Всичко започна след края на една няколкогодишна връзка. За щастие се разделихме сравнително нормално с бившия. Бях си казала, че ще си поживея малко и няма да се занимавам със сериозни връзки( все пак тогава бях на 21 години). Но... за жалост съдбата е имала други планове за мен.
Тогава се появи той(момичета малко ме е страх да спомена името му, защото ако разбере ще стане страшно, затова няма да бъда много обстоятелствена с имена и места). Така да се каже това беше една истинска любов от пръв поглед. Понеже и двамата бяхме студенти в София и много се обичахме скоро заживяхме заедно в наш апартамент близо до университета ни. Всичко беше прекрасно, единственото ни различие беше в религията – аз християнка а той мюсюлманин( искам да спомена обаче, че не сме имали никакви проблеми с това). Въпреки различията в религията ни не сме имали никакви проблеми, единствено беше малко по-ревнив, но така или иначе това ме кареше да се чувствам специална. Естествено семействата ни бяха против... но както от това нали ние нямахме проблеми с различията ни. И... така ското забременях и се оженихме( няма да ви обяснявам колко странно беше положението около свадбата – той най-големия син в семейстово да се ожени за уличница според неговите родители, нашите почти не ми говореха, заради неговата религия). След няколко месеца нещата се оталожиха, дали заради бременността, дали заради друго и семействата ни приеха реалността. Скоро се роди и нашия син, а аз бях безкрайно щастлива обичана, обичаща и майка на страхотно дете. Всичко продължи около половин година, когато се наложи да се изнесем при родителите му в малкия град, за да може той да помага за семейният бизнес.
Оттогава започна моя ужас. Първо ме накараха да започна да се обличам и държа като мюсюлманка, после той ми забрани всяакъв контакт с моите приятели(които така или иначе бяха останали малко по време на връзката ни, но тогава не ми пукаше). Сега вече година по-късно се чувствам отвратително - затворена в неговия дом с единствената функция на домакиян, чистачка и от време на време жена, без право на мнение и лична свобода. Не знам какво да правя, чудя се дали да не зарежа всичко и да се върна към стария ми начин на живот или да се примиря с това... все пак майка му и сестрите му са доволни в това свое положение. Вече се чудя дали проблема не е в мен... Не знам дали ако го напусна няма да разруша семейство, което никога няма да имам?
P.S Сигурно много от вас си казват: „Каква глупачка“, „То е ясно, че ще стане така“ и може и да сте прави, но аз искам да знам дали трябва да продължа да живея така и да свикна със своето положение или да прекратя този фарс...