Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер 2

Хепароид е за синини, отоци, следоперативни състояния по-скоро.

Гледах ги дюшеците. Днес я изправих малко. С този крем, който ми дадоха от аптеката сякаш раните се поуспокоиха.  Преди това мажа с течен йодасепт.

Декубитален се казва д/шекът.

Здравейте,

Пуснах тема с въпрос към психотерапевта, и за да не се повтарям пускам тук линк.
http://www.bg-mamma.com/?topic=988791.msg35355274#msg35355274
Ще се радвам да споделите мнение, както казвам и в темата, всяко мнение е добре дошло.

 **ElIna**, прочетох ти темата. Много ми стана жал за теб. Това, което ти се случва е кошмарно. За жалост няма начин да се определи кога човек е готов за тези домове. Аз бих казала никога. Но от друга страна без помощ в къщи или на друго място като дома няма начин. Особено в твоето положение. Ако я мъчи толкова дома опитайте пак с жена в къщи, но не й обръщайте внимание ако не я иска. Тя може никой да не поиска. И вероятно ще е така...
За това как да се държиш аз бих препоръчала да почнеш да играеш театър. Отначало е гадно, защото реално лъжеш човека и се правиш, че неговата реалност е и твоята. Но после разбираш, че само така на болния му става по-добре. Например като иска да си ходи и казвай, че ще си идете. Утре, след малко, разни подобни.
Мъжът ти не може ли малко да поеме и той от цялата тежест? Изглежда сега, че всичко е на твоите плещи, а той само отстрани гледа. Може би работата му е тежка, но каквото и да му е на него е нищо в сравнение с това, което ти правиш. Ти си се разчекнала. Не знам...не разбирам защо те оставя сама да се справяш с всичко това. Не е много честно.
От друга страна повечето семейства изпадат в такава ситуация. Не си единствена. Уж толерантност има, ама всичко е ала бала. Докато не опре ножа до кокала и не се наложи някой да гледа болен родител. И опира до това кой избираш. А този избор е много тежко да се хвърли на човек. Защото който и да избереш ще съжаляваш. Важно е да не се стига до такива дилеми. Но живота е гаден и ги предоставя. Имам предвид, че за жалост ще трябва да си го изживееш това гадно усещане, няма заобиколен път. Дай си възможност да си го изживееш. Понякога е добре да си преживеем болката, няма как да избягаме. А пък по-нататък може да измислиш и друга схема. Да наемеш детегледачка вместо болногледачка, така че да можеш да отделяш по 2-3 часа на майка ти и да не се налага да мъкнеш децата с теб. Не знам. Просто предложение...

**Ellna**, в подобни ситуации изпада всеки един от нас. Аз не мисля, че трябва да се самообвиняваш.  Като чета няма кой да ти помага, с две малки деца си, много е трудно...Според мен ако вземеш жена ще ти е по-трудно освен ако не е там денонощно. Много е кофти да избираш родител или семейство,  но все пак правиш всичко възможно майка ти да се чувства добре. Болестта е такава, че те (болните), все се приготвят да ходят някъде или да си ходят....Кураж !

Мехлем на Вишневски за декубитални рани:

Вишневски маз, ускорява зарастването на раните, 75 гр.
5 , 68лв.

Описание:
Лечебна маз.
Под формата на маз /унгвент/.
Показан при:
         - варикозни язви
         - декубитални и диабетични рани
         - гнойни възпалителни процеси от различен произход - гнойни рани
         - флебити и тромбофлебити
         - диабетично стъпало
Активна съставка - Bismut /Trimbrophenol.
Антисептичен, анестетичен и аналгетичен ефект.
Подпомага отделянето на некротичните материи.
Ускорява регенерацията на тъканите.
Подпомага гранулацията и епителизацията на раните.
Лекарствено средство.
Производител - България.

 Маз на Вишневски е лечебен унгвент, добил особена популярност през годините. Приложен локално продуктът оказва антисептичен, анестетичен и противовъзпалителен ефект, способства отделянето на некротичните материи, което е от изключително значение за по-бързото зарастване на увредените тъкани. Ускорява регенерацията на тъканите, гранулацията и епителизацията на раните.


