Имам нужда да споделя...

Искал е да се разделите и го е постигнал като те е накарал да се чувстваш натрапник във връзката ви.
От написаното звучи сякаш имате разлика във възрастта.

Оле, оле... Бягай силно и не се обръщай! Че и вратичка си оставил "жаст ин кейс".  Да не си посмяла да му влизаш в положението, да му помагаш да осъзнава и преодолява измислените си проблеми и да вярваш, че твоята силна любов ще излекува душата му, превръщайки го наистина в мъжа, за когото ти го мислиш.
Ако иска да пиете по нещо, кажи, че не пиеш. Ако иска да се видите - не се виждаш. Изобщо, каквото и да иска - не.

Коя зодия е господина? Дева?

Преди време преживях подобна на твоята житейска ситуация, като и аз като теб в началото бях заслепена и не разсъждавах трезво.
С времето ''лъснаха'' бая истини, и прозрях какво се е случило.
От тоя момент насетне, постъпих така:
На всяка покана за излизане, отговарях положително, като в последната секунда се извинявах, че няма да мога да се ява на уговорената среща.
Това включва всякакви уговорки - от разходки, до седенки и пътувания, независимо дали сами или с познати общи.
В началото, комуникацията бе приятелска, честа и добронамерена, но с течение на времето, по мое усмотрение стана вяла, ако се случеше той да инициира такава, последвана от голяма доза игнор.
Третирах го като досадник, който не се усеща, че не е симпатичен, и прекалява с натискането - разликата в поведението от любим към нагъл чичак, се случи плавно, но славно.  Не стана за ден, отне няколко месеца.
Сетне, цялостно преустанових  каквато и да е комуникация, но без триене, блокиране и други подобни от мрежите.
Игнорът възтържествува. Перманентно.
Като това не ми попречи да  отразявам общи познати, или негови - даже напротив.
Амокът бе пълен за отсрещната страна.  

А щом осъзнаеш, че са те разкарали - не защото някой си има проблеми нерешими, а защото има друга или не си ти неговото си, ще си охладнееш към него, съвсем естествено.
Аз разбрах по свое усмотрение, никой не ме информира, че е заради друга, каза ми се, че е поради изчерпване на взаимоотношенията, и както при вас имаше театралничене и оставяне на вратички и други малоумщини.    
Обаче мъжете не са толкова тъпи да седят ''на сухо'', и да зарежат жена, ако няма друга.
Затова, стегни се, освести се, и осъзнай, че са те прецакали, и че не са никак прекрасни, а са посредствени, и не са те нито обичали, нито уважавали, била си временно забавление, и толкова.
Полей се със студения душ, за да изтрезнееш, иначе всеки път щом ти ''свирне'' - ще му приставаш, и ще те ползва, както и когато си поиска.
Боли, ала минава.
И по-добре да прогледнеш и видиш жалката истина, отколкото да си живеееш с излюзии. Нали така?

„ По-добре ужасен край,отколкото ужас без край.”

Може пък така да мисли, не ми харесва само вратичката, която си оставя. Наскоро приключих кратка връзка с подобни доводи - казах, че не съм готова за връзка/което е точно така - не и с този човек/, че проблема е в мен - и това е така - сърцето ми грам не трепна, а имаше някои неща, в този мъж, които ме смущаваха и притесняваха. В момента, в който осъзнах, че тази връзка ме натоварва и кара да се чувствам дискомфортно я прекратих. Поех си изцяло вината, но хлопнах врата без да оставям пролуки. Бях обвинена, че се предавам лесно и разни други неща, известно време прави опити да се свързва с мен - не отговорих нито веднъж.
Повечето хора, когато късат с някого казват, че проблема е в тях  - не върви да кажеш - абе ти не ме кефиш, защото си такъв и такъв. Така и така го нараняваш /никой не обича да е зарязван/, не върви и да го обвиниш за това, независимо от реалните причини за раздялата. Всеки се надява да мине възможно най-леко и с най-малко поражения, сцени и т.н.
Знам, че боли, но живота продължава. Другото клише - за това, че времето лекува също е вярно.

Минала съм през подобно нещо, много трудно се въстанових, даже още ближа рани, а е минала повече от една година и имам дооста житейски опит. Най-гадното е точно това оставяне на вратичка, колкото и логично да се убеждаваш, че са клишета за разкраване. Като сърцераздирателно ти е казал, че иска теб, но има там едни други причини, преодоляването е много по-трудно, особено ако ти имаш чувства. Наистина не поддържай никакви, никакви контакти с него, отказвай му срещи, гледай да не се виждате и следите он-лайн изобщо. Той не е затворил вратата, ти я затвори, окончателно, кажи му го в прав текст, колкото и да те заболи. Сложи го в миналото. Иначе ще те съсипе. Знам колко ти е трудно в момента, но този начин на зарязване за мен е най-гадният и немъжки.

