Млада бъдеща майка - от какво ще трябва да се откажа?

Ще трябва да се откажеш от стегнатите си гърди и плосък корем.

Първо, за да родиш едно дете е хубаво да го желаеш истински. Това си е сериозна работа.

Иначе няма нужда да се отказваш от нищо, освен от вредни навици докато си бременна и кърмиш. Просто ще се наложи да поотложиш всички останали неща с около 2-3-4 години. Зависи дали сама ще гледаш детето, заедно с бащата, с помощта на бабите, ясла, градина, детегледачка и т.н. Познавам майки, които от третия месец на бебетата си са се върнали в нормалния си работен ритъм. Познавам и такива, които се отдават изцяло на децата си през първите години и оставят на заден план кариерата си. При всеки си е индивидуално.

Не си нито първата, нито единствената кариерно ориентирана майка. При нужната организация, изграждането на кариера и отглеждането на дете е нещо напълно възможно.
Разбира се трябва да си наясно, че детето няма да го отглеждаш сама. Ще имаш нужда от сериозна помощ, дали от баби, дали от детегледачки. И двете струват скъпо. Първите ще ти се бъркат и ще вземат решения за възпитанието на детето според своите виждания, които може да не съвпадат с твоите, вторите ще правят същото, плюс ще получават пари за това 
Има вариант да редуваш баби и детегледачки, така че никой да не е прекалено натоварен и така да си спестиш претенциите от нечия страна, че ти е отгледал детето.

Познавам няколко майки (с по две деца) със солидна кариера, включваща чести командировки в чужбина. Способни, интелигентни и постигнали изключително много в професионалните си области. Всички те обаче са имали на разположение баби, понякога 24х7, години наред.

Сега ще се включат много потребителки, които ще кажат, че те го могат това и без помощ, че още от раждането работят, клиенти са им звънили по телефона по време на напъните и те са вдигали и сключвали сделки, че никой не им е гледал децата и една минута, освен те самите, че докато бършат сополи с едната ръка, с другата търгуват с акции на борсата.

Не вярвай на такива неща. Ако си интелигентна и имаш достатъчно здрав разум и сама ще се сетиш, че това е невъзможно, независимо, че ще го прочетеш много пъти и доста хора ще го твърдят разпалено. Игнорирай ги. Всеки има нужда да се самоизтъкне с нещо от време на време, човещинка е.

За момента се концентрирай да помислиш кой ще гледа детето.

Периодите с децата се сменят, в началото се налага да си по-отдадена, чисто физически, но от нищо не бива да се отказваш и няма да ти се наложи чак толкова. Почакай да родиш и тогава сама ще видиш. Много хора доброволно се отказват да живеят, без да имат деца. Свидетел съм непрекъснато, но същите те ни обясняват, че децата биха им били в тежест. Може да е адски трудно на моменти, но децата могат само да те вдъхновят да бъдеш още по-успешна и да преследваш мечтите си - това ще им бъде страхотен пример. То си е до човека.

Иначе, не знам това да си се трудил от третата месечинка на бебето, примерно, да е някакъв повод за изтъкване. За жалост по-често е истина, но изглежда тези, на които не им е било на главата, няма как да го схванат, нито да вярват. Къде по-престижно е да се изтъкнеш, че си прехвърлил тези отговорности на баби и детегледачки - това определено е лукс.
Когато няма на кого да разчиташ и когато имаш ангажименти, за които не можеш да бъдеш заместен, се справяш някак си, а както казах, периодите се сменят - децата бързо растат, прекалено бързо.

Щом вече си бременна, всичко се е случило навреме, няма по-подходящ момент. Нормално е да си объркана сега и да не знаеш какво те очаква в бъдеще, но всяка жена се чувства малко или много така, никога не е готова за този важен миг. Всичко ще се нареди по-добре, отколкото си очаквала, убедена съм. Успех! 

Точно от това изобщо не се наложи, но от много други неща - да.

Авторката съветвам да изчака и да види "как ще е", в буквалния смисъл, защото може приоритетите й да се пренаредят неусетно. На мен последният ми работен ден беше денят на термина (преносих), въпреки че бременността ми беше малко кофти, продължих живота както го знаех. Раждането беше тежко (животозастрашаващо), с кърменето нещата тръгнаха трудно и бавно и в началото не можах да се привържа към бебето, както си му е редът, все си мислех, че съм предишното Аз и се придържах към идеите на предишния си живот, с много трудности, разбира се, с цената на постродилна депресия. Някъде към 6-тия месец нещата кликнаха и напълно забравих и за работа, и за всичко. Останах 2 години, после като се върнах в офиса, беше като санаториум в сравнение с това вкъщи, но и приоритетите ми бяха завинаги променени и дори сега, когато детето ми е голямо, нещата изглеждат по коренно различен начин спрямо периода преди раждането.
Но ти си много млада, кариерата ти тепърва ще се развива, аз родих след 14 г. трудов стаж и доста удовлетворително професионално развитие, така че не казвам, че опитът ми е релевантен, просто помисли и над тази възможност. Децата променят начина на мислене доста.

