♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54

Изказали сте се за кака и Боре и трите.
За да не пиша и аз такъв дълъг чаршаф, ще кажа че мнението ми съвпада с вашето. И аз не бях чувала  нито за нея нито за Баръш, докато не загледах ЛН. Шедьоврите и не съм гледала и няма и да ги гледам. От това което показва в пресата ми стига. Доста турски серияли съм изгледала и за всички актьори се пишат за връзките им, но такава излагация като нейната не съм виждала. За какво и защо си я търпи Баръш той си знае. Времето ще покаже колко им е дългосрочен договора.

Глава 54

Пътуваха в мълчание. Йомер държеше волана с една ръка, а Дефне бе преплела пръстите си с другата. Страхуваха се да мислят какво може да ги очаква в Истанбул. По пътя Дефне позвъни на Синан, който също бе в болницата, но не им бяха казали нищо ново. Това не бяха лоши новини, но не бяха и добри.
Пристигнаха 2 часа по- късно, успявайки да избегнат сутрешния трафик, който бе кошмарен дори в неделя. Посрещна ги Синан, успокоявайки ги, че операцията е минала добре. Лекарят току що излязъл, но не можели да видят Неджми все още. Йомер го накара да повтори всичко, което е казал лекарят. Дума по дума.
Влязоха в чакалнята на интензивното отделение, където щяха да задържат Неджми за ден два, докато се стабилизира. Все още имаше опасност от повторен инфаркт и искаха да е под постоянно наблюдение. Нериман плачеше в прегръдките на Корай, странно как озовал се тук. Синан отиде до Ясемин, която стоеше леко встрани.  Дефне дръпна Йомер до тях.
-   Съжалявам, Йомер!- Прегърна го Яса, докато Дефне се оглеждаше.
-   Благодаря!- Отвърна тихо той, след което погледна съпругата си.- Какво има?! Кого търсиш?!
-   Дядо ти! Никой ли не му е съобщил?!
-   Не посмях.- Каза Синан, поглеждайки ги извинително.- Това е работа на семейството все пак. Когато Мине ми звънна, беше почти в истерия. Линейката тъкмо бе откарала батко Неджми, а г-жа Нериман тръгнала с тях. Аз дойдох направо тук, след като ти позвъних.
-   Добре си направил, благодаря!- Потупа го по рамото Йомер.
-   Какво ще правим?! Не можем да му го съобщим по телефона.- Попита Дефне.
-   Няма да правим нищо. Нека видим какво ще стане, как ще се развият нещата, и ще отидем да му кажем.- Прегърна я с една ръка Йомер, искащ да я усети до себе си.- Няма смисъл да го притесняваме напразно.
-   Йомер!- Викна Нериман, спускайки се към тях и опитвайки да го прегърне. Сякаш едва бе осъзнала, че са тук.
-   Г-жо Нериман!- Отдръпна се той, непозволявайки ѝ да го докосне.- Съжалявам за случилото се. Сигурен съм, че чичо ще се оправи!- Гласът му бе изпълнен с безразличие.
-   Йомер, любимият ми племенник, скъпи, не прави така! Не ме отблъсквай!- Нериман плачеше, гледайки студеното му лице.
-   Йомуш, какво ти има?!- Попита Корай, застанал до нея. Май никой не м у бе казал, че Йомер знае всичко.- Да нямаш амнезия, живот мой?! Това е леля ти, моята скъпа приятелка, цветенцето ми, любимата ми, Нериман Ипликчи! Не я ли позна?!
-   Корай, поне веднъж не се меси!- Прекъсна го Синан.
-   Скъпа, хайде да идем в кафенето. Тук няма какво повече да направим!- Обърна се Йомер към Дефне.
-   И вие елате!- Хвана тя ръката на Ясемин. Четиримата се измъкнаха, оставяйки Корай да разпитва Нера какво се е случило с племенника ѝ.
Настаниха се мълчаливо около една от пластмасовите маси, с по чаша кафе в ръка. Всеки бе навел глава, замислен за това колко бързо се променят нещата. Дефне държеше ръката на Йомер, подкрепяйки го, напомняйки му, че е до него и винаги ще бъде.
Когато се върнаха горе, потърсиха лекарят. Той ги информира, че всичко засега е наред и няма опасност за живота на Неджми. Можеха да влязат, един по един, за съвсем малко време, но нямаше смисъл да стоят в болницата. Утре следобед щяха да го преместят в самостоятелна стая, където той щеше да се възстанови.
След кратко споглеждане решиха, че ще влязат Нериман и Йомер. Той щеше да е първи, защото нямаше търпение да си тръгне оттук. От дете не обичаше болниците, а присъствието на леля му го изнервяше допълнително. Дефне отказа да влезе с него, просто защото това си беше техен момент. Между чичо и племенник.

https://www.youtube.com/watch?v=C1FS9nx-aSc

Текста на песента: 

 




Вчера Баръш е бил на откриването на кинофестивал в Истанбул

Темпи, 

Интересно папараците къде са спали пак, че Габи ги е изпреварила

 
Темпи на теб най - добре ти се отдават думите, много точно си описала какво не харесваш на Г.О
Като гледам сме с теб, Котелина , Slawena и Дан4ето на едно мнение 
Снощи имаше преведен откъс от последни публикации в турски медии, които са забелязали, че от 1 година Б.А. усилено рекламира филмите на Г.О
Според мен се надява сценария който е написал / негови думи/ , да бъде сниман от BKM -Йълмаз Ердоган.

Привет момичета!
Ама какъв е този вид на Борко!? Той на кинофестивал ли отишъл или на стадиона!
Оная с дългосрочния договор не му ли обръща внимание как излиза!
На всички ви много 
Да си оправим настроението!

