Невъзможна раздяла

Съгласна съм, Happy. Когато пуснах документите за развод, и моят бивш изненадано ме попита защо искам да се развеждам, можело да сме си били женени цял живот, само трябвало да го оставя да си живее сам и да си идва и отива от къщи когато и както си поиска, му казах, че се развеждам защото съм разбрала, че не се държи добре с мен, че му нямам доверие и че не е добър пример за момчета. Нямаше нищо общо с липса на любов, още супер много го обичах и ми липсваше ежесекундно! това беше два месеца след като се изнесе от вкъщи!

На децата просто казах истината така, както я казвам на вас! Това, обаче, не беше прието добре, и поведе след себе си злоба и отмъстителност, които кънтят и до ден днешен. Днес, вече, не мисля че го обичам, и ако срещна друг мъж, с който бих искала да бъда, ще бъда, независимо, че не са минали 2 години от развода

Редактирам се: когато поисках бившият ми съпруг да обясни на децата защо се изнася, ми беше казано, че ще им обясни, "когато станат на 30 години". После човекът замина на екскурзия и ме остави сама да се оправям:)

Krismislava, ние дори още не сме разведени. Делото е в съда, но няма решение още. А на мен ми каза " Явно имаш планове да се омъжваш отново, след като искаш развод?" Що за глупост е това? Напротив, не искам да се омъжвам, но исках да си отворя фирма и да си купя жилище и той да няма нищо общо с това. Освен това, аз си изпатих изплащайки един негов заем, за който не помнел, че писал мен като гарант, а и аз не помнех от преди 10 години, и тъй като не можеше да погаси, та аз платих. Така че развода е необходима мярка за сигурност според мен.

Сетих се и друго нещо. Като му казах да се изнася и след триста зора се съгласи, каза че щял да идва уикенда да спи в къщи, че щяло да мму е мъчно за децата, викам му ало, това да не е все едно си ходиш на вилата през уикенда, това е раз-дя-ла момче, проумей го най-сетне! 😲

Напълно съм съгласна за това, че трябва да се казва истината, но истината за всички да е една. Аз съм чула около 4 истини...
Току що тате ми звънна, а аз съм при мама и тя каза "прати поздрави на баща ти, Боряна (приятелката му) и майка ѝ". Не можете да си представите тези думи колко ме радват. До преди година разговаряха само ако има проблем с нас, но сега, когато имат внук и предстоят две сватби, нещата много се промениха.

Тя истината е една, само версиите и са различни 

И аз съм за истината, но детето не винаги може да я разбере и понесе. Как да обясня на едно 7-8 год., че се разделям със създателя му защото е безотговорен, мързелив, философ, паразит, .... , че е лош пример и че ми е омръзнало да се чудя как с 200 лв. да платя сметки за 500 докато той разтяга локуми пред познатите ни колко много му върви.
Едно дете не ги вижда тези неща и не може да ги проумее.
Та това с истината е доста сложно.

Това са отношения за един по-късен и осъзнат етап..Когато всеки е намерил своето място и се е успокоил до някаква степен..Томахавките са заровени и всеки иска спокойствие! Иска се време и мъдрост за да започнеш да се държиш по този начин..

Да, много неща се промениха и всички пораснахме. За мен всяка история е потенциална истина, затова така го казах.
Лесно се казва, просто трябва да го преведеш на техен език. Нас не ни жалиха много...на 10 години пък решиха да ми кажат, че съм имала близначка, така че не се притеснявайте. Децата разбират и е много по-добре да е ясно от сега, но трябва всички близки на детето да са единодушни.