Ти сигурна ли си,че това бебе ще го задържиш?Сама казваш,че не си обмисляла идеята за майчинство.

Аз от нищо не съм се отказала, в т.ч. от плосък корем, стегнати гърди и т.н. Вярно, аз родих дъщеря си на 29 и беше желана и планирана. Смятам обаче, че човек ако има желание, всичко може да се случи. Да, трябва да се ползва някаква помощ - дали ще е баба, гледачка или ясла - за да можеш да работиш, но пък на практика почти всички хора ползват такива услуги от един момент нататък.

От другата страна - мой близък приятел е син на много известен столичен акушер-гинеколог (жена). Майка му му е заявявала и демонстрирала нееднократно, че го счита за бреме и според нея неговото съществуване е попречило на кариерното ѝ развитие, тъй като не е могла да работи в болница (заради задължението да дава нощни дежурства) и дълги години е трябвало да се ограничи с това да работи само в поликлиника. Тези неща той ги е слушал от 10-годишен, че и по-рано, та и досега. От тази гледна точка, аз мисля, че е по-добре да не се създават нежелани деца и ако е станала грешка, по-добре е да се направи аборт, отколкото да се генерират нещастници. Мое мнение.

Предварително няма как да знаеш от какво ще ти се наложи да се откажеш. Когато се роди бебето, съвместният ви живот ще ти помогне да решиш какви са ти приоритете и от какво би се отказала.

Какво мисли бащата на детето по въпроса? Желано дете ли е това, ща можете ли да го издържате,да се грижите за него сами?

Аз се отказах единствено от здравия си сьн. Синьт ми от ден нулев беше като таласьм и много деен. До 3-годишната му вьзраст по цяла нощ се будеше, искаше разни неща и сьнят ми отиде на кино. Беше изтощително, особено когато се вьрнах на работа.
По отношение на работата - важно е да имаш помощ. Няма значение кой ще се включва - баби, приятелки, детегледачки, бащата, важното е да имаш някой под рька. Не, че и без помощ няма да се получи, но ще е много трудно.

Наистина е много важно да си помислиш готова ли си да поемеш отговорността за дете и дали с бащата ще го отглеждате заедно.
Моята съквартирантка забременя на твоите години когато бяхме в университета и за мен беше абсолютно немислимо на тези години да имам дете. Сега децата и са тийнаджъри, само се гледат - тя си гледа 'живота', пътува много и ги взима със себе си почти навсякъде, ходят по заведения заедно и са като добри приятели. Аз родих доста по-късно и сега имам ученици - стоим вечер и учим заедно и някои пътувания (сити трипс) все още не си позволявам с тях, защото ги мързи и се отегчават.
Бях настроена по друг начин тогава и не бях готова за дете.  
Мисля, че ако бащата има работа и желае детето не бих абортирала. Естествено и ако има кой да ти помага както са ти казали другите потребители.
Понякога да имаш деца млада е по-добре, отколкото по-късно.
Замисли се - когато си на 30г. детето ти ще е на 5-6, на 35 - детенце на 11г. когато ще е доста самостоятелно, ти още млада (някои жени на 35 изглеждат като 25 годишни) и ще живееш добър живот. Повярвай ми, човек на 35-40г. не се чувства в главата си по-възрастен от на 24.
Ако родителите ви могат да помогнат, го запази. Ако имаш работа в момента е хубаво - ще излезеш в майчиство и след като го поотгледаш пак прави кариера.
Относно стегнатия бюст - съгласна съм, това се оправя само с импланти и операция; стегнат корем, кожа и тяло - с тренировки и здравословен режим. Аз съм виждала много 24-и годишни, които изглеждат по-зле от 40-годишни жени. Всичко е до мотивация, дисциплина и труд.
Мнооого е важно някой да ти помага, за да нямаш проблеми на работа. И аз не вярвам в 'супер майките', които сами отглеждат деца и работят. Това са глупости.
Трябва ти някой, на когото можеш да разчиташ поне на 95%. Децата се разболяват, трябва да им се готви, да се чисти къщата и т.н.
Граденето на кариера е свързано с извънредни часове и пътувания - трябва да си наясно, че няма да виждаш детето и трябва да правиш компромиси. Също - да можеш да го оставиш на този, който се грижи за него и да си спокойна.
Майките с добра кариера (не говоря за извънземните майки) имат повече финанси от неработещите, по-независими са, по-светнати, отракани и т.н. Което води и до по-добро бъдеще за детето.
Когато приключи майчинството все още ще бъдеш достатъчно млада за кариера.
Имай предвид и другата страна на монетата - детето има нужда от физическо време, прекарано с майка си - важно е да имате връзка  и да знае, че мама е винаги до него. Това предполага и доста часове и време извън работа - когато ще си уморена, ще имаш домакинска работа, частна администрация и кореспонденция като домашните финанси, сметки и т.н. Детето не е машина - има нужда от любов, прегръдка, целувка, да го успокоиш, да си говорите редовно.
Но е постижимо при желание.

