Де тоз късмет

Глава 78
Дефне се заключи в банята, трепереща, с прословутия тест в ръце. Колкото и да си повтаряше обаче, че няма нищо страшно и че всичко ще е наред, какъвто и да е резултата, така и не се решаваше да го отвори.
Прочете подробно инструкциите, два пъти, съзнавайки, че просто си губи времето. Поемайки си дълбоко дъх, най- после отвори кутийката. Имаше чувството, че е крадец, когото всеки момент ще хванат. Знаеше, че не прави нищо лошо, но не можеше да спре треперенето на ръцете си.
Седнала на леглото в спалнята, която също бе заключила и бе спуснала пердетата, Дефне бе затворила очи и отброяваше проклетите минути. Приведена напред и люлееща се в някакъв нейн си ритъм, тя виждаше как часовникът тиктака, приближавайки я към неизбежния край. Изчака дори минутка повече, за да е по- сигурна, а и защото нямаше смелост да погледне. Когато най- после го направи, едва не извика. Двете розови черти бяха нещото, което искаше най- много и което я плашеше до смърт. Беше бременна.
Потискайки виковете си на щастие, Дефне едва се удържа да н затанцува из стаята. Знаеше, че тези тестове не са 100% сигурни, но тя вярваше, че е вярно. Нейното чудо. Слезе тичешком по стълбите, заставайки пред вратата на кабинета. Искаше да сподели новината с Йомер, но нещо я спря. Протегна ръка към дръжката, но чу гласа на Йомер, който явно говореше по телефона.
- Разбира се, че ще дойда, миличка, нали ти обещах. Ще ти донеса, добре!- Смееше се, а тя изтръпна.- Нищо не мога да откажа на принцеса като теб. Хайде, късно е вече, лягай си. Утре ще се видим! И аз те целувам. Лека нощ и сладки сънища!
Бавно отдръпвайки се назад, Дефне се опита да спре сълзите си. Нямаше как това да е истина. Йомер никога не би ѝ изневерил! Но това?! Тази топлина в гласа му, обичта, която усещаше в него. С този глас той я уверяваше в любовта си! Как можеше да говори на друга така?!
Изключвайки фурната, много преди вечерята да е готова, тя се качи горе. Скри теста в чантата си, чудейки се какво ще прави, ако подозренията ѝ се окажеха истина. Изкъпа се, оставяйки топлата вода да успокои тялото ѝ, разтърсено от отчаяни хлипове. Изключи телефона си, защото Ясемин щеше да я потърси, и се сви в леглото. Заспа, мечтаейки никога да не бе чувала този разговор.
Йомер излезе, за да потърси Дефне. Отдавна бяха миналите двата часа, който обикновено ѝ отнемаше приготвянето на вечерята, и той се зачуди какво става. Откри кухнята пуста, котлоните и печката изключени, без следа от каквато и да е дейност наоколо. Учуден, той се запъти към горния етаж. Дефне спеше, свила колене до тялото си и загъната почти през глава.
- Какво става тук?!- Попита тихо той. Приседна зад нея, навеждайки се и обвивайки я с ръце.- Дефне, събуди се. Миличка!
Обръщението предизвика спазъм по тялото ѝ. Искаше ѝ се да крещи, да го удари, да му покаже колко е наранена. Но не можеше. Нямаше сили. Остана свита под тялото му и само сълзите, стичащи се по лицето ѝ, издаваха, че е будна.
- Любима, плашиш ме! Случило ли се е нещо, боли ли те някъде?!- Паниката в гласа му беше искрена, затова тя само поклати глава. Искаше да остане сама.- Дефне, погледни ме! Какво ти има?! Защо плачеш?! Недей, моля те! Кажи ми какво се е случило?!
- Остави ме сама, моля те!
