Аз съм майката, а ме наричат "бабата на детето"

не се затормозявай, за детето ти си не само майка ти си му всичко, радвай му се , изживейте си радостите пълноценно, по-пълни или по -слаби това не ни прави по-лоши, по-добра си от рожденна майка, стъпвай гордо и пропускай думите покрай себе си 

Само бих казала да не обръщаш внимание и да си над нещата. Знам,че това е трудно в БГ , но се опитай заради себе си и детето.

Аз не живея в БГ и тук майките в по късна възраст не са бяла лястовица и не е чак толкова конфузно.

Първият път, когато едното  диване ми заяви, че съм "бабка", а другото почна да му приглася ги хванах двамата с по 1 ръка под мишници и ги въртях, докато умряха от смях. На мен ми е все едно как ме наричат, а те видяха, че не им се вързвам, съответно за тях е без значение. Децата ще имат комплекси само ако родителите имат комплекси от темата. Ако се впрягате от възрастта, как ще се справите след това с подмятания към детето, че е осиновено, че е от друг етнос (ако е), че е "копеле", защото и това ще чуе? Говорете, и то много! Говорете с детето, че някои хора стават родители рано, а други късно, че няма значение възрастта на майката, важно е да обича детето. Научете го, че хората са различни. Научете го да не обръща внимание на подмятанията на околните, защото такива винаги ще има, независимо за какво - че е нисък, висок, с очила, с крив нос, с рижа коса, че е пълен, че е слаб, че не може да играе футбол, че се е напишкал в 1-ви клас, че се е разплакал на първата двойка, поводи винаги ще има. Научете го, че може да се срамува единствено от собствените си постъпки, а не заради фигурата или годините на майка си.

Хората не можете да промените. Невъзпитани и приказливи по нашите ширини бол. Да се занимавате с тях и да се комплексирате за техните глупости няма смисъл. Гледайте си детето и се обичайте , и си запушете ушите за глупостите.
Ако искате се опитайте да натоварите понятието ''стара'' в главата на детето с  по-положителен смисъл , за да не се тревожи то. Малките деца често реагират, по начина по-които реагира майката. Явно сте заобиколени с такива хора и то ще я чува тази дума.

Със сигурност изглеждаш на повече от 40, щом си на 47, нищо, че всичко живо женско е убедено, че младее.
Аз съм на 41 и досега не са ме обявявали за баба на 2-годишното ми (неосиновено и спонтанно заченато) дете - е ми не изглеждам на 30, на около 41 си изглеждам, тоест очевидно не е правило за жена, изглеждаща на 40, да бъде смятана за баба. Толкова за изглеждането.

Колкото до другото, има всякакви хора, има недосетливи, има нетактични. Обясняваш им, че не си бабата, а майката, и това е. Няма какво друго да направиш. Някои ще се почувстват неудобно и друг път ще внимават. Най-често е неволно.

Без да съм осиновена, се е случвало навремето да наричат баща ми "дядо ти". На 46 е бил, когато съм се родила.

Аз съм забелязала, че не малко хора го правят нарочно това изказване. Само и само, за да те  засегнат.  Мен ме бабосаха на около 27-28 . По същото време в козметичен салон решиха, че нямам 20.

Моят съвет е да си гледаш здравето и детето и да се абстрахираш от глупостите на хората. Не е лошо да се грижиш за външния си вид, но единственно заради това ти, самата да се чувстваш добре в кожата си.

Ако все пак толкова не можеш да изгнорираш, гледай да реагираш със смях и обръщай всичко на майтап.

Прекланям се пред силата и куража за тази крачка.
Знам през колко трудности се минава. Респект

Опитвай се да игнорираш такива коментари. Всъщност, хапливи подмятания чува почти всяка майка на малко дете. Дали за възраст или за нещо по детето - например защо е с биберон, защо не е, защо си смуче пръста, защо е с количка, защо е тънко облечено, защо е дебело облечено, защо.... Около мен пък има много майки на малки деца, които са около 40 годишни. Имам приятелка, която роди първото си дете на малко под 40. Има три деца, две от които родени след 40. Да, има майки на 2 годишни, които са на около 20, но има и на около 40. Предполагам такива коментари правят хора от по-старото поколение, когато действително е било обичайното бабите да са на около 40 и нагоре, но сега вече не е така. Наистина не си струва да обръщаш внимание на такива думи. Радвай се на малкото ти слънчице и да не ти пука. За него ти винаги ще си най-прекрасната мама. А баба ще станеш, когато то те дари с внуци. До тогава има време.  

Толкова ли си нямаш грижи и проблеми, че се вълнуваш от мнение на лелки и площадки?
Мои съученици и учителката в 1 кл. са казвали за баща ми, че ми е дядо.
Много бяха учудени, че не е дядото.
Той тогава беше на 45 г, едър, прошарен, полуплешив
Направо приличаше на бай Тошо. Смеехме се и двамата как го мислят за дядка.
Не сме обръщали внимание кой какво казва, нали си се знаем.
Радвай се на детето и си гледай живота и семейството.

Аз съм дете на майка, която ме е родила на по-късна възраст, поради невъзможност дълго да забременее. Много ми е било болно, когато са наричали майка ми стара, баба или не знам си каква. А мама изглеждаше и изглежда прекрасно, винаги стилно и елегантно облечена. С времето го преодолях, но бях събрала много гняв в мен и поради невъзможност да се разкрещя на другите, наказвах мама с гневни изблици. Днес, мама е на 71г. и много обичам да бъда с нея, да си говорим, да я водя на почивки и за нищо на света не бих я заменила за друга по-млада мама:) Самата аз съм минала средата на 30-те си години и няма да бъда "млада" мама, но се надявам наложените стереотипи в България да се променят, а за да се случи това, такива като теб и мен не трябва да събират гнева и мъката в сърцето си, защото така тровим себе си.
Пожелавам ти хубаво майчинство и много любов!

И на моят баща в детската ясла му казали "Дядо, не събувай детето, че ще ги водим на разходка" ,заради побелялата му на 40г. коса. Но подобни случки не са били причина да се чувствам зле, а той винаги за мен ще бъде най-прекрасният баща на света!

