Здравейте, дами. Пиша Ви, защото имам нужда от съвет и странични хора, които да кажат къде греша. Абе с две думи, женско мнение.
С моята приятелка сме заедно от 5 години, аз съм на 25, тя е на 28, от 3 години живеем в Германия заедно. Нашите (моите?) проблеми са, че до като бяхме в България имаше период от една година, в които аз работех само и вземах мижава заплатка от 450 лв. Тогава тя не можеше да намери работа, живеехме в средно голям град, но все пак е трудно в България. Винаги съм се опитвал да не я лишавам от нищо, до колкото е възможно с тези пари. И на почивки сме ходили, макар и за два дена. Никога (поне съзнателно) не съм я карал да се чувства зависима финансово или по друг начин. За всеки лев съм коментирал с нея къде е най-удачно да се изхарчи, живеем заедно, нормално. В последствие аз съумях да намеря начин да дойда в Германия и веднага да започна работа за доста прилични пари. След няколко месеца (5) успях да намеря квартира, да я извикам и нея и да работим заедно. В началото и беше трудно, както на всеки човек в чужбина, но с течение на времето се свиква. Проблемът е там, че сега когато и двамата имаме добри доходи, тя много държи нейните пари да са си нейните, а моите мои. Аз плащам всички разходи по кола (в Германия това е скъпо), повечето битови разходи, което не ме бърка, разбира се, но защо тя така раздели уж семейният бюджет? Каза, че сега била независима, а не като преди. Ужким трябва да вървим в една посока, към семейство, а то като че ли се отдалечава.
Другият проблем е вечното и мрънкане и недоволстване. Винаги на всяко решение, което взема, тя намира проблем. Признавам, няколко пъти ме е предпазвала от грешки, но защо винаги трябва да е на контра за всяко нещо?
Работлива е и голяма домакиня, но много не амбициозна. Аз за това време в Германия съумях до като работя и курсове по език да мина, да завърша квалификация и сега да ми предстои още една, с която ще мога да удвоя дохода си. Тя не иска нищо, иска си същата работа, ходенки по моловете, кафенца и почивки. Да, това са нещата, които правят човек щастлив, но не трябва ли човек да се развива? А тя при всяка трудност, пречка или проблем е готова да се откаже и да почне от начало другаде. Не ме подкрепя в идеите ми, не слуша никога съветите ми. Реално погледнато трябва да е щастлива в момента, а не е. Винаги има нещо, което я прави нещастна. Дали нещо между нас е станало, дали колежка, дали кофти живота в Германия (който никак не е кофти) или всяка друга пречка, която изкача в живота на всеки човек. Това ми е непонятно отвсякъде.
Темата не е с цел да се оплача и да кажа колко ми е лоша жената, искам съвети как да променя нещата за да тръгнат, защото за в застой.
С моята приятелка сме заедно от 5 години, аз съм на 25, тя е на 28, от 3 години живеем в Германия заедно. Нашите (моите?) проблеми са, че до като бяхме в България имаше период от една година, в които аз работех само и вземах мижава заплатка от 450 лв. Тогава тя не можеше да намери работа, живеехме в средно голям град, но все пак е трудно в България. Винаги съм се опитвал да не я лишавам от нищо, до колкото е възможно с тези пари. И на почивки сме ходили, макар и за два дена. Никога (поне съзнателно) не съм я карал да се чувства зависима финансово или по друг начин. За всеки лев съм коментирал с нея къде е най-удачно да се изхарчи, живеем заедно, нормално. В последствие аз съумях да намеря начин да дойда в Германия и веднага да започна работа за доста прилични пари. След няколко месеца (5) успях да намеря квартира, да я извикам и нея и да работим заедно. В началото и беше трудно, както на всеки човек в чужбина, но с течение на времето се свиква. Проблемът е там, че сега когато и двамата имаме добри доходи, тя много държи нейните пари да са си нейните, а моите мои. Аз плащам всички разходи по кола (в Германия това е скъпо), повечето битови разходи, което не ме бърка, разбира се, но защо тя така раздели уж семейният бюджет? Каза, че сега била независима, а не като преди. Ужким трябва да вървим в една посока, към семейство, а то като че ли се отдалечава.
Другият проблем е вечното и мрънкане и недоволстване. Винаги на всяко решение, което взема, тя намира проблем. Признавам, няколко пъти ме е предпазвала от грешки, но защо винаги трябва да е на контра за всяко нещо?
Работлива е и голяма домакиня, но много не амбициозна. Аз за това време в Германия съумях до като работя и курсове по език да мина, да завърша квалификация и сега да ми предстои още една, с която ще мога да удвоя дохода си. Тя не иска нищо, иска си същата работа, ходенки по моловете, кафенца и почивки. Да, това са нещата, които правят човек щастлив, но не трябва ли човек да се развива? А тя при всяка трудност, пречка или проблем е готова да се откаже и да почне от начало другаде. Не ме подкрепя в идеите ми, не слуша никога съветите ми. Реално погледнато трябва да е щастлива в момента, а не е. Винаги има нещо, което я прави нещастна. Дали нещо между нас е станало, дали колежка, дали кофти живота в Германия (който никак не е кофти) или всяка друга пречка, която изкача в живота на всеки човек. Това ми е непонятно отвсякъде.
Темата не е с цел да се оплача и да кажа колко ми е лоша жената, искам съвети как да променя нещата за да тръгнат, защото за в застой.
Ще почакам Уиш и НЧС, че така не е забавно. 
Че и той бил давал не малко. 
И тогава... (явно за да ме спаси от сигурна гибел) "Господ реши да ми прати котка"! 
