След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

Йомер се чудеше как му е дошла гениалната идея да си остане вкъщи. Проклинайки се за недосетливостта, той изслуша поредната порция викове на Дефне от банята, проклинаща го заради положението си. Незнайно как той и само той се бе оказал виновен за бебето, което я изтощаваше и измъчваше всеки ден. Явно мъникът нямаше търпение да се роди и с всеки ден ставаше все по- буен, колкото и невероятно да звучеше това. Дефне не можеше да спи, нито да лежи или седи повече от тридесет минути на едно място. Гърбът я болеше неистово, а краката ѝ бяха достигнали двойни размери в глезените. Чувстваше се грамадна, тромава и отблъскваща, което бе повод за плач минимум на всеки два часа.
Макар да правеше всичко, което му дойдеше на ум, за да облекчи страданието ѝ, Йомер някак си все не успяваше. Масажите вечер, старанието му да ѝ е винаги прохладно и да не ѝ липсва нищо сякаш не бяха дори забелязвани от нея. Милата и сладка Дефне, която той бе обикнал, се бе превърнала в сприхава и капризна жена, която вечно имаше за какво да му се разкрещи. Стоически поемайки всеки удар, Йомер все си повтаряше, че всичко това ще трае само до раждането. Но оставаха още поне две седмици, а той вече бе на ръба на силите си.
Всички се бяха изпокрили, отказвайки да приближат дома им преди да се появи бебето. Нихан и Сердар бяха станали свидетели на един от първите скандали между Дефне и Йомер, при които тя крещя близо час, а после плака още толкова, извинявайки му се. Оттогава не бяха стъпвали в къщата, оправдавайки се с всичко, което им дойдеше наум. Синан и Ясемин се опитваха в началото, идваха на вечеря или пък се отбиваха след работа. Но след като Дефне изпадаше в плач само от вида на високата и слаба Ясемин, обвинявайки я, че нарочно не иска да забременее, твърдо отказаха да пристъпят отново прага им. Всички знаеха, че случващото се е от хормоните, стреса и нормалния страх на Дефне от раждането, но като страхливци оставиха Йомер сам да се оправя с всичко. Явно и те като съпругата му мислеха, че главния виновник за появата на малкото чудо е той.
Терминът на Дефне бе за 10 септември, но лекарят ги предупреди, че бебето е прекалено голямо и може или да се роди преждевременно, или да се наложи да срежат Дефне, за да го извадят. За да не изпусне събитието, Суде пристигна още на 20 август, обещавайки да е до тях поне до края на септември. Беше си взела дълъг отпуск и искаше спокойно да се наслади на чувството да стане леля.
Дефне успя да се изпокара и с нея, но странно, Суде не спря да идва в дома им. Напротив, сякаш предизвикваше бъдещата майка, ден след ден, все повече и повече да крещи срещу нея, за да успее да излее всичко, което таеше в себе си. Явно помагаше, защото след появата на братовчедка му Йомер забеляза как Дефне е все по- спокойна вечер. Не викаше и толкова по него вече, но все още адски му липсваха нежността и ласките ѝ. Нямаше търпение да се роди бебето.
Наследникът на Ипликчи се роди следобедът на 28 август. Беше наистина голямо бебе- цели 4 кг и 200 грама и 55 см. Гордостта на мама и татко се появи шумно, огласяйки цялата родилна зала със силния си плач, заменяйки току що затихналите викове на майка си.
Йомер никога нямаше да забрави писъците на Дефне, изкарали го изпод душа в 7 сутринта. Мислеше си, че тя ще спи още дълго и ще успее да използва тишината, за да поработи малко в градината. Навън бе все още хладно и много приятно, та все щеше да успее да нарисува нещо. В плановете му обаче не бе включил бебето.
Навличайки първите дрехи, които докопа /слава Богу, оказаха се дънки и тениска/, Йомер успя да звънне на Синан, докато търсеше чантата на Дефне. Бяха я приготвили предвидливо още миналата седмица, очаквайки събитието всеки момент. Но не беше ли все още твърде рано?!