Както са ти казали - хората не можеш да промениш. Не трябва да те вълнува хорското мнение. Вярно е, че не можеш да им затвориш устата и повечето от тях са нетактични. Не разбрах на колко е детенцето, но се опитай да му обясниш, че не си стара, просто си чакала точно него, за да бъдеш неговата майка и това се е случило точно сега. Децата обичат родителите си, независимо колко са стари, млади, красиви, слаби, пълни и т.н.
Друго, което евентуално би помогнало малко - смени си прическата и гардероба. Опитай с прическа до рамената и в светли тонове - доста подмладява. Не, че има значение, но за твое успокоение и самочувствие.
И най-важното - не се тормози за глупости! Имаш детенце, което обичаш и което те обича, това е най-важното!!!  

Най-напред - поздравления, че сте осиновили дете!!! Дай Боже повече такива хора.
Не се връзвай! Малоумен народ има навсякъде, особено обслужващ персонал със селски манталитет (не че и образовани жени понякога не са същите). Да не очакваш в детската кухня, в яслата и т.н. да работят нобелови лауреати?
Щом Елена Йончева роди на 52 (ако е истина), какво пречи и ти да си го направила? Кой може да каже родила ли си или не?
В нашата ДГ имаше дете на 6 с баща на 58 години (майката е на не повече от 35). Но си траеха, защото си пазеха мястото. Че обсъждат - обсъждат, от една помощник-възпитателка (лелка) научих, че бащата и майката на друго дете били с 15 години разлика.
А за външността - щом сте планинари и спортуваш, няма начин да не изглеждаш по-добре от кльощава, недоспала майка-пушачка на 35. Не си слагай на сърцето килограмите, и аз съм на тези години и заради ранна менопауза и лакомия качих 10 кг за 1 година и сега няма сваляне.
Преди 5-6 години ММ беше наречен ВЕДНЪЖ дядо на сина ни (на 42-43 години), защото бил побелял   Още го помни и пустосва продавачката, а аз умирам от смях.

Това си е чисто заяждане . Казват го нарочно. Много хора търсят просто повод. Ако намерят не пропускат. Зарежи. Няма значение как изглеждаш. Все ще има нещо за заядливците.

 Аз родих 3-тото си дете на 40 и нямам никакви притеснения. Даже имам стимул да се поддържам в добър вид и дух. Никак не ме интересува кой какво си мисли за мен и така хорското мнение не стига до мен. За мен е важно да съм добра майка за децата си, а възрастта не е един от критериите ми за това. До сега единствено една възрастна циганка си е позволила при отказ да и дам пари да коментира, че доста презряла съм си родила детето, а аз през смях и казах , че предпочитам да родя на 40 вместо на 14, защото поне съм имала време да порасна и поумнея Радвай се на детенце, най-важното е да порасне детето уверено и силно със здрави и щастливи родители 

Моята леля роди на 34 дъщеря си (което сега си е нормална възраст, ето аз на 35 чакам моята дъщеря), мъжът и на същата възраст е бил. Когато са ходели на лекар с голямата дъщеря (с 12 г по-голяма)  са казвали за голямата майката да влезе, бабата и дядото да останат отвън. Малката ми братовчедка дори беше комплексирана, че са стари родителите и.
Моето лично мнение е, че ти не се чувстваш достатъчно уверена на тази тема, съответно и привличаш тези изказвания и отношение към себе си. Ако ти промениш твоите убеждения, ще усетиш в един момент, че си на по-голяма възраст, но това вече никой не го отбелязва.
А дечицата особено на тази възраст "дишат" майките си, усещат ги на подсъзнателно ниво. Ти за себе си трябва да си убедена, че си направила най-доброто за себе си и детето си и че се е случило когато е трябвало. И продължавай да полагаш грижи за себе си, за собствено самочувствие, здраве и добър пример на детето.

Както са казали и другите преди мен - не се вторачвайте чак толкова във външния си вид. Не се тровете заради невъзпитани хора.
Ходът на времето не можем да спрем. Важното е духът да е млад!
Гледайте си детенцето! Радвайте му се! Възпитавайте го! Вие за детето винаги ще си бъдете неговата майка!

И да допълня - вече толкова много хора стават родители на 40+, че не виждам какво толкова се коментира възрастта на родителите?!?  Селски истории....

Радвай се на рожбата си и не обръщай внимание. Злобни и прости хора винаги ще има-трябва ли да допускаш да ти скапват настроението и да ти вгорчават живота? Грижи се за себе си, спортувай и си гледай детето. 

И на мен ми се е случвало няколко пъти, но се научих искрено да се забавлявам със смущението им, когато ги поправям.    Просто тренирай да обръщаш ситуацията на шега. Ще се получи.

има много несъобразителни и невъзпитани хора. на моя позната с осиновено детенце наскоро се беше случила подобна случка, само че в главната роля е нова учителка в градината, която казала на детенцето “ела, ела бързо, баба те чака да те вземе“. жената беше много разстроена и си поплака.
според мен - горе главата, важното е, че сте живи, здрави и се обичате. хич да не ти пука, че на някого му липсват първите седем (че и повече).
аз ако се колебая за това каква се пада придружителката на детето, казвам “виж, мама те вика“ (например), за да няма обидени дами. а ми става много приятно, когато попадна на млада баба, която с усмивка ми казва, че е бабата, хубаво е да направиш комплимент на непозната, дори и да не си искал.

Коментират точно от желание да уязвят. Не че на 47 жената е баба.

много готино. супер 

Да, случвало ми се е. Аз съм на 41, детето /също осиновено/ е на 3. Отначало се сконфузвах леко, обяснявах, че не съм бабата, а майката, в последствие обаче вече дори не ги отразявам. Няма граници на нетактичността и глупавите изявления на хората и няма смисъл да им обръщам внимание. Ако майката е много млада - деца, деца гледали, ако е по-възрастна е баба    В повечето случаи такива коментари правят хора, които дори не се стараят да се замислят и устата им изпреварва мозъка. Радвай се на детето си и не се измъчвай!    

Истината е, че хората волно или неволно са много нетактични, невъзпитани и лоши.  
Опитайте се, да не си го слагате на сърце и не забравяйте - никой не е станал по-млад, само простаците си остават простаци (завинаги).

