След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -222ღღ

Следобедът Йомер се скри в кабинета. Буквално. Беше се заключил и когато тя дойде да го повика за вечеря, се изненада. Намери го за много забавно и не спря да се шегува с него цяла вечер. На него обаче хич не му беше смешно. Странният блясък все още бе в очите на Дефне, карайки го да се чуди какво е намислила сега.
Храната беше донесена отвън, което предизвика любопитството му с какво се е занимавала тя цял следобед. Когато я попита, тя с най- голямо спокойствие му обясни, че е спала. Йомер не ѝ повярва, макар това да бе самата истина. Новата Дефне изморяваше ужасно старата, която все още се опитваше да вземе превес. В момента Дефне бе толкова раздвоена, колкото не се бе чувствала никога. Искаше изцяло да стане нов човек, силен и решителен, грабещ с пълни шепи радостите на живота, отдавайки се на любовта си. Но дълбоко в съзнанието ѝ едно тъничко гласче постоянно ѝ повтаряше, че това е само бягство от реалността, че тя не е такава и с действията си само ще усложни още повече нещата.
След вечеря Дефне се качи в спалнята, без да каже и дума. Йомер отново влезе в кабинета си- рисуваше. Това бе единственото му бягство от реалността през последните дни. Но вместо обувки, той рисуваше нея. Съпругата си. Портрети на Дефне запълваха всеки лист в дебелата папка, която той грижливо пазеше.
Когато се качи в спалнята, беше вече доста късно. Дефне четеше, но щом го видя да влиза, остави книгата на шкафчето до себе си. Йомер легна и тя се сгуши в него, сякаш бе дете, криещо се от кошмар. Трепереше, докато се притискаше към него. Йомер целуна косите ѝ, щастлив да я види отново такава.
-   По- добре ли си?!- Попита той, отмятайки няколко непокорни кичура.
-   Не знам какво се случва с мен. Сякаш вътре в главата ми има две коренно различни жени.
-   Видяхме!- Засмя се той.- Бъди сигурна, че аз обичам и двете ви, но предпочитам тази, за която се ожених!
-   Забавно ли ти е?!- Погледна го изнервено тя.- Аз се плаша. Това сутринта...
-   Да?! Какво ѝ беше на сутринта?! Както другото ти аз каза, ние сме съпрузи и е нормално да имаме такива сутрини!
Виждайки как Йомер хапе устна, за да не се разсмее, Дефне се отдръпна и го удари с юмрук. Това само го предизвика и неуспявайки да се сдържи, той се разсмя с глас, привличайки я към себе си.
-   Избухването ти сутринта, бе нормална реакция, скъпа. След всичко преживяно трябваше да излееш насъбралото се напрежение. По- добре така, отколкото да плачеш или викаш.
-   По- добре за мен или за теб?!
-   И за двама ни!- Целуна я нежно той, спускайки ръка под кръста ѝ.- Ако искаш, може да продължим с тази терапия.
Без да каже и дума, Дефне го издърпа върху себе си. Той целуваше тялото ѝ, докато тя обхождаше с ръце неговото. Току що облечената му пижама се оказа на пода само след минутка, последвана веднага от нейната. Голите им тела се преплетоха във вечния танц, оставяйки ги изтощени, но напълно задоволени. Прегърнати, те се пренесоха в света на сънищата.
Сутринта Дефне се събуди сама. Оглеждайки се, дочу душа в банята. Дяволита усмивка плъзна на лицето ѝ, докато отваряше вратата. Парата беше навсякъде, затова Йомер не я видя. Стъпките ѝ бяха заглушени от душа и той подскочи, когато усети ръцете ѝ около себе си. Смеейки се, тя влезе при него. Устните ѝ намериха неговите, влизайки под водата. Страстната целувка замая и двамата, а хлъзгавата му от душ гела кожа я предизвика да я опита. Ръцете му бяха на бедрата ѝ, помагайки им да го обгърнат. Нейните се вплетоха в косата му, докато захапваше рамото му. Без да губи време Йомер потъна в нея, подпирайки я на стената под душа. Замря за момент, изчаквайки нейната реакция. Усети как тя си пое дъх, след това се раздвижи срещу него. Първоначално бавни и нежни, тласъците му се ускоряваха все повече и повече, понасяйки и двамата към усещания, за които не бяха си и представяли. Нейният връх предизвика неговия, карайки и двамата да треперят като есенни листа.
