Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/

Reyna0612, много ясно си го казала, аз разсъждавам по същия начин и за мен съм си убедена, че за младите хора е много по-полезно и градивно да са повече натоварени и да учат и да работят. Работата ги учи и да носят отговорности. В университета изпити от първи курс се влачат до 4-ти...като ги скъсат, пак ще се явят/ по няколко пъти до откат/ ... Колко пъти сте чували: като почнах работа, тогава почнах истински да уча и да навлизам в професията...  Да,  без основата на университета е невъзможно, но и там знаем колко глупости учат и остарели системи, техники и методи от ерата на Флинстоун.
Животът е толкова динамичен, че университетите в Българи, ако не се събудят, ако не излязат от летаргията, където са от 20г.  и не влязат в крак със съвременния живот  по-скоро ще са безполезни отколкото полезни и ще се посещават само заради едната диплома.

А колко компании има по нешенско да наемат стажанти? В общи линии са май само айтито и толкова. Тук не говорим просто някой да се хване на работа да бърше масите в някое кафене или нещо друго заради парите, а за да натрупа опит по това, което учи. Преди няколко години вървеше една програма от ЕС за стажове на ученици и студенти, и парите отдавна свършиха,, и от личен опит мога да кажа, че се възползвах и ми се отрази много положително, защото веднага вързах нещата,  още при първите няколко пациенти през първия семестър. Да, при мен се получи много лесно, защото вече съм отгледала две деца и имам житейски опит, но пак имаше много млади колеги, които имаха възможност още първия семестър да се възползват и лапаха мухите, макар да имаше специална разяснителна срещга за тези стажове и практики. Та, тая работа е и от двете страни - който си е блейка, не можеш насила да го накараш да се размърда. Обаче без такива програми, които плащат и на работодателя, колко фирми ще наемат стажанти?
Аз съм против ученици да работят, вместо да си натискат четирибуквието над учебниците. От продаване на сладолед и бърсане на маси не се прокопсва, а и работодателите си питат ушите, когато трябва да спазват правилата.

И като им плащат на работодателите, пак същата.
По-миналото лято синът ми цяло лято ходи на стаж по европейска програма във фирма за онлайн маркетинг. Фирмата получава пари да организира програмата и да обучи младежите, но самите младежи не получават заплати. Синът ми тръгна с голямо желание. Ние го насърчихме, че е важно да научи нещо от живата практика, а не само да работи за пари. Получи се като в клишето: Хубава работа, ама българска. Почти не им обръщаха внимание. Даваха им малко задачи, малко им обясняваха, не ги допускаха до интересните проекти дори като слушатели. Накрая синът ми се демотивира и взе да пропуска дни - никой не го търсеше там ли е, не е ли. Цялата мотивация се подържаше от нас, фирмата просто си прибра парите и отчете дейност. Синът ми научи много малко за тази иначе много интересна работа.
Миналото лято синът ми вече реши, че няма да се мотка - отиде на бригада в Щатите. Скъсаха му задника от работа. Работи на две места. Работил е по 12-16 часа на ден. Много, много му беше трудно, аха да се откаже, но издържа. Дойде си с една прилична сума и богат житейски опит. Ползата е, че знае какво е да си на дъното дори и в развита държава. И работодателите в щатите хич не са цвете за мирисане. И те лъжат, и те правят нарушения, гадни са, обиждат, унижават. Обаче това най-много да накара младежите още по-силно да си ценят дипломите и да се впрегнат по-здраво в ученето, за да са по-отгоре на хранителната верига.
Така че и от бърсането на маси има полза. Трябва само да умееш да я виждаш.
След това, което преживя синът ми там много родители биха ожалвали детето. Той също очакваше да го съжаляваме. Обаче ние заехме обратната позиция. Обяснихме му, че някой ден ще е много благодарен за точно този житейски опит. Защото точно такива неща няма как да преживее с диплома в ръка и в офис.

Точно това е разликата между истинската работа и  измисления стаж.

Е, да, обаче тука се застъпва тезата, че по-добре на професионален стаж отколкото нискоквалифициран труд. Но не е точно така. Ето, онлайн маркетингът е много интересна област за развитие. В момента, в който интернет търговията бясно набира скорост, това наистина е много хубава професионална ниша. Може много да се научи. Но синът ми почти нищо не научи. Пак го сложихме в графата житейски опит.
В щатите предварително се знаеше, че трудът е нискоквалифициран. Ползата обаче беше по-голяма. Да, много беше трудно, но сам си плати таксата за университета, което е голям плюс в самочувствието. Освен това чисто практично придоби и умения в кухнята - мие чинии, готви, реже, кълца ... доста добре се справя, че и с кеф го прави. Научи нещо ценно за себе си - готвенето му харесва.
Аз лично смятам, че докато са млади и отговарят само за себе си, трябва да опитат различни неща, за да опознаят живота от възможно най-много страни.