На детските площадки при нас жените над 40 с малки деца обикновено са баби. Аз родих преди 30те, и пак съм от "възрастните майки". Не е задължително придружителите да го правят с лоши чувства. Да кажеш "детето ти" вместо "внучето ти" на жена, която най-вероятно е баба, е прекалено захаросано. В яслата е грозно да коментират, особено пред детето, и щом се е впечатлило толкова, или са били с негативен отенък коментарите, а може просто да е видяло, че се разстройвате, когато чуете нещо такова.
Обичайте си детенце и се чуствайте добре в кожата си, случва се не защото изглеждате стара, а защото повечето майки с деца на тази възраст около вас са много по-млади. Това не ги прави по-добри майки. Като деца също мислехме, че майката на съученик е баба, детето имаше кака на 17. Не сме се подигравали, когато каза, че не е, разпитахме от любопитство, научихме, че му е майка и не се е коментирало повече.

Жената се притеснява не за себе си, а за детето. Да не расте обиждано и комплексирано от прости хора. Мисля, че единственият начин за противопоставяне на простотията е възпитанието на детето. Да му се обясни, че има силно ограничени хора, на които просто толкова им е акъла и не трябва да им се обръща внимание. И не само Елена Йончева е родила на тази възраст, а и много други. Юлияна Дончева да не е баба? Имам приятелки почти на четиресет и още не са родили... Викат по-натам, рано е още.. Та така.

Има и такива сто на сто, но едва ли това е масовият случай. Масовият е нетактичност според мен. То пак няма лошо нетактичните да бъдат затапвани по възможност, че да се научат, но по-често не е умишлено.
И жената явно си изглежда на 47, щото ако не беше така, аз и останалите родили на 40 също щяхме да чуваме подобни предположения от всеки втори. В това, да изглеждаш на годините си, няма нищо лошо, само отбелязвам, не целя да уязвя.

Не знам за нейното дете, но за мен никога не е било драма като малка, че родителите ми са по-възрастни. Споко, не мисля, че ще му бъде кой знае какъв проблем.

Така мисля и аз за изглеждането, без да искам да звучи грубо.
Родих на навършени 39, сега съм на 46. Не съм чувала да ме наричат баба, но не се и ослушвам за подобни неща. И не, не изглеждам на 40, приятно ми е още да го чувам, но знам, че изглеждам поне на 43. Повярвай ми, личи си. Личи си дали си добре поддържана или просто млада.
Съвсем друг вече е въпроса дали това е някаква преклонна възраст за жена и майка с малко дете. Не, не е. Опитай се да не обръщаш внимание на хората, някои наистина не се усещат, други злобеят.
Гледай си детенцето, грижи се за себе си, но не заради хорските приказки, а заради самото дете и толкова.

Хахахахаххахахаха, е ми не знам, да се разберат авторката на статия и дамите от форума (не в тази тема), които твърдят, че всяка непозната жена е госпожо и всичко друго е просташко. Да знаят, че за някои "госпожо" е обида, ако са под 50 (щото са още момичета дотогава).
Офтопик, сори.

Родих третото си дете на 40 и се е случвало да ме бабосат. Ами неприятно ми е. Да, обичам си детето, да, и то ме обича, но ми става гадно, колкото и да е рядко, ако ме помислят за баба. И изобщо не съм тактична, веднага изплясквам, че съм майката, на мен като ми е гадно, на тях да им стане неудобно.
Въпреки всичко винаги имам един страх от това как ще ме кажат и се улавям как при непознати гледам да подчертая, че това е дъщеря ми. Дори и да е останал учуден някой, поне не е показал, че е така.
Може и да не съм права, но сме хора, има неща, които ни нараняват и без да ми се ще това е едно от тях.

За хората от улицата ,детски площадки и магазини както и да е,но това от устите на персонала в яслата където пребивава детето искрено ме възмути  
Аз задължително бих им потърсила сметка и обяснение в качеството си на какви ще дават определения за майките на дечицата?!? Толкова е грозно и долно,че останах без думи,вместо да си гледат задълженията ще клюкарят родител  

Аз съм от младите майки, но пък съм дете, родено от доста възрастни родители. Никога не са ме притеснявали подмятания (а такива имаше доста, тъй като преди двайсетина години не се смяташе за нормално да се ражда на 40+), но на тази тема е говорено много, много вкъщи.
Не се притеснявай от изказванията на хората, просто в един момент, когато детето разбира, това което му се обяснява, се постарай да обясниш, че ти си неговата майка и то трябва да те обича такава, каквато си, както правиш ти със него.

хич не се кахъри за такива глупости
за съжаление възрастта си личи, особено след 45г.
в класа на моето дете имаше  две деца с майки, родили на 40г.,  т.е. в първи клас родителките бяха на 47г. и въпреки, че  бяха поддържани и елегантни жени, при това слаби, се набиваше на очи, че са 10-15год. по-възрастни от другите майки, никой не ги е смятал за баби на децата, но определено си личеше, че са по-възрастни
в днешно време раждането на 40 и повече години вече не е такава голяма рядкост

Винаги ще има за какво да се заядат - ръст, тегло, очила, цвят на косата... Моята майка винаги се е поддържала и е изглеждала ефектно. По комунистическо, когато не беше приет грима, модерните дрехи, прическите, едно дете беше казало на сестра ми: "майка ти много модерна". И нашата като ревнала... 

Пожелавам ви здраве и сили да обгрижвате малкото човече и да му дадете цялата си любов!

Не обръщай внимание на такива простотии.
И в класа на дъщеря ми има дете на 7 години,а майката е на 47,обаче никой до сега не си е позволил да коментира жената.
После разбрахме,че детенцето има кака на 23 години.
Не си единствена.

Я не се комплексирайте излишно!!!!Винаги ще има какво да се коментира,  безз значение от естеството... Всички имаме и можем да намерим "недостатъци" у всеки!Това, че някой нарочно търси,  за да засегне,  означава,  че е нещастен... Бъдете над тези неща,  трябва да сте подготвени за такива неща- но не те са от значение,  а как Вие ще реагирате...

