Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/

Да учи това, което смята близо до сърцето, а не до разума. Пълно е с хора,които учат по разума за реализацията, започват, отказват се или завършват зорлем, и в първия удобен момент правят огроооомен завой и си влизат в това, което им е на сърце. Обаче са се мъчили години наред с нещо за разума и са се  убеждавали разумно, че това трябва да правят. Да, ама не!  Всеки си има някакъв житейски план, който следва интуитивно, дори да не го съзнава, сякаш природата го тегли. Всъщност чуденки с избора на учене имат младежи, които притежават пълния комплект, могат да минат за надарени деца - сякаш повечето неща им се удават, интересуват се от много и понеже всичко им върви, пред тях има много пътища, и те се чудят по кой да поемат. Все едно имаш доволно количество пари, в някакъв огромен магазин си и можеш да си купиш само едно нещо. Вярно, с времето може и желанията да се променят, но като човек си спазва една посока и много честоо е трудно да я обясни на трети лица. Въпросът "какво ще правиш с тази специалност, ще останеш без работа, я запиши -----" за мен е нелеп, защото за четири години не се знае нищо, но със сигурност човек минава през нещата по-леко, когато ги иска, а когато ги иска е готов да вложиповече усилия и да постигне повече. Както се казва, после винаги може да стане счетоводител.

Права си, само че, да запише това, което му е най- близо до сърцето, но е напълно или почти напълно безперспективно откъм вадене на хляба, може да си позволи само талант в областта.
Който може да се наложи толкова убедително, че една свободна позиция да има в света, на него да я предложат.
Хората със средни възможности и достатъчно интелигентност, трябва да се съобразяват с търсенето на пазара и да имат няколко варианта за трансформация.

ПП. Наистина, тези с по- малко интереси, се реализират по- добре, защото не се разпиляват.....

Може да е талант, а може и много да го иска. Талантите са един малък процент от общото население, безнадеждно под посредствеността са също малък процент. Останалите хора са относително посредствени, не блестят кой знае с какво, не са талантливи. Някои от тях са много упорити и компенсират липсата на талант с амбиция и работоспособност и много често се оказват на равна нога с талантливите, но които не съумяват да развият таланта си по някакви причини. Суперталантливите не ги броя, те са извън всякакви статистики. И така тези, дето не много талатлини, в общи линии им се получават нещата, имат някакви качества, обаче много, много искат да постигнат нещо и са готови да се трудят, се накрая изпреварват талантливите. Те се записват в едни такива специалности, които изглеждат безперспективни,  и много често стават тези, на които им предлагат единственото свободно място, а още по-често са и достатъчно гъвкави, за да се преориентират или по някакъв начин да извлекат ползи от това безперспективно, което са учили. Аз виждам такива странни специалности, обаче има хора, които точно това искат. И добре, че има и такива, които не са в мейнстрийма, иначе всички ще станат посредствени счетоводители. Можем да смятаме само някакви вероятности, но животът много често опровергава тези вероятности. Хазарт си е.  

Да, има го този момент. Ако някой си е наумил, че ще става... какъвто и да е, примерно художник, той това си прави цял живот, към него си върви, рисува с часове, обикновено кандидатства в художествено училище или някакво свързано с рисуването, натрупва експертиза. Ще стане дизайнер и ще направи изложба  с това, което е направил, имаме в историята на рекламата и достатъчно случаи, в които емблематични логота на марки, рекламни постери и т.н. са дело на хора, които са искали и са станали художници. Сега не се сещам за конкретни имена,малко съм зле с помненето на имена, повече помня историите.

Много съм разсъждавала по този въпрос най-вече, заради напълно некомерсиалните и безперспективни свои желания в тази област, та в крайна сметка смятам, че човек трябва и да се подсигури. Не е необходимо да е гениален или дори много добър, за да учи и прави каквото иска. Просто трябва да е подсигурено, че ще може да живее прилично от нещо друго. Иначе, посредствеността може да е лоша за другите, но на мен един посредствен художник или посредствен спортист не ми пречат с нищо ако са щастливи и не държат да се налагат като стандарт за талант.