Начин на употреба:
Външно, за прилагане върху кожата. Ако лекарят не е предписал друго, при варикозни язви, диабетични рани, флебити, тромбофлебити - марлена превръзка, напоена с продукта се поставя вурху болния участък, а върху нея се поставя полиетиленово фолио. Компресът се сменя 1-2 пъти седмично, а при гнойни възпалителни процеси превръзката се сменя в зависимост от гнойната секреция.

Състав:
1 гр. маз съдържа 0,03 гр. Bismuth/ Tribromphenol/ и 0,03 гр. Juniper.
Помощни вещества: Силициев диоксид, колоиден безводен, Полиетоксилирано рициново масло.

**Ellna**, това е чудесно, че е обгрижена в този дом. Всъщност физическото им обгрижване е реално най-големият проблем, защото могат да паднат, да се наранят или да направят някаква голяма беля, вредна за тях и за другите - майка ми решила да "запали" електрическата печка с кибрит, подпалили се бакелитовите копчета на печката, почти да стане пожар и нещо по-лошо. Така че това е най-важното - физически да бъде защитена. Това е чудесно, че сте намерили такъв хубав дом - да бъдете напълно сигурна и спокойна, че там правят всичко, както трябва. Това е много  важно!  Що се отнася до емоционалното й състояние - то е много променливо и повърхностно: в един момент са агресивни, след малко - следа няма от това и не си спомнят. Да, много е травмиращо това, да те обиждат, да те обвиняват - но просто не трябва да се приема лично, доколкото може. Такова е заболяването. Това , че можете да я посещавате често, е много, много хубаво - за Вас, и за нея. Ако живее при Вас или сама - нещата ще са по-зле, няма да може да получава такива грижи, каквито получава сега, просто защото нямате време за това. А това е заболяване, което изисква цялото Ви внимание. Вие не сте я изоставили - просто сте й осигурили най-добрите условия. Бих искала да имам възможност за такъв дом - да мога да я посещавам често и да получава адекватни грижи, майка ми. Но за първи път чувам за такъв частен дом - сигурно е в София. За другите - дори и не си помислям, за два дни ще я уморят, имало е и такива случаи.

И ние сме в колебание за дом, но нашия дядо си е у тях и понася гледачката.
И аз бях с малко дете, когато започнаха нещата.
Моят мъж ми го водеше вкъщи за по месец-два, като си мислеше, че аз трябва да го гледам. Търпях година, две, три. Накрая прояви агресия 1-2 пъти и аз се разкрещях, че тая няма да я бъде.
Готова съм да помагам със всичко друго, но да го виждат децата вкъщи - не.
Много е тежко, когато човекът е особено близък, като майка, но просто вие ста направили най-доброто за нея в момента.

"Нивалин" има много добри характеристики - изрично се насочва към нашия тип заболяване. Проблем са противопоказанията. Но се посочва, че води до отслабване и изрично се предупреждава за този ефект при деменции. Което означава, че загубата на тегло, която наистина е драстична при заболяването ни, е симптом за деменциите.
Аз съм ползвала Нивалин за себе си при засегнат нерв и ефектът е много добър.

1. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА НИВАЛИН И ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВА

Нивалин е лекарствен продукт, който съдържа активно вещество галантамин, алкалоид, изолиран от луковиците на блатното кокиче. Галантамин принадлежи към група лекарства, наречени ацетилхолинестеразни инхибитори. Той повишава нивото на химическото вещество ацетилхолин, което участва в провеждането на нервните импулси в главния мозък и периферните нерви. Подобрява състоянието на пациенти с болест на Алцхаймер, като забавя нейното развитие. Използва се за лечение на слабо до умерено изразена деменция от типа на Алцхаймер, заболявания на периферните нерви, свързани с двигателни нарушения (полирадикулоневрит, радикулоневрит, неврит, полиневрит, полиневропатии), слабост на мускулите (миастения гравис), прогресивна мускулна дистрофия, полиомиелит, детска церебрална парализа.

2. ПРЕДИ ДА ПРИЕМЕТЕ НИВАЛИН

Не приемайте Нивалин

ако сте алергични (свръхчувствителни) към активното вещество галантамин или към някоя от останалите съставки на Нивалин.
ако имате някое от следните заболявания: тежка бъбречна и/или чернодробна недостатъчност; бронхиална астма; сърдечно заболяване, което е свързано със значително забавяне на сърдечния ритъм или с нарушение на сърдечната проводимост (предсърдно-камерен блок); стенокардия тежка сърдечна недостатъчност (слабост на сърдечния мускул); епилепсия; хиперкинезии (неволни движения).    