Защо го определяте като заяждане, погледнете статистиката, майките на тази възраст с дете в ясла са под 2% в България, раждащите след 40 са към 10%. Рядкост си е все още, много хора може и изобщо да не са срещали такива майки, 20-30 годишните и тези на 47 ги дели цяло поколение, колкото и да младеят вторите. По-логично е да не очакват, че е майка. Любопитство и коментари е по-вероятно да срещне от такт, повечето няма да го правят от злоба за да я засегнат нарочно.

Ако не беше от Варна, щях да помисля, че си майка от нашия клас  Моята ситуация е същата

Има и такива,  които няма да го направят с цел заяждане,  но в този случай да кажат "мама" или " дама", а ако е бабата- наистина ще и хареса- аз постъпвам така,  както някой беше споменал преди мен... И да,  някои ще го направят непринудено,  а други нарочно- родителят трябва да е подготвен и да реагира подобаващо.Аз примерно реагирам много спокойно на опити за нападки и отсрещният се фрустрира и млъква... А в повечето случаи не реагирам никак- игнор:)))

Не го вземай на вътре.
На тези години някои наистина са баби, а други имат малки дечица - като теб.
Аз пък се обиждам,че ми казват майките на децата ,,леля,,...,е вярно е ,че отдавна не съм ,,кака,,,ама ми е криво... И аз почнах да ги лельосвам... мисля,че го правят повечето умишлено,аз лично дори и да съм си помислила,че някоя е баба - казвам ,,майка,,,защото не се знае и да не се обиди... Но много хора са злобни и наистина го правят за да те засегнат. Просто не трябва да ти пука,не живееш за хората...

По принцип избягвам да се обръщам с такива думи към непознати, докато не каже някой от тях нещо насочващо, така са ме учили родителите ми. Но не всеки се замисля. Вероятно има и такива, които го правят от злоба, но съм сигурна, че повечето просто не са научени на тактичност.
Има един виц за 40 годишните, че или стават баби, или излизат по майчинство ами така си е. 40+ е възраст, в която има и от двата вида. Едната ми баба е станала баба на 39 г., свекърва ми пък е родила на почти 41. Първа братовчедка на майка ми стана баба на 34 (българка си е, ама...).
Няма как да очакваме от хората да знаят роднинските ни връзки, не го пише на челото. Може и да е детегледачка или съседка.

В твоята ситуация бих казала - аз съм майката - и ще се забавлявам с неудобството им

Баба е въпрос не на години, а на излъчване и на състояние на духа. Много от нещата, които си изброила, сами по себе си биха могли както да те подмладят, така и да те състарят.
Например добре, носиш очила, но какви? И най-вече, очилата не са причина да не се гримираш за свежест.
Паталони...да кажем добре. Но какви панталони? И т.н., и т.н.

Аз също бих ти казала, да не обръщаш внимание, но на мен лично не би ми било възможно да не обръщам внимание на такова нещо. Затова и по-скоро бих ти казала да си създадеш навици, които биха те накарали да се чустваш млада и женствена. На козметик ходиш ли? Защо не смениш панталоните с поли (даже с най-добре с рокли)? Особено ако си по-закръглена, това би било удачен ход. Не знам какви са ти очилата, но има доста симпатични и секси рамки. Как се грижиш за косата си? Над 40 косата изисква специфични грижи. Не допускай бели корени, избери цвят, който да ти придава свежест и подходяща прическа....Не мисля, че една жена може да изглежда значително по-млада, но определено може да изглежда добре за годините си.

Така де ....аз от суета нося дълга коса, която вече не е това, което беше.
А свеки беше на 47, когато стана баба. Все си мисля, че аз сега изглеждам по-добре от нея, ама може и само да си мисля

Благодаря на всички за отделеното време и споделени мнения и преживяванея.
Внасям някои уточнения, за да бъде картината по-ясна.
Предполагам, причината често да ме наричат баба е, че съм по-пълна, но в никакъв случай не съм отпусната - не е субективно мнение, това го констатира и персоналният треньор във фитнеса, с който спортувах известно време; още от студентка ходя на Витоша  - всеки уикенд задължително, винаги много съм обичала да се движа пеша, и сега го правя. След като съм спортувала 1 час на кардио уреди, се прибарам пеша - около 45 минути. Очилата също ме състаряват (винаги съм се съобразявала с модните тенденции). Отново си върнах естествения цвят на косата, с боя, разбира се , бях започнала да се изрусявам, но констатирах, че не ми отива и ме състарява. В първия си пост съм писала, че обичам да се обличам в ярки дрехи. Безспорно, по-слабите жени младеят. Някакси се приема, че, остарявайки, е нормално да пълнееш. 
Не съм заобиколена в моя кръг от такива хора, които към момента да искат да ме наранят умишлено. Случайно попадам на тях - на улицата, на детската площадка, в градината на детето. Не мисля, че някакси привличам към себе си подсъзнателно такива, имаше такова мнение, защото аз не се смятам за стара. Не съм допускала никога, че ще бъда наричана "бабата на детето".
По повод мнението на Блу (ако не се лъжа), че тя е на 46 г. с 7-годишно дете и не  е наричана баба, ще направя следния коментар. Аз съм на 47 г с 3-годишно дете. Има разлика. Ако Вие бяхте на 46 с 3-годишно, не се знае какво би било поведението на околните. Не се заяждам
Миналата година в козметичния салон имаше нова козметичка, която ми почиства лицето за първи път. Не ме познава. Попитах я какво би ми препоръчала за кожата, защото вече е започнала да се изсушава и т.н. В процеса на разговор тя каза, че имам кожа на 36 - 37 год. жена. За мен това беше приятна, неочаквана изненада. Красавица не съм и никога не съм била
Не се оправдавам пред съфорумките, които смятат, че наистина изглеждам на 47.
Вярно е, че много голям процент от майките на деца на 3-годишна възраст са млади. Виждам го ежедневно. Аз някакси не се вписвам в ролята на майка на 3-годишно дете. Ако беше 10-годишно, нещата щяха да стоят по друг начин. И тогава нямаше да съм бабата.
Детето се обърква, когато му кажат: "Отиди при баба/баба те вика/върни се при баба" и т.н. Пита: "А къде е баба?". Посочват ме. А то продължава: "А къде е баба?"
Разговарях с персонала в яслената група. Не били коментирали. Е, откъде ще го чуе? Чак и името на детето са споменавали, за да запомни. Заявих им със спокоен тон да ме коментират колкото си искат, както и аз тях коментирам вкъщи , но не пред детето!
Има значение как ще ме наричат непознатите на детските площадки, не за мен, за детето.
Не се обиждам, че някой ме е нарекъл "госпожа". То и 20-год омъжена жена е госпожа. Контекстът на случката беше, че другите жени биваха наричани "майче", а само аз бях "госпожа". Те също са госпожи, нали
Както вече споделих, от доста време не реагирам на думата, но се чувствам много стара .
Но няма как да подмина с лека ръка репликата на учителка от градинска група, отправена съвсем случайно към детето ми на двора преди дни (тя не го познава, защото то е в яслена група): "Ето я баба, тя те вика." Аз й отговорих, че всъщност съм прабаба и я подминах. Жената е възрастна, пред пенсия някъде. Такива са разбиранията й. ...... Но догодина може да й бъде учителка....
Само един-единствен път една възрастна госпожа с благо лице ме попита любезно каква се падам на детето.
Виждам, че има още 3-4 жени на моята или близка възраст с деца в градината. Децата ги наричат "мамо".
Не смятам, че хората се заяждат с "баба". Те наистина смятат, че на 40/40+ е по-вероятно да съм баба. Което в никакъв случай не е изключено. Но защо не допуснат, че може и да съм детегледачка, лелята, майката? Тепърва ще има жени в по-напреднала възраст с малки деца, благодарение на развитието на науката и медицината. Ако бях в малък град, по-разбираемо би било, но в София.....за мен е много неприятна изненада.
Да, трябва да тренирам психиката си за предстоящите в живота ни перипети. Предстоят нелеки години на порастване и съзряване, когато, вероятно и от детето ще чувам някои квалификации.
Няма да ни е лесно.
Но ние сме много щастливи! Когато ме обгърне с малките си ръчички, сгуши се в мен и ми каже: "Мами, обичам те"....

