Име на детето ми и бащинство

Това, че ти при наличието на сложен проблем и на лесен изход от него би жертвала детето си набързо, не означава, че всеки човек и в частност мъж е така.

И не знам защо сте решили, че на мъжете им е много лесно, едното износване на дете не те прави по-добър или важен родител. Както и да е, аз се изнасям от темата, защото няма смисъл да споря, оставам си в потрес от отвратителния начин на мислене на мнозинството тук и изчезвам.

В един друг форум се оплакваме как мъжете зарязват децата си разделяйки се с майките им, тук съветваме мъжа да се откаже от детето си 
На ясно съм какви пречки води едно такова признаване каквото е в случая, но децата не са лична собственост. И мъжа и жената имат право да бъдат родители било то и разделени.
Моят съвет е - ако действително те е грижа за детето - опитай с добро. Покажи и на тази жена, че въпреки че не си и съпруг можеш и искаш да бъдеш баща на детето Ви. Имай търпение, в този период хич не сме лесни и сговорчиви. Ако те не ти разрешат - съда ще го направи.

Опитвам се от 6 месеца с добро,не напъвам и чакам не искам да я притеснявам,защото това ще се отрази и на детето.Но няма да се откажа от него!!!

barcafan, ако наистина си решил да се бориш за детето си, игнорирай по-горните съвети за завеждане на дело, защото ти просто нямаш право да заведеш иск за установяване на бащинство без да си направил припознаване. Ако искаш прочети долното, едното е от форум на юристи, другото от учебник (виж в края на втората страница и нататък), но в общи линии това е положението. Без да си припознал детето, не можеш да си страна по иск за установяване на бащинство. Не е лошо да отидеш и при адвокат, който практикува семейно право, макар че припознаването е важното сега, а можеш да го направиш и без него. За после обаче сигурно ще ти трябва, ако приятелката ти наистина е толкова настроена и оспори припознаването.

http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?t=42321

http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp14/7/7-24.pdf


Тези съвети са толкова полезни, колкото аз ще съм полезна на някого ако го посъветвам как да си сглоби космическата совалка.

Хипотези много - и... няма "вярна", според мен.
Може майката да иска да пътува в чужбина безпрепятствено в бъдеще. Може пък да се надява да се омъжи в някой момент и мъжът й, който и да е, да може да осинови детето - да са истинско семейство.
Може просто да се притеснява за мотивите за силното желание за участие (да, и това може да го има) - че детето може да бъде използвано като коз, че не е основната цел / самоцел, а тя е истинската мишена...
Другата страна:
Може пък момчето наистина да има желание да е част от живота на детето си. Не виждам причина да се смята, че мъжете непременно само ръсят гени и нямат емоционална нужда от връзка с отрочетата после.
Третата страна.
Кой знае? Може да има някой ден братя и сестри - биологични - от този баща. Може на тях или на него да потрябва донор, никой не се ражда с гаранции за здраве. Или обратно, без да се познават като деца случайно да се запознае с някой/я от тях и - в незнанието си - да направят дете заедно.

Като цяло - потърси адвокат и се посъветвай с него, не с форума. Би било, предполагам, по-продуктивно.

И аз мисля, че най-лесно и сигурно ще е да си наемеш адвокат. Ако детето е твое ДНК теста ще го докаже и то ще носи твоето име, а ти ще имаш права и задължения на баща. Задълженията ти ще са да плащаш издръжка и някой ден да му оставиш наследство. Ако не се страхуваш от това, действай.
Иначе майката и най-вече родителите и искат да извършат престъпление спрямо детето лишавайки го от баща му. Въпросите кой е бащата, защо го е изоставил и не иска да го види съсипват психиката на детето и го карат да се чувства отхвърлено.
Моя позната изгони таткото след раждането и година по-късно сама започна да го търси. Сети се, че детето има нужда от баща.
Бори се за детето си и искай режим на виждане и т.н. Мисля, че ако спечелиш делото разходите от теста, съдебните разходи и май хонорара на адвоката се поема от загубила та страна. Преди 10-15 години теста беше над хиляда лева. Адвокатите познават отлично процедурите и първо се опитват да постигнат споразумение. Ако не се получи се отива към дело. Надявам се имаш финансовата възможност да почнеш битката. А те ако са умни ще се помъчат да се разберат с теб с добро.