Изчаквайки Дефне да се съвземе, отпуснала глава на рамото му, Йомер се чудеше как все още стои на крака. След вчерашната сутрин не мислеше, че нещо ще го изненада, но... явно грешеше. Отмятайки няколко мокри кичура, той се загледа в потъмнелите ѝ очи. Отделяйки се бавно от нея я постави на крака. Дефне залитна и се подпря на него. Правейки две крачки, те се оказаха под топлата прегръдка на водата. Тя им помогна да се съвземат, изкъпвайки се един друг с нежни закачки и много смях.
-   Ако ще се будим така всяка сутрин, искам винаги да е утро!- Смееше се Йомер, докато двамата се обличаха.
-   Ще ми се подиграваш цял ден, нали?!- Изчервената Дефне бързаше да навлече тениската си.
-   Какво да направя, не мога да свикна да те виждам такава. Но ще се постарая!- Плесна я по дупето той, отправяйки се към долния етаж.
От интимния му жест тя се изчерви още повече, ококорвайки и без това големите си очи. Но си го беше заслужила. Ужасяваше се от това с какво желание се събуждаше сутрин. Все едно не бе докосвала Йомер от дни, а не от часове.
Слизайки, завари съпруга си с Шукрю, дошъл да им донесе поредните торби с продукти. Поздравявайки го, тя се зае да приготвя закуска. В момента, в който вратата се затвори след шофьора, Йомер се оказа до нея, притиснал я между котлона и още по- горещото си тяло.
-   Какво искаш да правим?!- Попита лукаво той.
-   Йомер, стига! Хайде да закусваме!
-   Ааа, ти ли си?! Надявах се още да е другото ти аз!- Привидно разочарован се отдръпна той. Едвам успяваше да не се разсмее, виждайки шокираното ѝ лице.
-   Ще има да се надяваш!- Изкрещя тя, опитвайки се да мине покрай него. Ръцете му обаче я обвиха, пристискайки я отново на мястото ѝ. Смееше се.
-   Колко бързо обаче се хващаш!- Едвам си поемаше въздух, докато виждаше желанието ѝ да му издере очите.
-   Това сега шега ли трябваше да е?! Не е смешно, Йомер, никак не е смешно!- Но ъгълчетата и на нейните устни леко помръднаха.
-   Напротив! Ако само си беше видяла лицето!-Заравяйки своето в шията ѝ, той се опитваше да възстанови дишането си.- Естествено, че искам теб, любов моя. Ти си всичко, което съм търсил през целия си живот. Никога няма да те разочаровам, обещавам!- Гласът му бе изпълнен с толкова много любов.
-   Значи предпочиташ наивната глупачка, за която се ожени, пред оная никаквица сутрин?!- Попита невинно тя.
-   Никой не може да нарича съпругата му глупава или никаквица. Ти си съвършена, любима! Моя единствена! Обичам те!- Целуна я той, след което се отдръпна. Когато бе на безопасно разстояние, продължи: Все пак сутрешната Дефне е бонус към всичките ти други качества!!!
Смееше се, докато избягваше летящата към него ябълка. Просто това бе първото, попаднало пред очите на Дефне, с което можеше да го замери. А всъщност ѝ се искаше да го халоса с тигана, в който се пържеше омлета в момента.
Двамата закусиха, след което решиха да излязат в градината. Пиеха чай, докато Йомер се опитваше да уговори Дефне да купят по- голяма къща с двор. Искаше му се да имат поне три деца, а тук беше тясно за семейство. Съпругата му обаче настояваше, че ще мислят затова, когато му дойде времето. Според нея бе още рано.
Улисани в сладки приказки, те не чуха спиращата пред къщата кола. Нито гостите, които застанаха на ъгъла на къщата, несмеещи да пристъпят още навътре.