Възмутена съм от отношението на д-р Медникаров, Ортопедията в Горна баня

и ние сме висяли за литвиненко като луди, включително и на платен прием и срещите ни с него протекоха и двата пъти като един flash и подходът му към пациентите е абсолютно императивен, няма диалог и нищо изобщо.

Сама казваш че приема за преглед между 13 и 15 часа,което за мен означава,че последният пациент трябва да влезе в 14:45 най-късно.Ако сте имали предварителна уговорка за час,може би беше редно да му звъннете,че няма да успеете навреме,но ако просто сте се надявали да се вредите трябваше да отидете доста по-рано.Имай предвид че специалисти с такава квалификация са с много ангажименти и посочването на определен приемен интервал предполага следващ ангажимент,несвързан с преглед на пациенти.

Аз също предпочетох частен преглед,обадих се на лекаря,уговорихме час,когато отидохме имаше друг пациент,така че се наложи да почакаме 15 мин,но когато ни прие се държа много любезно.Така че разни хора...Потърсете някой друг!

100 пъти започвах да пиша мнението си и го триех, защото тази тема извиква много спомени в мен. За съжаление не добри - свързани с отношението на лекарите към нашите деца. Ще цитирам един лекар "Не се занимавайте с това дете - то е много увредено!" . Вижте що за отношение, що за чудо - че да не би детето ми да е виновно, че е така - не е! нито то , нито ние родителите му.....а познайте кой......
Следващата велика лекарка , която изказа прословутата реплика: "Детето ви не е глухо, аз го чувам , че то говори. То не е нормално!". Бре, ама то не само то не е нормално, а и ние всички около него! То говорело, а пък ние да не разберем! Елате да ни видите аудиограмата!!!!!!!!!!!!
И през ортопед сме минали - само, че не в София, а тук на местно ниво - половин година на един стол денонощно вързана и с него по болниците лежахме - от обездвижването разви астма.......Накрая като дойдохме в Горна Баня казаха, че за нейното заболяване е нямало смисъл да я вързваме!!!!!
А в болниците какво отношение само!!!!
В няма 6 сутринта прааааас инжекцията в бедрото на детето и то тръгва да плаче, ама не може - посинява - устните, езика. Бягам - помогнете! Детето ми!
Какво ми се отговаря?????? "Съжаляваме, но не можем да събудим докторката!"
Ама какво да си говорим повече! Въпросът не е само до конкретния доктор! Въпросът е за нашата страна и здравеопазване! Ние тук разчитаме само на тяхната съвест и добра воля! Това е!
А ако нещо се случи след поредната операция с децата ни знаете ли какъв ще е отговорът: "Съжаляваме, ама това дете беше много увредено!(и без това)"
 Да живее ЕС! "Ние сме само за там!".
Ох, сигурно ви надух главите, но като видя такава тема и една буря се надига в мен и се разтрепервам!
 Късмет на всички!