- Публикувана: 10 апр. 2017, 15:38 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2017, 19:55 ч.
Граждански брак - плюсове и минуси
Здравейте! Търсих подобна тема, но попадам само на отделни мнения.
Въпросът ми е насочен към всички - независимо как сте (или сте били) обвързани. Смятате ли, че гражданския брак е необходим по някакви други причини, освен подписан обет? Какви са вашите лични причини?
Уточнявам, че става дума за сериозни (дългогодишни) семейни отношения, вкл. и деца.
Въпросът ми е насочен към всички - независимо как сте (или сте били) обвързани. Смятате ли, че гражданския брак е необходим по някакви други причини, освен подписан обет? Какви са вашите лични причини?
Уточнявам, че става дума за сериозни (дългогодишни) семейни отношения, вкл. и деца.
Ако и двамата се обичат и искат да остареят заедно, имат деца, бракът е прекрасно нещо.
Но ако сте с някой и имате дори и минимално съмнение, че не е вашият човек, тогава по-добре недейте.
Много мъже не искат да се женят за актуалната приятелка, не защото не вярват в брака, а защото не са сигурни че искат да си прекарат живота с настоящата. А и предполагат, че ще срещнат по-добра и ще се влюбят в нея и така е им е по-лесно от единият клон на другият.
Според мен можете да се доверите много повече на мъж, който иска да ви направи негова съпруга, отколкото на някой който иска да ви направи приятелка на семейни начала.
Моят отговор е, ако се обичате, давайте женете се!
Но ако сте с някой и имате дори и минимално съмнение, че не е вашият човек, тогава по-добре недейте.
Много мъже не искат да се женят за актуалната приятелка, не защото не вярват в брака, а защото не са сигурни че искат да си прекарат живота с настоящата. А и предполагат, че ще срещнат по-добра и ще се влюбят в нея и така е им е по-лесно от единият клон на другият.
Според мен можете да се доверите много повече на мъж, който иска да ви направи негова съпруга, отколкото на някой който иска да ви направи приятелка на семейни начала.
Моят отговор е, ако се обичате, давайте женете се!
Да. Задължително.
Моята лична причина е, че по този начин отличавам дадена връзка като по-важна от другите, държа и човекът до мен да я отличи сред своите.
Моята лична причина е, че по този начин отличавам дадена връзка като по-важна от другите, държа и човекът до мен да я отличи сред своите.
Омъжена съм от почти 23 години, но тогава я нямаше тази мода със съвместното съжителство без брак. Както тогава, така и сега и през ум не ми минава, че мога да живея, а да не говорим - да раждам деца на някой, който не ми е съпруг, който не ми е дал дом и фамилия (не че си нямам моя, де), не е декларирал пред хората и официално, че аз съм жената на живота му, неговата съпруга, а не приятелка или както сега се нарича, не знам. Няма нито милимундер комерсиална мисъл или причина при мен, за да подкрепя брака. Въпрос на усещане за принадлежност и сигурност за мен и децата ми. Не знам как бих реагирала, ако синът ми реши да живее свободно с момиче и да имат деца без брак. Предполагам, че няма да се противя и ще го приема за нормално. В днешно време е нормално, а аз съм модерна жена. Но това си е техният живот и разбирания, моите са други. Ако сега бях на 20г., пак щях да мисля (за себе си и своето бъдеще) по същия начин, описан по-горе и да следвам същите принципи.
Да. Задължително.
Моята лична причина е, че по този начин отличавам дадена връзка като по-важна от другите, държа и човекът до мен да я отличи сред своите.
Моята лична причина е, че по този начин отличавам дадена връзка като по-важна от другите, държа и човекът до мен да я отличи сред своите.
Не съм нито заклет привърженик, нито заклет противник на брака, но репликата ти за отличаването на връзката от другите породи у мен един въпрос. Това, че ти си родила дете на даден мъж, а той има дете точно от теб, не отличава ли връзката ви достатъчно?