Момичета, искам да благодаря на всички, които прочетоха и откликнаха на моите терзания!
Има известно развитие, тъй като съм инат и усещах и аз самата, че не е напълно искрен и го натиснах.
Та, проблемът, освен че е свикнал да бъде сам, бил, че усещал напрежението в мен, страхът, била съм много мълчалива и сякаш си говорел сам.
Истината е, че за моето дръпване си има основание, тъй като той се изсилваше на думи много преди да бъдем заедно, аз го бях предупредила, че имам горчив опит с връзките, да внимава какво говори, че ще съм дръпната, тъй като думите му много ме плашеха... Много обещания, изсилвания... абе, картинка.
Вероятно и аз имам някаква вина, но той е бил предупреден за това и преди официално да бъдем заедно. Може би подсъзнателно си знаех, че се изсилва на думи и че някак ще се стигне дотук, и това не ми позволи да се отпусна напълно с него. Както и да е. Каза ми, че заради това нещо разбрал, че чувствата му не били такива каквито мислел, че са и куп други неща. Не ми го казал от страх да не ме разочарова и защото знаел колко съм била наранявана и лъгана преди.
Вратичка няма вече, аз я унищожих. Няма да лъжа, кофти ми е, но ще преглътна всичко и ще продължа напред.

Иначе въпросният е зодия рак.

Много е драматичен тоя младеж. Няма такова нещо да обичаш някого и да пожелаеш доброволно да се разделите. Ако обичаш, не можеш да понесеш мисълта обектът на чувствата ти да не е в твоя живот. Сам да си причиниш ужасната болка да се разделиш, поради "благородни" причини го има само във филмите. И то след като нямате кой знае какви проблеми помежду ви.
Не те обича, но няма страшно, не е голяма загуба. Всичко ще бъде наред, ще ти мине след време и ще си намериш друг.  Както казаха по-горе, не вярвай на думи, всеки гледа да се измъкне чист от разни неудобни ситуации.

Така е.
В интерес на истината прекъснах всякакъв контакт с него, за което сякаш малко се двоумя, но то пък и какво общуване щяхме да имаме?
Вероятно само мъчение за мен, но понеже все премислям нещата и понякога се замислям дали пък напред във времето можеше да се получи някаква форма на приятелство, но едва ли.
Олекна ми лекичко, докато го слушах какви неща ми говореше, но горчилката все още я има. Вероятно заради идеализирания образ, който имах в главата си, породен от неговите силни думи преди. Предполагам ще изчезне и ще си отдъхна още повече.

По-добре е да не поддържате контакт. Разбирам доброто ти намерение за някакви отношения и приятелство, но докато те боли все още, не контактувайте. Някой ден ако ти е минало съвсем, може да го попиташ как е, но не му е времето още. Щади си чувствата и си дай време да ближеш рани. Разбирам те, аз също страдах не много отдавна по същите причини и ти говоря от опит. Приятелство за какво ти е с него? Контактувате ли пак ще се опитва да те прикотка.  Зарежи го и си гледай живота, да се оправя както ще. Тепърва те чакат мнооого хубави моменти. 

Не предупреждавай следващият мъж в живота си за горчивия ти опит с мъжете, не го предупреждавай да внимава какво говори. На базата на това, което си преживяла до тук според мен лесно би преценила дали един мъж е свестен, дали думите отговарят на действията му и дали би била щастлива с него. Освен това се вгледай и в себе си.
 За да е успешна една връзка - трябва да има взаимност. Ако ти започваш връзка с убеждението, че и този мъж ще те нарани и се държиш дръпнато и дистанцирано, то просто той може да реши, че не се интересуваш от него, че не е важен за теб и съвсем логично нещата да приключат скорострелно. Не казвам да се хвърляш с главата напред и да си подаряваш сърцето с лека ръка, но не трябва и да си в другата крайност.

Така е. Поемам и своята вина.
Може би не е бил точният момент, време и т.н.  Ще продължа напред със съответните поуки.

Ами, той почти директно ти е казал, че дори да е имало някакви чувства в началото от негова страна, те вече са се изпарили.....
Най-вероятно не е искал да бъде поредния гадняр в живота ти, като ти каже направо"Вече не изпитвам нищо, по-добре да се разделим!", имайки предвид какви ти ги е ръсил в началото.
Сложи черта и продължи напред.