Януарчета 2016 - 9

Ееее, супер! Дано и днес е било така, че сигурно вече си го взела... На някои деца просто им понася лесно и им харесва от началото... малката плачеше само 1-2 дни и то по 1-2 мин, само опитваше дали няма да мине номера и да си я вземем, но уви  Сега плаче единствено , когато я вземаме понякога - когато правят нещо интересно или са се заиграли, хич не ми се радва тогава... Умници са - какво да не им харесва та - игра цял ден със себеподобни (не мама и тати, които имат задължения и се уморяват по-лесно), сън, песни и храна

Кали, Ралито е такова енергично и сладко шило,че ми изглежда невъзможно да има коремче. Такава активна мацка е!

Здрвейте момичета  Джинджър е
Посвикнаха ли мъниците с яслата? Радват ли се или още плачат?
Аз идвам с питане и молба за съвет относно тръшкане 
От около седмица/две моят малчуган започна да се тръшка, да пищи да се дере на умряло (буквално) крещи и вика за всичко, което не получи.
И вкъщи и навън.... Бяхме на пързалките и там си хареса на едно детенце кофичката и като започна да крещи и да вика и да реве с пълно гърло... Няма успокояване - след 5м цирк си го хванах и си го прибрах, но и до колата крещенето не спря. Още не разбира за да му обясня, въпреки че говоря. Как подхождате в такива ситуации? Срам ме е да кажа, но толкова ме изнервя това (то сега съм и бременна, де) че ми иде да го набия... Ясно е, че не бих посегнала на дете, но толкова много ми къса всички нерви с това поведение  Да го игнорирам ли, да му се карам? Как да процедирам? Имащите опит ако могат да споделят ще е прекрасно.
Поздрави и хубави празници 

Нищо не помага при нас за тръшкането. Понякога го плесвам, че не издържам. Друг път се опитвам да го разсея с нещо. Или чакам да му мине. Май последното е най-работещо, но не винаги мога да го приложа. Странното е, че има периоди, в които не се и сеща да се тръшка (три-четири дни) и после пак се почва.
Марти свикна бързо с яслата, не плаче, спи, яде, даже казаха, че бил боен като искал играчка от някое дете. Което ме изненада, като гледам на площадката как седи да го бият или се държи за крачола ми. Но, разбира се, се разболя, тази седмица е в къщи на антибиотик. След празниците ще е пак на линия.

При Коко тръшкането се преборва с разсейване. Последните три пъти с много силно гушкане и пеене на "мила мамо", но тогава положението беше жесток тантрум. Преди два дни изпадна в жестока истерия  докато го къпеше баща му, защото си искаше плюшеното мече под душа. Успокои се като му го дадохме за малко и после останах на вратата на банята с мечето докато приключат с къпането. По площадки нямам наблюдения, не ходим, или е на ясла или се разхождаме някъде по задачи, или бабите му го разхождат. Но нито бабите му, нито госпожите в яслата са ми казвали да е имало проблем, даже в яслата казват че много хубаво си играел с децата и постоянно им приказвал. Знам че много харесва някаква количка на другарче от яслата, но не се е тръшкал за нея. Обаче Коко е изтърсакът в януарската група, така че не се знае дали до някое време няма да започне и той да се тръшка така.
Танче, горкия Марти, кога тръгна и той на ясла и хайде антибиотик. Ние от месец се борим с зелен "градински" сопол. Курс антибиотични капки, връщам го на ясла, след два дни пак същия сопол. Сега му капя Коларгол, горкия като ме види вече с пипета и почва да плаче. Накрая УНГ ми се скара че всеки път го спрам от ясла, казва ми че той така или иначе от там ги лепи тези сополи и докато не се стопли да се изчистят децата в групата няма да се оправи. Миналата седмица беше с лек конюнктивит, вчера пак го спрях от ясла заради същото. Като се обадих да кажа че няма да ходи се оказа че предния ден на обяд били викали майката на едно дете да го прибере заради конюнктивит. Малко се ядосах, явно никакъв здравен филтър няма щом изобщо са го приели сутринта, той този конюнктивит не става за 10 минути. Не знам и аз вече какво да правя, не искам да го водя сополив на ясла, а в същото време ги вигдам че всички деца са така...
Весели празници на всички от нас

Христос Воскресе, момичета ! Здраве , топлина и благодат в домовете !
Тази нова бета версия не ми харесва, няма ги забавните емотиконки