!Yellow, много е полезно това, което разказваш и ми е много близко като позиция и светоглед.
Аз ще допълня, че младите хора, ако искат да научат нещо по време на стаж или работа те трябва да са активните, да се врат, да питат, да искат...като им затворят вратата, пак да почукат или да намерят друга.
Отивайки на работа във фирма, да не очакват, че хората ще си променят ежедневието и плана, за да им обръщат внимание.  Ама няма срам ме ... как така ще кажа... Ей така.. като те срам си стоиш в къщи.
При нас има много млади хора, на всички след първоначалното обучение казвам: топката е във вашето поле, вие трябва да се инициативата, аз няма да ви държа за ръчичка, всички колеги ще се отзоват и ще ти помогнат, но ТИ трябва да поискаш това от тях. Да кажеш: искам да дойда с теб на тази среща, искам да видя как го правиш, какво мога да помогна...знам, че нищо не знам още, но искам да се науча...

Andariel, " блейка" не се раждаш... "блейка" ставаш...а работа и възможности има много... спедиторски фирми, офис асистенти, доставка на пици, фирми за кетъринг.... промотори на събития....
И ще работи това, за което има качества и умее да го прави... като не знае една екселска таблица да направи, да изпраща бизнес кореспонденция, да пише грамотно.. ще си намери, нещо за което има качества, пак ще е по-полезно от нищо.

О, напротив. Никой не застъпва тезата, че лятото не трябва да работят. На бригади ходят много млади хора и въобще не съм чула за родители, които да ожалват децата за това. Говорим за паралелно учене и работа, които обикновено означават нито едното, нито другото като хората. Понеже съм водила часове в университет, не говоря наизуст.
Имам много преки наблюдения и върху АУБГ - ами не могат да пропускат занятия, нито да работят, освен почасово. Ходят на бригади в Америка, но трябва да заминат след завършването на учебната година и да пристигнат преди започването на новата. Така че явно и по света  не е застъпена практиката да носиш сто дини под една мишница.
 

Ако е бил по програмата за стажове и практики, би трябвало и той да получи пари. На нас като студенти ни платиха, макар да бяха символични. За конкретната ваша ситуация с това каква работа са им дали няма как да коментирам. Може би съм извадила късмет с това, че си бях точно където трябва и на мен ми беше от голяма полза и се спазваха правилата.

Да, аз съм твърдо за това да е стаж по специалността, отколкото нискоквалифициран труд. Никкоквалифициран труд се работи за пари, особено ако човек е притиснат финансово и все някак трябва да изкара за хляба, но при равни други условия, дори бих казала, че по-добре да се направи компромис със заплащането, но да е стаж по специалността.

Говорим за млади хора.

И аз говоря за млади хора. Който иска да се доказва на тема самостоятелност, се хваща и улиците да мете, защото иска да се докаже пред себе си и родителите си. Да, това го пишем в графата житейски опит да изядаш тоягите по гърба. Но по-хитрите си търсят по специалността, особено ако не им се налага да работят за хляба.
Колкото до ученето и паралелната работа мога да споделя наблюдения и изводи, така да го кажа, от две времеви и възрастови точки - когато бях студент на млади години и се доказвах и с работа, и когато станах редовен студент на стари години имах възможност да наблюдавам какво се случва с младите, които И работеха. Ами, не им вървяха нещата много добре, защото пропускаха много занятия, а при редовно обучение ценното е именно да си в клас и да чуеш, видиш и попиташ. Може после да качат презентацията в мудъл, ама какво от това, презентацията е една-четвърт от това, което се е говорило в клас. Отделно с домашните им беше трудно и някак стана половинчата работа - хем на работа ги юркаха и им мрънкаха като трябва да излязат за занятия, хем на занятие изпускаха нишката и не успяваха с личните презентации. То е хубаво да видиш и колегите какво подготвят, да ги чуеш какво показват и разказват. Едно е криво-люво да избутеш до диплома, съвсем друго е да си минеш по програмата както трябва.

Разбира се, че е така, но тук мантрата е, че в българските университети няма какво да научиш. Което е силно преувеличено, разбира се.

"Теорията, драги мой е сива, зелено е дървото на живота"

tomeva, не всички са мега амбициозни драки,решени на всяка цена да пробият.Има и деликатни,скромни,но интелигентни хора с умения.Мен първите ме отблъскват,направо ме плашат,а вторите заслужават повече.Но за съжаление често първите успяват благодарение на вренето,нахалството и голямата си уста.

Има доста и във финансовия и административния сектор. Обявите ни ги пращат и се публикуват на сайта на факултета и на кариерния център. В сайтовете за работа ги няма тези обяви.
Директно от университетите си ги търсят кадрите.

При мен непрекъснато има стажанти и работят сериозна финансова работа. Учим си ги на всичко от А, Б и ако стават, често успяваме да им удължим договорите, или да ги назначим на срочни по позицията, дори и на нормални договори сме назначавали стажат. Много е добра за нас системата със стажовет, защото за 3-6 месеца можеш много добре да прецениш един човек.  50 на 50 ни е успеваемостта приблизително, има такива дето идват да си повеят краката, има и такива, които от първия ден се втурват в работата.

И по европейската програма взимахме студенти, и по наша си вътрешна, която аз разработих, предложих на ръководството и ми одобриха. Хваля се в момента, но наистина се гордея с това. Иначе и тази година започнахме по европейската програма, те пък я спряха, много е тъпо, защото наистина ни помагат.

И в джобса ги публикуваме обявите, но и от университетите търсим също, факт. Повече от джобс идват обаче.