♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54

Този Руткай като евнух навсякъде я придружава, но в ролята на дружка в гащи или да е спокоен кито

Аз не случайно го определих като нейна придворна дама- не я изпуска от поглед и за секунда 

Добро утро 


То толко ва клетви отнесоха Стар  , че как да се задържи дълго ново дизи 

 

ама как й ходи само този цвят каки и на нея 

 

Я кой са изловили снощи на масата


Тандема Озай$Ардуч дали си намериха котката

Намерили те,другия път! Двамата май станаха за подигравка с тая котка, като чета коментарите в инстаграмите им, там казват, че толкова много изчезнали хора има, а те с тоя котак занимават цяла Турция, то не бяха вестници, телевизионни предавания, аман от тях, ама така , като се води Баръш по акъла на оная некадърница, всички му се смеят и му казват, че това неговото не е мъжко поведение. Ей сега четох, че и банката прекратява договора си с него за реклама, и според мен това е един от многото негативи, които ще обере заради връзката си с тая. Дано да му дойде акъла в главата, ама да не е много късно.

Славе 
ааа щех се учудя ако Кито не беше изпълзял снощи  
добре, че от време на време Елка го поразходи като панаирска мечка  
та после да си седи мирно на трибуквието  
оффф хич не ми е дерт за котарака на Круела и Чехльо  
Боци ако не се вземе в ръце и не спре опитите на тейзето му да го прави за смях   рекламата, която снима с банката, ще му първата и последна  

Привет момичета!
Мале всички излязоха от зоната на здрача и за добавка и котака.  То голямо писане за тази котка, все едно съкровище са загубили. Кито май от края на Ащка не го бяхме виждали. Хубаво че за разлика от кака ни се показва по на рядко.
Сладури! 

Глава 58
 
Йомер стоеше в градината с чаша кафе. Не усещаше студа- този вътре в него бе много по- голям. Беше тъмно, но небето бе облачно и нямаше нито една звезда, която да го успокои. Отново беше сам.
Дефне лежеше в леглото умислена. Не можеше да заспи. Беше изморена- от събитията през деня, от страха, от разговора с Йомер. Всичко ѝ се бе насъбрало и тя искаше единствено да заспи, да се отпусне и забрави за всичко. Но не можеше.
Думите на Йомер все още звучаха в ума ѝ. Как можеше да е толкова решен?! Толкова непоколебим?! Трябваше да поговорят, но утре. Сега бяха прекалено разстроени и уморени. Затваряйки очи, тя си пожела час по- скоро да успее да се унесе.
Когато Йомер влезе в спалнята вече бе късна нощ. Дефне спеше, въртейки се неспокойно, шарейки с ръце по леглото. Легна до нея и я привлече в прегръдките си, успокоявайки и нея, и себе си. Колкото и да спореха, двамата винаги намираха утеха единствено в другия.
Дефне се събуди първа. Беше сгушена с гръб към Йомер, чиято ръка я бе прегърнала.Усещаше равномерното му дишане във врата си, докато се опитваше да не мърда. Искаше да задържи за още малко това спокойствие.
Защо не можеха да бъдат винаги така? Защо винаги трябваше нещо да застава пред тях? Мечтаеше просто да е щастлива с Йомер, нищо повече! И изведнъж всичко си дойде на мястото. Тя искаше Йомер- толкова бе просто. Сама бе създала проблемът помежду им, както винаги. Проклинайки се, тя се отдръпна леко, за да се обърне с лице към него. Беше толкова спокоен. Загледа се, изучавайки чертите му. Бяха толкова познати, толкова любими. Нейният Йомер, съпругът ѝ, мъжът, заради когото би жертвала всичко.
Йомер усещаше изучаващия ѝ поглед без дори да е отворил очи. Продължаваше да се преструва на заспал, просто радвайки се на това, че тя е в ръцете му. Не му се ходеше във фирмата- можеше да прекара целия ден така, с нея до себе си.
-   Добро утро!- Промълви тихо, когато тя докосна бузата му с нежна целувка.
-   Събуди ли се?!- Погледна го, но очите му бяха все още затворени.
-   Буден съм от доста време!- Придърпа я към себе си той.- Просто не исках да се събуждам.
-   И аз не искам да излизам от този сън!- Сгуши се Дефне на гърдите му.- Съжалявам, скъпи! За всичко, казано снощи. Нямам право да се те насилвам за каквото и да, относно миналото. За мен е важно, че си до мен. Каквото и да направиш, каквото и да решиш, аз ще съм до теб! Съгласна или не, обещавам повече да не те притискам за отношенията ти с роднините ти! Прекалих, извинявай!
Вместо отговор Йомер я целуна. Сладко, бавно, опияняващо. Умът ѝ изключи, оставяйки я просто да чувства. Ръцете му, устните, милувките. Галеше и целуваше всяка част от тялото ѝ, нежно, без да бърза, принуждавайки я да се извива под него. Съблякоха се взаимно, изучавайки другия, сякаш им бе за пръв път. Тялото ѝ гореше- от погледа му, от пръстите и целувките му, оставящи влажни пътечки по пътя си. Беше готова за него, когато той потъна в нея. Бавните му тласъци я водеха все по- нагоре и нагоре по пътеката на желанието. Чувстваше се лека като перце, носеща се някъде из облаците. Стигайки върха сякаш хиляди звезди избухнаха, завъртайки света около нея. Бе попаднала в Рая.
Съвзе се, все още обгърната от ръцете му. Лежеше на гърдите му, без да съзнава как е попаднала там. Йомер дишаше бавно под нея, опитвайки се да се съвземе. Приятна умора бе обхванала цялото ѝ тяло и ѝ се искаше само да поспи.
-   Нека не ставаме още!- Промърмори тя, намествайки се по- удобно до него.- Нали шефът няма да ни уволни, ако закъснеем днес?!
-   Съмнявам се!- Засмя се той.- Но имам среща в 10, за която трябва да прочета отчетите.
-   Ще ги прочетеш, докато закусваш!- По детски се примоли Дефне, докато пръстите ѝ шареха по гърдите му.- Още малко, моля те!
-   Как мога да ти откажа?!- Притегли я за целувка Йомер.
Лежаха така прегърнати, мечтаейки си времето да спре. Ежедневните задължения бяха необходимо зло, но точно в момента не им се мислеше за скици, срещи и представяне. Искаше им се всичко да изчезне и да останат само те- щастливи, безгрижни и доволни, наслаждавайки се на един спокоен живот, без проблеми и вечни притеснения. Искаше им се...

https://www.youtube.com/watch?v=GC-7THCZxQk

Оф бе Темпи, чудесно следобедно четиво!!!

Джанъм , много лежерно, но на Йо му се доходи на работа , а Дафа не ще

Ми тя от толкова мислене за какво още може да се сърди или да страда взе, че се измори... и ѝ мина мерака за работа 

  Горката Дафина да и имам проблемите

Охх мислех да я пратя и тя да търси котака на Гупа, ама покрай толкоз проблеми, май няма да ѝ остане време 

Този кот нещастен още ли е в неизвестното, жалко че Бюре няма да го последва, все пак кака е в депресия и някой трябва да се грижи за менажерията и да и бърше нослетУ... Как още не е излязла с изявление-молба пред някоя програма да и върнат котака, чорлава с подпухнали очи и подсмърчаща, грачеща, с една дума съсипана...