Джинджър аз точно за това влизам днес да питам как са децата при вас с тръшкането.
При нас започна от известно време, все по-често и по-често, но само вкъщи да изпада в рев, когато не й се даде нещо и блокира и отказва всичко, няма шанс да я разсеяш с каквото и да е било. Не и не.
Ей обаче, онзи ден какъв панаир ми направи навън, че бяхме само двете и й отказах да я нося на ръце, защото бая път си оставаше и вече ме притеснява да не го натоварвам прекалено този мускул, не стига че бебе носи, ами и 13кг отгоре Малееееее, за първи път ми крещя и се дра толкова силно, ужас и както беше тихичко около блоковете и само нашата Кристина кънтеше -срам, голям срам. Поне бях благодарна, че върви, крещи и се дере, ама върви и ме гони,а не да спре на едно място и да откаже, че тогава вече не знам.

Та като цяло аз просто я оставям да й мине. А и забравих да спомена, че ме хапе, когато ми се ядоса и даже и шамари раздави. Това ми е много, много чудно откъде го е видяла. Даже си викам да не би на яслата да са я удряли или сега женичката, която я гледа или децата ли, много ме учудва този факт.

Пурплетка, пробвай сребърна вода, ако искаш дали няма поне малко от малко да изчиства бацили.
Танче, наистина, браво,че толкова бързо е свикнал при условие, че е бил лепнат за теб. Браво, много се радвам !

kali_gali, защо те е било срам, нормално си е подрастващите да изпадат в кризи, единствен повод за срам за мен би била неадекватна реакция на възрастния, разбирай шамари, крясъци, заплахи, груби думи и подобни нелицеприятни изпълнения. И Борис си има своите кризи, но ги приемам спокойно и въобще не ме вълнува какво си мислят околните, а и принципно се съсредоточавам в/у детето и себе си, не разхищавам излишна енергия. Принципната ми стратегия е да го гушна, да му кажа, че разбирам, че иска да, последвано от "но", в което спокойно му обяснявам защо няма как да стане. И най-важното нещо ми е последователността, т.е. ако кажа, че нещо няма да стане, колкото и да реве и да се тръшка, да не променям становището си по въпроса. Не искам да се учи, че с подобни кризи може да постигне нещо. Ще трябва да е по-изобретателен Общо взето май го минахме пика на кризите и като цяло е по-спокоен напоследък. Но са си нормален етап, така че гледам да не се впечатлявам, а доколкото мога да спомагам да протичат по-леко и да си вади някаква положителна поука накрая. Днес например докато се прибирахме, самоинициативно влезе в един детски магазин и искаше да вземаме коли от там. Обясних му, че знам, че иска всички коли на света, но няма как да му ги вземем, че нямаме нито финансовата, нито складова възможност за целта (това с по-прости думи и по-много пъти, докато го гушках, спокойно, но непреклонно), че не можем да получаваме всичко, което искаме (то и аз искам да съм на море, но не бях, май и това му казах ) и в крайна сметка си тръгнахме след лека драма без поредната кола.

Ами срам си ме е да ти кажа, не обичам да има 2719872981 вперени очи в мен и да слушам критични или съжалителни коментари. Като цяло не им обръщам внимание, нито ми влияят по някакъв начин да се карам или да правя, каквото и да е било с Кристина , но не ми е приятна ситуацията, в която рогатото ми детенце ме поставя
А иначе, Криси като знае, че няма да и позволя нещо или ще я спра от нещо нередно да прави и въобще не ме допуска до себе си - маха ми с ръка да стоя надалеч и да не й навлизам в територията и пищи, ако я приближа. Гушкането при нас е само като падне За щастие само вкъщи го прави.

А да питам със заспиването вечер как стои при вас въпроса, кога ги слагате, лесно ли заспиват и сами ли заспиват?
Моето диване, естествено вечер се разиграва и пощурява най-много и чак към 22ч-22,30 даже понякога заспива, като с 300 зора съм я сложила в кошарата в 21-21:30ч. А сега, както мислим да вземе нормално легло и ше може да си става, когато си поиска и да цъфва при нас на дивана, не ми се мисли кога ще заспива.

