♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54

Де тоз късмет  Мислех да ви го оставя за утре, ама като искате... 

Глава 78

Дефне се заключи в банята, трепереща, с прословутия тест в ръце. Колкото и да си повтаряше обаче, че няма нищо страшно и че всичко ще е наред, какъвто и да е резултата, така и не се решаваше да го отвори.
Прочете подробно инструкциите, два пъти, съзнавайки, че просто си губи времето. Поемайки си дълбоко дъх, най- после отвори кутийката. Имаше чувството, че е крадец, когото всеки момент ще хванат. Знаеше, че не прави нищо лошо, но не можеше да спре треперенето на ръцете си.
Седнала на леглото в спалнята, която също бе заключила и бе спуснала пердетата, Дефне бе затворила очи и отброяваше проклетите минути. Приведена напред и люлееща се в някакъв нейн си ритъм, тя виждаше как часовникът тиктака, приближавайки я към неизбежния край. Изчака дори минутка повече, за да е по- сигурна, а и защото нямаше смелост да погледне. Когато най- после го направи, едва не извика. Двете розови черти бяха нещото, което искаше най- много и което я плашеше до смърт. Беше бременна.
Потискайки виковете си на щастие, Дефне едва се удържа да н затанцува из стаята. Знаеше, че тези тестове не са 100% сигурни, но тя вярваше, че е вярно. Нейното чудо. Слезе тичешком по стълбите, заставайки пред вратата на кабинета. Искаше да сподели новината с Йомер, но нещо я спря. Протегна ръка към дръжката, но чу гласа на Йомер, който явно говореше по телефона.
-   Разбира се, че ще дойда, миличка, нали ти обещах. Ще ти донеса, добре!- Смееше се, а тя изтръпна.- Нищо не мога да откажа на принцеса като теб. Хайде, късно е вече, лягай си. Утре ще се видим! И аз те целувам. Лека нощ и сладки сънища!
Бавно отдръпвайки се назад, Дефне се опита да спре сълзите си. Нямаше как това да е истина. Йомер никога не би ѝ изневерил! Но това?! Тази топлина в гласа му, обичта, която усещаше в него. С този глас той я уверяваше в любовта си! Как можеше да говори на друга така?!
Изключвайки фурната, много преди вечерята да е готова, тя се качи горе. Скри теста в чантата си, чудейки се какво ще прави, ако подозренията ѝ се окажеха истина. Изкъпа се, оставяйки топлата вода да успокои тялото ѝ, разтърсено от отчаяни хлипове. Изключи телефона си, защото Ясемин щеше да я потърси, и се сви в леглото. Заспа, мечтаейки никога да не бе чувала този разговор.
Йомер излезе, за да потърси Дефне. Отдавна бяха миналите двата часа, който обикновено ѝ отнемаше приготвянето на вечерята, и той се зачуди какво става. Откри кухнята пуста, котлоните и печката изключени, без следа от каквато и да е дейност наоколо. Учуден, той се запъти към горния етаж. Дефне спеше, свила колене до тялото си и загъната почти през глава.
-   Какво става тук?!- Попита тихо той. Приседна зад нея, навеждайки се и обвивайки я с ръце.- Дефне, събуди се. Миличка!
Обръщението предизвика спазъм по тялото ѝ. Искаше ѝ се да крещи, да го удари, да му покаже колко е наранена. Но не можеше. Нямаше сили. Остана свита под тялото му и само сълзите, стичащи се по лицето ѝ, издаваха, че е будна.
-   Любима, плашиш ме! Случило ли се е нещо, боли ли те някъде?!- Паниката в гласа му беше искрена, затова тя само поклати глава. Искаше да остане сама.- Дефне, погледни ме! Какво ти има?! Защо плачеш?! Недей, моля те! Кажи ми какво се е случило?!
-   Остави ме сама, моля те!