Обърнете специално внимание при употребата на Нивалин    
Уведомете Вашия лекар ако имате заболявания като:    
-нарушения на сърдечния ритъм със забавяне на пулса или приемате
-язвена болест на стомаха или дванадесетопръстника; хронични белодробни заболявания със спазъм на бронхите;
-ретенция (задръжка) на урина или наскоро прекарана операция на простатата. Преди провеждане на хирургична операция с обща наркоза трябва да уведомите лекуващия лекар, че провеждате лечение с Нивалин.
По време на лечение с Нивалин се препоръчва употреба на повече течности.
При лечение с Нивалин може да се наблюдава намаляване на теглото. Препоръчва се контролиране на теглото, особено при пациенти с деменция.


Много ми липсва ясният ум на майка ми. Просто е ужасно.

   Благодаря ви за думите, момичета, по- спокойна съм. То угризенията си остават, няма как, майка си е и това е. Много е трудно да възприема, че това е друг човек. Та говори толкова убедително, сякаш си е тя. Пак казвам, че не е толкова зле....но не може сама. Ако не съм с деца, ще я гледам, но не само умората е фактор, децата виждат на баба винаги лошото настроение и агресивността и голямата беше започнала да ме пита защо баба прави така и така и т.н.
   Иначе симптомите си ги има:
 -драстично отслабна (появиха се странни предпочитания за храна като пържени яйца със сирене и мед, също бях чела, че при дементни се увеличава апетита за сладко- е, ако я оставя само сладко ще яде),
 -на непознати места е тотално неориентирана, а на познати се ориентира трудно (май месец си ходихме до родния град и аз си мислех, че поне там в апартамента, в който е живяла поне 30 години, ще се оправи, но уви, бъркаше стаите и т.н.),
 -скорошни събития забравя (беше забравила, че като влизаше в дома ми даде колието си- семейна ценност и в петък, като отидох, го видя и каза, че се е скъсала да го търси),
 -търси думи (например като се изгуби в града и по телефона я питах да ми каже какво вижда, тя каза "коли, дървета, хора", а иначе обясненията и са от типа "ходихме нагоре надолу, напред назад, оттук, оттам, това онова, кажи го де, кой какво ще прави, как ще го прави, кога ще го прави и т.н.),
 -не знае коя дата е, дори и коя година, не помни рождените дни (каза правилните дати на рождените дни на децата, но след това каза един и същ месец и една и съща година и не може да прецени, че е невъзможно да родя едното на дата на 1ви, а другото-  20 дена по- късно)
 -все иска да се върне в родния си град и там да живее, все се заканва, но така и не тръгна да си ходи, а беше човек, който каже ли нещо, го прави
 -отказа се от всичко- ТВ, книги, плетки, цветя, приятелки, срещи, компютър (да, и с него работеше преди), готвене
 -започна да критикува и отрича всичко
 -непрекъснато подреждаше, вадеше едни и същи неща и пак ги подреждаше, въпреки, че са били подредени
 -стоеше вкъщи без да прави нищо буквално
  - появиха се паранои, че нещо не й казваме, че не сме в добри отношения с мъжа ми, въпреки, че не съм й дала повод
 - при теста за Алцхаймер с часовника, успя да нарисува кръг, но не можа да разпредели числата правилно, дори единият път на циферблата написа всички числа от 1 до 24 и като усети, че греши, се размрънка, че това било старо, вече никой не ползвал такива часовници и т.н.
 - винаги намираше извинение за пропуските си, все някой друг беше виновен
- когато й кажех, че някой познат ми е казал, че е забелязал нещо нередно в нея, той ставаше в нейните думи, лош, интригант, какво му било работа да се бърка в чужди неща и т.н.
- сега четох и за апраскията и осъзнах, че я има и нея. Вкъщи ходеше с блуза, но по пликчета отдолу, без панталон или долнище. Веднъж искаше да излезе на стълбището да полее цветята, аз й казах да се облече, като се върна, си беше облякла още 2 блузи отгоре, но надолу си беше пак по голи крака....
Но имаше и моменти на прояснение, направо си беше пак тя. Сега чета, че било нормално, нещо като ремисия и това заблуждавало близките, че болният е оздравял. Но след тези моменти, болестта се връща с по- голяма сила... Иначе вкъщи криво ляво се оправяше, но ако е взела асансьора например и той спре на по- долен етаж, преди нейния, тя слиза и край......загубва се...  