Все едно да попиташ "а ще се съгласиш ли, че е полезно да приемат анфетамини по време на следването, ако анфетамините не пречат и не са за сметка на ученето.

Понеже за всички е очевидно, че за сметка на нещо са. Или на ученето, или на съня. Или, което е най-вероятно, и на двете. При нормални 6 часа дневно плътно в университета, 3 часа дневно учене - на нещо, 1 час дневно четене - на нещо, извън ученето, поне 1 час път и 1 час някаква форма на социален живот и 2 часа някаква форма на домашни задължения - щом човек живее някъде все някакви задължения има към дома си - и 2 часа, посветени на лична хигиена, приготвяне и поемане на храна, разкрасяване, спорт. ами, остана само времето за сън.

Няма как да знаем дали са безперспективни, освен ако човек не рискува да ги започне. Колкото до подсигуряването, винаги може да смени специалност, професия. Времената се промениха, вече  не се очаква някой да остане на едно и също ниво до пенсия, горе-долу на всеки две години сменят работодател, а на 10 години променят образование или професия. Не е задължително да е коренно различно, но сменят хората, търсят начин. Според мен за един млад човек е по-добре да опита и да смени после посоката, ако нещо не му се получи, отколкото цял живот да носи горчилката, че се е подсигурил с пилето в шепата, вместо да гони орела в небето. В крайна сметка не прави нищо лошо, не вреди на нигото. А това дали някой отстрани ще го възприема като провал или успех е проблем на онзи отстрани.

Ами виж сега... за журналистите няма особено значение, да. Там няма задължителни правила, само талант. Няма значение дипломата и за художниците, писателите, музикантите, артистите. Ако го може, го може - доказва го с моженето, друго не е нужно.
Но за повечето неща не е точно така.
Става дума и за поемането на отговорност.
Някой може и да е много добър билкар, но за да е лекар му трябва диплома - и специализация на това отгоре. Като гаранция за тези, които поставят живота си в ръцете му. Или пилот. Или инженер (от какъвто и да е вид). Или фармацевт. Архитект. Дори за такива "нискоквалифицирани" дейности като шофьор, примерно - за да караш камион се иска категория С, пък ти, ако я нямаш, колкото си искаш можещ бъди - нямаш право да поемеш тази отговорност. Или автобус. Не понеже няма как да не умееш без диплом / сертификат - може и по-добре да го умееш даже - но именно документът е гаранция пред закона и ти дава право да поемеш тази отговорност. Ти може и да си много, ама наистина много, отговорен и разбиращ и знаещ на 16 - много повече от много хора на 30 и дори на 50 - но независимо от това нямаш право да гласуваш. Ясно, за творческите професии, които произвеждат красота и наслада за хората няма нужда от конкретен документ за умения - или, примерно, за секретарките - но ако искаш да си адвокат, колкото и добър да си, понеже много си чел, ти трябва и документ, доказващ, че можеш да поемеш отговорността за воденето на делото. Ако искаш с подписа и печата си да удостоверяваш истинността на даден документ, трябва да си нотариус - нищо, че и в 2-3ти клас може реално да имаш качествата за внимателно четене. Просто... не е достатъчно.

Това пък са такива глупости, че ме досмеша. Работила съм по доста проекти в "лабовете" и да, платени са - ама се плаща за точно определени неща: реактиви, оборудване, консумативи, евентуално командировки. Всичко се доказва с фактура и не можеш да си точиш пари ей така, щото ти скимнало. Парите, които получаваш ТИ като заплащане ЗА ТЕБ са никакви. Участвала съм в два големи проекта - в единия за 1 година взех мисля, че около 900 лв., а в другия работим от 2 години и още не са ни превели великото възнаграждение, което за този проект едва ли ще надхвърля 2000 лв. За 2 години пак да кажа. Не месечно. Общо. А не иде реч за малки проекти - като цяло са финансирани добре, но това финансиране отива за други неща. Ясно е, че не разбираш, но за справка: ежедневни неща като консумативи за PCR, имунологични китове с антитела, субстрати и тн. струват хиляди левове. А самата апаратура не подлежи на коментар - обикновени спектрофотометри, без които няма как да се работи никъде струват десетки хиляди. Какво остава за по-специфични уреди. Та като ти кажат: Спечелихме проект за 50 000 лв, не си представяй как се купуват 3 лаптопа, а с останалото учените си подсигуряват старините.