Имах служителка, която на 25г. имаше 3 годишно детенце. Забременяла беше случайно и много и се живееше, съжаляваше горчиво че го е родила и повтаряше, че това е била най-голямата грешка в живота и. Не я разбирах, но впоследствие се разведе (мм беше по-възрастен от нея и гледаше детето, много и помагаше а тя работеше, за да не стои вкъщи). След развода остави детето на бившия си, смени работата и сега е щастлива, на 29г. няма деца, с които да живее, купонясва, ходи от работа на много тийм билдинги.

Здравей!
Аз съм на 21г и също съм бременна, а към датата на раждане ще съм навършила 22г. Работя от 18 годишна, студентка съм и редовно обучение. Всичко може да се комбинира, стига да имаш желание и мотивация. А каква по-голяма мотивация от детето, което расте в теб? Аз не съм сложила розовите очила и знам, че ще е адски трудно. Есента ще съм на 22г с дете в четвърти курс. Обаче аз съм борбена и с малки стъпки всичко се постига. Започва се с малки цели, които сама да си поставяш и с помощта на хората около теб да постигаш. Аз също искам да се развивам в областта, в която уча, и силно вярвам, че детето ми ще е само още един стимул да се справям по-добре. Стискам ти палци каквото и да решиш!
За протокола, бременността ми е планирана и желана.

Аз само да кажа за супер майките...

Ако някой иска подробности, мога и в подробности да разкажа, но:

Моята дъщеря не е припозната от баща си и не го познава; от него и неговото семейство никога не съм имала никаква помощ. Никаква. Моята майка работи и няма възможност да  помага особено много; баща ми е на другия край на България, а и не сме в добри отношения; братята ми не стават за тая работа. Т.е. - аз си гледам детето сама. Настоящият ми партньор е от сравнително скоро и работата му е такава, че няма как да участва кой знае колко.

Горното иде да покаже, че аз се грижа сама за детето си откакто се е родило, та кажи-речи досега. Не, не е трудно. Да, работя. Да, имам кариера, при това доста успешна. Да, имам време за детето си. Да, имам време и за себе си. Не, не се имам за супер-майка. Просто наистина не ми е трудно. На мен поне не ми е било - нито като беше бебе (аз още наричам майчинството си "почивка"), нито като тръгна на ясла и трябваше да имам предвид, че трябва да я водя и взимам, защото няма кой друг, нищо. Е, да, тръгнала е на ясла на година и два месеца, не съм я гледала до 2-3 години. Ама и това бебе няма да го гледам толкова, нищо, че сега имам партньор и няма да разчитам финансово единствено на себе си, а ще разчитам и на него. Просто на мен такива са ми вижданията и не смятам яслите и градините за някакви ужасни места, където увреждат децата и към които се прибягва в най-краен случай. Макар много хора да мислят точно така.

Та това исках да кажа - дали и колко ще бъде трудно зависи от много неща. Според мен - в много голяма степен зависи от това доколко човек сам си усложнява живота - много хора го правят. Не може еднозначно да се каже - о, много е трудно, няма начин да се справиш. Нито пък - супер лесно е, давай, всички го могат. На мен ми беше супер лесно, на други им е мега трудно.

В подкрепа на горното изказване ще кажа - добре че в БГ градини/ясли са на поносими цени (ако човек работи).
Аз също гледах на майчинствата си (минах от едното в другото) като на почивка. Обичам и двете си деца (желани бяха, въпреки че не очаквах да забременея от веднъж) и времето с тях ми е дар Божи. Харесвам работата си, но ако ми се наложи да избирам с две ръце бих избрала децата си. Работните часове и пътя ми идват в повече.
Тук няма как да плащаш на ясла да ти гледа детето от 6.30 (когато трябва да го оставя, за да хвана влак в 7 без 10). Както и няма такива, където да го вземеш в 6. Единствената опция е детегледачка, които са луди пари.
И аз не отричам детските градини и ясли. Колкото децата се социализират по-рано - толкова по-добре. Тук, който може да си позволи ги праща на градина на 8-9 месеца. Майчинството е 9 месеца. Не вярвам в грипни епидемии и глупости. Децата градят имунитет до 3-5-а година и е абсолютно нормално да настиват и хващат вируси лесно докато са малки.

След като се родиха децата ми винаги съм се чудела какво съм правила преди това. С добра организация и прилични финанси не е невъзможно.