Моля за съвет от жени по отношение на моята връзка

Не е само въпрос на стандарти, а и на приоритети. Някой не иска да даде и лев за здраве, но за ядене и пиене - дава. Друг(а) се скръндзи за ядене и купува евтинджоси, но държи да си купи всяка дреха, която види.
Тези, които изкарват 5Х, в повечето случаи са наясно и поемат изцяло разходите.

За 10 пъти-то повече и аз съм на мнението на Cuckoo, няма да деля наема на две. Което не значи, че няма да мина да напазрувам нещо от магазина с мои пари.

А как според теб трябва да се разпределя бюджетът, ако двамата имат еднакви приходи горе-долу?

Аз си обичам моите пари и не мога да си представя да ходят в обща каса Нищо, че в момента той печели 1.5 пъти повече от мен

Така е. Аз даже не влезнах да се оплаквам, ами да споделя, по повод оплакванията на Дамянчо, че при мен общ бюджет отсъства и че ми е мирна главата като не търся сметка на мм за неговите пари. Споделих, че с мм проблемът ми е на друга основа, не финансова. Но все пак успяхте да ми размътите главата с коментари от сорта на "може да има второ семейство" или "ако беше по-добра любовница, трябваше да харчи повече за теб".
Аз съм се нагледала, в интерес на истината, на скандали за пари. Майка ми е касиер по професия и цял живот е търсила отчет на баща ми до стотинката. Баща ми пък е някакъв либерален и наивен фейсбук манияк с много контакти и обича да си харчи парите за удоволствия. Майка ми е стисната и цял живот пестяща. Е тия скандали за пари са ми отврат. Също така съм от такова поколение на еманципацията, че обичам да вярвам в собствените си успехи и възможности. Обичам да вярвам, че съм свободна да живея както си искам. Поради тези мои възгледи, не ме е тормозило до момента, че не съм касиерка на мм.
Аз мисля като Seerose също. Нямам го това светоусещане да си броим стотинките.
Дали обаче е погрешно да давам такава свобода (каквато съм я подкарала) на мм - ме накарахте да се замисля. Ето в неделя Господ ми праща знак в отговор на въпроса... То Господ тия знаци все чрез телефона ми ги праща. И избухна скандала... Какво се случи? Ами взех му аз телефона да правя снимки на котаците (камерата на моя телефон 3-годишното я размаза). Мм и малкия бяха захъркали вече. Направих си аз снимките и тръгвам да си ги препращам по уатсап. И какво да видят очите ми! Вместо котки се зареждат снимки на някакво момиче по бански в някаква дискотека, снимано в гръб. Телефона му се бъгна и ми зарежда някакви неизтрити от кеша снимки. Отворих галерията да видя къде са тия снимки - няма и следа от тях там. Изтрити са, но са останали кеширани и бъгнатия му телефон ми ги лоудва вместо котешките снимки... Пих една чаша студена вода и си легнах. През нощта мм тръгва да ме обарва. А-а! Не, мерси! На следващия ден ми се събужда разсърден и решава да ми върне жеста, като ми мързелува - лежи си нашия и нямало да става да върши работа вкъщи. Като побеснях, като го изгоних от къщи и като му показах какви хубави снимки е изтрил от телефона си...! И понеже нали съм редовен потребител на "Семейни отношения", викам, чякай сега да пробвам една тактика, да видим кво ще стане... Викам му кой е тоя човек от снимките, познаваш ли го? На снимките с мадамата се вижда негов колега (аз негови колеги не познавам, но от други техни общи снимки съм запомнила физиономии). Малее, като взе да ми отрича до край... Не го познавал тоя човек, не знаел за тия снимки той... Бе, няй-много мразя да ме правят на балама, а това с отричането просто много ме рязсмя. След като вече му беше очевидно, че изглежда жалък и смешен, все пак реши да си признае. Да, колегата естествено, че си го познава. Снимките били от миналата година, февруари месец. Били излезнали с колегите на дискотека. Какво лошо имало в това? Почнах да правя сметки къде сме били и с какво сме се борили ние с малкия през това време, докато той е бил на дискотека. Ама той решава да продължава да ме прави на балама. На въпрос "ти ерген ли си?" - "не, не съм ерген", "а каква работа имаш на дискотека, като не си ерген?"... "Аз нищо лошо не съм направил" - беше тезата, с която се мъчи да ме баламосва. "Аз на дискотека ходя ли? Не, нали? Аз дете гледам!" "Ми, отивай и ти, като искаш, не съм те спрял". Викам "ти подиграваш ли се с мен? Да взрма детето, освен, и да ходим заедно на дискотека?" "Аз ще го гледам, ти отивай".

