Частни училища - информативна тема 17

Аз писах какви са моите очаквания от танците например. Други родители може да имат други очаквания. Писах също така, че са научили страшно много хора и детето ми скри шапката вкъщи. Значи съвсем не са отбий номер. Но да, с това ниво няма да ходят по международни танцови конкурси. Същото ще се постигне и за два часа седмично в кварталното читалище. Ако някой цели върхови постижения, първо тренира много повече от два пъти седмично, второ се записва при изявени преподаватели в сферата. И националният отбор по математика не се готви два пъти седмично в школа Междучасие примерно.
А разнообразието от занимания при малките е плюс, за да могат да опитат много неща и да видят кое им харесва. При нас няма много, но пък децата си тръгват по-рано, което също е добре.

Неееее бъркаш. То се е настройвало психически и се е концентрирало.    

Да ви кажа за допълнителните занимания в ПБ как са организирани и на какво ниво. В таксата и в програмата до 16,30 имат включени танци/футбол за момчетата, приложни изкуства и пеене извън МОН за този тип предмети. Танците се водят от балерина, която има балетна школа на няколко локации извън училището. След 16,30 имат широк набор от допълнителни занимания, които се провеждат до 17,30 ч. Те се заплащат допълнително. Схемата е организирана така за улеснение на работещи родители, а и за такива, които не искат децата им да се кандилкат по два часа из града. Дъщеря ми ходи 2 години на балет като занимание след 16,30 ч. при същата балерина, която им води и танците. Смея да твърдя, че заниманията са на много, много високо ниво. Има деца, които сложиха палците в 3 клас. Който отбира от балет, знае за какво иде реч.
Аз лично не разбирам защо спектъра ви на ниво за такива занимания е само: 1.ниско за отбий номер и такова, като за 2.високо спортно майсторство. За мен има и едно средно състояние, което нито е за отбий номер, нито е за високо спортно майсторство от нивото на национални състезания.
В ПБ имам впечатления както казах от балета и от приложните изкуства като занимание след 16,30 ч. Приложните също не бяха за отбий номер и се оказа, че детето ми има талант, на който именно учителката ми обърна внимание. Таекуондото също е високо ниво. Идват корейци да водят заниманията и да провеждат изпитите за нива. Има деца, които са напуснали училището и продължават да идват на таекундо в ПБ.

И всъщност разнообразието може и на Андариел да и се вижда зарибявка. Но на мен като родител всъщност беше широк избор. В ПУК и 1 клас децата действително силно се лутат. Но не е и по начина по-който го представя Андариел. Например моето дете от всичките 20-тина опции е пробвало и ходило на 3 за двете години в училището. Та това си е и ролята на родителя. Да канализира желанията на детето.
Имам впечатления, че нагоре децата си харесват едно занимание и са постоянни в това. И престават да се лутат. За мен разнообразието е плюс. Защото детето в ранна възраст, по много удобен за родителя начин, може да пробва повече неща и да разбере, кое истински му харесва.

хубаво е да има богат избор. според мен периодът пук - 2 клас е моментът детето да пробва максимален брой привличащи вниманието му активности. после то само ще си усети кое му пасва и ще се “профилира“. дори и да не се цели в златните медали по нещо си.
в периода 1-2 клас навремето в училищата минаваха треньори и педагози от различни школи, присъстваха в часовете и наблюдаваха децата. съответно предлагаха на родителите да запишат детето си към някоя школа, ако им харесат данните, които показва.
на мен ми предложиха скокове във вода, но се запалих по плуването и след една година ходене на скокове смених спорта и останах в него следващите 10 години. бях в руско училище - на пръв поглед никакви очаквания, че ще се развивам със спорт.

Фелис, чудя се дали изобщо да се хабя да пиша. На теб ти е смешно на това за настройването по пътя, но това издава само факта, че изобщо не си в час за какво говоря. Хайде, кажи ми, ти по пътя за работа не се ли настройваш, не минават ли през ума ти задачите, които ще имаш най-напред, колегите с които ще трябва да се срещнеш и т.н.? И дали ще се чувстваш комфортно, ако някой ти отнеме това време за настройване, а те метне на работа направо от домакинската работа примерно, още на петата минута? Не се съмнявам, че ти всичко си знаеш и всичко си можеш, на теб не ти трябва време за настройка за нищо, направо си он-оф.
Силвияна, сега сме пазарна икономика - всичко е кеш-енд-кери, и ако си готов да плащаш, никой няма да каже, че детето няма данни.