Въпроса не опира до пари,дори тя да загуби аз пак ще платя парите,не ме интересува това.Опитах се и раждането да платя,но докторката каза че тя не иска да плащам аз,че баща и ще плати всичко.Въпроса от моя гледна точка не опира до пари,или до това да нараня момичето.Аз искам да съм с нея,след като съм се решил да правя дете.Не съм от хората който излизат всяка вечер,който изневеряват или се карат с жена си.Искам да имам здраво семейство ,да си стоя със жената и децата да се грижа за тях.Но едно не искам,не искам да живея в една къща с майка и,баща и,брат и,снаха и и двете им деца плюс баба и.Искам аз да съм глава на семейството.Аз да се грижа за тях,да сме си ние,когато майка и баща и или който и да е иска да дойде нека дойде.Добре дошли са.Нямам проблем.Но тя иска да живее с мама.А мама не я пуска и от там идва целия проблем.И майката я надтройва срещу мен,казва че съм селянин.И тя се влиае от това.Никога не съм я обидил,или наранил.Искам чанта за 500 лв отивам купувам.Искам детска количка за 2000 лв отивам взимам.Искам милано мечта ми е,отивам взимам билети.Но накрая,майка и идва и пред цялата маса заява,ти до кога ще те чакам да предложиш на моето дето.Мойте деца за съжаление никога няма да се оженят.А брат и казва на такива като теб ги наричаме прикари или домозети.И аз се чуствам като в небарно лозе.И накрая ги питам може ли да не ми се обадите да ми кажете че съм станал баща,а те ми заявяват гледай си работата.Ти като какъв идваш тук в родилното.Нещата са много.Но в прав текст ми беше заявено че аз се опитвам да я отдалеча от майка и.Което не е така.Това че искам да сме самостоятелно семейство и сами да се справяме с проблемите много ли е? Понеже ме съдите и си мислите че аз съм виновен.Нека да е така стига тя и детето да са ок.Нямам проблем.Но искам то да носи моето име и да имам възможност да съм част от живота му.Разбира се не искам да го използвам като каквото и да било.Искам да расте в нормална среда и да е щастливо.За материалните неща ще се погрижа каквото и да ми коства.Но искам да мога да го виждам и то да знае за мен.А не след 10 години да пита майка си кой е баща ми и защо ме е изоставил.Защото ще сключа сделка с дявола и не ми пука,но детето си няма да оставя.Каквото и да ми коства това.Ще мина през ада ако трябва!!!

Много са ви объркано отношенията, но ти си родител и ако наистина имаш желание да поемеш отговорност, можеш да го направиш. Заведи дело за доказване на бащинство, но се надяван да не само, за да ти носи името детето, защото то се нуждае от много повече.

Ако последният ти пост е истина, ти си бил обвързан с момичето, но ми се струва малко вероятно, родителите и да я откъсват от такъв "принц" без причина.

Каквото и да е, ако си искаш детето, имаш законен начин да получиш достъп до него и да се грижиш за него адекватно. Нямаш законен начин да накараш майката да те обича и да живее с теб, та ако това целиш се откажи. Не е почтено.

Звучи ми като да имате голяма възрастова разлика-чест източник на проблеми. Роднините и май са недоволни че е забременяла преди да се ожени. А ти защо не и предложи брак, като разбрахте, че е бременна?

Не ми звучи като съзрял, по скоро хлапашки плам ина, но не мога да съм сигурна.

