим опити за бебе от 3 месеца. Аз имам едно раждане и дъщеря на 6г. Доктора ме съветва януари пак да видим положението и да пристъпим към операция февруари. Дано забременея, това ми е мечтата. Чудя се дали не е много скоро това с операцията, дали мога да пробвам друго, което да не пречи на опитите ни...Четох сега една статия на Стаменов, че към операция е добре да се пристъпва при кисти не по-малки от 4см, а моята е по-малка....Та, моя лекар каза, че януари ще видим дали още е там и така...Объркана съм или по-скоро тъжна...не знам и аз...
Ще се радвам да поговоря с вас...Връщам се назад да прочета малко.
П.С. Само да допълня, че нямам смущения в МЦ, нямам болки и аномалии. И двата прегледа бяха по-скоро да видим О , като и двата пъти се видя доминантен фоликул (Октомври вляво, а в понеделник вдясно).

Love_fairy, на мен ми се струва малка тази киста, то даже няма как да е сигурно, че е ЕМ..а пък и да се оперира. Иначе не мисля, че туморния маркер е показателен. При мен той беше доста под нормата а кистата ми беше 7см и се доказа, че е ЕМ. Иди на консултация при друг лекар!

малко слънце, за зацапването не мога да кажа, минал е един месец от операцията, хубаво е да се консултираш в лекар, но за лекарствата на мен не са ми изписвали абсолютно нищо, т.е аз отказах и не съм имала проблем.

Форест, ти си нали Моята ендо киста също беше около 3см. Нашите опити обаче бяха около година и нищо, овулацията също я нямаше, така че имах оснавание за операция, оказах се права. Ако пукаш фоликулите и има овулация, мисля, че може да изчакаш още някой месец в опити и после да решиш. Успех!

Аз съм, аз съм В понеделник имах доминантен фоликул и днес на прегледа се видя, че се е спукал Та действаме Мисля да не се форсирам още февруари да правя операция. Ще проследя какво се случва задължително.

Здравейте момичета!  Измина година и половина, откакто за последно четох вашите премеждия. Така и не написах нищо, нямах смелост да ви кажа, че и аз минавам през същото, лягах и ставах с историите на всяка една от вас. Вече, с почти 5 месечно бебе пред очите си, реших, че историята ми ще даде кураж на поне няколко жени, които се страхуват от това какво ги чака после. И така, пролетта на 2016 профилактичен преглед показа, че имам 4см киста на десния яйчник. Винаги съм имала болезнен цикъл, пропуснах да кажа, че тогава тъкмо навърших 28 години. Последва преглед при д-р Попов в болница Вита. Беше катагоричен, че е ендометриоза, операция след месец. В дена, когато постъпих, д-р Попов каза, че кистата е нараснала и прилича на дермоид. С тази мисъл в главата ме приспаха. Събудих се в стаята, а той ме посрещна с новината, че може да е злокачествено. Майка ми и моето смело момче търпеливо чакаха с мен 2 седмици резултата от хистологията. Не бях на себе си, не исках да говоря с никой, не усещах подкрепа от приятелите си, а по-скоро че ги беше страх. Не издържах и се обадих в лабораторията няколко дни по-рано, разплакана ги помолих да ми кажат какво е. Беше доброкачествена ендометриозна киста. Пропуснах да кажа, че заради опасенията си, д-р Попов извади целия яйчник лапароскопски. И така, с един яйчник, на лукрин депо, продължих по пътя, пиех чай с турта, бял равнец, невен и коприва всеки ден, както и шведска горчивка, спазвах хранителен режим. 3 месеца по-късно чух добра новина, няма нужда от повече инжекции. На следващия преглед имах цели 3 фуликула, д-р Попов беше твърде скептичен, даде ми 5% шанс да забременея. Забременях от първия път. Не знам дали бях готова, емоционално, но се случи така или иначе. За последен път отидох при него, за да потвърди бременността. Все още имаше съмнения у него, каза ми че няколко бременности от 10 завършват извънматочно. Честно казано, нямаше значение за мен, бях сигурна че бебе има. Ето го, пред мен е, на цели 4 месеца и половина. Разбира се, сега стои притеснението дали някой ден отново ще се срещна с д-р Попов, дано не. За щастие все още кърмя и цикъл няма, ще видим докога. Реших се да споделя това, тъй като най-добрата ми приятелка вероятно ще мине през същото, и тя с ендометриозна киста. Важна е подкрепата, важно е да вярваш, нашето дете се казва Божия, родена на 15 август и както една лекарка преди време ни каза, кръстена е на дядо Божи!

Честито, Цвете!

думите на Попов много ме озадачават. Не знаех, че е такъв скептик. Добре че не съм била при него значи, с моите поражения сигурно щеше да ми каже,'че нямам шанс.
3 фоликула малко ли са?
Изобщо колко е нормално да бъде бройката на антралните в яйчник, в зависимост от възрастта на жената ест?

