След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

Първата дума, която Дениз каза, естествено бе „тати”. Първите крачки, разбира се, също направи към него. Дефне се чувстваше леко пренебрегната, но вече бе привикнала към специалната връзка, която имаха баща и дъщеря.
За първия рожден ден на Дениз организираха скромно тържество в градината. Облечена в специална синя рокличка, незнайно защо малката хич не обичаше розово, и вързана на две сладки опашки, рожденичката посрещаше гостите в ръцете на баща си. Йомер бе заел позиция на входа, местейки вече доста тежичката госпожица от ръка на ръка, докато всички се изреждаха да ѝ честитят празника. Дефне ги поемаше след това, разменяйки по няколко думи с всеки и отправяйки ги към масите, отрупани с вкусотии, които самата тя бе приготвила.
Семейство Топал, Исо, Синан и Ясемин. Неджми, Корай, младото семейство Суде и Ейдън- бяха се оженили, без да кажат на никого в САЩ, и сега планираха лятна сватба в Турция. Работниците на Пасионис, Шукрю и майстор Садри. Всички бяха тук, опитвайки се да осъзнаят кога е излетяло толкова време. Сякаш вчера се роди Дениз, оглушавайки всички със силния си плач. Бебето, което видяха преди една година нямаше нищо общо с малката красавица, усмихваща се на всички, която Йомер носеше в ръцете си.
Дениз беше все още своенравно дете, но главно пред родителите си. Вече бе усвоила трика пред другите да е най- примерното и сладко дете, усмихваща се на почти всички, раздаваща целувки, но нестояща в чужди ръце. Освен Йомер и Дефне стоеше единствено в Синан и Суде, а най- мразеше около нея да е Корай. Синан ѝ бе любимец открай време. Двамата с Ясемин очакваха всеки момент появата на Джан, като бъдещата майка наистина се молеше събитието да е час по- скоро. Дефне искрено ѝ съчувстваше и специално за нея бе изнесла люлеещия се стол, в който обикновено приспиваше напоследък Дениз.
Възрастните разговаряха, Исо тичаше насам натам, а Дениз искаше да тича с него. Родителите ѝ се редуваха да я разхождат, държащи я здраво за малките ръчички, докато тя нестабилно се клатеше насам натам. Имаше огромно желание да върви самичка, но крачетата ѝ още не бяха заякнали достатъчно, за да я държат изправена.
Подаръците ѝ бяха струпани на огромна купчина върху маса до къщата. Имаше от всичко по много: дрехи, играчки, флумастери и книжки за оцветяване. Дениз явно бе наследила таланта на родителите си и много обичаше да шари белия лист. Наскоро дори се бе изявила и върху една от стените в стаята си. Докопала един от моливите на майка си, бе допълзяла до зелената поляна, която явно си представяше, и я бе доокрасила с няколко червени линии, преди Дефне да я види. Слава Богу, че стената можеше да се мие.
Дефне и Йомер бяха решили да направят албум със снимки, посветен специално на днешния ден. Корай бе натоварен със задачата да запечата всеки важен момент, както и всеки гост, заедно с рожденичката. За съжаление фотографа се разсея, виждайки огромното количество храна, и се наложи всеки Синан, Исо и Сердар да поемат неговите функции.
Дениз беше особено весела, обградена от толкова внимание. Тя обожаваше да е в центъра на всяко събитие и днес за нея си беше наистина празник. Дори да не разбираше защо всички ѝ се радват толкова, тя бе щастлива да види колко е обичана. Единственото, което притесняваше Дефне бе глупавият заек, който тя все още разнасяше. Същият, който Суде ѝ подари преди година и който вече бе в ужасно състояния. Дъщеря ѝ обаче не изпускаше от ръце проклетата играчка, стискайки я здраво до себе си, сякаш бе нещо много ценно.
След неуспешният им опит за меден месец в началото, Йомер и Дефне повече не се и опитаха да се разделят с малката. Където и да ходеха, каквото и да правеха, Дениз беше винаги с тях. Дори на разходката до Италия за годишнината от сватбата им през май. Проблемът сега беше, че Дефне вече искаше да се върне на работа. Динамиката и движението в компанията ѝ липсваха, а и искаше да прекарва повече време с Йомер. Двамата обмисляха идеята да дадат малката в ясла, но не бяха сигурни как ще реагира тя. Или щеше да свикне веднага и да е щастлива от новото обкръжение, или Дефне трябваше да намери начин да ходи на работа с нея.
След като подаръците бяха отворени, храната изядена, а всички гости- приятно изморени, дойде време за раздяла. Ясемин и Синан бяха първите, които си тръгнаха, защото Яса вече не искаше да легне и никога повече да не става. Неджми ги последва, оправдавайки се, че иска да види какво пак е намислила Нериман. Суде и Ейдън, заедно с Корай, го последваха почти веднага.
Йомер помогна на Дефне да разчистят, докато Дениз кротуваше в количката си. Нямаше друг начин да я задържат на едно място. Беше гушнала Зайо в едната ръка и маймунката, която Исо ѝ донесе, в другата. Личеше ѝ, че е изморена, но нямаше никакво намерение скоро да заспи. Все пак бе едва осем вечерта.
-   Свърши!- Въздъхна Дефне, поставяйки и последната чиния в миялната машина.- Имам чувството, че е минал влак през мен.
-   Наистина се изморихме, но всички се забавляваха чудесно. И най- вече Дениз! Не е заплакала нито веднъж от сутринта!
-   Това наистина си е рекорд за нея!- Засмя се и Дефне.- Ще се кача да я изкъпя, след това ще взема една вана. Имам нужда да се отпусна малко.
-   Аз ще се погрижа за теб, след като Дениз заспи!- Усмихна се Йомер, докато я прегръщаше.- Но първо имам един подарък за вас!
-   Подарък? За нас?- Учуди се Дефне.
-   Ела?- Хвана я за ръка и я поведе към кабинета си, вземайки и малката по пътя.
-   Какво има там?- Любопитството на Дефне вече бе събудено.
-   Сега ще видиш, почакай!
Йомер я пропусна пред себе си и ѝ подаде Дениз, отивайки към стената. Там бе подпряна картина с гръб към тях, която той взе. Когато я обърна, дъхът на Дефне спря.
-   Нарисувах я малко след като изписаха Дениз от болницата. Вече можех да осъзная всичко случило се и да оценя подаръка, който ми даде. Тя е най- голямото съкровище, което можеше да ми подариш!
Дефне се загледа в себе си, гушнала новородената си дъщеря, която лакомо сучеше. Бяха в болничната стая, а Йомер бе седнал до тях, загледан в бебето. Спомняше си този момент сякаш бе вчера. Дениз не бе спряла да плаче почти цяла сутрин и единствено Йомер успя да я успокои. Както винаги! На шкафчето до леглото ѝ бе вазата със слънчогледи, които ѝ бе донесъл на връщане от къщи. Изглеждаха толкова щастливи на картината. Бяха щастливи- и тогава, и сега.
-   Прекрасна е!- Погледна го с влажни очи Дефне, а след това отново се загледа в спомена.- Виж, скъпа, това си ти! Колко мъничка те е нарисувал тати!
-   Тати!- Повтори малката, усмихвайки му се чаровно.
-   Колко бързо излетя една година!- Тихо промълви Дефне, докато Йомер я придърпваше до гърдите си. Целуна я нежно по бузата, след това се наведе да целуне и Дениз, вече подаваща устнички.
-   Времето лети, когато сме щастливи!- Усмихна се той.- Така ще е и занапред.