Прошепнатата ѝ молба го изплаши още повече. Нещо беше разстроило Дефне и както винаги тя искаше да се справи сама. Този път обаче той нямаше да ѝ позволи. Легна зад нея и я придърпа към себе си, долепяйки телата им. Отмести леко косата ѝ и я целуна по врата. Нежно, едва доловимо. След което скри лице в рамото ѝ и се опита да се отпусне. Каквото и да се бе случило той нямаше да я остави сама!
Дефне изтръпна щом разбра намеренията му. Не искаше да говорят, но не можеше да се отдръпне от него. Никога! Каквото и да се бе случило, тя просто не можеше да живее без него! Успокоена от топлата му прегръдка тя се унесе, опитвайки се да не мисли за сутринта.
Йомер отвори очи. Беше сам в леглото, от съпругата му нямаше и следа. Извика името ѝ, но му отговори само тишината. Днес почиваха, така че нямаше защо да е станала толкова рано. Мърморейки си, той слезе долу. На масата имаше закуска, а до нея бележка. „Трябва да изляза. Като се върна, ще поговорим. Дефне”. Студено, безлично. Сякаш не бе написано от неговата любима, а от някоя непозната. Какво ставаше?!
Йомер се изкъпа и приготви. Трябваше да излезе преди обяд, имаше уговорена среща. Чудейки се къде е отишла Дефне и дали ще се бави, той изпрати Шукрю да купи всичко, което снощи бе обещал на Бахар.
Дефне отиде до една от малките клиники в центъра. Макар да бе сигурна в домашния тест, искаше да си направи и кръвен. За нейно щастие той потвърди, че очаква дете. Тяхното бебе с Йомер. С объркани чувства тя се прибра, заварвайки Йомер да потропва от нетърпение до вратата.
-   Къде беше?!- Попита той. Беше изнервен след снощи, а днешното ѝ изчезване не спомогна за успокоението му.
-   Няма да ти кажа! А ти накъде отиваш, че си се приготвил така?!- Беше с джинси и тениска, а коженото му яке бе преметнато на близкия стол.- Среща ли имаш?!- Болеше я дори да го изрече.
-   Всъщност, да! Трябва да изляза, но първо искам да науча какво е станало? Какво беше това снощи?!
-   Имаш ли си друга?!- Попита направо тя, изненада от собствената си смелост. Шокът и ужасът на лицето му я изплашиха.
-   Какво каза?!- Причерня му пред очите и се облегна на вратата.
-   Снощи те чух да говориш по телефона!- Искаше да знае, трябваше да е сигурна, че има някакво разумно обяснение.- Беше жена, а гласът ти...
-   Какво имаш предвид, Дефне?! Мислиш, че съм говорил с някоя...- Не можа дори да изрече думата.
-   А какво да си помисля?! Беше толкова нежен и мил, все едно я галеше с гласа си! Коя е тя?!- Дефне не знаеше кое е по- силно, болката или гневът ѝ.
-   Ела и ще разбереш!
Йомер я хвана за ръката, повличайки я след себе си. Протестите на Дефне не бяха чути и тя бе настанена на задната седалка като непослушно дете, под изплашения поглед на Шукрю. Йомер му каза, че тръгват и тъй като той вече знаеше къде отиват, просто потегли. Дефне обаче явно не знаеше.
-   Къде ме водиш?! Какво става, Йомер?!
-   Снощи аз попитах същото, но ти мълча! Днес е мой ред!
Хвана ръката ѝ и я целуна, след което я притисна до гърдите си. Беше наранен, но не можеше да стои далеч от нея. Защо тя все още не му вярва?! Толкова много ли я бе наранил той, че все още не можеше да му се довери? Как можеше да го подозира в нещо толкова долно?!
Пътуваха малко повече от час и когато най- после спряха, Йомер помогна на Дефне да слезе. Вземайки няколко чанти от багажника я хвана за ръка и я поведе към сградата.
-   Ела да се запознаеш със своята съперница!