Прошепнатата ѝ молба го изплаши още повече. Нещо беше разстроило Дефне и както винаги тя искаше да се справи сама. Този път обаче той нямаше да ѝ позволи. Легна зад нея и я придърпа към себе си, долепяйки телата им. Отмести леко косата ѝ и я целуна по врата. Нежно, едва доловимо. След което скри лице в рамото ѝ и се опита да се отпусне. Каквото и да се бе случило той нямаше да я остави сама!
Дефне изтръпна щом разбра намеренията му. Не искаше да говорят, но не можеше да се отдръпне от него. Никога! Каквото и да се бе случило, тя просто не можеше да живее без него! Успокоена от топлата му прегръдка тя се унесе, опитвайки се да не мисли за сутринта.
Йомер отвори очи. Беше сам в леглото, от съпругата му нямаше и следа. Извика името ѝ, но му отговори само тишината. Днес почиваха, така че нямаше защо да е станала толкова рано. Мърморейки си, той слезе долу. На масата имаше закуска, а до нея бележка. „Трябва да изляза. Като се върна, ще поговорим. Дефне”. Студено, безлично. Сякаш не бе написано от неговата любима, а от някоя непозната. Какво ставаше?!
Йомер се изкъпа и приготви. Трябваше да излезе преди обяд, имаше уговорена среща. Чудейки се къде е отишла Дефне и дали ще се бави, той изпрати Шукрю да купи всичко, което снощи бе обещал на Бахар.
Дефне отиде до една от малките клиники в центъра. Макар да бе сигурна в домашния тест, искаше да си направи и кръвен. За нейно щастие той потвърди, че очаква дете. Тяхното бебе с Йомер. С объркани чувства тя се прибра, заварвайки Йомер да потропва от нетърпение до вратата.
- Къде беше?!- Попита той. Беше изнервен след снощи, а днешното ѝ изчезване не спомогна за успокоението му.
- Няма да ти кажа! А ти накъде отиваш, че си се приготвил така?!- Беше с джинси и тениска, а коженото му яке бе преметнато на близкия стол.- Среща ли имаш?!- Болеше я дори да го изрече.
- Всъщност, да! Трябва да изляза, но първо искам да науча какво е станало? Какво беше това снощи?!
- Имаш ли си друга?!- Попита направо тя, изненада от собствената си смелост. Шокът и ужасът на лицето му я изплашиха.
- Какво каза?!- Причерня му пред очите и се облегна на вратата.
- Снощи те чух да говориш по телефона!- Искаше да знае, трябваше да е сигурна, че има някакво разумно обяснение.- Беше жена, а гласът ти...
- Какво имаш предвид, Дефне?! Мислиш, че съм говорил с някоя...- Не можа дори да изрече думата.
- А какво да си помисля?! Беше толкова нежен и мил, все едно я галеше с гласа си! Коя е тя?!- Дефне не знаеше кое е по- силно, болката или гневът ѝ.
- Ела и ще разбереш!
Йомер я хвана за ръката, повличайки я след себе си. Протестите на Дефне не бяха чути и тя бе настанена на задната седалка като непослушно дете, под изплашения поглед на Шукрю. Йомер му каза, че тръгват и тъй като той вече знаеше къде отиват, просто потегли. Дефне обаче явно не знаеше.
- Къде ме водиш?! Какво става, Йомер?!
- Снощи аз попитах същото, но ти мълча! Днес е мой ред!
Хвана ръката ѝ и я целуна, след което я притисна до гърдите си. Беше наранен, но не можеше да стои далеч от нея. Защо тя все още не му вярва?! Толкова много ли я бе наранил той, че все още не можеше да му се довери? Как можеше да го подозира в нещо толкова долно?!
Пътуваха малко повече от час и когато най- после спряха, Йомер помогна на Дефне да слезе. Вземайки няколко чанти от багажника я хвана за ръка и я поведе към сградата.
- Ела да се запознаеш със своята съперница!
https://www.youtube.com/watch?v=0PyRCEfLbwI
При това сериала съм го гледала поне два пъти
Вярно, участвал е в 10 турски серии, ама това са си поне 20 и няколко български.. и аз да не го запомня