Кали, ама ако знаеш колко добре те разбирам самооо. Коко ми направи същия номер преди месец, още не бях открила номера с "мила мамо". Бяхме ходили на лекар, и двамата болни, аз се влача като пребито куче. На средата на градинката, буквално на 50 метра от вкъщи, нашият сладур решава че трябва да го взема. Остави че бях болна, АГ изрично ме е предупредила да не го нося заради бременността. Клякам, гушвам го, обяснявам и продължаваме уж да вървим. С всяка крачка става по-голяма истерия, милият върви пред мен, протегнал ръце и плаче с цяло гърло "Коко вземе мамаааааа". Постоянно спирам да го гушкам и да обяснявам. Градинката пълна с хора, главно майки с деца, а аз като някой изрод, вървя и влача детето. За другите сигурно съм изглеждала като някоква зла майка, вместо да си вземе детето да го носи и да му говори мъдро и смирено, го влачи. Но като не са ти в обувките хората е много лесно да разсъждават какъв е добрия родителски подход. А в такова настроение децата просто не приемат никакво обяснение (в нашия случай беше след преглед при УНГ, който мрази защото му бъркат в гърлото и носа, гладен - точно на обяд и сънен, защото изоставахме и му беше време да спи). А на мен сърцето ми се къса, защото искам да го взема, но знам че не трябва, виждам че е тъжен, а не мога да му обясня. Бяха едни ужасно дълги 50 метра, накрая просто го дърпах, защото нищо друго не работеше и исках просто да се приберем по-бързо да не ни духа вятъра и да го нагушкам. Така че изобщо не си го слагай, хората понякога не мислят че може да има и други ситуации, освен познатите за тях случки
Опитай се да намериш нещо, което я успокоява, колкото да можеш да влезеш в режим на спокойна "комуникация", но не мисли за другите Философи винаги има

Аз се самономинирам за най-ужасната майка. В повечето случаи го грабвам под мишница и мъкна към къщи. Да го гушна абсурд, бута ме и крещи повече, думи не чува като му говоря. Д-р Карп го изчетох сигурно 10 пъти, ама не помага. Странното е, че с каката не съм имала подобни моменти. Не помня някога да се е тръшка за каквото и да било, при нея политиката беше говорене. Винаги се разбирахме. Явно овните са по-разбрани от козите
Ние изкарахме чудни празници. Жасмина ни донесе от лагера вирус, първо тя лежа три дни с висока температура и червено гърло, после се тръшна малкия и сега съм аз. Да ви кажа, такива болки в мускулите и главата, не помня. Място не мога да си намеря. Естествено Марти пак не е на ясла. Ще я забрави къде се намира.
Марти заспива към 22 часа. Преди това доведе като луд. Но в нас всичко се гаси в 22 и лягаме. Продължава да спи при мен. Махнахме кошарата, защото започна да я прескача. Сложили сме матрака на земята до спалнята, ако падне, да е на меко. Два пъти се случва да се изхлузи от леглото и да продължи да си спи на матрака на земята. Там му е и най-интересно да играе.

То дете с дете не си прилча
Забравих за заспиването да пиша. Нашият тарикат когато е на ясла заспива към 21:30-22 ч най-късно и сутрин едва го вдигам в 7:30, ако го оставя ще се натиска до 9 ч. Когато не е на ясла заспива към 22:30, даже понякога чак в 23 ч защото се разиграва и става в 7 ч пак да си играе Заспива с мен на спалнята, понякога му чета до припадък едни и същи книжки по няколко пъти, понякога си лежи и бута разни колички в леглото. После го местим в неговата си кошара. Сутрин му отварям ципа и излиза сам, опитва се да прескочи, но не го оставям и още не е успял. Живот и здраве май месец искам да го преместим в неговата стая на голямо легло направо, надявам се да му хареса от раз. То е ясно че пак ще трябва да лежа до него да го приспивам...
Вашите човечета изкараха ли последните зъби? На Коко му остава само още един да пробие, приготвила съм шампанско за повода

Здравейте,
Ние сме добре .Да се включа по темите ....
ние преместихме Теа да спи при как й,на голямо детско легло,нямаше никаква драма за мое учъдване.Още не са й изникнали карайните кътници.
Как сте с памперса?Ние до никаде...на това дете не му прави впечетление че се е напишкало и му мокри ........