Не се връзвай на байганьовски клъввания. Аз съм родена, когато майка ми е била на 28, а баща ми на 38 - ми същите пуления и охкания пред мен, колко стари са ми родителите. На тях какво са им приказвали не знам. Много важно - така казвай на детето си "много важно". То ако не беше затова, за друго щяха да хапят.

Orange-2, няма връзка м/у килограми и младеене. Ген, моментно състояние. Просто така са усетили нещата, така са казали. Чудо голямо, въобще не си слагай на сърцето такива неща.

Леко смехотворно ми е да определя близо 50 годишна жена с 2 годишно дете като "майче", в общия случай подценявам или собствения си, или нейния интелект, защото е точно баба или госпожа. От мъж подобен комплимент има някакъв смисъл да се очаква, но пак е пресилен. На повечето места, където се събират деца на тази възраст, придружителите им не общуват формално, и думички като "дама" са рядкост, "госпожа" е по-вероятно да се чуе, но и това обръщение не Ви допада.

Вие обръщате ли се към останалите на площадките с "детето, което придружавате", за да отговори с "детето/внучето ми" и да сте напълно сигурни в каква връзка са? Човек, чувствителен на тази тема пак би се засегнал, че не съм определила автоматично детето като "дъщеря Ви". Или изобщо с никого да не се започва разговор на площадките, освен с млади жени?

Дрехи, прическа, поддържане, ген не оказват чак толково голямо влияние за това в каква възраст преценяват че сте околните. "Запазена", "поддържана" и "младееща" са обективни определения, "трийсет и няколко годишна" не е. Колко от връстниците Ви, които срещате покрай детето с деца на неговата възраст са нещо различно от баби?

мой много близък приятел е роден когато баща му е бил на 52 години. истинска революция през зрелия соц  човекът беше толкова готин и така умееше да общува с връстниците на сина си, че беше предпочитана компания за съвет и споделяне пред много от останалите родители в квартала.
сега имам клиент с малък син, родил се е, когато мъжът е бил на 70 години, съпругата му е на 40+. мислех, че човекът е на не повече от 55 години, супер енергичен и харизматичен. дори не мога да го нарека “дядо“.
 
Orange-2, по-важното е какво ще дадеш на детето си и как ще го отгледаш. няколко килца отгоре и прошарени кичури са бели кахъри. 

аз съм родила на 39 години, изглеждам по-млада от възрастта си, но въпреки това се е случвало 1-2 пъти да ме нарекат и мен "баба" на детето - в детската градина и на площадката.

забелязала съм, че това обикновено го правят прости хора. първо, защото не знаят, че когато не си сигурен за възраст или отношения, по-добре е да не правиш категорични определения и изказвания. второ, защото простите хора обикновено раждат много млади (нито учат, нито кариери градят) и съответно за тях е нормално жена на 40-45 години да е вече баба, а не майка.

няма лошо да отслабнеш, ако смяташ, че имаш нужда, но това няма да те направи много по-млада. въпросът е да не допускаш да те тормози простотията на някои хора и да не се притесняваш от годините си и от малкото си дете, а уверено да казваш - АЗ СЪМ МАЙКА МУ!

колкото си по-уверена и самоуверена, толкова по-неуверени са ония, които се опитват да те уязвят и захапят. още повече, вече да си майка на късна възраст е повод за гордост, а не за срам, все повече такива майки има, а тенденцията сред знаменитостите да раждат късно набира огромна скорост.

моето дете смята, че аз съм най-красивата майка на света. и е право

Момичета, не се обиждайте, но наистина ли разчитате, че точно в салоните за красота ще ви кажат на колко изглеждате действително, не знам, малко несериозно ми се струва. 

По темата - майка ми роди за 3 път на 37 г, бащата на брат ми беше на 48 г тогава, сега тя е на 46 г (вече  е и баба  ) , той на 56 г. Ама, както много момичета казаха - ген. Човекът няма един бял косъм и без да прави кой знае какво наистина си младее, никой не може да му даде и 50 г, майка ми смятам, че си изглежда г.д на колкото е, но не е споменавала някой да я е казал, че е баба на брат ми.