Да се включа относно темата за изкуствата и талантите.
Моя приятелка смени икономиката в гимазията за рисуване в университета. Всички й се чудеха на акъла. Ама момичето се насочи към рекламния дизайн. Година-две беше графичен дизайнер и сега се занимава с UX дизайн.
В интерес на истината, в дигиталната среда има потенциал за развитие на хора, на които им се отдава писането или рисуването, но се изисква да придобиеш и други умения.
Нищо не пречи емоционалното желание да се подкреми и с малко разум.

само като сложиш към това "нещо друго", дето ще го подсигурява, и децата, семейство, изплащане на къща и кола ... и формулата ти съвсем няма да излезне. Защото освен желанията има и фактора време . А то не се разтяга.

Май много конкретно разбираш "лабове". Но ето, написала ли, работят.
И какво ти е смешно? И какво не разбирам?  И за какво говорим? И като ти е станало ясно за какво става дума за какво си работила по доста проекти? Като си видяла колко е зле ....

 
katiABV,  Andariel, въпросът, който зададох е пределно ясен и можеше да отговорите, кратко и ясно "ДА"/ "НЕ", няма защото да влизате в обяснителен режим, след като вече сме минали през него многократно, но щом Ви харесва ваше право е. Още веднъж доказахте, че човек, за да не направи нещо хиляда причини ще изкара и Вие сте много добри в това!

Относно секретарките, дето ги споменавате пренебрежително искам да ВИ кажа, че така наречените секретарки или офис асистенти са едни от най-цените хора в офиса и многоооо отдавна не са "разносвачки на кафе".
А пък сервитьорка  е направо мръсна дума, но довечера когато седнете в ресторанта със семейството си погледнете в очите това момиче или момче, които ще Ви обслужват или може би ще решите сами да се обслужвате...то това е проста работа, нали...

Томева, очевидно има верен отговор, който искаш да прочетеш, затова вземИ го напиши, с големи, тлъсти, червени букви, за да знаем да го копираме и да си доволна! Някой теб кара ли те да правиш или да не правиш нещо, а? Аз пиша едно, а ти как го интерпретираш вече е твоя работа, а не моя, така че недей мен да ме държиш отговорна за твоите лични мисли. Аз моите си ги написах такива ,каквито ги имам.

Дотук разбрах едно - искаш да се работи по време на учене и да се учи това, което дава перспектива, а не това, което човек го влече емоционално. Разбрах какво ти е важно и искаш само това да четеш.

Що се отнася до мен, аз каквото им искала да уча - учила съм го. Икономиката също си я исках и ми е полезна и приятна, просто не ми се работи като счетоводител наново. Логопедията също си я исках и си я работя, щастлива съм с тази професия, положителните резултати се виждат с просто око. Неслучайно каквото съм учила, винаги съм го завършвала с отлична диплома. Исках да си отгледам децата - направих го. И да, хваля се, защото ми е кеф! Или за да не дразня, трябва си мълча по стар български обичай? Искам и още да добавя, може би психология, защото това беше първото, за което си мислех преди двайсет и много години, явно си ми е останало като мечта, но към момента не успявам да напасна нещата. Надявам се да съм жива, за да направя пълния комплект. Такъв човек съм и имам един живот, за да го изживея вече и за себе си, и хич не го живея за угодията на хора като теб, дето си задават някакви въпроси, ужким на хората, за да разберат, а всъщност си имат отговори и се дразнят, когато не ги получат. И не ми дреме дали смяташ, че влизам в обяснителен режим. ИСкам да напиша нещо - пиша го.

А ето и още една гледна точка : "Постигнах всичко сам" .
В картинки

http://baricada.org/2017/03/14/komiks-postignal-sam-vsichko-sam/

Andariel, дишай...