Падна ми пердето, хора, ама за негов късмет и кръвното ми падна (същата сутрин ми дойде и цикъла) и просто се спрях и излезнах да дишам чист въздух, щото ми презля...

И понеже почнах да разказвам филма след раждането на детето от зад напред, да ви кажа как на мен ми паднаха розовите очила, още след раждането. Изкарах една дълга следродилна депресия. Бях ограничила и контакта с писаните ми, заради малкия. И когато малкия тъкмо ще навърши една годинка, аз реших да го запозная вече с тези животинки и така пуснах при нас в кухнята едната котка - моята най-вярна и обичаща децата приятелка. Мм ставаше сутрин преди мен да приготвя АМ на малкия и една сутрин изригна като волкан. Котката била легнала на столчето за хранене на малкия! За което аз отнесох квалификацията "боклук". От тогава насам аз спрях да казам на мм "обичам те". Ама да беше само това да се мъча да си "лепя очилцата". Същия този ден преди да стане да приготвя млякото, се случи нещо по-фрапантно за мен. Както казах, то Господ ми ги праща знаците... Аз се бях събудила рано сутринта и първото нещо, което видях до мен, отваряйки си очите беше неговия телефон. Никога, ама никога, не съм проявявала интерес да разглеждам телефона му. Но нещо ме жилна, покрай сестра ми - която се беше опарила от изневерите на един мухльо и ми беше разправила как мухльото си счупил телефона от яд, че сестра ми е намерила някакъв си чат. Та, аз никога не бях разглеждала телефона на мм. И реших да поразгледам. Какво толкова, аз си познавам човека, имам му доверие... Боже! Като видях че си пише с някаква разведена грозотия, че и две деца има, и че пратил още покани на някакви други непознати за него жени с текст в поканата "много си сладка"... Останах без ума и дума... И се чудех как трябва да реагирам в случая. Запазих хладнокръвие до момента в който си позволи да ме нарече "боклук". Това беше черешката на тортата. И като му казах, че имам еди каква си инфо, като му хвърлих телефона в носа...
Всичко това в деня преди първия рд на малкия... За рд-то бяхме поканили хора, трябваше да се правя на артист...
Обяснието пак беше, че тези чатове били от още преди да определим дата за сватбата. И разбира се, изтри абсолютно всичко от телефона си. Една година бяхме на тема развод и "прости ми". То не бяха букети, не беше чудо... Но аз от тогава някакси сложих черта във всичко и най-вече във финансите. Беше ми забранено да му пипам телефона известно време. Аз пък никога не съм му казвала да не ми пипа моя телефон... Ей там е - взимай го! Аз нямам нищо за криене.

Вчера ми звъни да ме пита дали съм имала нужда от помощ за пазаруване, че щял да заминава утре на командировка 2 седмици. Казах му да не се притеснява за мен и му пожелах приятно прекарване и да не забрави да направи хубави снимки!

И снощи бях труп - пих един аналгин, че главата щеше да ми експлодира от мисли.

