АГ клиника Селена Пловдив-16

Слагат ги само по време на престоя. Честно казано не обясняват нищо за тях. Дори момичетата, които не са били на терапия по време на бременността и не знаят какво им слагат в повечето случаи. Иначе е хубаво да се слагат определено време след раждане. Но точно колко зависи от конкретния случай. Най-добре този, който ти е назначил терапията и я е проследявал по време на бременност да прецени. Има различни мнения. При мен дори лекарят, който най-сериозно ме следеше не се ангажира със срок и каза, че зависи от това как протече самата операция. Аз ги слагах около две седмици, но да си призная накрая бях доста несериозна и забравях някои дни покрай лудницата в къщи след изписването.

Аз след изписването от болницата не съм слагала.Бях питала следящия ме гинеколог и той ми каза,че не е необходимо.

Предстои ми секцио след няколко дена , може ли малко повече информация (от постъпването до изписването )

Здравей, danny_91! Ще се опитам да ти разкажа накратко как протекоха при мен нещата, с уточнението, че раждах през март 2015г. при д-р Петрова. Приемането е в деня на секциото, като викат пациентките сутрин около 7.00 да се явят в клиниката с багажа, пред приемния кабинет на Родилния сектор. Трябва да не си яла и да не си пила вода от предната вечер, но за това предполагам, че анестезиологът ти е казал на консултацията.При приемането се прави преглед, който включва ехограф, запис на тонове и разговор с приемащия лекар, относно текущото състояние на всяка жена, по отношение на протичането на бременността и някакви хронични заболявания. Следва настаняване в стаята, взимане на кръв и пускане на системи за оводняване на организма, предвид спиналната анестезия. Прави се и проба за алергия към антибиотика, който вливат след операцията в продължение на три дни. На мен ми измериха и кръвно, както и ми направиха кардиограма, но аз бях с високо кръвно и имам пролапс на митралната клапа, та не знам дали на всички родилки се правят последните две неща. Следва лежане в леглото и чакане да те извикат за операцията, като ти дойде реда. През това време през стаята мина и анестезиолога, който си бях избрала за кратки насоки преди самото секцио, както и моята лекарка. Ето това чакане е най-изнервящо, особено, ако си по-назад в списъка. Аз се оказах предпоследна и чак в 14.30 започна операцията. Като наближи моментът, идват и те взимат от стаята и те качват в операционната. Вътре екипът те очаква, анестезиологът поставя упойката, която започва да действа сравнително бързо. След като двамата оператори се убедят, че е те е хванала упойката, започва същинската част. Най-неприятното при мен беше избутането на самото бебе, но явно моето седеше по-високо. Иначе болка няма, само усещаш дърпане, натиск, докосване. Секциото минава сравнително бързо  - както казах в 14.15 ме качиха горе, в 15.20 си бях вече в стаята. Мен лично ме настаниха отново там, защото в реанимацията беше пълно и нямаше места, иначе има около 6 часов престой в реанимация и тогава те водят отново в твоята си стая. Бебето го показват за малко на бащата още докато ти си в операционната, но таткото е добре да се услушва и да подпитва на регистратурата, защото моя мъж бая почака, докато го отразят. В стаята ти също могат да те навестят най-близките, но за съвсем кратко. Следва период на възстановяване, който при всяка жена е различен, като в зависимост от това кога си родила, се прави и раздвижването. Колкото по-рано се случи това, толкова по-добре. Като се убедят, че си напълно раздвижена, с помощта на рехабилитатор, ти свалят катетъра, можеш да се позимиеш и да си сложиш твое бельо с превръзка. Оттам нататък е много важно да се движиш колкото се може повече, за да се възстановиш по-бързо. Бебето още от втория ден ти го оставят да се грижиш за него, стига да си в състояние, като аз лично през деня държах малката при мен, но вечер им я оставях в детската стая, зя дя мога да си отдъхвам малко, че при мен радвижването протече доста трудно и болезнено. Иначе обезболяват добре и докато ти прецениш. Аз на третия ден отказах болкоуспокояващите медикаменти, за да видя как ще се чувствам без тях.
От втория ден, след като си вече раздвижена свижданията са горе в кафето или в стаята за свиждане на първия етаж, но чувам напоследък, че си пускат и по стаите, което за мен лично не е много ОК. Всеки ден минава визитация освен за теб и за самото бебе. Ако всичко  е нормално с теб и бебето, изписват на 5-ти ден, като това го разбираш малко в последния момент и трябва близките ти да имат готовност все пак. Изписването се прави в стаята за изписване, която е много мъничка и освен теб и бащата няма как да влезнат други хора. След като акушерката ви даде бебето, може да си направите снимки в стаята за свиждане - там е по-просторно.

Това е, което се сещам, но ако имаш конкретни въпроси, пиши, за да ти дам отговор.

Няколко "по-актуални" подробности и съвети от мен за по-лек престой.

Обезболяват зверски. Първо през катетъра на епидуралната с опиати, после с парацетамол инфузионен разтвор, дексофен, профенид,  и всички познати за орален прием + трамал, което е също е опиат. Ако на това му се вика недостатъчно.......За мен лично да те натъпчат с толкова медикаменти си е направо ужас. Аз раждах нормално и един аспирин не съм изпила. Секциото е операция. Боли!!!