И ние с памперса сме до никъде, но и не правя активни опити, има си тоалетна, като е готов да ходи там - знае къде е. Със заспиването нямаме драми, само че режимът му се сменя всеки ден, някои дни не иска да спи следобед, други припада по обяд и не мога да си направя план. Установих обаче, че ако го разходя от 12 до 2 примерно и после се приберем да хапне, в 3 припада доброволно. Уикендите не го оставяме да спи следобедно, цял ден сме навън с колелото (баланс байк, много си го харесва) и се прибира супер уморен. Обикновено става около 8 (+,- час), независимо дали заспива в 9 без следобеден сън или в 11 примерно след следобеден. Няма ги вече онези дни, в които спеше до 12...Доста намали съня преди 2-3 месеца, като почна да излиза от леглото си сам. Със заспиването нямаме проблеми иначе, като е уморен сам си влиза, никога не съм го приспивала. Пльосва се по стомах, гушва си зайко и заспива. Спи си в съседната стая откакто стана на годинка някъде. Мисля, че оценява спокойствието на собствени легло и стаи за сън, като мен, въпреки, че е много гушкателен, гальовен и целувателен иначе
А това за реакцията на срам го писах, понеже ако чувстваме, че детето ни е поставило в определена неприятна ситуация, може да реагираме грешно спрямо него. Чувала съм майки в истерия да викат: "Как може да ме излагаш така пред хората!" И е нормално детето да си помисли, че чуждите хора са по-важни за майка му от него и страданията, които преживява и остават неразбрани в този случай. Мислите ни в такъв момент е по-добре да се насочат емпатично, към детето и да филтрират всякакви други маловажни и потенциално разсейващи фактори.

А, откакто тръгна на ясла, с гърнето върнахме назад. Преди това сядаше по 3-4 пъти на ден. Сега изобщо не иска. Повече го ползваме за къпане, отколкото по предназначение. Иначе знае, че ,,папеса мише,, или е ,,коко,, (мокро). Но това само го отбелязва като факт, изобщо не го впечатлява.

Танче, миличките, направо не ми се мисли, какво е да си болен, че и с две деца
Пурплетка - точно да, едно към едно ситуация сигурна съм, че не сме и единствените, ама като се случи за първи път и си в шах.
Аурора, доста голяма свобода му даваш на твоя мъник - браво. Аз не мога така, искам всичко да ми е наредено и с що годе някакъв режим. Съгласна съм с това, че не трябва да им се натяква че ги засрамваш и да се поставят другите пред детето, но пък и трябва да се научи да се съобразява къде какво прави и как се държи. Или аз съм много строга

За памперса май вече бях споменала, че го махнахме и съм много доволна от този факт , само дето като ми каже в 3ч през нощта  "а-а" познайте колко ми се става за тоалетна. А напоследък пък бълнува ли не знам, вика "а-а" бързо ставам, отивам в нейната стая и гледам тя си спи като пич. Лягам и пак се повтаря. Вече 2 -3 вечери се случва, но инцидент не е имало, а днес през нощта въобще и не я отразих
Неудобство е и като навън искат и няма никъде тоалетна, а Криси не иска да пишка като я вдигам.
Та, не бързайте чак толкова
За зъбките аз въобще не мога да видя какви й остават. Докато ги мием се опитвам да видя, ама не дава диването.

Кали Ще се наредят нещата, а живи и здрави, да имаме щастливи финали на бременносттите, още по-голям купон ще стане
С гърнето сме на средно положение - ту имаме успехи, ту провали. С пишкането в гърнето е ок, но трябва или да го хвана за ръка и да го заведа (и да се надявам да не се е заиграл много и да тръгне без скандал) или казва в най-неочаквани моменти. Една нощ ме вдигна в 5 ч, защото имал пиш и искал на гърнето, а през деня рядко ми казва! Направо ме изуми, памперсът му беше съвършено сух, нямах избор, освен да го заведа. Някои сутрини има малко напишкан памперс и сяда без драма на гърнето и го пълни, друг път в същата ситуация почва да плаче и не иска да седне. Обаче акане в гърнето е мираж! Вчера не беше акал, тази сутрин като стана се изпишка хубаво в гърнето, стана и докато му взема памперс и дрехите за яслата да го обличам се изака в пижамата! Точно както пише по книгите - акото го възприема за своя собственост и не си го дава на гърнето. Не знам как ще се справим. Мисля май месец да махаме и памперса. Обаче май не е хубаво да съвпада махането на памперса с преместването сам в стая...
Зъбите и аз трудно успявам да ги видя, въпреки че ми дава да му оглеждам гърлото. Директно му бъркам в устата и опипвам до къде е положението.