не е точно така. ние винаги търсим обратна връзка от треньорите, питаме как се справя, кефи ли се, затруднява ли се, скучае ли. давали са ни добра обратна връзка, дори и когато е била негативна - “бързо се разсейва, мисля, че ще ѝ е по-интересно на...“ и т.н. стига да иска човек, ще се ориентира дали заниманието е добро за детето или е мъка. но има и родители, които тикат децата (в класа на дъщеря ми има дете, което иска да ходи на джудо, но майка му втора година го натиска на балет  ), че даже ги изкарват виновни като не искат да ходят (“толкова плащаме за школа, а ти...“). тъжна работа.

Не, не се настройвам. Мозъкът ми си доспива.  
И не, не се хаби. Не е нужно да пълниш темата ОТНОВО!
Щото постоянното присъствие тук периодично като в някакъв лунен цикъл(може би) измествате темата целенасочено за 10000000001 път към "колко е тъпо да плащаш за ЧУ, като същото, че и по-евтино го има в ДУ".

Това е гадно, съгласна съм. Но е и невъзпитателно детето да се записва и отписва на неща непрекъснато. Т.е. за мен златната среда е тестови период от няколко посещения и след това ангажимент за поне една година, или един сезон – зависи какъв е спорта или заниманието. Защото иначе детето няма да тренира или да се занимава с нищо. Във всяка дейност има едни моменти да досадно повторение, на първоначално усвояване на нещо, на усилия привидно без резултат, та често тогава децата се отказват, защото е трудно. 

Бояна, така е, да. в лицеите ни дадоха 2-3 пробни седмици за всяко занимание преди да решим окончателно и да потвърдим на какво ще ходи. на практика те бяха за тяхна сметка, ако се бяхме отказали.

Проблем ли имаш? Ако имаш - решавай си го, а мен не ме закачай! Имаш си някакво свои интерпретации и фантазии и ми ги приписваш. Е, сори, ама нЕма да стане! Вече писах, че моите деца са на изхода на училищното образование и нямам никакви лични мотиви да харесвам или не харесвам, или пък да критикувам нечий избор. Ако трябва само да се съгласявам с теб, кажи, поне да зная! Ако искаш ехо, можеш да си направиш микрофония с някакъв уред и да се слушаш.

Ученето си имаше една крива, не я помня добре, но беше нещо като в любовните отношения - ентусиазъм, после с изискванията идват страховете и лека скука от повтарящите се упражнения и ако тази критична точка бъде премината, човек продължава с ученето, а ако не я мине - отказва се. Затова точно в критичния период, ако човек прояви повече воля и търпение, е много вероятно да стане от успешните.

Андариел, рИлакс, че пак агресираш. И започваш да губиш фокус, както предходните пъти.

Само казвам, че се повтаряш за 10000001 път. Ти и още няколко. Всички тук сме те чели и сме те наизустили. Отдавна! Не е нужно да обръщате темата през някакъв ваш си цикъл все натам накъдето ви влече. Хем си минала училищния период, хем нямаш интерес от ЧУ и хем висиш все в тази тема да ни ограмотяваш колко грешни решения взимаме всеки ден като пращаме децата в ЧУ. Не те разбирам.
Последното не го приемай като покана за разговор. По-скоро е като точка на диалога ни до тук. 

Фелис, и аз те обичам! Да, имам интерес от ЧУ, защо да нямам? Ти ли ще ми определяш интересите? не си длъжна да ме разбираш, приемИ че не можеш да ме разбереш или си нафантазирай някакъв мой образ, за да не ти стои празнина и да не се мъчиш повече.

То хубаво да се настройваш, но 15мин., а не 1 час. Да не говорим, че не може да вечеря преди гимнастиката. След това става осем и половина вечерта и докато се навечеря, става време за лягане.
Същите преподаватели в конкретния случай организират такива занимания и в някои училища. Не мисля, че качеството е много по-лошо.

Опазил ме Господ изобщо да ми хрумне да си мисля за теб в какъвто и да било контекст, най-малкото да си фантазирам твой образ. Не ми се губи време за глупости.

Само констатирам присъствието ти в темата в качеството на пълнител.

Това пък с настройването искрено ме развесели. Ако офисът ми е на минута път от къщи, кръгове ли да въртя около сградата, за да се настроя?

Примерът на Петър Берон ми се вижда супер - и за балета, и за таекуондото. В училището на дъщеря ми не се набляга на точно такива занимания, но пък ако догодина я вземат във волейболния отбор, ще съм много доволна. Предпочитам вечерите да имаме повече време заедно, пък нищо, че от липсата на 30-40 мин път във всяка посока ще й пострада настройката.

Това вече е несериозно. Да, има хора, които кръгове въртят или някакво други неща правят, но всеки се настройва, не можеш да го промениш. Всъщонст хората адски се стресират, когато нямат време за настройка, а тя обикновено става по пътя към съответното местоназначение. Нещата са си описани отдавна, но не важат за нашего брата - той е Оникален.