 Здравейте,
 вдъхновена от Cvete02 (честита радост), реших и аз да Ви разкажа. Имам ендометриоза от 4 години, тогава бях на 26 години - киста на ляв яйчник. Последва операция при Ненов в Шейново, множество сраствания, еднометриоза,  6 месеца Золадекс. След като приключих курса Золадекс, 3-4 месеца по-късно, отново имах киста, но на другия десен яйчник. Този път отложих оперцията с близо година, междувременно се образува киста и на левия яйчник. И така с кисти и на двата яйчника се подложих на втора операцията при Попов във Вита, множество сраствания, курс от 6 месеца курс с Reseligo. Във връзка с коментара на afrikancho, Попов, е прекрасен специалист, но е скептик. Преди, непосредствено след, както и многократно при контролните прегледи ми напомняше, че положението при мен е много зле, което доста ме разстройваше и обикновено си тръгвах с плач от прегледите (но и Ненов ми го беше казвал още след първата операция, макар и по по-мек начин). Допълнително към епикризата, за да кандидатствам към ЦАР, Попов ми написа, че съм 4-та степен на ендометриоза. След края на курса с Reseligo, ми остана да се надявам, че няма отново да образувам киста за 1-2-3 месеца, защото чаках заповед от ЦАР, а виждах, че това лято много бързо одобряват. В края на септември получих заповед и веднага започнах инвитро при д-р Лилия Димитрова, като към този момент бях с 2 пъти опериран ляв яйчник и веднъж опериран десен. Резултатът от инвитрото  е бременност, като сега съм в  последната седмица на 3-тия месец и всичко върви добре.
 Не ми се иска да стресна някой допълнително и правя едно уточнение, това че почти веднага след първия курс Золадекс, получих киста в другия яйчник е изключение и неприятно стечение на обстоятелствата, коментирано е с повече от един лекар. Няма да се случи така при вас или поне не толкова скоротечно. Тъй като в тези близо 4 години или имах киста, или бях на лечение със Золадекс/Reseligo почти не сме правили опити за спонтанно забременяване. Mного ме притесняваше да не се повтори заболяването и директно преминахме към инвитро при първа възможност. Кураж момичета !

Браво!Взели сте най–правилното решение! Успели сте да изпреварите ендометриозата. Радвам се че от първия опит имате бременност.Дай Боже всички момичета в темата да успеят...изкуствено или естествено да имат бебче!Пазете се и се радвайте на бременноста!

Честито и на теб , Ennya!
И аз бях с много сраствания. Чак матка към дебело черво, тръби, яйчници - всичко все едно на нещо като топка. Тръбите са били без подвижност почти. Да не говорим, че само единият ми яйчник беше останал работещ. Ненов казваше, че било чудо на операцията. Но добре че не ми е говорил така крайно чак като Попов. 100% ако бях при Попов, сигурно щеше да ми каже, че нямам шанс. Така си мисля, като чувам, че е такъв скептик. Не знам де...

Здравейте момичета!
Озадачена от поста на Cvete02, искам и аз да ви разкажа моята история. Канех се няколко пъти, все не намирах време, а и си мислех, че това с мен е частен случай, но явно не е. Пиша поста, за да обърна внимание на жените, които може би са в тази ситуация и търсят изход.
В края на 2016г. имах закъснение от 2 месеца на цикъла, при което в началото на 2017г. отидох на лекар, който откри 4/5см киста на ляв яйчник. Беше категоричен, че трябва да се оперира, насочи ме към Попов във Вита.
Записах си час и отидох, на смяна беше един доста млад лекар, който ме прегледа, установи наличието на кистата и предположи, че е дермоидна, но не беше сигурен. Разбрахме се да дойда след няколко дни, за да ме види и Попов. Аз отново си записах час и отидох. Изчаках малко пред кабинета и влязох. Вътре беше една млада сестра, Попов и младият лекар. Прегледът продължи не повече от 1 минута, Попов беше категоричен, че това е дермоидна киста, при която се налага отстраняване на яйчника. Извади от някъде едни книги, започна да показва картинки на жена без един яйчник. От това, което чух и видях, ми стана много лошо, причерня ми и ми дадоха една чаша вода. Наистина бях готова да зарева много силно. Начинът, по който ми го каза, беше изключително груб и непрофесионален според мен. Започна да пише на един лист какво ми е необходимо за операция, колко пари да внеса и т.н. Аз си взех листчето със сълзи и още на излизане бях сигурна, че каквото и да става, тук няма да стъпя. Не можех да понеса подобно отношение.
Отидох при още един доктор в репродуктивна клиника в близост до НБУ, не помня как се казваше тя и лекарят. Той отново ме прегледа и твърдеше, че кистата е дермоидна... Въпросният също не ми вдъхна особено доверие и реших, че няма да е този, на който ще се доверя.

В крайна сметка се доверих на трети лекар, който още на прегледа (доста обстоен), установи, че това е ендометриозна киста. Обясни ми как и къде може да се извърши операцията и аз му се доверих, за което не съжалявам. Кистата наистина се оказа ендометриозна.

Искам да кажа на всички момичета да търсят повече от едно мнение. Това, което забелязах е, че докторите от репродуктивните клиники веднага скачат на най-лошото, режат, осъкатяват. Не знам дали заради бизнеса или нещо друго, но и сега, когато пиша това, настръхвам от мисълта какво се причинява на жените в тяхното лутане за здраве.

Постът стана дълъг, но наистина от доста време исках да споделя опита си. Дано помогне на някой.

Желая на всички здраве!!!

Да, постът е изключително полезен при кото не трябва да се ходи. Ако споменете и кой е докторът, който е помогнал във вашия случай, ще бъдете още по- полезна.