Дефне дишаше тежко и проклинаше като махленски хулиган, каквато бе преди познанството им. Но щом това ѝ помагаше, кой бе Йомер да ѝ прави забележка?! Помагайки ѝ да стигне до колата- искаше му се да я занесе, но нещо не бе уверен, че ще успее, Йомер даде газ. Превръщайки се в пилот от Формула 1, успя да стигне в болницата за рекордните в сутрешния трафик на Истанбул  34 минути. Дефне бе поета от лекарите и сестрите, а него оставиха да чака пред родилната зала. Косите му настръхваха, докато слушаше писъците на Дефне. Искаше му се да влезе и да ѝ помогне, да я утеши, но знаеше, че не може. А и тя едва ли желаеше да го види точно сега, ако съдеше по нещата, които чуваше.
Синан и Ясемин пристигнаха 20 минути след това, а семейство Топал и Исо /големият, малкият бе оставен в някаква комшийка/ малко след тях. Суде се забави, но пристигна с огромен букет и огромен мечок, който щеше да е първият подарък на най- малкия член на семейство Ипликчи.
Раждането трая повече от 6 часа, голяма част от които Йомер прекара в транс. Беше седнал на един стол и забил поглед във вратата, деляща го от двете най- важни за него същества на този свят. Не чуваше нищо, освен виковете на Дефне, и не виждаше друго, освен измъченото ѝ лице. Молеше се като луд всичко това да свърши, да спре. Не издържаше на страданията на съпругата си и се опитваше да не мисли за случващото се, да премине напред във времето и да я види вече усмихната и щастлива, държаща тяхното бебе в ръце. Но продължителните писъци и неистовия ѝ плач, които се носеха по целия коридор, просто сковаваха както тялото, така и ума му.
За всички бе облекчение, когато Дефне затихна и чуха силен и ясен плач на новородено. Едва сдържаните сълзи на Нихан и Тюркян най- после потекоха, докато всички други се поздравяваха. Йомер не бе мръднал от стола си, сякаш не осъзнаваше какво става. Синан го издърпа в мечешката си прегръдка, честитейки му, но той остана като статуя. Сякаш не бе тук.
Сестрата излезе петнайсет минути по- късно, понесла голямо бебе, от което се виждаха само личицето и два малки ръчички. Всички я наобиколиха, изтиквайки Йомер най- отпред.
-   Честито, имате си прекрасно малко момиченце!
-   Малко?!- Не се стърпя Синан.
-   Малко е едричка... за новородено...- Несигурно подшушна Нихан на Сердар, докато сестрата подаваше бебето на Йомер.
-   Внимателно, ето така.- Тя положи детето в ръцете му, докато той се опитваше да осмисли ставащото.
-   Толкова е малка!- Прошепна невярващо, разглеждайки съкровището в ръцете си.- Нашето чудо.
-   Много е сладка!- Ясемин се доближи до него, вперила очи в бебето.- Вижте я само!
-   Ще е красавица като майка си!- Беше твърдение, а не подозрение. Исо вече виждаше приятелката си в детето, което се чудеше какво става в ръцете на Йомер.- Нищо, че косата ѝ е черна.
-   Но очите ѝ са на Дефне!- Йомер забеляза златистите отблясъци в тях още отсега.- И характера ѝ ще е нейн.
-   За твое съжаление!- Засмя се Нихан, последвана от другите.
-   Никак няма да ти е лесно, братле!- Синан клатеше съжалително глава.
-   Как е Дефне?! Кога ще можем да я видим?!- Стресна се Йомер. Толкова бе запленен от дъщеря си, че забрави за минутка за нея.
-   Не се тревожете, добре е. Но тази красавица я измъчи доста и сега си почива. До час сигурно ще ви пуснат, но моля ви, не стойте много. Госпожата наистина е изтощена.
С нежелание Йомер даде бебето на сестрата, за да се погрижи за нея, и се остави Синан и останалите да го замъкнат в кафенето. Не усещаше какво пие, мислите му бяха няколко етажа по- нагоре. Нямаше търпение да прегърне Дефне, благодарейки ѝ за най- големия подарък, който можеше да му направи. Малката сладка Дениз.