Разбирам авторката, не е приятно, но наистина не трябва да обръщате внимание. Аз също гледам да не коментирам, ако не съм сигурна. 

не се сърди на хората, принципно може и баба да е жена на 47 години, но може и майка да е. Чичо ми стана дядо на 42-43 някъде.

Акцентът в думите ми беше, че годините си личат (личен опит!), както и че не съм обръщала внимание какво говорят за мен, а не толкова дали са ме наричали баба.
А всъщност може и да се ме наричали баба, но да не съм чула, защото бях прекалено вторачена в един проблем с детето. И освен, че бях глуха за хорските приказки, не успях и пълноценно да се порадвам на детето си като бебе, заради притесненията си. Не си позволявай хорските приказки и злоба да ти помрачават радостта от майчинствотот дори и за миг.

През 70-те и 80-те определено си бяха приети, майките се гримираха и си правеха прически. Имам подозрения, че същото е било и през 60-те.

Сега като се замислих за поколението от началото на миналия век например е било обичайно да се ражда на 40+. Веднага се сещам за майката на баба ми, която е родила последното си дете след като най-голямата и дъщеря е родила. Свекърът ми е бил гледан от сестра си, която е била вече във възраст за женене. Общо взето щом е било биологично възможно да се забременее и да се роди значи си се е случвало и е било нормално.

И какво отношение има към темата това, че годините си личат? Някакво оправдание за простотията на хората ли е? За мен е просташко да наречеш човек в разцвета на силите му 'баба', дори и да подозираш, че такава е връзката му с детето.

да не се засяга авторката, но такава е реалността-  47г. си е  по-скоро възраст за раждане на внуци, аз се сещам  за доста познати, станали баби между 44г. и  49г., навремето масово се е раждало на 20г. и  към 45г. вече се появяват внуците, но нямам нито една позната станала майка след 44г.

аз пък имам 5 познати, станали майки след 44 и нито една позната, която да е станала баба на 44. ами сега? не съди по собствения си ограничен опит.

възрастта за първо раждане на дете се вдига постоянно, а приемете го. освен това, както преди, така и сега, много жени раждат по 2-3 деца и последното обикновено е точно в края на фертилната възраст.

при всички случаи, невъзпитано е да правиш квалификации за роднинска връзка и отношения, като не си наясно. също така просташко и обидно може да е да кажеш на жената с дете, че е "майка му", а тя да се окаже бездетната му бавачка, примерно. пак ще я заболи.

извинявай, ама това са пълни глупости!

всичко зависи от гледната точка, ако авторката на тази възраст-47г. имаше внуче нямаше да се засяга толкова, ако й кажат баба, защото това е истината, но сега това я притеснява, защото иска да се изживява като млада майка, за съжаление ЕГН-то си е цифра и не се променя според нашите желания, тя и онази откачалка от Русе стана майка на 62г., но това не я прави млада жена

Ти четеш ли се какво пишеш или си на 19? Каква истина, като не е баба жената - нито годините са й много, хората се пенсионират вече на 65, нито като родствени отношения е баба на детето си?
Или си трол? Видя че, сто човека написаха, че такива изказвания са тъпанарски, ама побърза да се изтропаш...

Имам позната, която е на 45 г. и има 2-годишно внуче. Но е дребничка и младолика и често хора, които не я познават, я мислят за майка на детето, а тя се чувства неудобно от това. Веднъж даже, когато пак я нарекоха "майка" на внучето й, снаха й се пошегува, като се направи на сестра на детето. А жената направо почервеня от срам. Когато излиза с детето, гледа да си облече най-невзрачните дрехи, не се гримира. Ама ген, какво да го правиш.
Ето колко сме различни ние, хората. Това, което би зарадвало един, друг би накарало да се чувства зле.
Най-важното е детето да се чувства обичано

Ами да ти кажа може да си младолика, но да си с неподходяща прическа /например на русоляви кичури, прекалено къса/, очила които те състаряват, дрехи, които те състаряват, обувки които може да са невероятно удобни, но не подхождат на млада жена и т.н.

Един ден ще се примириш, но така или иначе на 57 ще си майка на все още малко дете, за което ще е важно да изглеждаш добре. Опитай да промениш външността си по начин, по който ще се чувстваш добре. Започни с косата, очилата, ако е приемливо за теб посети естетичен дерматолог /и о ужас много от нас имат това онова, което подобряват там  / Помисли как се гримираш, потърси странично мнение за облеклото си /доста пълнички жени дори на 30 се обличат като лелки. И всичките смятат, че се обличат с пъстри и весели цветове, но хич не е така/, носи елегантни обувки и не много големи чанти.
Попитай непознати какво биха ти предложили да промениш - например фризьорка, дерматолог, дории по-честни приятелки.

Не се предавай без бой момиче!

Ти нормална ли си?  За детето най-важно е да има майка и тя да го оби4а .
Да е жива и здрава и да си локализира проблема  .

Е, защо да е трол? Казва, че ако наистина беше бабата, а не майката нямаше да се обижда. И аз смятам така. Просто й се иска хората веднага да отгатват, че е майката, а не бабата, но пък годините й са такива, че може да бъде и двете и те залагат на второто.

Струва ми се, че авторката прекалено много фиксира вниманието си върху това как изглежда. На няколко пъти споменава колко много младее, козметичката казала, че има кожа на 36-годишна и т.н., а се получава разминаване между представата й за това на колко години изглежда и тази на хора, които не я познават. Мисля, че това истински я наранява, а то всъщност няма никакво значение. Обикновено изглеждаме на толкова на колкото сме с много редки изключения.

За детето е важно да има майка, майката да го обича, подкрепя, да е спокойна и уравновесена. Аз бих обяснила на детето, че някои хора имат деца в по-късна възраст, но това не ги прави по-малко родители. Също мнението на лелките в детската градина, случайни хора по площадките няма никакво значение. Казват, че си му баба от незнание. Следващият път ще знаят.

Детето е твърде малко за да се чувства засегнато или засрамено. По-скоро е объркано и наистина се чуди къде е баба му. Като поговорите ще свикне да го приема нормално и само ще обяснява, че това всъщност е майка му.