Други деца са резултат от фал, т.е. не съвсем съзнателно действие. А задържането им е на база други фактори, не толкова важността на връзката.
Има още куп варианти да се роди дете без въобще връзката м/у родителите да има каквото и да е стойност.
Има и връзки без деца, но важни за двамата.
Когато се омъжих не бях бременна и не планирах деца, въобще децата са отделен въпрос за мен
За мен, подчертавам за мен, бракът е абсолютно задължителен. Не бих и няма да родя дете от мъж, който не желае да се ожени за мен.
Да, може да е остаряло мислене, но за мен самата е важно. Не, защото очаквам да придобия нещо, а в чисто емоционален аспект.
За протокола - абсолютно приемливо ми е съжителството без брак, но когато не се отнася до мен самата. Всеки сам си решава и преценява кое е за него важното и нужното. За мен е важно да има брак.
Имам две дъщери, ако те решат за себе си да живеят на семейни начала с някого - ще го приема, макар че няма да ми е приятно. Но в крайна сметка, това си е техния живот и решения.
Да, може да е остаряло мислене, но за мен самата е важно. Не, защото очаквам да придобия нещо, а в чисто емоционален аспект.
За протокола - абсолютно приемливо ми е съжителството без брак, но когато не се отнася до мен самата. Всеки сам си решава и преценява кое е за него важното и нужното. За мен е важно да има брак.
Имам две дъщери, ако те решат за себе си да живеят на семейни начала с някого - ще го приема, макар че няма да ми е приятно. Но в крайна сметка, това си е техния живот и решения.
Има доста жени, които решават да родят заради биологичния си часовник, без да смятат дори да поддържат връзка с бащата.
Други деца са резултат от фал, т.е. не съвсем съзнателно действие. А задържането им е на база други фактори, не толкова важността на връзката.
Има още куп варианти да се роди дете без въобще връзката м/у родителите да има каквото и да е стойност.
Други деца са резултат от фал, т.е. не съвсем съзнателно действие. А задържането им е на база други фактори, не толкова важността на връзката.
Има още куп варианти да се роди дете без въобще връзката м/у родителите да има каквото и да е стойност.
Омъжена съм от почти 23 години, но тогава я нямаше тази мода със съвместното съжителство без брак. Както тогава, така и сега и през ум не ми минава, че мога да живея, а да не говорим - да раждам деца на някой, който не ми е съпруг, който не ми е дал дом и фамилия (не че си нямам моя, де), не е декларирал пред хората и официално, че аз съм жената на живота му, неговата съпруга, а не приятелка или както сега се нарича, не знам. Няма нито милимундер комерсиална мисъл или причина при мен, за да подкрепя брака. Въпрос на усещане за принадлежност и сигурност за мен и децата ми. Не знам как бих реагирала, ако синът ми реши да живее свободно с момиче и да имат деца без брак. Предполагам, че няма да се противя и ще го приема за нормално. В днешно време е нормално, а аз съм модерна жена. Но това си е техният живот и разбирания, моите са други. Ако сега бях на 20г., пак щях да мисля (за себе си и своето бъдеще) по същия начин, описан по-горе и да следвам същите принципи.
Имам двама сина.Не налагам мнението си, ако решат да живеят с жените си без граждански брак, ще го приема.Отделни личности са, имат пълното право да решават сами как да подредят живота си.
Една и съща тема през месец-два. Не ви ли омръзна вече? 
Ако темата се повтаря така често, то вероятно се дължи на големия брой потребители и интереса към дадената дискусия. Аз съм сравнително нов потребител в този форум и не съм запозната с богатата му хронология. Вярвам, нови потребители се регистрират постоянно. При така повдигнатия въпрос, вероятно това може да е подсказка към модераторите да "закачат" темата и да запазим дискусията дългосрочно и без неудобство кой кога е питал нещо по въпроса.
