Моля за съвет от жени по отношение на моята връзка

Ми примерно когато жената излезе в майчинство, нормално е приносът да не е 50/50, защото на него ще му остават повече пари.

Иначе общата сметка няма да е за всички пари, а само за планираните разходи за месеца. Може да се натрупат, но общо взето ще са на нулата, или натрупаното ще е не чак толкова много. И след като всеки си е дал приноса според доходите, останалото си е за него. Или за други цели на семейството.

Но си е важно да има прозрачност.

Ми той така може да се набута и с кредити, и с хазарт, как така няма да виждаш какво влиза и какво излиза от портфейла?

Просто ми стана интересно - как делите 50/50?  Примерно, ако наемът е 300 лв, всеки дава по 150 ли? А ако моята заплата е 500 лв, да речем, неговата - 1000 и имаме две деца, тогава как се делят наполовина всички разходи?
Понеже не за пръв път попадам на такива постове във форума, затова питам. И тук съм чувала между партньори/съпрузи "Тоя месец е твой ред да платиш училището на детето".

В нашата картинка няма дете все още. Всеки се разпорежда с неговата си заплата. Решаваме, че ще ходим на море в Гърция и определяме бюджет 600 евро за хотел, пътни, джобни. Всеки минава през банката и купува по 300 евро и тези пари ги харчим заедно. Наемът е ясен.

С дете/деца не знам как ще е

При нас - когато пазаруваме заедно, единият плаща, другият после вкъщи му дава половината пари. Вкл. и когато се случи заедно да пазаруваме нещо за детето.
Накрая на месеца - аз плащам разходите за дома с карта, казвам на ММ колко и той ми дава половината. Ако се случи той да е давал някаква по-сериозна сума - приспадам му от вноската.
В останалото време кой когато свари да пазарува, но аз имам набито око за числа.
Това, че той ходи за плодове за себе си през ден не значи, че пазарува повече от мен. Аз пък купувам повечето дрехи на детето.
Абе както пише на входа на Котор - Чуждото не искаме, своето не даваме - Тито го е казал

Това последното е много в мой стил Не го бях чувала и ми допада

С бившия бяхме така. Взимаше 3 пъти колкото мен, но сметки, наем и храна - по равно. Върхът беше когато трябваше да платя от моя джоб някакви негови лични сметки (телефони, служебни телефони и пр.), а после ме попита само той ли щял да плаща тока. Ами, като водиш бакалски бележки ти да не се минеш, що пък и аз да се минавам?
В момента не е така. Сегашният имаше много романтична представа как той ще плаща сметките, той ще пазарува, той ще зарежда колата и ще поема ремонтите, пък аз - сааааамо в краен случай. Ми, видя, че не става. Сега той плаща сметките, за да не му се наранява мъжкото его и пазаруваме и двамата, като кога плащам аз, кога той, според зависи. И двамата участваме в разходите по един или друг начин, но няма такова следене под лупа кой и колко. Например, миналия месец трябваше да се взимат някакви неща от железарията, от които аз хал хабер си нямам, но аз ги платих, така се получи. Не ми е хрумвало да си поискам дори лев обратно, от бившия, обаче - щях.

Мен ми е интересно как се хващате с такива мъже-егоисти и не ги ли надушвате още докато сте гаджета?Обикновено когато съм усещала егоизъм под някаква форма съм изчезвала  веднага.Не го понасям това качество аз.

А почивки, подаръци, ресторанти? Пак ли поравно?
Това, че е бивш, не означава, че логиката му не е правилна.

Щом за теб е нормално да си безплатна чистачка, готвачка и детегледачка, да не знаеш колко пари взема мъжът ти, ама иначе за да спестиш, да трябва да се лишаваш от нещо - ок, твоя воля, ама принципно не е нормално и детето ти ще стане същия ... като баща си! Ще мята там половината пари от разходите, ще си виджа чат пат жената и детето и до там. Няма да го интересеува справя ли се тази жена финасово и психически и времево, както се случва с теб, ама ти си заравяй главата в пясъка. Това обаче не е семейство, а съквартирантство, във вашия случай - с общо дете. Не е нормално да те кара да си делите разходите до стотинка и да ти мрънка, че си имаш разходи за хоби /котките/, а той да си къта неговата заплата, която даже не си осведомена колко е и да си я харчи /неясно каква част от нея, т.к. не знаеш колко е цялата/ сам за себе си, а вие с детето - у 9-та глуха, 'опраяйте се, както намериш за добре - дрехи ли няма да си купуваш, детето ли от нещо ще ощетиш все тая.
Та въпроса не е как да искаш пари на мъжа си, а така да си разпределяте активите и пасивите, че да няма скрито покрито и да няма ощетени в семейстото /ама като гледам вие не сте семейство а съквартиранти с дете/.

Странен въпрос за мен, може би защото не го разбирам .
Какво дава /или се предполага че би следвало да даде / един мъж за семейството си е написано в Библията.
Също и за жената.
Всичко друго, което се отклонява от написаното там, води до всякакви компромиси, отклонения, изопачавания и подменяния.... и така накрая до новопоявилия се т.н.  'джендър'.

Леле.

