Невъзможна раздяла

Ами ако не беше срещнала този нов мъж?  Знаеш ли, мисля, че не трябва да говорим за мъж, ами просто за човек, който ти дава стимул - от там идва цялата обърквация. Ако говорим за мъж, веднага асоциирам с хедонизъм.  Ако тя вижда това, тогава не би трябвало да има проблем. Ти като отговори на Фейритейл какво всъщност искаше да разбереш, дали са капризи или има проблем, ли?Аз не съдя твоя избор, особено при свършен факт - няма какво да се съди, няма какво да се каже. Но ако на мен, или на някой друг, тепърва му се случи, и няма  късмета, да си намери нов "мъж" (ба*ти понятието, ба*ти чудото), който да внесе стимул за тупане, както е станало при теб, пак ще трябва да се изтупа прахта. Моето тупане на прах, в случая, ще има друг стимул - детето. За това се опитах да ви анализирам ситуацията от гледна точка на детето.



Така ли?? Изхождам от тази презумпция, поради това, което разказа Фейритейл и после Хепи. Ако е така - супер! Тогава и премисляне и претегляне не се налага...
Мисля си, че имате нужда да ви оправдаят, понеже ви обвиняват - пак ли погрешно съм разбрала? 

Мисля, че Хепи иска да разбере как да оправи нещата за да водят спокоен живот.
В някой от постовете написах, че По-скоро исках мама да се чувства виновна, а не, че аз съм я обвинявала.
Честно казано мисля, че докато детето не иска да промени нещата, няма какво да се направи. Мама осъзнаваше това и затова така ме "извъртя" на рождения ми ден. Имам чувството, че единственото нещо, което мама държеше да ме научи беше да знам защо правя нещата, които правя. Постоянно ми го повтаряше и искаше да й кажа защо съм си написала оценка в дневника, примерно, и искаше логичен отговор. Заклевам се, че винаги когато мисля да направя нещо, следващата ми мисъл е "защо да го правя". Винаги когато видя някого да прави нещо мисля "защо го прави".
Хепи, може би това би имало някакъв ефект...не знам

Звучи, като че ли майка ти си е свършила работата по възпитанието, а не само по отглеждането...Така представена, ситуацията хич не прилича на такава в дисфункционално семейство поради това, че майката се е омъжила наново. Ако не беше продължила живота си като пълноценен човек, дали нямаше да е една изнервена, съсухрена, объркана жена, която постоянно се съмнява в себе си, и дали нямаше да предаде това си отношение към живота върху теб? Въпросите са риторични, Fairy, радвам се, че нещата са се развили така, дай боже такова развитие на всеки самотен родител:peace:

А защо искаше да се чувства виновна? И, всъщност, поясни, виновна за какво?

Еминка, не си мисли че новия мъж е центъра на моята вселена и децата са ми на заден план. Точно обратното- аз мисля, че не само за мен ще е по-добре да сме заедно (аз мога много лесно да си имам някой само за развлечение и хич да не се занимавам да живея с него), но човека до мен обича децата, иска да сме едно семейство и заедно да вървим напред и да се справяме с трудностите. Аз исках точно обратното. Исках да си докажа, че нямам нужда от мъж и мога да постигам всичко сама. Исках да бутам стени с глава и да докажа че мога! Но както имам енергия да бутам стени, така имам и любов в себе си, която искам да раздавам на децата си и на човека, който иска да ми даде същото! Аз не съм тази, която съм днес, благодарение на този мъж, но аз осъзнах коя съм, благодарение на него. Това е разликата. Искам човек до себе си, който не ме спира да мечтая, а ми помага да разтворя крилете си. Не ме убеждава, че без него няма да се справя, а че заедно ще постигнем повече, защото гледаме в една посока! Еминка, започвам да се повтарям и потретвам, но се надявам да разбереш, че това как искаш ТИ да постъпиш с живота си си е твое право, както и моето - мое!Аз най-добре знам кое е правилно за МОИТЕ деца и никога няма да сложа себе си пред тях! Ако средата в която живеем, беше заплаха за живота и сигурността на децата ми, повярвай ми-щях да го разбера! Но това, че искам здравословна среда, спретнат дом, любов и разбирателство за всички нас, не мисля че е престъпление! Аз дори нямам нуждата да ти обяснявам всичко това, защото започва да ми звучи като оправдание, а няма за какво да се оправдавам, че искам най-доброто за семейството си! 
Фери, личи си че си пораснала една спокойна и уравновесена, умна млада дама! Това искам да постигна и аз с моите деца! Уча ги да не мразят, а да обичат. Искам да разберат, че негативните чувства вредят на този, който ги изпитва и убиват душата и тялото му! Дано успея..само времето ще покаже! 🌞

Дъщеря ми прави същото. Не пропуска момент да ми натяква за каквото и да е, за да ме накара да се чувствам виновна. Дори иска като се прибира от баща й, аз да съм в къщи и да я чакам, без значение кога ще се прибере. Дразни се от факта, че мога да имам друг живот от този да съм плътно до нея във всяка една минута. Когато е в къщи непрекъснато ме прегръща и целува най-демонстративно пред моя проятел и му казва, че аз обичам повече нея от него. Когато сме навън, тя винаги го избутва в страни и иска да върви до мен и да ми държи ръката...супер обсебваща е! Другите ми деца също ме обичат и ме гушкат, но при тях усещам че е искрено, а не така демонстративно като при сестра им... Еминка попита по-горе за каква вина става въпрос! Аз мисля специално за моето дете, че иска да ме накара да се чувствам виновна, че обичам някой друг "повече" според нея! Иска да съм гузна, че "пренебрегвам" децата си заради друг мъж. Но аз няма как да изпитвам такава вина, защото това не е така..

