След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

Плановете на Йомер да се прибере по обяд претърпяха пълен провал. Още с пристигането му във фирмата Дериа го посрещна с новината, че се е получил имейл от „Beauty”- английска компания, с която те отдавна искаха да работят. Те щяха да им отворят вратите към световния пазар, а това бе огромна крачка за Пасионис.
Двамата със Синан прекараха сутринта и обядът, обсъждайки как да постъпят. Не можеха да си позволят да изпуснат този шанс, нито да допуснат някой да разбере за това. Ако Транба или някой друг от тукашните им конкуренти чуеше…
Денят на Дефне не беше по- добър. Исо капризничеше, защото бе далеч от дома и родителите си, неспирайки да плаче. Явно подразнено от присъствието му и това, че Дефне обръща внимание и на някой друг, и без това капризното бебе в нея днес бе във вихъра си. Бъдещата майка вече бе решила, че в корема ѝ се провежда световното по футбол, като всички отбори играеха едновременно. Колкото и да се молеше, убеждаваше или заплашваше малкото същество, което толкова я измъчваше, не спираше. А беше едва средата на деня.
Исо отказа да си изяде пюрето, което леля му избра за обяд. Плюеше, все едно му даваше отрова, продължавайки да плаче. Почти цялата кухня бе в плодово пюре, самото дете бе омазано от глава до пети, а на Дефне вече също ѝ се плачеше. Тъй като не искаше да тревожи Йомер, позвъни на Нихан и ѝ заповяда да пристигне до половин час, след което ѝ затвори телефона, без да дочака отговор. Беше на ръба на силите си.
Нихан чукаше като луда на вратата, докато Дефне успее да ѝ отвори.
-   Какво е станало с Исо? Какво се е случило?- Нахълта тя в момента, в който вратата се разтвори.
-   Нищо му няма, успокой се!- Твърдо изрече Дефне.- Просто иска майка си!
-   Синчето ми!- Прегърна го Нихан, оглеждайки го.- Липсваше ли ти мама? И ти ми липсваше, сладкишчето ми! Миличкият ми той!
-   Да не си посмяла повече да си тръгнеш от тук!- Дефне стоеше до нея с ръце на кръста и решителна физиономия.- Няма да те пусна да си отидеш!
-   Скъпа, какво е станало?!- Едва сега приятелката ѝ видя целия безпорядък, който домакинята не се бе опитала дори да почисти.
-   Синът ти отказа да си изяде пюрето. Незнайно защо чудесното сладко дете, което Йомер и Есра оставиха сутринта с мен, се превърна в истинско чудовище. Не е спрял да плаче цяла сутрин, отказа да яде, а в комбинация с това, посочи тя корема си, направо ме подлудиха! Не издържам, искам почивка! Искам да родя най- после, да порасне и да може само да ми каже какво иска, а не да ме рита постоянно и аз да не знам защо!- Сълзите ѝ рукнаха преди да успее да ги спре.- Не мога повече! Ям като луда, ставам все по- огромна с всеки ден, а съм едва в петия месец. Скоро Йомер няма да иска да ме погледне! Като капак на всичко това чудо не дава изгледи да се укроти в близко бъдеще. Още четири месеца ще усещам недоволството му от нещата, които явно не правя според неговите искания! А дори няма да узная какви всъщност са те!
-   Добре, добре, ела тук!- Прегърна я Нихан, мълчаливо изслушвайки приятелката си. Явно ѝ се бе насъбрало доста.- Поплачи си, това помага. Хайде, успокой се. Всичко ще се оправи.- Задържа я в прегръдките си, докато се успокои, след което я отдръпна от себе си и заговори спокойно.- Извинявай за Исо. Понякога наистина може да е ужасен. Явно това, че със Сердар не сме около него го е изнервило допълнително и ти си отнесла реакцията. Съжалявам!- Усмихна се, виждайки как Дефне подсмърча, опитвайки се да я слуша.- Относно това чудо, положи ръка на корема на приятелката си, сама знаеш, че е неспокойно, когато Йомер не е наоколо. Плачът на Исо явно го е притеснил, а то няма друг начин, за да общува с теб. Не винаги ритниците  му са израз на недоволство, скъпа! Нали така, мъниче?!- Попита тя корема ѝ, който помръдваше отново.- Когато е притеснено, недоволно, щастливо, нахранено, то ще те рита. Това е неговият начин да ти покаже какво мисли, чувства или иска. Не мисли винаги за негативната страна, миличка. Ще видиш колко много ще ти липсват тези моменти, когато това човече порасне и се отдръпне от теб. Сега сте толкова близки, цени тези преживявания.
-   Не бях помислила за това. Значи понякога, когато ме рита, то е и щастливо?! А не е недоволно, защото съм яла нещо, което не харесва?! Или съм направила нещо, което го е притеснило?!- Недоверчиво попита Дефне.
-   Не, глупаче! Бебето просто няма друг избор, за да ти каже нещо, освен да те побутне с ръчичка или краче.- Смееше се Нихан на учуденото ѝ лице.
-   Охх, успокоих се!- Положила ръце на корема си, тя се обърна към племенника си.- Но остава проблема с Исо. Моля те, остани! Знам, че имаш работа, но той ще се разплаче отново, ако си тръгнеш, а аз не мога да го успокоя.
-   И той ми липсва много. Снощи не можах да заспя от мисли по него. Знаех, че ще се грижите добре за него, не ме разбирай погрешно. Но ми липсваше.- Помилва бузката на сина си, който сега стоеше мирен и я следеше с големите си очички.
-   Снощи и той трудно заспа. С Есра се измъчихме, а докато го вземе Йомер и той се унесе.- Засмя се Дефне.- После спа почти непробудно. Ставахме два три пъти да го проверяваме, но не се е будил. Сутринта също бе много спокоен, нахрани се без проблем. Но щом останахме само двамата, започна да плаче. Есра явно му е напомняла за дома, а Йомер просто е нещо ново. И щом те изчезнаха, аз не му бях интересна.
-   Не го приемай лично. Просто е искал мен, така както някой ден и твоето няма да иска да стои при мен без теб.- Усмихна се Нихан.- Нормално е.
Двете нахраниха малкия палавник, а Нихан почисти кухнята. Беше длъжница на Дефне, а тя и без това не можеше да се навежда вече. След това седнаха да изпият по кафе, като всяка позвъни на съпруга си. Нихан- за да информира Сердар, че тази нощ ще е тук, а утре ще се приберат и тримата вкъщи. Дефне- за да провери какво е задържало Йомер във фирмата. Явно имаше нещо, щом още го нямаше. Той ѝ разказа на кратко какво става, извинявайки ѝ се, че не може да се прибере. Попита я има ли нужда от нещо, но тя го успокои, че Нихан е тук и всичко е под контрол. Двете щяха да се справят, докато той се прибере.