Съвсем нормална е. Обективно погледнато, за децата е най-важно да имат майка, която да ги обича. Това не променя факта, че за тях е важно също така майката да е хубава. Най-често в детските очи собствената майка е най-хубава. Но спомням си как, когато бях в първи клас, всички дружно умирахме от завист, когато идваха майката или бащата на една съученичка да я вземат. Бяха много, ама много красиви. И как нямаше да са? Майката я родила на 15.  Като си спомня, се чудя на детския ни акъл да завиждаме за майка, която е родила още в 9 клас и дори не е завършила училище, ама на, детска му работа.

Ме бих нарекла кукувица жена, която ражда дете, независимо от възрастта й. Имам позната, която осинови момче на седем години, когато тя беше на 45. Отгледа си го жената, даде му страхотно бъдеще, учи в чужбина, обиколи света. Какво значение имат годините. Най- добрият приятел на баща ми стана татко на 60, жена му роди на 44. Вярно и нея я наричаха баба, но какво от това. Важно е как се чувстваш. На 41 съм с дете на шест, тичаме по площадките, пързаляне се по пързалките, люлеем се на люлките...

Аз за себе си нямам такъв спомен, но мъжът ми разказва, че като дете е смятал за много важно майка ти да е хубава и за много лошо, ако не е.
Цаката е, че може би (почти) всяко дете поставя собствената си майка високо в класацията по хубост.

Дали ще роди или ще осинови - все пак да е в приемлива възраст. Дори и в миналото, когато не са се ползвали контрацептиви, жени след 50 рядко са раждали.
А кукувица беше използвано конкретно за една жена, аз също смятам, че и тя, и лекарите прекалиха, само и само да докажат колко са велики.

Всеки поема отговорност за собствените си постъпки. Или поне трябва да поема такава. Родено е едно дете, даден е живот. Никой не знае утре какво го чака, дали ще може да отгледа детето си, дори да е на 20. Стават страшни неща. Да се молим само да сме живи и здрави.

Да, убедена съм, че съм напълно нормална. И достатъчно възпитана и социално адаптивна, за да знам как да се държа на обществено място /вкл. форум/. Добре се справям и с контрола на емоциите, откакто минах пубертета.
При тебе как са тия неща?

И какво значи "да си локализира проблема"?

Всъщност са раждали докато природата им е позволявала в миналото.
С възрастта броя на овулациите намалява, което намалява вероятността за бременност. Ако на 25 години имате 10 месеца с овулация и 2 без, то на 45 години имате 3-4 месеца с овулация и останалите са без. Та това е причината за по-малкото възрастни майки от физиологична гледна точка.

Също така прекъснатия полов акт не сме го изислили нашето поколение. Всички здравомислещи са гледали да нямат повече деца след като станат достатъчен брой и увеличението е можело да доведе до недоимък на семейството.

Като започнете да се превземате - да, няма гаранции, дай тогава изобщо да не раждаме, защото НА НЯКОГО може да се случи нещо.
Аз лично разчитам на опита на човечеството, натрупан много преди мен, а не се моля да сме живи и здрави (най-баналната и нищо незначеща фраза).
И в тази тема не говорим за отговорност, не се съмнявам, че жената от Русе е суперотговорна майка. Говорим за отношение и как ще те възприемат, а моят пост е против разни грандомански изцепки.
Не бързам за внуци, но ще е голям майтап един ден да изляза със син и внуче - да видя тогава как ще ме възприемат.
Всъщност са раждали докато природата им е позволявала в миналото.
Аз имах точно това предвид - съмнява ме едни по-прости хора да са се пазили дори с прекъснат акт (знаем и колко надежден е той) и въпреки това - на 40 са раждали, но вече на 50 - природата си е казвала тежката дума.

Аз имах точно това предвид - съмнява ме едни по-прости хора да са се пазили дори с прекъснат акт (знаем и колко надежден е той) и въпреки това - на 40 са раждали, но вече на 50 - природата си е казвала тежката дума.
[/quote]
Ма ти сериозно ли?

Кое от всичките - болдваното ли?

хахах болдваното, болдванотооо

Абсолютно. Чувам го под път и над път като мантра за какво ли не.

Според мен майката прекалено се концентрира върху реакцията на детето. Случва се, утре може да чуе и друго неприятно нещо, не може цял живот да го пази в златна клетка.

Ооо, сетих се как ММ разказваше за майката на свой близък приятел - как на гости я зяпали, защото била хубавица. Родила го на 17, значи е била 33-34 годишна, наистина естествено хубава жена (по соцвреме къде ти хиалурон и ботокс).
Друг колега на ММ, родом от Сандански, казваше че порасналите момчета ходели да зяпат майката на Райна, по-хубава от нея (ако не бъркам, била продавачка някъде). Малена в български вариант 

Абре де да знам! Като не ти виждам грима и прелестите ... не мога да преценя що за човек си. Ма тъй де.  Сори.

 
Ами за да си задава тези въпроси значи не е сигурна в себе си и вероятно в постъпката си. Не само външно. Приема ли се сама като майка или чака околните да я приемат и дали е действала напълно убедено ? 

Може би точно тук се крие целият проблем на жената. Дали се чувства, като майка, а оттам и отношението на околните. Може би е по-различно чувството, когато детето е осиновено. По принцип майчинството идва одва още с положителния тест за бременност. При мъжете бащинството се случва доста след раждането на детето. Може да трябва време да се осъзнаят нещата.

Не е толкова до неувереност, колкото до уязвимост, особено като се имат предвид балканските нрави в действие.

Ако от средата и е имало изказвания против постъпката и и коментари преди това ... какво би било на нейната възраст и подобни ... и тя е решила все пак да го направи , защото е искала и се е аргументирала за себе си не със собствените си желания, а с това , че изглежда по-млада и пр ... и изведнъж се оказва,  че си изглежда нормално и убеждението е трябвало да бъде не за да задоволи коментарите на околните, а за да задоволи собствените и потребности ... В смисъл до колко е важна за нея средата и и доколко е саможива. Не знам .Това само предположения. Ако някой успее да и помогне за вътрешна убеденост ... Хм

Офтопик.