https://www.youtube.com/watch?v=0PyRCEfLbwI

Дафа може да напише дисертация на тема " Развинтена фантазия- реалност и мит. Моето второ Аз"

 

Аз съм в пълен  от себе си  Как е възможно да съм гледала Керем в предишен проект и да не го помня  При това сериала съм го гледала поне два пъти  "Пепел от рози" или "Каква е вината на Фатмагюл" за недосетливите като мен  Вярно, участвал е в 10 турски серии, ама това са си поне 20 и няколко български.. и аз да не го запомня    А образа му беше един от малкото, които харесвах..  просто не съм запомнила лицето, а уж съм физиономиска  Пък и как не съм се сетила да погледна филмографията му досега, ужас  Направо ме е 

 

Ax Tempi - интрига!!!!Приседна ми кафето, да не знам какво става! Направо като сериал - на най-интересното спираш
Обаче много задобря в писането - леко и увлекателно се чете


А колкото до Керем / Исо , този сериал не съм го гледала, така че ще наваксам

 

Еми, " Каква е вината на Фатмагюл?", е много тежък сериал, страхотна игра на Берен Саат , Енгин Акюрек , въобще на целия актьорски състав. Керем се появява в няколко кадъра в края на сериала, ролята му е на добрия принц за една от второстепенните героини., Разказва се за момиче жертва на групово изнасилване от богати младежи и " борбата" на семействата им с всякакви методи за " справедлива" присъда... Сериала е по действителен случай.

:hug:Slawena благодаря за инфото.....не мисля да го гледам, сега ама хич не ми е до драми. Най - много мога да "гледам"  Темпи - Мерич и рускините

Темпи, как ни оставяш на най горещата точка! Сега да си мислим къде ли я заведе Йомер? 
Нашата Елка май е била доста притеснена за първата любовна целувка!

 

Ако знаеш рускините как подробно са описали тези ѝ вълнения в един от фанфиците   И Баръш как я успокоява   Сигурно и Елка и Борко ще се изчервят  

   https://www.youtube.com/watch?v=lDAmY26sOjc               


После спря да се притеснява...........

