Раждането – да споделим своя опит

Имам 2 бременности и 2 прекрасни деца. Всеки ден благодаря на Господ, че са живи и здрави.
И двете раждания бяха секцио, съответно на 32 и 42 години. Вторият път даже се възстанових по-бързо и никак не ме боля, първият път също не е било драма, просто при кихане и покашляне си опъваше и боцкаше известно време. Смея да твърдя, че болкоуспокояващите коктейли след операциите са убийствени! Така ни дрогират, че се усещах като златна пеперуда в розова мъгла.
И двата пъти бях с избор на екип, двама различни гинеколози и анестезиолози, една и съща болница. Нямам никакви оплаквания и забележки. Господ здраве да им дава!

Моето раждане си беше ужасно. Приеха ме в болница за наблюдение на 27.12 заради преносване. На 28.12 получих някакви контракции, които бяха болезнени само ако лежа по гръб. На 29.12 бях само с 1 см разкритие. Включиха ми система с окситоцин и ме вързаха към апарат за запис на тонове. Трябваше да се гърча от болки легнала по гръб без да мога дори на една страна да се обърна, за да облекча положението. След три часа докторът ме прегледа и каза"О още доникъде не си стигнала"(все едно от мен зависи). Спука мехура и видя черни околоплодни води. Решиха да направят спешно секцио. Откачиха ме от системата, но това не спря болките, слагаха ми катетър по време на контракция, защото бързаха да извадят бебето. След операцията не усещах болки. Възстанових се за два дни, а още 24 часа след раждането си поисках бебето.

Трябва ли жените които са викали по време на раждането да се чувстват виновни? Не се заяждам, просто не смятам, че има някакво значение кой викал и кой не. Праг на болка - различен, нерви- различни. Бъдещите майчета четящи темата, не си залепяйте устата с тиксо за да станете героини. Човещинка си е да викнеш, когато те заболи 

В момент в който ти иде буквално да се гръмнеш та да спрат тия мъки ти е все тая чии деликатен слух насилваш с писъци. Аз не приех добре желанието на мъжът ми да присъства на раждането. Беше ми криво какво ще види, колко ще е гадно, дали в последствие няма да му даде отклонения ... . Като ме пусна упойката обаче, хич не ми пукаше какво гледа и как се чувства.

Аз си помрънквах по време на контракциите. Когато напъвах, обаче, не издавах и звук защото това само ми хабеше от силите и въздуха.
Естествено, че няма нищо срамно да вика човек, ако така му е по-добре и не му хаби силите да си крещи колкото иска. Не раждаме в СПА центрове все пак

Естествено, че не трябва, аз споделям как е било при мен, както помоли авторката на темата. Не мисля, че съм казала , че жените, викащи по време на раждане, трябва да се чувстват виновни, не вменявайте думи, които не съм написала в поста си.
За мен лично, дори и в този момент, не е нормално да викам, повтарям - за мен !!! За справка - скочих с бънджи - и там мина без крясъци, такава съм си - издръжлива на силни емоции и болка. На който му се вика и така се чувства по-добре, ако иска и болницата да събори.

Едно раждане за сега  - нормално, без упойка. Точно в деня на термина, сутринта бях на преглед и АГто ме закачаше, че до довечера ме чака (разкритие нямах). Все си мислех, че се шегува...разходка с ММ, обяд. Прибрах се да си полегна и усетих, че ме стяга корема. Реших, че пак са подготвителни контракции. Да, обаче зачестиха, ставаха по - силни. Засякох ги - на 12мин. От 14ч. до 17ч. някъде се мотках вкъщи, взех си душ. Към 18ч. се обадих на АГто (вече бяха станали на към 7-8мин.) - каза да тръгвам. Отидох, приеха ме с 4см. разкритие. Тонове нормални, включиха окситоцин. С ръка на сърце ви казвам, че аз до към 8см. разкритие болка не изпитвах. Спукаха ми водите там, минава лекаря (вече бях към 7см.) и ме гледа да си цъкам на телефона и  - ти вика нещо няма ли да викнеш, да попъшкаш.  Просто не ме болеше...е като станаха вече 8 до към 10см. си ме болеше, но не чак толкова. Една акушерка беше постоянно залепена за мен, ей тая жена без да знае, без нищо само по тоновете каза - Момче ще е, нали? В 1ч. през ноща вече направих 10см., на магарето - 8 минути и 5 контракции и малкото изплака. И аз като roxanna не казах и "гък". Просто усещах, че ако извикам все едно всички сили ще ме напуснат и реших, че е по - добре да вложа усилията да напъвам, отколкото да викам (а това и акушерката ми го каза преди това). Имам 3 вътрешни и 2 външни шева, които изобщо не усещах. По време на раждането на плацентата получих много страшно усложнение (което е непредвидимо за лекарите) и стана страшно, но това не е за четене от бъдещи мамчета. Важното е, че сме живи и здрави. Единственото, което остана като последствие е, че сега при втора бременност трябва да раждам секцио, което ме ужасява, но... 

