♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54

Темпи  накара Дафа да отиде в ъгъла и да се срамува от постъпката си. Ама тя си е такава, първо говори, а след това мисли. Но пък са много сладки като се сдобряват!
Ето ви по една целувка!

А я вие се поставете на мястото на Дефне - колко още ще можете да мълчите да не изкрещяте новината за така чаканото и желано бебе на любимия  Щяхте ли да имате сили и ум да мислите за романтична обстановка и изненади след всичко случило се  Защо ли имам някакви съмнения 

  татлъм сигурно си права  , обаче лично аз нямаше да мълча и да чакам мъжа ми сам да ми каже с коя така мило си гука по телефона, при положение, че току-що съм разбрала че съм бременна   йок артък   направо той щеше да мисли за романтична обстановка да ми се извинява  
но пък това си е моето виждане  не съм сигурна обаче дали ако аз пишех това, щях да внедря на Дафа моето мислене 

Свят шарен, мнения хиляди   Дефне действа според образа,  изграден й от Мерич и според моите собствени разбирания   Предишният път със зор измислях романтична вечеря и куп други лудости, че да разбере Йомер, че ще става баща   Сега не ми се ще да се мъча - колкото по- просто, толкова по- искрено според мен  

за това съм съгласна 

 

Темпи,чета те в другата тема,но и тук надничам.За това ти нося армаган.

Здравейте!

Джанъм, Дафа си е Дафа, казва,а каквото стане си е после, но поне научи Йомер да не се сърди дълго, колкото и да мисли любовта си е любов...

А налъмките от Катина са файн

Завиждам ти за тях... и то хич не благородно 

Джанъм, вече не веднъж стигнахме до извода, че Дефне няма шанс да се промени, не знам защо още се надяват някои  А и аз си я харесвам такава- каквото ѝ е на ума, това ѝ е и на езика..  Аз съм същата 

Така е , Дафа си е първична, Йомер е нейния баланс.