Сега по темата. Аз съм във връзка на семейни начала, вече 5 години. Не усещам необходимост да пристъпим към подпис. Но идеята все още зрее в мен. Самата аз съм в семейство на разведени родители. Знам колко мъчителен бе процеса. И колко хора са ме съветвали да не се захвашам. От друга страна мога да разбера и тези от вас, които държат да има брак. Това е нещо, което "завършва" връзката, дава й по-голяма стойност. Обявили сте съюз - официално.
В момента по-скоро чисто административно ми се иска да знам дали брака носи някакви преимущества за двойката и детето (децата)?
За мен е "задължителен". Не бих забременяла и родила ако не съм омъжена. Може и старомодно да ви звучи, но е факт. Никога не съм мечтала за бяла рокля, сватба 
и нямаше. Само подпис в присъствие на двете семейства и свидетели в делничен ден. Вълнуващо ми беше предложението (съвсем обикновено), приятелството минава на по-горно ниво и винаги много ми харесвало носенето на халка 
За други двойки за мен няма значение семейният статус.
и нямаше. Само подпис в присъствие на двете семейства и свидетели в делничен ден. Вълнуващо ми беше предложението (съвсем обикновено), приятелството минава на по-горно ниво и винаги много ми харесвало носенето на халка За други двойки за мен няма значение семейният статус. 
За мен не е важен подписът. Омъжих се първия път защото исках сватба. Сега честно казано не ми се прави още една и предпочитам да си живеем без подпис. А да отида да подпиша само без сватба също не виждам смисъл, освен ако няма някаква съществена причина за това. Ако се наложи може да го направя, но засега не. По-нататък ще проучвам ако имаме дете юридически как стоят нещата. За едното припознаване само не ми е проблем.
Скрит текст:
Ако темата се повтаря така често, то вероятно се дължи на големия брой потребители и интереса към дадената дискусия. Аз съм сравнително нов потребител в този форум и не съм запозната с богатата му хронология. Вярвам, нови потребители се регистрират постоянно. При така повдигнатия въпрос, вероятно това може да е подсказка към модераторите да "закачат" темата и да запазим дискусията дългосрочно и без неудобство кой кога е питал нещо по въпроса.
Сега по темата. Самата аз съм във връзка на семейни начала, вече 5 години. Не усещам необходимост да пристъпим към подпис. Но идеята все още зрее в мен. Самата аз съм в семейство на разведени родители. Знам колко мъчителен бе процеса. И колко хора са ме съветвали да не се захвашам. От друга страна мога да разбера и тези от вас, които държат да има брак. Това е нещо, което "завършва" връзката, дава й по-голяма стойност. Обявили сте съюз - официално.
В момента по-скоро чисто административно ми се иска да знам дали брака носи някакви преимущества за двойката и детето (децата)?Една и съща тема през месец-два. Не ви ли омръзна вече?
Ако темата се повтаря така често, то вероятно се дължи на големия брой потребители и интереса към дадената дискусия. Аз съм сравнително нов потребител в този форум и не съм запозната с богатата му хронология. Вярвам, нови потребители се регистрират постоянно. При така повдигнатия въпрос, вероятно това може да е подсказка към модераторите да "закачат" темата и да запазим дискусията дългосрочно и без неудобство кой кога е питал нещо по въпроса.
Сега по темата. Самата аз съм във връзка на семейни начала, вече 5 години. Не усещам необходимост да пристъпим към подпис. Но идеята все още зрее в мен. Самата аз съм в семейство на разведени родители. Знам колко мъчителен бе процеса. И колко хора са ме съветвали да не се захвашам. От друга страна мога да разбера и тези от вас, които държат да има брак. Това е нещо, което "завършва" връзката, дава й по-голяма стойност. Обявили сте съюз - официално.
Относно двойката нямам много инфо, не ми се е налагало, но ако всичко е документално уредено-имам предвид имоти, придобивки, собственост, едва ли е проблем.
Разликата:
ако купувате жилище например и нямате брак, хубаво е в нотариалния акт да сте вписани и двамата.Ако имате брак, жилището се води автоматично и на двамата.
Но не съм сигурна все пак....
Дано пише някой с повече инфо.