Green Tara, домът е във Варна, чист е, подреден, дори мирише приятно, но те са и малко хора. Пенсията й стига за таксата.

lovely, това с театъра е много тежко, аз съм свикнала да споделям всичко с нея, винаги съм била искрена, дори и сега ми се пълнят очите....Мразя се за това какво егоистично спокойствие ме е обхванало, заради това, че тя е там, но всичко заради децата........някой ден сигурно и за ще съм така......явно е ген, защото майка ми няма никой от факторите, които водят до това- няма висок холестерол, 50 кила е и никога не е имала наднормено тегло, няма диабет, не е пушела и пиела никога, няма хипертония....... просто не е честно....Някой ден ще напиша писмо на децата си, преди за загубя себе си......и знаете ли кое е най- ироничното.......майка ми е създател на Нивалина.  


    

Аз доколкото знам откривателят на нивалина е проф.  д-р Димитър Пасков през 1959г.

**ElIna**, можеш ли да ми дадеш името и адреса на този дом във Варна? Благодаря ти предварително.
ivben , да,  д-р Димитър Пасков е откривателят  https://bulgarianhistory.org/dimityr-paskov/.

Ето тук едно интервю, информацията може би е известна, но за мен беше новост, че херпесът например може да бъде причина. Ние имахме херпес зостер и точно тогава, в болницата, за първи път се появи делир.
Също се препоръчва употребата на витамин Е и витамините от групата В. Аз давах бирена мая, но май че повишава кръвната захар.

д-р Бончо Бонев - невролог-психотерапевт:
 - Д-р Бонев, направо на въпроса: къде свършват нормалните възрастови изменения и започват патологичните процеси? И как се разглежда загубата на памет - болест ли е това, спътник или признак на други болести?

 - За съжаление, повечето хора предполагат, че понижената памет и влошаването на другите конгнитивни (познавателни) функции са нормално състояние на старите хора. Затова често болните и техните роднини не се обръщат към специалист до етапа на крайно тежките нарушения - когато болните вече не познават околните или губят навиците да се самообслужват. При подобна изразеност на нарушенията е много малка възможността да се помогне на такива болни. Освен това тези граници между нормалното за възрастта състояние и зараждащата се болест невинаги могат да се диагностицират навреме и от лекарите. Въпреки че съществуват простички методики за изследване, наречени скринингови скали. Те позволяват психичното разстройство да се проследи в динамика. Причината е една: доскоро проблемът по цял свят не се смяташе за много съществен. Само в най-развитите страни въпросът за конгнитивните нарушения намира място в неврологията. А и не само в нея. По отношение на втория ви въпрос ще кажа, че изразените нарушения на паметта са важни симптоми на редица невродегенеративни и съдови заболявания на главния мозък.

- Какви точно?

- Най-тежкото от тях е деменцията, т.е. слабоумието. Причините за нея може да са много - като се започне от печално известната болест на Алцхаймер и се продължи със съдовата енцефалопатия, травмите, туморите, инфекциите. Крайният резултат обаче е винаги един и същ - неизменно понижаване на конгнитивните способности, което води до дезадаптация към всекидневния живот. На първо място страда паметта. В най-тежките случаи болният е напълно “изгубен” във всяко отношение - той не познава околните, не може да се ориентира в пространството и времето. Разбира се, съществуват и по-леко изразени, т.нар. умерени конгнитивни нарушения. Ако не се започне тяхното навременно лечение, се стига до деменция. Именно на тях сега медицината обръща специално внимание.

- Защо?