Какво точно се е случило между вас, не можем да знаем без да сме чули и нея. Мен лично не ме и интересува кой крив и кой прав. Важното е, че ти искаш да си баща на детето и имаш право на това. И пак ти казвам вземи си адвокат. Той ще знае кое как се прави.
Като бях дете в приятелско семейство на родителите ми се случи нещо подобно. Имаха едно дете момиче. Завърши университета и се ожени и доведе мъжа си у дома. Имаха голяма къща в центъра. Лично съм свидетел, как тъщата го плюеше пред родителите ми. Дори в мое присъствие му е правила язвителни забележки. Не го харесваши и това не го спестяваше на никого. Като се роди детето, започна един безсмислен спор за фамилното име. Смениха го няколко пъти и накрая се разделиха. Тъщата беше доволна, че го е разказала. Той скоро след това се ожени повторно. След години жена му се усети, че майка и и е провалила живота. Намери си друг мъж но ги държеше далече. Роди дете и от него, след което продаде всички имоти на свое име и с двете деца и съпруга си замина за Канада. После родителите и остаряха, но тя беше далеч и се връщаше за погребенията.

И аз в началото мислех, че е някой Дечко, но май не е.

Авторе ,
На колко години си ти, и на колко е майката ?
Юридически си си в правото и по-горе са те насочили съвсем правилно . Ако предприемеш стъпките по закон , съдът ще те признае за баща .
Нямаш грижи с това .
Първият въпрос е защо не сте сключили брак , когато тя е забременяла. / В друга тема обсъждахме значението на брака , ето още един аргумент /. Ако имаше брак , сега нямаше да плащаш скъпи дела. Но щом искаш , ще успееш.
Втори въпрос- ако сте били в такива хубави отношения с майката , и тя е пълнолетна / ако не е, се иска съгласие за сключване на брак от родителите/, какво толкова се случи , че ти не можа девет месеца да я направиш съпруга, нали между вас всичко е ок, и майка и пречи ? Заложник в дома си ли е била?
Трето- отговори си на един много , ама много съществен въпрос- искаш да си БАЩА , или искаш чрез детето да върнеш МАЙКАТА при себе си. Може да ти е обидно последното , дори като въпрос , но аз лично познавам много такива случаи , в които целта е именно тази. Един отхвърлен мъж чрез общото дете ,е в състояние  да упражнява 18 годишен психически тормоз върху майката. Дори само реваншистки. Заради правата му на баща.
Не зная нещата защо са стигнали дотук и ти пожелавам успех. Но помисли за причините такъв тотален игнор да имаш от семейството и. Твоите желания са едно на ръка. Но не вярвам да има родители , които да не мислят доброто на дъщеря си , че още повече и родилка. Има нещо , което криеш. И то не е, че си "селянин". Освен това , по изявленията ти съдя , че и можеш да осигуриш финансово спокойствие на майката. Кажи истинската причина!
А ако целта е само да се оплачеш , е -направи го. Юридически ще станеш баща. Стига да предприемеш стъпките по припознаването и евентуално , след оспорването , съдебни.
Но има нещо друго , което мен лично ме смущава и още не мога да го напипам.
Тук всички сме майки , ако си честен , можеш да получиш добри съвети за по-нататъчни действия спрямо майката на детето ти. Ако си добронамерен , наистина.

Не крия нищо и съм напълно честен.Не се опитвам да се оплаквам.Опитвам се да съм баща и да си знам правата.Майката няма да я връщам чрез детето вие за какъв ме мислите.След като тя не иска ок приел съм го.На сила хубост не става.А иначе и двамата сме на 30 години.Не съм дечко
И не искам никой да ми съчуства или каквото и да е просто искам да знам какво да направя за да си припозная детето и да съм част от живота му.Майката си има глава на раменете и ако иска да сме заедно ще сме заедно,аз си я обичам.Но ако иска да си е щастлива с друг прав и път,но детето си и мое и няма да си го оставя само защото тя така иска.