Данче, те и другите не са по добре от него, макар на Борю какво му е , много добре си изглежда

Странно разбиране за стил имат комшиите  Ако така ходят на фестивали, как ли се обличат за спортни събития 

Привет най-после и от мен 

Сис  напълно ни съвпадат мненията за принцеса Парцалеса   

Славе   те снимат само Гупата   Ерка не ги блазни  

ПП На мен пък ми наресва облеклото на Борко 

  Славе аз също много харесвам тези стихове. На мен няма да ми е досадно. Много точно като за нашите ЕлБАри 

 

Славенче, не свикна ли вече, че ние обожаваме твоите постове.. тъжни, весели, философски за нас няма значение  

Глава 55

 Сестрата приготви Йомер, обличайки го в необходимите предпазни дрехи и предупреждавайки го, че има не повече от 5 мин. Когато влезе в отделението той се стегна. Чичо му бе толкова блед. Неджми спеше, а около него пиукаха няколко апарата, напомнящи на Йомер колко е опасно положението. Макар лекарят да ги бе убедил, че вече всичко е наред, уредите го изплашиха.
Приближи се бавно до леглото, хващайки ръката на чичо си. Осъзна, че плаче, едва когато видя сълзите си да капят върху леглото. Постара се да събере сили.
-   Съжалявам!- Тихо започна той, държейки дланта на Неджми между своите.- Затова, че бях толкова студен. Че не оценявах моментите, когато бе до мен. Че не се опитах да те разбера, преди да те осъдя.- Сълзите му потекоха отново, но този път той не се опита да ги спре. Сякаш нещо в него се бе отприщило.- Толкова години ти ми бе опора. Когато родителите ми си отидоха, ти бе този, който отвори дома си за мен. Макар да бях труден за разбиране и търпене, ти не се отказа до мен. Винаги, когато имах нужда, бе до мен. Безмълвно, без да искаш нищо насреща, ме подкрепяше, дори когато не съм го искал. Съжалявам, чичо! Че не те изслушах, че не се опитах да те разбера. Аз съм виновен за станалото. Ти си моя кръв! Каквото и да си направил, каквото и да се е случило, това няма как да се промени! Моля те, събуди се! Няма да понеса, ако ти се случи нещо.
Сестрата влезе- времето му бе изтекло. Изтривайки очите си, той се върна в чакалнята. Дефне го очакваше с отворени обятия. Той я прегърна и въздъхна дълбоко. Тя бе най- доброто лекарство за него, самото ѝ присъствие му позволяваше да си поеме въздух спокойно. Отдръпвайки се с нежелание от нея, той се обърна към Синан.
-   Ние тръгваме, според мен и вие се приберете. Няма какво да направим тук. Чичо е в добри ръце.
-   Йомер, не можеш да си тръгнеш!- Нериман застана пред него, със зачервени от плач очи.- Не можеш да ме оставиш сама!
-   Не мога да направя за вас нищо, г-жо! Съжалявам!- Гласът му беше лед.
-   Скъпи…- Опита се да се намеси Дефне, но той не ѝ позволи.
-   Да вървим, трябва да отидем и до къщата на г-н Хюлюсю. Някой трябва да му съобщи, че синът му е в болница.
-   Йомер, не може да си толкова жесток!- Нериман отново се опита да го спре.
-   Вие как можахте?!- Погледна я с гняв Йомер.- Не ме карайте да говоря, г-жо Нериман, не му е сега времето. Постарайте се съпругът ви да се оправи, грижете се за него, вместо да се опитвате да съсипете още нечии живот! Довиждане!
Хващайки Дефне за ръка, той се отправи към изхода. Синан и Ясемин, които наблюдаваха безмълвно сцената, ги последваха. Корай се беше изгубил някъде.
На паркинга Синан хвана приятеля си за рамото.
-   Йомер, ако имаш нужда от нещо, знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен, нали?!- Попита той, гледайки го в очите.
-   Знам, Синан. Благодаря!- Кимна му той.- Но сега не можем да направим нищо, освен да чакаме! Чичо е в добри ръце.
-   Батко Неджми е силен, не се тревожи. Няма да се даде толкова лесно!
-   Надявам се, братле! Надявам се!
Разделиха се, потегляйки в различни посоки. Насочвайки колата към вкъщи, Йомер забеляза усмивката на Дефне.
-   Кое е толкова забавно?!- Попита той изненадано.
-   Какво?- Погледна го тя.
-   Усмихваш се! След всичко случило се е странно.- Обясни той.
-   Щастлива съм!- Обяви тя, от което той за малко не загуби контрол над колата.
-   Щастлива?!- Погледна я, все едно е луда.- И защо, ако мога да попитам?!
-   Заради теб!- Ръката ѝ помилва бузата му, след което преплете пръсти с неговата.- Не виждаш ли какво става?!
-   Явно не!- Гледаше я той все още в недоумение той.
-   Как нарече Синан, Йомер?!- Усмихна се тя, докато той се мръщеше.
-   Как съм го нарекъл?! „Братле” ли имаш предвид? Ами той…- И млъкна. Беше използвал обръщението по навик, забравяйки за всичко. Подкрепата на Синан, това че бе до него в труден момент, го бе върнало във времето.
-   Макар сам да не го осъзнаваш, ти вече си му простил!- Прошепна Дефне, целувайки преплетените им пръсти.- Също както на чичо си. Познах по очите ти, когато излезе от интензивното. Моят Йомер се върна!
Той мълчеше, опитвайки се да разбере това, което му говори тя. Имаше нужда да помисли, да осмисли всичко едно по едно. Обръщайки колата, той смени посоката. Дефне не го попита къде отиват, усети, че е намислил нещо.

https://www.youtube.com/watch?v=aBG_Ja85ZKA