 - Защото деменцията не може да се излекува, поне на този етап, независимо от успехите на съвременната медицина. Естествено, че съществуват лекарства, но те не решават проблема кардинално, дори не могат да повлияят съществено на процеса. Специалистите вече знаят, че борбата с болестта трябва да започне от по-рано. Т.е. да се открият и лекуват по-леките нарушения. Стана ясно, че те са много по-разпространени от самата деменция. При това всяка година около 15 процента от пациентите с умерени нарушения преминават в следващия стадий - деменцията. А това са вече десетки милиони хора - в Америка, в Европа. Само в САЩ преките и косвените разходи, свързани със слабоумието, се оценяват на 100 милиарда долара годишно. Задачата на учените и лекарите се свежда до това да диагностицират нарушенията в начални стадии, да разработят лечебни методи. В целия свят с това се занимават специализирани лаборатории по паметта.

 - Ако деменцията е неизлечима, доколко лечими са умерените разстройства?

 - Засега можем да говорим само за препаратите, които забавят патологичния процес и се използват именно при деменция. Други просто все още не са създадени. Първо започнаха да се предписват и приемат средства, позволяващи да се увеличи активността на невромедиатора ацетилхолин в главния мозък. Това вещество има важно значение в регулиране процесите на паметта и другите конгнитивни функции. Втората група действат на невромедиатора глутамат, чийто излишък уврежда мозъчните клетки. Регулирането на този невромедиатор позволява да са съхранят жизнеспособността и работоспособността на невроните. Понякога се използват и лекарства, с които се лекува болестта на Алцхаймер. Обаче и тук няма точни данни за ползата от лечението.

- Накрая да ви попитам дали паметта може да се подобри самостоятелно, без лекар и лекарства?

 - В психологията съществуват доста практики - това са специални стратегии, които позволяват да се увеличи ефиксността от запомнянето. Те се използват както от болни, така и от здрави хора, например т.нар. метод на визуалната верига, асоциативният метод и други. Ще подчертая това, че както и да тренира човек своя мозък, той трябва да прилага асоциативните практики, зрителните образи и прочее. Тогава ще има успех, защото само заучаването и възпроизвеждането на думи, рисунки, предмети и прочее, не могат да променят нещата. Препоръките на специалистите Пазете се, докато сте млади Всичко, което не работи, отмира. Мозъкът не е изключение. Ако не го използвате, вие го губите. И може да настъпи моментът, когато страшната диагноза ще застигне и вас или ваши близки. Обаче неприятните изненади могат да се избегнат. Човек трябва да започне да работи над себе си, когато с главата още всичко е наред. Т.е., докато е млад. Т.е. сега. Защото първите звънчета за много от нас зазвъняват още преди да навършим 40. Проблемите започват с нежеланието на човек да се променя. Намерил си е той един начин на отношение към живота и се придържа към него с всички сили. А това го прави фригиден, той не е гъвкав, както би следвало да бъде. И на всичкото отгоре се опитва да накара и околните да се придържат към неговата гледна точка. Освен това изразява нетърпимост към тези, които се осмеляват да проявят друго мислене. Такива хора развиват носталгия по миналото, дори то да е било по-лошо от настояшето. “Така правехме ние едно време, така ще правите и вие!” Запомнете рисковите фактори! На първо място са съдовите заболявания, вкл. хипертонията. Без съмнение стресът е един от основните фактори, влияещи на мозъчната дейност. Дори краткотрайният, като бързането например, е способен “да изтрие” от главата на човека най-важните неща. Масивният и продължителен стрес е в състояние сериозно да наруши работата на мозъка. Следващият рисков фактор е алкохолизмът. Дори и да е в трезво състояние, болният забравя какво му се е случило буквално преди минути. Въпреки че интелектът му се съхранява. Съвременни изследвания показват, че умерената употреба на алкохол подобрява мозъчните функции при възрастните жени, но не и при мъжете. За пореден път ще посочим, че там, където предпочитат леките вина, слабоумие се среща много рядко. Въпреки това невролозите и психиатрите предупреждават, че къде по-полезно е да употребявате плодове, зеленчуци и риба, отколкото вино. Човек може да изгуби паметта си и след всякаква силна интоксикация, дори след вирусно заболяване, например херпес. Понякога той прониква в централната нервна система и уврежда мозъка. Човек смята, че има грип, пие хапчета против висока температура, след това губи паметта си и е невъзможно да си я възвърне. Тук е мястото да напомним за антидепресантите, транквилантите, барбитуратите, антихистамините, бета-блокерите - тези лекарства също влияят на паметта. Слабоумие може да предизвика дори такъв разпространен и на пръв поглед безобиден навик като хъркането. Спирането на дишането, свързано с хъркането, може да доведе до значителна загуба на паметта и дори до понижаване на умствените способности. За щастие хъркането лесно се поддава на лечение. Същото, за съжаление, не може да се каже за разпространената причина, водеща до слабоумие като болестта на Алцхаймер. Някои учени смятат, че най-добрата профилактика на тази болест е наситеният интелектуален и социален живот. Затова винаги си търсете “храна” за ума и ако ще изкуствено, но непременно поддържайте интерес към живота. Физическата активност увеличава количеството мозъчно вещество Тя е необходима и за формиране на т.нар. дендрити - израстъци, с помощта на които нервните клетки “си общуват” помежду си. И още една заслуга на физическите упражнения - те подобряват циркулацията на кръвта. Благодарение на това кислородът и хранителните вещества по-бързо и по-добре стигат до всички органи, вкл. и до мозъка. Това е особено важно, защото мозъкът се нуждае от интензивен приток на кислород за оптималната си работа. Точно той използва повече кислород от всеки друг орган. Самата природа е създала мозъка със значително по-високо ниво на антиоксидантите. Така например съдържанието на витамин С - най-известния витамин - е 10 пъти по-високо, отколкото в другите части на тялото. Т.е. той не се разпределя равномерно, а постъпва в най-големи количества в най-отговорния дял. Впечатляващи резултати дава и приемът на витамин Е. Някои изследвания твърдят, че недостигът на витамин В може да доведе до слабоумие.