Eee, не съм казала, че си лоша любовница.  
Казах - той за теб е номер 1, обаче за него ти дали си същото?
Защото моят горчив опит е, че се случва да обичаш много, а насреща да не е чак толкова много.
Чувствата не се мерят с пари, нито е нужно до грам да следиш да не се минеш. Обаче завирането на главата в пясъка също не е опция. Защото може да се окаже, че си давала и чувства, и пари, като накрая никой не ти го признава - "ИмАл си бол пари - дал си".
Не ти казваме мъжът ти да засвидетелства чувства с ежедневни подаръци, но да си къта своето и да мрънка, ако му поискаш за общото ви дете - има нещо гнило. Нали много обича това дете, трябва той самият да купува като изоглавен за него.

Това беше преди да прочета последния ти пост. Ами...
Честно казано, за котките съм раздвоена, аз самата съм котколюб и отглеждам един 13-годишен рижав дивак. Но има хора, които не търпят котки и ТИ е трябвало да премислиш добре дали е редно и той да живее сред котки, щом не обича.

По отношение на "купуване за децата" по принцип някои видове "стиснатост" от страна на таткото са общо взето нормални, особено ако майката се олива в шопинга за детето. В смисъл примерно иска 10 аутфита за тримесечно с цена 50-70 лева всеки.

Сирен, да не зачекваме тази тема. Моето мнение също е, че повече деца, гледани по-лежерно и откъм пари, и откъм вторачване, са за предпочитане.
Аз се карам с ММ да не угажда на сина си за техника, и то задължително нова, моля ви, ние пари ли нямаме.
Но както тя го описва - случаят не е такъв.

Мамчета, не ме разбрахте, сега. Пари за дрехи на детето се дават, обаче, АКО МОЖЕ, на принцип "майка ми е дала пари за детето, да му купим нещо". Иначе няма да се сети да каже "ето ти Х пари - пижами ли му трябват, пантофи ли". Просто аз купувам предварително с моята заплата и после като не ми стигнат парите до другата заплата, минаваме на режим "ти плащаш на касата". Аз съм фен на Лупилу. Добре че е Лидл и Кауфланд, и целия гардероб, който носи майка ми от Испания, че иначе трябваше да носим все раздърпани турски боклуци.

Чета аз и се почудвам - за мен въпроса не е само финансов. Той човекът си живее волно и свободно, семейството си се отглежда от Ами-нка и той си е рахат. А Ами-нка не се ли плаши, че като едно нищо и "подарък"може да й лепне от някои от приятелките от дискотеките. Съвет не знам какъв да дам, но не е нормална ситуацията и ако се остави така все по-ненормална ще става.

След като това е практика - носиш касовите бележки и искаш осребряване на половината.
Или опитай друго - насред месеца кажи "свърших парите, купих си нещо/ходих на процедури". Като замрънка - кротко обясни, че ти поемаш всички разходи за детето и къщата.
Има и хубави турски неща, не всички са боклуци. Сещам се за една марка Е & Н но не са евтини. http://kolinishop.com/brand/59/e-h.html?age%5B0%5D=113&age%5 … mp;age%5B2%5D=113
Съвет - опитай онлайн (или в реален магазин) от НМ, когато има намаления и безплатна доставка.

Moon flower, много добре си разбрала каква е ситуацията. За съжаление и аз не знам какво трябва да се посъветвам. Дала съм му толкова свобода, че "изневярата ми е в кърпа вързана" (май).

Казвам да си намериш мъж,който те уважава и оценява,а не да стоиш с този съквартирант егоист.На него ти си му удобна и също така му е ясно,че друга като теб няма да намери да го търпи.

Ми то аз не исках директно да го казвам, но натам трябва да се ориентираш Ами.

Ох, разведохме още една... Недейте така бе, хора, може пък да има и щастлив край без раздяла 

Ем, щем - не щем все така става. Бе то може да се опита да поговорят, но вече 3-4 години са си все така, май няма юнакът да иска промяна.

В интерес на истината, аз съжалявам, че навремето не съм чела БГ Мама, за да взема по-бързо това решение за раздяла. Тогава бях сама в тази буря и нямах подкрепа от никого. Поне щях да съкратя тази агония, а нямаше да.се.мъча още близо година!
Все пак сам си решава, но страха е огромен, когато в картинката има деца!