Здравейте,
Трудно ми е да говоря за проблема си, затова реших да се обърна към вас и да поискам съвет.
Аз съм момиче на 22 години и съм студентка. Преди няколко години почина дядо ми, тогава бях на 16. Трудно го преживях. Непосредствено след смъртта му започнах да си въобразявам разни неща. Получавах бодежи в сърцето и ходихме с майка ми на лекар, където ми правиха ЕКГ. Здрава като бик! После си бях въобразила, че ми има нещо на главата. Дойде ред и на гърдите - мислех, че имам бучка. Всички прегледи на които ходих показваха, че съм напълно здрава.
Дойде и период на затишие. Завърших и ме приеха да уча това, което исках. Намерих си сериозен приятел, с който съм и в момента, и тези тревоги сякаш бяха в миналото вече. Докато не дойде и момента преди 2 месеца, когато той завърши и реши да се върне в родния си град, за да помага в бизнеса на семейството си. Не живеехме заедно, но по-голямата част от времето си аз прекарвах при него.
Малко преди да замине започнах да усещам пак, че тези мании се завръщат с пълна сила. Но вече започвам да се притеснявам и за психиката си. Вечер имам проблеми със съня, изнервена съм, уплашена, често имам черни мисли, веднага щом ме заболи нещо и си назначавам диагнози. Майка ми започна сериозно да се притеснява и ме посъветва да отида на психолог/психиатър.
Приемам всякакви съвети и мнение. Ще бъда много благодарна на всички, ако ми дадете някакви насоки как да се справя с този проблем.
Трудно ми е да говоря за проблема си, затова реших да се обърна към вас и да поискам съвет.
Аз съм момиче на 22 години и съм студентка. Преди няколко години почина дядо ми, тогава бях на 16. Трудно го преживях. Непосредствено след смъртта му започнах да си въобразявам разни неща. Получавах бодежи в сърцето и ходихме с майка ми на лекар, където ми правиха ЕКГ. Здрава като бик! После си бях въобразила, че ми има нещо на главата. Дойде ред и на гърдите - мислех, че имам бучка. Всички прегледи на които ходих показваха, че съм напълно здрава.
Дойде и период на затишие. Завърших и ме приеха да уча това, което исках. Намерих си сериозен приятел, с който съм и в момента, и тези тревоги сякаш бяха в миналото вече. Докато не дойде и момента преди 2 месеца, когато той завърши и реши да се върне в родния си град, за да помага в бизнеса на семейството си. Не живеехме заедно, но по-голямата част от времето си аз прекарвах при него.
Малко преди да замине започнах да усещам пак, че тези мании се завръщат с пълна сила. Но вече започвам да се притеснявам и за психиката си. Вечер имам проблеми със съня, изнервена съм, уплашена, често имам черни мисли, веднага щом ме заболи нещо и си назначавам диагнози. Майка ми започна сериозно да се притеснява и ме посъветва да отида на психолог/психиатър.
Приемам всякакви съвети и мнение. Ще бъда много благодарна на всички, ако ми дадете някакви насоки как да се справя с този проблем.