Нещо си ме разбрала погрешно. Аз пръст не съм размахвала, аз просто ви зададох въпросите, които вие  самите не смеете да си зададете, просто защото гледате от субективна, хедонистка гледна точка. Именно, защото не съм била в тази конкретна ситуация, си позволявам да коментирам обективно какво наблюдавам от страни в тази ситуация. Сега, дали се харесват моите наблюдения - сигурно не...  Конкретен отговор на моите въпроси така й не получих, продължавам да чета, че изтъквате личното щастие като оправдание за постъпките си. Кой и как е бил наранен - това за едно дете не е валидно оправдание, поради простата причина, че детето няма как да изпита болката ви, за да ви оправдае. Аз мога да ви оправдая, защото и аз съм жена, но детето не може, защото обвинява точно родителят, който заменя другия родител с непознат, т.е., в очите на детето неговото щастие (или представа за щастие) се разтрогва окончателно, не със заминаването или отсъствието на тати от къщи, ами със изземането на татиното присъствие (не искам да казвам роля, защото са две различни неща) вкъщи от друг непознат мъж. Не знам, като четете това мое обяснение, опитвате ли се да разберете какво твърдя...? Или само си мислите "ама трябва да съм пълноценен човек".

Всеки човек се стреми към лично щастие, вярно, но не всеки човек умее да се жертва, защото всеки има различни приоритети. Аз попитах "детето ли е по-голям приоритет или това да имаш мъж до себе си (което от вашите писания лично аз тълкувам [поправете ме, ако трябва] като основата на "пълноценния човек")?"

И, наистина, благодаря, че споделяте. Преди да се разведа (ако това се случи) ще имам разказите ви едно на ум.

Това без нов мъж до теб не можеше ли пак да се постигне? Ами ако втория ти изиграе същия номер, пак ли ще се чувстваш изгубена?

А аз ти обясних, че жената преди да се обвърже с друг мъж мисли и премисля на дълги широко и си задава въпроси които ти твърдиш, че не си задава и куп още подобни. Именно защото не си била в тази конкретна ситуация няма как да знаеш какво правим или не правим ние които в даден период от живота си сме били самотни родители. Разбираш ли защо писанията ти и разсъжденията ти са празно философстване и размахване на пръст пред публиката тук? И защо се приема като провокация? Съмнявам се.

Никоя не се оправдава за постъпките си, най-малко пред теб. Някои си направиха труда да ти обяснят защо са постъпили по даден начин, а ти с цялата си наглост ги осъди. И продължаваш. В думите ти не само няма смисъл, за да се вникне в тях ами са и абсолютни глупости. Няма как да знаеш как се чувстват децата ни при положение, че дори не си страничен наблюдател.
И още нещо да ти кажа - от опит - детето се чувства така, както се чувства родителя. Ако е отглеждано в спокойна среда с внимание и любов се чувства спокойно и щастливо независимо дали живее с майка си, баща си, друг партньор, баба, дядо, леля, ..... Ако живее в стрес и напрежение - се чувства стресирано, изнервено, депресирано.

Моля, да цитираш къде съм осъдила кого. Аз "задълбах" по тази тема, с въпросите си към Фейритейл, защото на мен ми беше интересно нейното отношение като дете в ситуация на раздяла на родителите. Тя направи самопризнание за отношението към майка си - родителят, който за нея е бил виновен. После Хепи и още някой се намесиха, от отсрещната страна, защитавайки позицията на родителя. Аз през цялото време зададох само въпроси свързани със ситуацията. Първоначално Хепи се опита да разбере мисленето на Фейритейл, за да направи сравнение с отношението на нейното си дете към нея. Там аз казах как виждам нещата от страни. На Фейритейл ситуацията дори не е като на Хепи.