Естествено, че боли и всеки е наясно, че не отива там за маникюр. Обаче и всяка пациентка има право да бъде максимално обезболена, доколкото е възможно при нейно желание. И да среща нормално отношение от персонала. Всеки човек има различен праг на болка, но има и разлика в обезболяващите при всеки пациент. Това го установих при престоя си и след разпитите си на близки родилки в последствие. Стандартът е парацетамол и дексофен и от там нататък зависи главно от това какво и на кой си измолите и дали израждащия лекар включи нещо допълнително.

През 2015 обезболяваха първите дни с коктейл в малка банка, венозно. Най-вероятно става въпрос за това, което dazel е описала - парацетамол и още нещо. Действаше мигновено. Първата системка я пускаха в момента, в който им дадеш сигнал, че спиналната упойка те отпуска / аз поне не съм имала епидурален катътер /. Мисля, че два пъти дневно ни се полагаше от този "елексир". На третия ден сутринта го спираха и ни даваха свещички профенид. На мен обаче не ми подействаха / аз също съм с нисък праг на болка / и много ме болеше, за това помолих да ми пуснат пак венозно коктейлче. Спомням си, че анестезиологът Георгиев мина през стаята  и му казах на него - явно той каза на сестрите и веднага ми включиха системката. Само от нея ми минаваше. На четвъртия ден чак отказах да ме обезболяват, за да видя как ще се чувствам без болкоуспокояващи - все пак на другия ден ни изписваха и трябваше да започна малко по-малко да влизам в реалността. Истината е, че и аз изпитвах зверски болки, дълго време, особено при ставане, лягане и обръщане в леглото, докато момичето в моята стая припкаше още от втория ден из коридорите и то без обезболяващи.  При нея пък раздвижването беше много трудно, докато аз станах от раз. Така че наистина всеки организъм понася различно една такава коремна операция. В държавните болници доколкото знам от познати обезболяват с течен аналгин и то само първия ден, и това е. Но пък приятелки масово си носеха от тези свещички профенид и си ги ползваха. Ама ето пък, на мен грам не ми подействаха.

Относно натовареността в клиниката, явно наистина не успяват да смогват, но това не е причина за евентуално лошо отношение към пациентките. Когато аз раждах отделението също се пукаше по шевовете. За два дни се родиха около 30-40 бебета и си личеше, че изнемогват, но не видях лошо отношение или дори начумерени физиономии. Персоналът правеше и невъзможното, за да успее да си върши работата. Само веднъж се случи да звъня два пъти до детската стая за памперси, че бяха свършили, та се наложи да почакам докато ми донесат.

 💎Bling-a-ling💎, много гадно се е получило при теб.Аз раждах преди почти година и съм със страшно добри впечатления от персонала, е имаше една сестра дето не й се работеше и се троскаше, но не й обръщах внимание.Обезболяваха ме идеално, ходех си надолу нагоре все едно не бях раждала .Даже се направих на герой на втората вечер да не искам обезболяване и взе,  че ме заболя та си исках бързо бързо свещичка.Иначе съм на мнение, че за тия пари трябва да ни обръщат огромно внимание.

Ако имахте опит като мен с първо раждане в държавна болница, нямаше да правите такива сравнения. При мен обезболяването си беше на ниво. Третия ден се оплаках, че имам болки, дойде дежурният лекар, поставиха ми инжекция и въпросът се реши.

Преди седмица лежах за задържане на ет.3 в патологична. В деня, в който ме изписаха, качиха всички останали момичета на ет. 5 , където досега нямаше отделение. Сега ремонтират ет. 3 и доколкото разбрах,когато е готово и там вече ще е за родилки. Една от акушерките каза, че се разширяват и се надява вече да не пръскат родилките по всички отделения,понеже няма място.

По принцип не обичам да давам квалифиции и да осъждам без да дам втори шанс. За нещастие имах възможността да имам контакт с въпросния персонал освен по време на раждането и няколко месеца преди това като лежах за задържане. Интересното е,че няколко човека ми направиха хубаво впечатление, както тогава, така и сега. Като цяло акушерките са много мили и когато има проблем видимо се притесняват и гледат да помогнат. Дори и да са натоварени им личи, че дават всичко от себе си. Просто има прекалено много пациенти и нямат капацитета да ги обслужват. И така се пропускат много неща и стават грешки. А в болница е недопустимо. Забележките ми са по-скоро към лекарите, но при тях винаги има едно по-особено отношение без значение от медицинското заведение. И една-две от санитарките. Ааа и да не забравям най-вече регистратурите. Там просто ни побъркаха и щях да пиша оплакване. Отчайващо...Надявам се да има човек, който да следи за персонала на болницата. Просто очаквах повече от болницата като ниво. Някак бях спокойна и разчитах, че все пак не сме много малък град и има частна АГ болница, ако стане нещо. Уви за съжаление ми се наложи по спешност да постъпя там, но ми беше неприятно в онзи момент да съжалявам, че не мога да се разходя до София.

Момичета, чета Ви и оставам с впечатлението, че в Селена се ражда само секцио, което малко ме плаши. Има ли раждали нормално, които да споделят впечатления?

Повечето секцио са пожелание по мое мнение, има доста нормално родили момичета

Аз родих нормално в началото на месеца. Раждах 20 часа и въпреки това устояха да ме изчакат хората
Имаше желание разбира се да приключим по-бърза и да мина секцио, но не са ме натискали за това... повече анестезиолога бързаше защото искаше да си ходи вече