Веднъж една учителка на щерка ми срещнала баща ми и попитала: "Нали не бъркам, че сте дядото на..."
Изобщо не му беше хрумнало, че може да е имала предвид дали не е баща, чак ме погледна изумено, когато му обясних защо се смея.
Той вярно, че младее, но тогава е бил около 65 години. По-назад писах, че в ДГ на сина ми има момиченце, което тази година става на 7, а бащата трябва да е на 59, т.е. на 11 той ще е на 63

При мен, както писах, двама различни човека по различно време са смятали баща ми за дядо по време, когато аз съм била вероятно също около 10-годишна, а той - съответно 56-57. И дори не беше побелял, имаше сравнително малко бели косми. 80-те години това. С майка ми не се сещам да е имало такива случки - на 38 ме е родила.

Различни времена...
Учителите виждат какви ли не случаи, а все пак говоря за у-ще в центъра, където е по-вероятно да срещнеш такива "млади" родители. Не се подигравам, аз самата съм от "младите" майки и се самоиронизирам пред хората

Според мен сега се сблъсква с хората, които я възприемат като продължение на детето, а не като индивид, и за непознатите никога няма да бъде на пръв поглед "майка". Трябва да го приеме, има достатъчно житейски опит на тази възраст, за да е наясно,че няма да се промени това, и да реагира спокойно, без да се засяга, давайки пример на детето, че подобни коментари не означават нито че е стара, нито че е грозна, нито че е неподдържана, а просто, че не е на възрастта на мнозинството майки. Една рядко срещана прическа или дреха би също би предизвикала любопитство и коментари, понякога добронамерени, понякога -не, естествено е.

Да се сдобиеш с дете на тази възраст е личен избор, и също като с нестандартната дреха трябва самочувствие, за да се възприемаш красива и щастлива с него.

В среда, където се движи без дете, едва ли някой ще я определи като баба - в зависимост от мястото ще е хубава жена, добър професионалист, или нещо подобно. За да се чувства добре в тялото си, първо трябва да се обича и да се приема и като възраст, и като външен вид - т.е. чисто психологически нагласата да си оправи. Корекции като отслабване, грим и подобни са усъвършенстване на красивото и не решават основния проблем на неуверените в себе си, типичен пример са пристрастените към естетични процедури, на които все нещо не им е достатъчно.

В онези години са се женили на по 19-20 г и са имали деца почти веднага. Имало е ергенски данък, който са плащали тогава. Такива са вили времената, повечето хора до 25-30 г. имат по 2 деца, на 45-50 г. са баби/дядовци. Но сега е различно, жените раждат все по-късно, дори и след 40 г. се смята за нормално. А мъжете пък могат да станат бащи независимо от възрастта. В крайна сметка всеки си решава. Но такива изказвания като на някои дами по-напред в темата кой кога да има дете и едва ли не след 40 г. си стар за родител, са ми абсолютно тесногръди и селски! Всеки да си гледа себе си!

И аз щях да напиша, че последните 1-2 години 10-12 мои съученички и приятелки родиха, а някои в момента са в очакване,за протокола на 41 съм с бебе на 1 година. Не толкова далеч от възрастта на авторката. Лично за мен смятам, че е неразумно след 50 тепърва да осиновиш бебе или да родиш. Но пак всеки си има право на избор, аз не живея живота на другите, всеки си преценява.

Аз мисля , 4е тук не питате децата, които биха се радвали на дом и семейство и оби4 ... без зна4ение общественото мнение за възрастови граници и пр. простотии. Има деца отгледани от баби и дядовци, които сигурно не биха били щастливи да ги закарат в някой дом ...

В крайна сметка авторката да пусне една снимка тука, да кажем майка ли е баба ли е, и да се приключва темата. Няма нужда от толкова комплекси.

Груб, заядлив и определено провокативен коментар. Чукча не читатель, чукча писатель.  Във втория си пост малко над Вашия коментар аз обясних, че нямам нищо против да бъда наричана госпожа, най-малкото, защото не съм девствена и защото съм омъжена, но в други ситуации, а не в онази, която съм дала за пример. Защото младите жени, дошли да вземат храната на децата си, също, съгласно нашия закон, са госпожи. Едно съфорумка коментира, а и на ми мен се случи веднъж, че в такъв случай, е нормално да бъда попитана каква се падам на детето. Аз ежедневно ходех за храната. Поздравявах, заговаряхме се с тази жена. Това няма да ме засегне, когато е направено с нужния такт. Изобщо не съм споменавала, че искам да бъда наричана "дама". Това пък откъде Ви хрумна?
Точно хора с Вашето мислене провокират у мен това раздразнение и огорчение, заради които пуснах темата. "Настъпвайки ме по болното място" със злъчния си коментар, Вие по-значима ли се почувствахте в собствените си очи? По-умна? По-млада? Вярно, пускайки тема в обществен форум, трябва да съм готова за всякакви коментари. Но във Вашия ми се струва, че искате умишлено да покажете някакво свое превъзходство над мен.
Може да е парадокс, но бабите в нашия квартал са на видима възраст над 60 г. И да, досега срещнах само две жени, вероятно около моята възраст, които гледат внуци.

Благодаря за подкрепата 

Аз в началото обяснявах, но от година "пускам покрай ушите си" тези реплики. Но дълбоко в мен ми е много болно.
Това е народопсихология, за съжаление. На 40+ и да си майка......недопустимо...

Съгласна съм. Обаче защо не им минава наум, че бих могла да бъда и майка?

Все повече ще се срещат такива майки и мисленето ще се промени, но не става от днес за утре.
И аз на прима виста може да объркам някого, но ще се извиня и толкова, няма да се самоубия.
Народопсихологията си има причина и това въобще не е, че сме тъпи и ограничени.

Защо не приемеш с хумор положението? Не се фиксирай върху преживяванията на детето, осиновено или не - ще чува и други неприятни неща, няма как да ги спреш.
Ето ти съвсем пресен пример от моята среда: Зълва ми се оплаква, че се отнасяли подигравателно с детето й. Ами на 10 години да тежиш над 50... а доскоро му се радваха колко е едър и ящен.
Следващия път кажи: "По-добре стара майка, отколкото млада баба" - ще ги затапиш на минутата.