Ще ти кажа аз какво бих направила. Съвсем тихо и кротко ще го отрежа от всичко. Когато се прибере, хладилникът ще е празен. Няма да съм сготвила нищо. Няма да му изпера дори половин чорап. И така нататък. Ако попита защо, съвсем кротко ще му кажа "нямам"- нямам пари, нямам възможност и т.н. Абе, НЯМАМ. Другата опция е да му тресна един тиган по кратунелницата, ама ще трябва да го лежа като за човек.

Аз пък ще искам, на висок глас "Детето има нужда от... Плащай."

Аз имам достъп до 100% от доходите на мъжа ми, както и той към моите.

Сега като ми мина целия филм пред очите, от запознаването ни до раждането на детето (9 години), си давам сметка, че въобще не съм обърнала внимание, защото беше много добре прикрит зад профила на  беден и скромен, като се запознахме. С големи мечти да стане татко един ден. Романтичен, бих казала. Изсрастнал е без баща (баща му е починал, докато майка му е бременна с него). Той и сестра му (която също няма баща) са отгледани и възпитани от нейна милост - деспот свеки (зодия овен). На него му е промит мозъка - майка му го обвинява, че заради него сестра му е останала без баща. Тази несправедливост беше едно от нещата, заради което ми беше миличък.
От самото начало имахме недоразумение относно това къде ще живеем. Първо идеята която ми подхвърляше беше "всички заедно под един покрив", за да си "помагаме". Свекито в началото ме тачеше, докато не започнах да оставам със сина й у тях по-често. Един ден се беше ядосала на него и си го изкара на мен - изгони ме. Отвратих се, плаках и се ядосвах, поисках да го зарежа. Не желаех бъдеще с него. Плака ми и той, беше готов да се изнесе от тях заради мен, спря да говори с майка си, обърна й гръб. Аз не исках да разделям майка и син, и го убедих, да се сдобри с нея. Що ми е трябвало да се бъркам...  Свеки осъзна, че е допуснала голяма грешка, плюейки срещу мен, че остава без син... Смени стратегия - почна да му се мазни, да му прави подаръци, извини се на моя милост по Скайп (wtf!)... После той замина на командировка извън Бг и спечели пари, с които купиха общинското жилище, в което живееха на квартира. Покрай тази така мечтана покупка се обединиха пак майка и син. Сестрата не я броя, щото тя е отделен филм, достоен за Оскар. Та, след това моя започна да настоява, да си намеря работа при него, да сме живеели на семейни начала. Нямало да живеем у тях, ами на квартира. А, аз след като си взех дипломата от НБУ мислех да се връщам в Испания. Какво да правя в България, да си хабя потенциала? Предложихме да дойде той при нас в Испания. А той от самото начало ми заяви, че неговата работа и дума да не става да я прежали. На тази работа ще се пенсионира - фикс идея. Аз все си мислех, че причината е че не иска да се отделя от майка си. Та, не можахме да се разберем по тази тема "къде ще живеем". Компромиса се изискваше от мен. О, Боже! Тогава е трябвало да го надуша... И тогава... (явно за да ме спаси от сигурна гибел) "Господ реши да ми прати котка"! Котката се оказа бременна и роди пред входната ми врата. И това ако не е знак... Прибрах семейството вкъщи и трябваше да ги изхранвам. Моята първа самостоятелна отговорност в живота изискваше от мен да намеря доходи веднага. Отидох на интервю за сис админ, а те толкова ме харесаха, че ми предложиха по-подходяща позиция. Та, си намерих работа от нищото и останах да живея в България с моето котешко семейство. През това време моя си каза, че закъснява да става баща и почнаха предложенията за брак. Докато се чудя, дали искам да се омъжвам, човека взел решение, че без да ми казва, ще ми направи бебе. А, аз си мисля, че си правим обикновен секс както винаги (с пазене от негова страна). 9 месеца по-късно бебето е факт. Няколко месеца преди да се роди, инвестираме в имот, с помощта на моите родители.
И тогава всичко се променя. Мечтата му да си има дете е вече сбъдната и аз виждам пред себе си един друг човек. (Спирам до тук, че почва друг филм).

Всичко, всичко по равно. Хайде, за подаръците (само и единствено по повод) не сме си представяли касови бележки,то това оставаше.
И не я считам за правилна логиката, грозно ми е такова вторачване. Да не споменавам и друг момент, остане без пари (иначе, натрупал в една кутия... абе, солидна сума), поиска ми на мен, давам. Веднъж на мен ми се наложи, с такава кисела физиономия ме пита „е, не си ли взела заплата?”, че всичко ми се отщя. Как да е, минало. Ама ми беше дразнещо да участвам наравно с него, финансово никога да не съм му лежала на гърба и да съм си поемала моя дял, а в същото време да ми се гледа в джоба дали пък случайно не съм си взела нещо, ей така, от фонда „и аз съм човек”.
Буба, учудващо, ама докато бяхме на ниво гаджета по кафетата не беше чааак така. Просто аз и с приятели не обичам такива вторачвания до стотинката, а със собствения ми партньор ми беше абсурдно. Не ми е такова светоусещането просто, ако и двамата бяхме на такава вълна, надали щеше да ми прави впечатление. Но човекът някак не успяваше да си представи какво е да разполагаш с по-малко от неговите собствени приходи и смяташе, че това, което му остава на него настрана, ми остава и на мен.