Това беше още в началото, когато не виждах баща си. Аз бях много близка с него, повечето ми спомени от преди развода са свързани с него и исках да се чувства виновна, че повече няма да го видя. После започнахме да излизаме с тате, но държанието ми остана по същия начин. След това реших, че искам да отида да живея при тате, но мама не ми позволи. Тате ми каза, че когато навърша 14год. мога пред съда да кажа, че искам да съм при него и те да ми позволят евентуално. Аз още нямах тези години и така и не отидох. После, когато ги навърших, мама ми даде да се преместя, но след няколко месеца ме накара да се върна, защото тате не се справяше. Малката ми сестра се роди, гледах нея и неусетно станах на 16 когато отношенията ни се оправиха.
Хепи, благодаря за милите думи, надявам се наистина да е така. Много пъти съм се извинявала на майка ми за нещата, които ѝ причиних. Даже за един рожден ден ѝ подарих златен пръстен, защото за мен има много символика (може за е свалила годежния пръстен, но винаги ще е свързана с дъщерите си). Надявам се някой ден дъщеря ти да оцени всичко, което правиш сега за тях!

Фери, много си мила! Аз наистина много обичам децата си, а голямата ми дъщеря винаги е била по-чувствителна и по-специална, с по-труден характер от малка и отношението ми е било по-щадящо към нея. Можеби затова тя сега така реагира. Опитвам се да я разбера, но и не искам да се отказвам от човека до мен заради нея. Тя също има много силна връзка с баща си. На всичкото отгоре му е одрала кожата, все едно не е от мен!   Но аз я обожавам! Когато е спокойна се разбираме чудесно! Обичаме да ходим заедно на пазар, да имаме разни момичешки глезотийки, да спортуваме или просто да си пуснем готини песнички и да дивеем в хола! Напоследък, предвид обстоятелствата не сме имали много такова време, но съм й обещала съвсем скоро да си спретнем нещо диво, щуро и забранено за момчета! 😋🌞🎈❤😉

За мен поведението на дъщеря ти е абсолютно неприемливо. Не понасям подобни демонстрации и съвсем честно не знам мъжът ти как издържа. Работи върху поведението и, защото с годините може и да се промени като  Fairytale11 ( искрено ти го пожелавам ), но може и да стане още по-страшно. Както казах по горе гледам едно предаване за трудни младежи - има ужасяващи случаи.

Той не ми е мъж, но скоро ще живеем в едно жилище и той също не приема поведението и и иска да има условия, при които ако тя не започне да се държи уважително и възпитано, да отиде за известно време при баща си. Тя обаче, хем не иска да се държи добре, хем казва, че е абсурд да живее при баща си...та ще видим..

Добре де, а какво иска? И защо го иска?
Отношението на мама към мен беше същото и аз също приличам само на тате. Затова не ми каза, че е бременна.
Сетих се за една история, която сега ми е много забавна, но тогава беше гадно.
След поредното бягане от училище се прибирам, а мама от вратата ме посреща с думите "къде беше днес?". Бях сигурна, че класната не й е звъняла, така че реших, че блъфира и я излъгах. Тя, обаче, не се отказваше и не спираше да пита къде съм била. Като видя, че няма да стане така, ме пита какво съм правила в студентски град. Аз наистина бях там и затова и казах истината (трябваше да си взема бележка от лекарската) и ме питаше квартал по квартал какво съм правила там. Почти ядох бой...ей преродения Шерлок е майка ми 

Извинявай, на твоя страна съм като цяло, но това е ужасно и категорично не го приемам. Ако моят съпруг беше поставил подобно условие, просто нямаше да живее с нас. Детето е с мен и точка по въпроса. Ако има проблеми с възпитанието, те са наши проблеми и ние ще се справяме с тях. Не може при всяка издънка да се търси лесното и да се прогонва детето - какво точно послание получва с тази заплаха: а) татко ме заряза, сега и мама иска да се оттърве от мен и б) ходенето при татко е наказание (?!?).

Ако наистина така й говорите на дъщеря ти, смятам, че поведението й е напълно разбираемо. Тя не се държи така, защото се глези, а защото търси сигурност и потвърждение на факта, че и след новия мъж ще е важна за теб, ще я обичаш и ще я искаш и няма да я натириш. И какво правиш ти - точно обратното. И се завърта един затворен цикъл.

Кое точно е ужасно? Аз просто искам да взема някакви възпитателни мерки, защото виждам, че нещата излизат извън контрол. Тя много започва да прехвалва баща си, че това правел и онова, аз не, а баща й я взема само за няколко часа за.развлечения и после я връща. Не е живял с нея да й види капризите и номерата. Тя много добре знае, че при баща й това поведение няча да върви и затова ни върти всички на малкия си пръст. Разбира се, че нямам намерение да я прогонвам, но това поведение дотяга. Още повече тя има котка, която баща й купи на нея като се изнасяше и тя въобще не се грижи за животното. Аз съм тази, която й чисти и я храни. Не знам... как според вас трябва да постъпя?!😕

Ами възпитавай я, говори й, карай й се, наказвай я, каквото там трябва да се направи, но за мен заплахата, че ако не слуша ще я гониш при баща й е недопустима.
А изречението, че приятелят ти имал изисквания и ако тя не ги спазела ще ходи да живее другаде е просто ... хайде няма да го характеризирам, но за мен щеше да е огромен червен фар.

Излиза, че аз все пак схващам детското мислене. 


Тя разбира, че ти предпочиташ него пред нея. И тука си написала, че "или... или си събира багажа и да я няма" - това е потенциална заплаха, от която не е невъзможно да стигне пак до същото заключение. Бърди има право, според мен.