НОВО! Пилешка супа за душата!

  • 205 827
  • 350
  •   1
Отговори
# 345
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Благодаря ти. Не зная дали тук е мястото да спомена, но заедно със сина ни успях и издадох първата си стихосбирка. Казва се "Изповед на вдовицата".

Разпространяваме сами. Ако някой се интересува нека ми пише на лични. Hug

# 346
  • Мнения: 4
Браво на американците ,колко точно са описали всичко .
За мен наистина е много трудно да изградя нов живот .

И с мен е така!ТРУДНО МНОГО ТРУДНО!

# 347
  • Мнения: 43
Не знам дали днес губя или може би печеля,
но знам че днес ти няма да си с мен,
и хиляди минути да отменям,
времето е нищо,ти не си до мен.

Сънувам аз лицето ти на ангел,
тъй сладка във прегръдката ми спиш,
да съм до тебе само искам малко,
да те обичам и да ми простиш.

Годините минават,но са празни,
лицето ти ме следва ден след ден,
мечти изгубени,мечти напразни,
едничка ти в съня ми идваш всеки ден.

Прости ми нямах сили да те имам,
страхувах се от себе си.за мен.
Не ми достигат сили да ти кажа,
не съм достойна,и по-добре ще си без мен.


П.Димитрова
PS.За дъщерята която загубих.

# 348
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Променени мигове и отношение.
За две надежди счупени на две.
И няколко човека за съмнение.
А всъщност чувам плача на дете.

Несбъднати мечти и отклонение.
Пречупени, окъсани крила...
И сенки във метежно им движение.
И моя вик във нощите:"Ела..."

Преминатите урви от ината ми.
Сълзите ми превърнати във мост.
И сънищата. Сплетени телата ни.
И ти във нощите ми. Чакан гост.

Мария Николова

Марѝ

# 349
  • Мнения: 12
Във памет на моя малък ангел.

Аз знам че ме гледаш там от небето.
 Аз знам но не спира пак да боли.
 Макар че на хубаво място си вече,
 аз пак не намирам утеха уви.
Защо ми те господ отне аз не зная,
 и отговор свише не ще ми даде.
Молитва отправям към него,
дано поне там си добре.
 Дано да се смееш от радост,
 във очите звезди да блестят.
Дано да си мислиш за мама,
която не спира да бди.
Мой ангеле нежен,мое златно дете,
недей ме оставя. Спаси ме от мен.

# 350
  • Мнения: 69
Рени, мнохо е хубаво! Разплака ме. Искам и аз да споделя нещо, което написах преди време за моята първородна дъщеря:

Сред поле от маргарити

Аз вярвах, че ще си тук завинаги.
С руси плитки, сред поле от маргарити.
Играеща и дива,
и тичаща в това поле.

Понякога те виждам във съня си,
подаваш ми ръка...
Това "завинаги" така боли.
И ти си тук, в сърцето,
покрити с маргарити.

Аз знам-
усмихваш ми се от небето,
прошепваш тихо:
"Гордея се със тебе, мамо ,
че не се предаде,
но ще те помоля само -

борбата продължи!"
И пак се впускам в борбените дни,
това "завинаги" все още ми тежи!

Но обич безрезервна скрих,
                         (сред полето с маргарити),
надеждата описах в стих.
                         (сълзите нощем бяха скрити).

Аз вярвам - ти си тук завинаги.
С руси плитки, сред полето с маргарити.
И ето - подаваш ми в ръка -
от полето стръкчета борба, надежда, доброта!

Общи условия

Активация на акаунт