Публикувана: 3 май 2006, 22:29 ч.
Последно мнение: 5 май 2006, 16:18 ч.

Прекалена привързаност към майката

6 897
21
1

# 15 5 май 2006, 11:40 ч.

Мнения: 22 906

Цитат на: kroha в ср, 03 май 2006, 22:29

Преди малко се върнахме от поредното кошмарно гости и със сълзи на очи пиша Cry

. Дано майките на такива деца като моето ме поутешат.
Дъщеря ми не дава никой да я докосва, дори да й говори, че и дори да я поглежда-никой различен от мен и баща й. А много често, когато е изплашена или търси утеха не иска и баща си- аз да я нося, да се гушка в мен, да се крие. Иска само с мен да играе- мама да седне на кончето, мама да се люлее на люлката, с мама да си подаваме топката #Crazy

. Не ме изпуска от поглед..Изобщо трагедия...все едно растем в гората...Вече ми е неудобно от хората, взех да избягвам да се срещаме с познати-само да приближат тя почва да мрънка сякаш се сърди че някой нарушава идилията ни и ни разваля играта. Не дай си боже да почнат да я закачат или да й говорят Crazy

- ревове, бягане, криене...
Не издържам вече...Не съм я оставяла и за 1 час дори при бабите й, защото реве за мен. Верно че от малка е такава и е характер, но сега е нетърпимо...От юни тръгва на ясла....Има ли надежда???!!!

Имахме такъв период,но попремина.Сега пак е недружелюбен с непознати и обикновено мама трябва да прави всичко за него,но поне не крещи и вика като по-малък.Между другото онзи ден бяхме по центъра на разходка и във всеки магазин продавачките го поздравяваха,а той... Shocked

ги плюеше.ЕЕЕ,побеснях и се прибрахме набързо.Не знам защо го избиват такива бесове,смятам,че го е срам и е по-чувствителен.Надявам се да мине,а аз междувременно се извинявам след него Embarassed

Само да допълня,че синът ми е живял все сред хора,баби,дядовци,лели,приятели,дечица.майка ми го гледа много често,сестра ми също.Но има дни,в кито е ужасен.Сега тръгваме на детска/той ходи 1 седмиза,но се разбола/и се надявам да му мине тази стеснителност и агресия.

Последна редакция: пт, 05 май 2006, 11:46 от МамаДеси

# 16 5 май 2006, 12:07 ч.

Мнения: 1 113

Абсолютно същата картинка беше Лилия на вашата възраст - постоянно ревеше за мен и не признаваше никой друг, дори и баща си. Изключение правеха децата, с тях много обичаше да играе, но мама да е там. Постепенно свикна да остава при баба си за по час - два, но не и да спи там, дори и на обяд. В градината (тръгна на 2 год. и 3 мес.) бързо свикна и тъкмо се успокоих, че детето ми започна да приема околния свят като "аз и останалите", от две - три седмици положението е по старо му. Сутрин докато я оставя в детската градина хленчи и се сърди, искала да стои при мен (дори щяла да слуша!), в момента, в който затворя вратата се успокоява, даже я чувам да пее и да си говори с другите деца, което ме кара да мисля, че проблема не е в градината. В къщи същата работа - "Искам при Митко (племенника), ама и ти да стоиш при мен", независимо, че баба им е там, а и живеем в къща - ние сме на ІІ-рия етаж, а баба й на І-вия, не ме оставя даже да си разбъркам манджата на котлона, върви подир мен и това си е. Вече не знам дали е пак някаква "криза" на тази възраст или просто детето ми си е такова, но за нея света се състои от: "аз, мама и другите".
Съжалявам, че стана толкова дълго и че се оплаквам в темата ти, надявам се при вас нещата да се променят!

# 17 5 май 2006, 12:20 ч.

Мнения: 5 877

Малка ти е момата. Това е пикът на зависимостта , моето дете по това време думкаше по вратата на тоалетната и крещеше "Майката! Майката!". Половин година по-късно усъвършенствахме "Чао, мамо" - и спокойното изпращане на работа. Сега пак е много привързана към мен, то са едни любови, то са едни целувки, пак ако някой не й хареса, ми се крие зад дупето, обаче пък често се отпуска, играе, занася се, има си и други фаворити, понякога ме изтиква да ходя на работа, за да дойде бавачката, абе има надежда.

# 18 5 май 2006, 12:24 ч.

Варна, морето и сините вълни!
Мнения: 2 618

Ние също минахме през такъв период!
Борко не е гледан от баби Mr. Green

За около 2 години е гледан около 4 часа пт баби Mr. Green

Сега като по - голям им гостува, защото той иска и те не могат да му откажат Mr. Green

Няма нищо обезпокоително! Борко беше по драстичен в изявите си - на децата бъркаше в очите, за да не го закачат!
Само душата ти да е яка!Ще минете през това!

За яслата, пансове винаги има,но ще е трудно.Ще има много сълзи, а ти ще трябва да се усмихваш и да обесняваш колко е хубаво там!
Борко свиква с яслата около 4 месеца - толкова време ни отне докато остана там цял ден. Още около месец тъгува тихо и смирено, но отиваше на ясла без проблеми. Но след този период, като се почувства сигурен - стана онова палаво и бърборещо дете! Сега вече е на градина. Не иска да се прибира! Винаги казва "Изчакай ме, сега играя!" Случвало се е да го чакам по час, докато не останат деца в групата!

Важото е да си убедена че правиш най - доброто за детето си!

# 19 5 май 2006, 13:01 ч.

Мнения: X

Цитат на: svetlana79 в пт, 05 май 2006, 10:06

Браво Пандора,
Добра тактика си измислила.Хубавото е,че имаш такава възможност и си се възползвала от това.Но някои майчета като мен,нямаме и затова децата ни се привързват по-силно към нас.Добре,че Ели е общителна,поне съм се опитвала максимално да я държа сред хора и деца и да се социира възможно най-добре.Но е факт,че почти 3 месеца и трябваха за да привикне с яслата.

Това е така, освен това явно и детето ми е такъв тип, защото има и такив, които каквото и да ги правиш са болезнено привързани. Thinking

# 20 5 май 2006, 16:01 ч.

Мнения: 303

Момичета,не мога да ви опиша колко щастлива ме направихте Heart Eyes

От сърце ви благодаря за отговорите. Вече се бях отчаяла. Cry

Аз винаги ще си обичам детето такова каквото е, но живеем в социум и аз съм тази, която трябва да й помогне тя да навлезе в него.
Поне сега не си мисля че сме ненормални...Няма значение характер ли е това, период ли е, въпроса е че могат до известна степен да се канализират нещата. Защото сърцето ми се къса като виждам как детето умира от страх и несигурност. Изпитвам и вина, че аз съм я направила такава. Свекърви ми само ми повтаря как да съм я оставяла да реве, много съм й се вързвала Shocked

Интуицията ми подсказва че яслата ще помогне. До преди 1 мес умирах от страх да я дам и не бях сигурна,но сега съм. Верно, че много ще плаче, аз също,но поне ще знам защо-ще плаче 1,2..мес,но после ще свикне. А сега какво? Живеем като скотове- с никой не се виждаме, за да не реве тя от тях, на гости не ходим пак поради тази причина, с мъжа ми сме забравили, че освен родители сме и съпруг и съпруга #Crazy

А тези неща имат последици....и пряко и косвено.
Специални благодарности на Диана Hug