Това е част от друго интервю, в което става дума за обгрижващите такива болни:

- Откъде трябва да започнем, ако наш близък човек има деменция?

- Ще дадем много необичаен отговор: от грижата за обслужващото лице!

Нормализирайки душевното състояние на обслужващото лице, ние:
Подобряваме качеството на грижите;
Правим профилактика на „синдрома на прегарянето” у близките и обслужващите лица - ако не направим това,  следват стадии на агресия, депресия и соматизация;
Запазваме добрите болногледачки и здравето на нашите близки, носещи тежестта на грижата;
Ако грижещото се лице работи, подобряваме неговата работоспособност, а понякога и запазваме работата му.

Някой има ли представа защо трябва да започнем от себе си, грижейки се за близък с деменция? Да си спомним трите „Д”, свързани с това заболяване: депресия, делириум, деменция. На първо място е  депресията. В действителност грижещото се лице може да е много по-уязвимо, отколкото страдащият от деменция пациент.
Страдащият от деменция може вече нищо да не разбира, да ви смята, вместо за дъщеря, за внучка, съседка, медицинска сестра. И вие трябва и да обезпечите пациента – социално, юридически, медицински. Ако поставите в центъра пациента, и по-точно, неговата болест, след време и вие ще легнете заедно с него. Само нормализирайки състоянието на грижещото се лице, ние ще подобрим качеството на грижата и ще помогнем на самия болен.
Синдромът на прегарянето има три условни стадия: агресия, депресия и соматизация. Агресията често се проявява като раздразнителност, неин класически вариант е астенията (слабост, лесна уморяемост).
Депресията настъпва след агресията, ако грижещото се лице няма възможност да си почине. Това е фаза на апатия, когато на човек вече нищо не му е необходимо, той ходи като „зомби”, мълчалив, слъзлив, полага грижи автоматично и вече не е с вас. Това е по-тежкият стадий на прегаряне.
Ако и на този стадий не се погрижим за себе си, тогава настъпва соматизация. По-просто казано, човек може просто да умре. У грижещия се човек се развиват неговите собствени болести и той сам става инвалид.
Да измамим реалността е невъзможно. Ако вие полагате грижи, без да се грижите за себе си, то след известно време сами ще умрете.

- Какво можем да направим при правилно лечение и грижа за роднините, страдащи от слабоумие?

-Да разкриете и излекувате „потенциално обратимите деменции” и депресивните псевдодеменции;
Да отстраните страданията на стария човек, разстройствата в поведението, психотичните разстройства;
Да запазите здравето, силата и работата на обслужващите лица и роднините.
В 5 % от случаите деменцията може да бъде излекувана. Съществуват деменции при хипотиреоидизъм, при хипертиреоидизъм, при недостиг на витамин В-12, фолиева киселина, нормотензивна хидроцефалия и т. н.
Ако не можем да излекуваме деменцията, то трябва да разбираме, че от момента на поставянето на диагноза на нашия близък минават средно между четири и седем години. Защо да превръщаме в ад тези години? Хайде да отстраним страданията на стария човек, а за себе си да запазим и здравето, и работата.