Еминка, наистина не разбирам гледната ти точка, но всеки сиима право на мнение все пак. Разбира се че няма да е така вече не само с новия ми мъж, но и с когото и да е! Факт е, че този мъж ми помогна да се съвзема и да повярвам в себе си отново. Истината е че ако аз самата не желаех тази промяна, то тя нямаше да се случи.
Съгласна съм с теб, че децата изстрадват раздялата на родителите и никога не могат да приемат мисълта, че друг човек може да замени родителят, който вече го няма у дома. Това е така. Но децата растат, стават големи хора и те се сблъскват с живота, имат семейства и деца за които да се грижат. Тогава, майката, която се е пожертвала за да угоди на детето вече е сама и стара. Детето си има семейство и звънка един път в седмицата за да чуе как е мама. Тогава какво? Дали тогава детето ти, ще се пожертва и ще те вземе при себе си и децата си, въпреки че си още здрава, но си сама. Дали детето няма отново да не усети болката ти от самотата?
В моето съзнание детето ми просто капризничи, ревнува и какво ли още не, но тя знае и вижда че аз съм щастлива до мъжа до мен. Тя вижда че аз се промених, усмихвам се, започнах да се занимавам с нещо, което винаги съм обичала да правя, и за което бях стара според баща й, а новия човек ме мотивира да не спирам и иска всичко да правим заедно.
Аз няма да осъдя избора ти, Еми_нка, ако ти предпочетеш да се жертваш за когото и да е, но моля те не съди моя избор! Знам, че постъпвам правилно и че тази промяна ще е добре за мен и за децата ми. Иначе риск винаги има. Аз също не вярвах, че след 15 год брак ще ми се случи това, но ето нА - случи се! Ставам, изтупвам си прахта и продължавам! Искам да съм смела, щастлива, борбена и устремена! Децата ми ме харесват и искат да бъда точно такава, а не да плача заkлючена в спалнята! Не казвам, че причината да бъда щастлива е изцяло на този мъж...Не! Причината е в мен, защото аз искам да съм Happy ! Той също има малък принос в това!
Така че, искам да пожелая на всички вас момичета, бъдете смели, устремении вярвайте в себе си! Не позволявайте на никой да ви сломи и да ви накара да повярвате, че не струвате! Просто бъдете щастливи! Ако сте здрави- вие и дечицата, имате работа и хора, които ви обичат, то вие имате всичко!  

Всяко едно изречение е съдене и размахване на пръст към майките решили да не са сами. Егоисти сме били, хедонистка ни била гледната точка, не сме се замисляли за децата си, не сме си задавали въпроси за тяхното емоционално състояние и още .... и още ... и още .... колкото и да твърдиш обратното. Прочети си публикациите и отговорите към тях - с разбиране - и ще разбереш, може би, негативното отношение което предизвикваш.
Винаги съм учила децата си, че едно и също нещо може да го кажеш по най-малко три различни начина, което да предизвика три различни реакции. Ти избра да влезеш в темата напред с бутонките.

Ама защо, Еминка, си мислиш, че имаме нужда децата да ни оправдават и за какво има да ни оправдават. Моят син беше на 6 като се разведохме, на 8 като се събрах с втория си съпруг, сега е на почти 17. Мислиш ли, че за тези близо 10 години ние никога не сме си говорили и той е бил нещастен? Изхождаш от презумпцията, че децата са много нещастни в такава ситуация, а ние се опитваме да ти кажем, че това не е задължително да е така.

Моя син е също на 17 и прекрасно се разбира с мъжа до мен. Харесва го, понякога работят заедно и той казва, че е готин! Сина ми също се дразни от сцените и драмите на сестра си идоста пъти е водил разговори с нея. Казва й, че тя трябва да се фокусира вурху нейния си живот- да спортува, да излиза с приятели, да пее и да свири, да се радва на живота, както прави той и по-малката им сестра, а не да е постоянно фокусирана върху омразата си към мъжа до мен! Тези разговори обаче имат ефект точно един ден и на следващия се започва отначало! Дните си минават, живота си тече и накрая се събуждаме един ден и осъзнаваме, че сме пропилели цял един живот в омраза, а всички много добре знаем колко хубаво е да обичаме и да бъдем обичани...Дали ще е така, само от нас зависи! ❤🌞🎈😉🐞