Глава 81

Сутринта Дефне се събуди в ръцете на Йомер. Цяла нощ бяха говорили за говорили за бебето, както и за малкото момиченце, което така бе спечелило обичта им.
Йомер ѝ разказа как преди две седмици, при посещението им със Синан в сиропиталището, на което даряваха обувки за децата, бяха попаднали на Бахар. Криела се от сестрата, която трябвало да ѝ бие инжекция. Детето беше току що настанено там, с тежка пневмония и куп други усложнения, застрашаващи живота му. Родителите ѝ нямали възможност да се погрижат за нея и социалните им я отнели. Йомер бе стоял с Бахар, докато я боцкат, разсейвайки я с приказки. Беше останал до вечерта при нея, четейки ѝ от една книга за Африка и животните в нея. Оттам дошла и манията ѝ за жирафа. Йомер и беше дал телефона си и бе обещал да я посещава винаги, когато може. Нещо  бе трепнало в него, когато видя страха в очите на детето. Беше толкова малка и беззащитна. Сладко и слънчево дете, което обичаше да се усмихва. Не трябваше да преминава през всичко това.
Сега Дефне лежеше и мислеше какво може да направи за Бахар. Йомер все още спеше, затова тя леко го сръчка. Когато той не реагира, тя започна да го удря все по- силно, докато изведнъж не се оказа под него. Не разбра как стана.
-   Добро утро!- Промърмори той, преди да я целуне.
-   Измислих!- Гордо заяви тя вместо поздрав.
-   Браво на теб!- Засмя се Йомер.- Какво измисли?
-   Как да помогнем на Бахар!
-   Вече съм се погрижил за всичко, не се тревожи!- Целуна я отново той, преди да се отдръпне и да стане.
-   Какво? Защо не ми каза?! Какво ще направиш?!
-   Едно по едно! Почакай първо да се събудя!- Отправи се към банята, за да си измие поне лицето, но тя го последва.
-   Какво си измислил?!
-   Ще наемем родителите ѝ в Пасионис. Така те ще имат сигурни доходи и ще могат да се грижат за нея. Иска ми се да можехме да помогнем на всички деца там, но и това е някакво начало!
-   Ти си най- прекрасния човек, когото познавам!- Залепи се за гърба му Дефне, докато той стоеше пред мивката.- Обичам те! Заради добротата, състрадателността и готовността ти да помогнеш винаги на всеки. Ти си моят герой със златно сърце!
-   А ти какво бе измислила?!- Попита Йомер, обръщайки се.- За да ме събудиш така, явно бе нещо важно!
-   Исках да я вземем при нас! Поне докато оздравее напълно.- Честно си призна Дефне.- Не можех да се сетя за друг начин да я измъкнем оттам.
-   Милата ми тя!- Притисна я силно до себе си той.- Готова на всичко, за да помогне на другите.
-   Но явно не толкова умна като теб, щом не се сетих за този вариант.- Засмя се тя до гърдите му.- Надявам се всичко с нея да е наред. Толкова е сладка. И невинна. Има толкова големи очи, които те гледат с такова доверие.
-   Знам, скъпа! Ще се погрижим за нея, не се разстройвай!
Дефне позвъни на Ясемин, за да я информира, че вече може спокойно да каже на Синан за бебето. Тя и Йомер пък отидоха при баба ѝ, за да съобщят новината на цялото семейство лично. Сред много сълзи и смях, голямото щастливо семейство не усети  кога измина деня. Йомер беше отскочило до майстор Садри, за да му съобщи добрата вест. Исо беше изтичал веднага в дома на семейство Топал, невярващ че неговата приятелка ще става майка. Това си беше сериозно нещо и хич не си представяше дивата и луда Дефне да дондурка бебе. Но Нихан го правеше вече почти половин година, нали?! Колко бяха пораснали всички!
Вечерта Йомер и Дефне се прибраха рано. Вечеряха, след което си легнаха. Чакаше ги напрегната седмица. В сряда бе представянето на новата им колекция, а имаше още толкова много работа.
За щастие- всичко мина без проблем. Ясемин както винаги бе избрала най- подходящото място. Като никога обаче с Корай бяха постигнали пълно съгласие и за цветята, и за светлината. Почти всички журналисти присъстваха, неспирайки да хвалят поредния успех на синьор Ипликчи.
Дефне умря от страх, когато се качи на сцената. Имаше да покаже само един чифт, но той бе най- важния. Йомер стоя до последната секунда с нея, целуващ ръцете ѝ и уверявайки я, че няма нищо страшно. Трябваше просто да отиде до другия край на подиума и да се върне, след което той и Синан щяха да излязат с нея, за да благодарят на всички за уважението. Трепереща, тя направи първите си крачки неуверено. Но стисналата палци насреща ѝ Ясемин, както и тихия, успокояващ глас на Йомер зад нея ѝ вдъхнаха увереност и гордо изправена, тя го направи. Стъпвайки бавно тя се придвижваше по пътеката, усмихвайки се, сякаш цял живот бе правила именно това. Воалите на роклята до коляно, която носеше, се развяваха при всяко нейно движение, все едно беше на плажа и усещаше морския бриз. Върна се, хвана двамата мъже под ръка и ги последва, изминавайки отново разстоянието до края на сцената. Йомер и Синан казаха по няколко думи, но тя нито ги чу, нито ги разбра. Сърцето ѝ биеше оглушително и тя усещаше единствено бесния му ритъм. Видя, че всички ги аплодират и опита да диша дълбоко, докато устните ѝ се разтягаха в задължителната усмивка. Нямаше търпение най- после да се махне от тук.
Ясемин я посрещна зад сцената. Прегърна я с уверението, че е била блестяща. Йомер и Синан бяха погълнати от множеството журналисти, интересуващи се от всичко около младите бизнесмени. Дефне видя намигането на съпруга си над главите им. Сърцето ѝ отново запрепуска като лудо и ако Яса не я бе отвела в гримьорните, сигурно щеше да се спусне към него, за да го целуне.
Колекцията пожъна невероятен успех, както всъщност и всяка друга. Дори Суде, която се намираше на другия край на света, позвъни да им честити. Разбирайки, че скоро ще става леля, тя полетя от щастие. Обеща да направи всичко възможно, за да си дойде за раждането, което лекарят бе определил за края на лятото.
Дефне, Йомер, Синан и Ясемин отпразнуваха успеха с уикенд във вилата на младоженеца. Оставаше много малко до сватбата и Яса бе притеснена да не се обърка нещо в последния момент. Щом Дефне ѝ съобщи, че им предстои да преминат през същото, но в по- малък размер и следващия месец, тя бе готова да се самоубие. Йомер и Дефне бяха решили да се оженят, отново, в тесен кръг през месец май. Алп се беше съгласил да проведат церемонията в хотела на семейството му. Макар той да не успя да се ожени в него бе сигурен, че приятелите му ще изживеят прекрасни моменти. Между тях вече нямаше нищо, което да ги разделя. Те вече бяха семейство.

https://www.youtube.com/watch?v=tUDD7LA_sJQ

Ау, нова глава , не знам Каро вече колко е актуална след бебе Ипликчи , но все пак щеси направи своя дневник...по някое време

Пиши пиши, нали трябва да имам от къде да черпя вдъхновение 

  Кати  страхотни сандалки имаш  еххх ако можех да ходя на такива 
Ауу нова глава  я да видим какво става после 

В очакване на Каро да се посмееш с днешния рожденик 

2003 г.