-Какво да правя, ако забелязвам у своята роднина някакви отклонения в поведението, а тя не признава това и не иска да се лекува?

-В медицинското право съществува закон „за психиатричната помощ и гарантиране правата на гражданите при нейното оказване”. Смятам, че всички хора, грижещи се за дементни пациенти, във връзка със сложната социална и медико-юридическа ситуация, трябва да прочетат и да познават този закон. Особено за наблюдение от психиатър: как можем да повикаме психиатър, в какви случаи психиатърът може недоброволно да насочи пациента към стационар, а когато откаже, и т. н.
Но на практика, ако забележим деменция, се стараем да започнем да я лекуваме веднага, доколкото е възможно. Така че да се получи разрешение от съда за оглед – това е много дълга процедура, а болестта прогресира, роднините полудяват. Тук трябва да помним, че не бива да оставяме психотропни препарати в ръцете на дементните пациенти. Необходим е строг контрол. Те или забравят да ги приемат, или забравят, че са ги приели и приемат още. Или изобщо не ги приемат. Защо?
Можем да съставим приблизителен списък на налудните идеи у възрастните хора:
    Идеи за причиняване на щета, формиращи се на фона на нарушена памет. Тоест, старият човек, вече обзет от параноялна тревога, взема своите документи и пари и ги скрива, а после не може да си спомни къде ги е сложил. А кой ги е откраднал? Или роднините, или съседите.
    Идеи за отравяне. Този проблем можем да решим, ако започнем лечение с лекарства в разтворимо състояние. По-нататък, когато тази идея на човека изчезне, той се съгласява доброволно да приема препарати за паметта.
    Неадекватни сексуални претенции.  Много сложна тема. Ние сме свикнали с това, че настойниците могат да проявяват сексуално насилие към безпомощните хора, за които се грижат. Но се случва и обратното: лишеният от критичност и „задръжки” подопечен върши развратни действия спрямо малолетни и пр. Това се случва много по-често, отколкото мнозина предполагат.

-С какво може да бъде свързан пълният отказ от храна и вода в късните стадии на деменцията?

На първо място трябва да търсим и лекуваме депресията.
Списък на причините за отказ от храна в старческа възраст:
Депресия (липса на апетит);
Идеи за отравяне (изменение на вкуса, сложили са ми отрова);
Съпътстващи соматични заболявания с интоксикация.

-Какво бихте препоръчали на грижещия се човек, ако постоянно се чувства уморен?

Ако има кой да ви смени, най-добрият начин е, когато сте уморени, да оставите поста за известно време. Можем да намерим някой да ни смени, ако си поставим за цел.
Ако не можем да заминем и да си починем – лекуваме „синдрома на прегарянето” с лекарства.
Трябва да имаме предвид, че грижата за стария човек е и физически, и морално тежка работа, която на нас, роднините, не ни се заплаща. Защо синдромът на прегарянето е толкова актуален? Ако ви плащаха за грижата, вие не бихте прегаряли толкова бързо. Адекватно заплащаната грижа е профилактика на синдрома на прегарянето.

Но още по-тежко е да се пренастроим отвътре, да признаем, че нашият близък е болен, да поемем контрола над ситуацията в свои ръце, и въпреки умората и грижите, да се стремим да се радваме на този живот. Защото друг няма да има.
Интервю с: Григорий Горшунин
                      Мария Строганова

Всъщност, да, ivben, не се изразих правилно- майка ми и екипът й са разработили технология за по- лесното и качествено извличане на активното вещество от блатното кокиче. Това става края на 70те.
Аз друго се чудя- направихме 2 ЯМРа на майка ми- в края на 2013та и в началото на 2015та. Показвала съм ги на няколко невролога. Единият каза, че мозъкът й е като "швейцарско сирене", другият каза "абе и по- зле съм виждал", третият каза "не е толкова страшно, запазен е мозъкът", личната каза "много е зле".... а върви разбери. Защо е така?