Едно раждане - нормално, без упойка. Гък не казах, но нямах и сили. Приеха ме 3 дни преди термин с много високо кръвно и ужасни болки. Овладяваха кръвното, за болките - никой не ми повярва колко с силни. Докато раждах, акушерката ми каза, че няма как болките да са били същите като при раждането, ами същите бяха, само дето докато предните дни само ме болеше и не можех нито да спя, нито да ям, докато раждах, трябваше и да напъвам. Сили нямах, как се роди това дете още ми е мистерия.

Моето раждане беше много тежко, получих ужасни разкъсвания, следствие на които имам натрупване на съединителна тъкан и вече две годи буквално се мъча, при интимност ме боли. Към жените, които си мислят, че с времето ще отшуми, не е вярно, задълбочава се, проблема става  психологически, та взимайте мерки навреме. Имало различни варианти за решаване на проблема, оперативен, с инжекции и отскоро с някакъв лазер, който бил най-щадящ като метод. В момента проучвам, това е въпросния метод, https://medicaltime.bg/%D0%B2%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B … 0%BD%D1%81%D0%BA/
Ако имате подобни главоболия моля да споделите. 

По темата - моето раждане не е много за разказване. Беше супер бързо в 03:10 се събудих защото ми изтекоха водите, в 06:10 родих. Бях с епидурална упойка (щот съм лигла, а не героиня  ), сложиха ми я на 4 - 5 см. разкритие към 05:30 и от там нещата се развиха супер бързо благодарение на окситоцина и на доктора  

Много съм доволна обаче от успойката, не усещах контракциите след слагането й, а дотогава бяха поносими. Шевове не знам точно колко имах - 4 външни и няколко вътрешни. Възстанових се бавно и трудно обаче...

Майка ми като е раждала брат ми я чули в цялата болница. Като раждала мен (не са ми чували тоновете, преди да влезе тя в родилна зала имало няколко мъртвородени бебенца) толкова я било страх, че не гъкнала. Когато жена разказва, че не е крещяла по време на раждането, веднага ми изниква в съзнанието изплашената ми майка. Не смятам, че викането е признак на слабост, а тихото раждане на стоицизъм. Просто обстоятелство при раждането. Чудо голямо, че момичето е написало че не е крещяло.
И аз в крайна сметка не родих с упойка, какво, не може да го напиша в разказа си ли, за да не засегна някой?
Не скапвайте темата още на втора страница...

И на мен ми стана интересно, защо едната реши, че другата се прави на героиня?  Като искаш да викаш - викаш и слушаш мрънкането на акушерките да не викаш, като не искаш да викаш или се усещаш, че ти е по - добре да не викаш - не викаш и напъваш, това е. Въпрос на лично усещане и нужда, не на героизъм или лигавщина.  Аз не раждах с упойка, защото първо имам много висок праг на болка и второ и основно - в болницата, в която раждах НЕ поставят епидурална упойка при естествено раждане. Разбира се и да искаш понякога няма как да ти сложат - етърва ми на 4см, разкритие умираше от болки при контракциите, роди в МД, искаше епидурална, но заради пренасяне и потъмнели води не и поставиха...еми измъчи се милата, но това е. 

Уф, и аз си мислех, че имам висок праг на болка, но съм от тези "късметлийки", при които боли много, а разкритие никакво. Приеха ме с 2см разкритие, болката ставаше ужасна, а разкритието си беше същото. През цялото време ми казваха, че няма активна родова дейност, а аз виках от болка. След като ми спукаха водите за по-малко от час от 2см стана 10см.

П.П. При моите болки беше невъзможно да не викам (по време на контракциите; при напъването нямах сили да гъкна). И благодарение на разказите на мои познати, че са родили леко и приятно и са били много изпълнителни, 1 месец след раждането изпитвах вина, че не съм се справила. Сега вече изобщо не ми пука, че съм оглушила родилното, защото само аз си знам какво ми е било. Изобщо не очаквах толкова дълго раждане (26 часа от първата контракция). Това не е упрек към никого, споделям само. Радвам се, че сега мога да разкажа за това без да се притеснявам.

Това зависи от конкретния човек. При едни помага за извършването на дадено действие, при други пречи. Важното е да избере онова, което при него има по-добри резултати, не какво е "правилно" за друг.

Абсолютно