Е то с времето се свиква... с хубавото особено бързо 

Къде се загубихте всички  

Глава 79

Малката сграда бе боядисана в тревисто зелено, което привличаше погледа. Беше тихо, но само докато не влезеш в нея. Детски гласове се чуваха отвсякъде, трополене на малки крачета, смехове. Дефне се огледа невярващо, докато Йомер уверено я водеше към регистратурата.
-   Здравейте, г-жо Айше. Г-жа Седа ме очаква.
-   Знам, г-не, тя е при Бахар. Очакват ви в нейната стая.
-   Благодаря! Донесли сме подаръци за децата, но не искам да влизам в общата зала. Може ли да ги оставим при вас?!
-   Разбира се, няма проблем! Винаги сте толкова щедър!- Усмихна му се тя.
-   Няма защо!
Дефне мълчаливо следеше ставащото, питаща се какво се случва. Ясно бяха в някакво сиропиталище, но защо?!
-   Йомер, ще ми обясниш ли какво става?!- Прошепна изнервено тя, когато той я поведе по коридорите навътре. Вървеше толкова уверено.
-   Поиска да те запозная с жената, с която говорих снощи, нали така?! Това и правя.
Беше оставил почти всички неща на рецепцията, а тя видя, че Шукрю внасяше още. Бе взел само най- големия пакет и сега уверено крачеше напред. Стигнаха до една врата и той почука. Весело „Да” им отговори и Йомер отвори вратата.
-   Охоо кой ни е дошъл на гости?!- Жената на около четиридесет години стана да ги посрещне, докато малко момиченце стискаше куклата си, седнало в леглото. Беше русичко, на не повече от осем и съвсем слабичко.
-   Обещал съм на госпожицата, а аз винаги спазвам обещанията си!-  Пускайки ръката на Дефне, той се приближи и клекна пред леглото.- Как си, миличка?!
-   Добре!- Тъничкото ѝ гласче беше толкова тихо.- Тя коя е?!- Сочеше с пръст Дефне.- Приятелка ли ти е?!
-   Бахар! Не е възпитано така!- Скара ѝ се жената, след което подаде ръка на непознатата.- Аз съм г-жа Седа, директорка съм на дома.
-   Приятно ми е, Дефне.- Неуверено изрече тя, следейки с очи съпруга си.
-   Това е Дефне, тя ми е съпруга.- Обясни тихо той на момиченцето.- Ако искаш, може да стане твоя приятелка.
-   Здравей!- Обърна се то към нея, отваряйки още повече невероятно сините си очи.- Аз съм Бахар!
-   Аз съм Дефне.- Приближи се тя и хвана протегнатата към нея ръчичка.- Приятно ми е!
-   И на мен!- Кимна малката, след което погледна Йомер.- Донесе ли ми жираф?
-   Най- големия!- Засмя се той, изваждайки плюшената играчка от пакета, който носеше.
-   Еха! Огромен е!- Невинната детска радост сви сърцето на Дефне. Личицето на Бахар грееше, докато прегръщаше придобивката си.
-   Ще ти го оставя само ако обещаеш, че ще си добро момиче, ще си пиеш лекарствата и ще се храниш редовно. Г-жа Седа ще ме следи дали е така. Ако не слушаш, ще дойда и ще си го взема!- Сериозно я предупреди Йомер.
-   Ще слушам! Обещавам!- Изрече бързо тя, след което се хвърли на врата му. Йомер притисна до себе си малкото телце, питайки се с какво е заслужило съдбата си това невинно дете. Опитвайки се да скри сълзите, нахлули в очите му, той пусна Бахар.
-   Миличка, ние трябва да тръгваме!- Със съжаление каза той, след което подръпна малките нацупени устнички.- Обещавам пак да дойдем и то скоро.
-   Ще дойдете, нали?!- Толкова нетърпение имаше в гласа ѝ.
-   Разбира се! Пази жирафа, бъди послушна и следващия път може да ти донеса зебра!- Усмихна се, докато целуваше детето по челото.- Довиждане!
-   Довиждане!- Извика тя след тях, размахала малката си ръчичка. Дефне ѝ изпрати въздушна целувка, след което побърза да излезе. Сълзите ѝ заплашваха да потекат.
-   Как е тя?!- Попита Йомер Седа, щом вратата след тях се затвори.
-   Подобрява се!- Усмихнато му отговори тя.- Лекарствата започват да ѝ действат, дробовете ѝ са почти чисти. Иска да излиза, но лекарят все още не позволява. Говори постоянно за вас!
-   Надявам се всичко да е наред! Когато можем ще дойдем отново! Довиждане!
-   Довиждане! И благодаря!
Настаниха се мълчаливо в колата. Дефне се срамуваше ужасно, но не знаеше как да се извини на Йомер. Беше го обидила, както винаги. Как може да се усъмни в него?! Как?! Поглеждайки го набързо, видя колко е замислен. Притисна се до него, обвивайки кръста му с ръце. Целуна врата му, след което се скри лице в гърдите му. Ръцете му я обвиха, приближавайки я още повече. Каква глупачка бе само!
-   Съжалявам!- Прошепна тихо. Не знаеше какво повече да каже. Не получи отговор.
Пътуваха в мълчание. Шукрю ги поглеждаше от време на време, чудейки се какво става с тях. Цяла сутрин бяха странни. Когато пристигнаха Йомер бавно я пусна, след което влезе в къщата. Затвори се в кабинета, докато тя се чудеше как да поправи нещата. А и бебето! Още не му бе казала!
В главата ѝ беше пълна каша. В неговата също. Чудейки се как да намерят отново пътя един към друг, те прекараха деня разделени. Йомер в кабинета, опитващ се да приеме откритието, че Дефне все още не му се доверява. Самата Дефне говори повече от два часа с Ясемин, която не бе спряла да ѝ звъни от снощи. Новината, че ще става леля я зарадва много и тя започна да прави планове какво ще е детето и как ще го глези. Дефне я предупреди да не казва нищо на Синан, а тя заяви, че това са си женски работи и той няма работа тук. Разговора развесели Дефне и ѝ вдъхна сила и надежда, че всичко ще се оправи. Просто нямаше друг начин!

https://www.youtube.com/watch?v=egliWLh4L9s

Превод на песента 

Мда, Темпи пусна и тъмната краска на живота.

Само че бебека ще оправи нещата.

Няма как винаги всичко да е розово 

Аз съм твърдо против бебето да се използва като оправдание за сдобряване, така че 

 Дафа ще мълчи до второ пришествие, докато Йомер разбере по неведоми пътища и ще става госпожата реве,че пак е сгафила, а Йомер ще се самоанализира в кабинета