Нормално е, май всички плачем 
. Децата ни растат неусетно просто!
Успех в яслата! Нека е все така спокойна и здравичка!
. Децата ни растат неусетно просто!Успех в яслата! Нека е все така спокойна и здравичка!
- Публикувана: 4 май 2006, 09:43 ч.
- Последно мнение: 5 май 2006, 11:45 ч.
Първи ден на ясла - мама се изложи!
Аз ревах цял ден, той помрънкал малко и сега (след 8 месеца) не иска да си тръгва от яслата.
Не се тревожи
и успех
Не се тревожи
и успех Май със всички майки е така,а и с децата.Аз обаче обикалях около детската около 2 часа и ревах,постоянно поватрях:"Е сега влизам и си я взимам."Добре,че приятелката ми беше там и ........ме вразумяваше.Благодаря ти Ино.
Ревах, как да не ревах! Много! И на работа ми беше гадно да ходя, и не можех да се концентрирам, беше лудница! При това дребното първите три дни въобще не рева - беше като омагьосано, не знаеше милото къде се намира. На четвъртия като се усети, че като наду гайдата - и така повече от месец - с прекъсвания, щото първия месец, в който ходи на ясла, три пъти се разболяваше - тъкмо свикне и престане да реве по цял ден и прас - пак болна. Останем вкъщи една седмица, пак отиде на ясла, пак реве. Голяма мъка беше, но свикна! Всеки ден говорехме с мъжа ми: дали сме лоши родители, че я даваме на ясла или не! Ей такива драми бяха преди една година! Ще свикнеш, не се тревожи!
.
Май плакането е разпространена болест сред нас, майките 
!
Мили мами, преди малко си я взех - разплака се като ни видя с тати, но се успокои за 1 минута.
Не изглежда да е плакала много, докато е била вътре
....направо спокойна ми се вижда.
Дано бързо свикне
!!!!
Вие ми вдъхнахте много кураж и ще се въоръжа с търпение, че май трудното тепърва предстои - като се усетят малчовците за какво иде реч
....
Благодаря ви още веднъж
!!!!
!Мили мами, преди малко си я взех - разплака се като ни видя с тати, но се успокои за 1 минута.
Не изглежда да е плакала много, докато е била вътре
....направо спокойна ми се вижда.Дано бързо свикне
!!!!Вие ми вдъхнахте много кураж и ще се въоръжа с търпение, че май трудното тепърва предстои - като се усетят малчовците за какво иде реч
....Благодаря ви още веднъж
!!!! 
Ще се успокоят нещата и за малката и за теб. Само да е здрава, това е важно. 
Дияна я записахме късно на ясла, беше на 2.8г
Тя ревна за минутка като я внесе сестрата в групата, но аз си ревях по улицата. Мъж ми върви до мен, гушнал ме и ме успокоява, ама сърцето ми в гърлото.
Та значи всички мами се излагаме като даваме децата си за 1ви път на ясла
Ще видиш, че всичко е наред. И да те успокоя... няма да плачеш само 1вия ден
Тя ревна за минутка като я внесе сестрата в групата, но аз си ревях по улицата. Мъж ми върви до мен, гушнал ме и ме успокоява, ама сърцето ми в гърлото.
Та значи всички мами се излагаме като даваме децата си за 1ви път на ясла
Ще видиш, че всичко е наред. И да те успокоя... няма да плачеш само 1вия ден
Не съм ревала 
...даже бях най-спокойната мама тоз ден! Той спокоен, аз още повече и така беше от 1-вата минута. Мисля, че добре ни се отрази това спокойствие и на 2-мата и просто за това много лесно му потръгна на детето
Но този опит се добива едва с 2-рото. С щерката бях леко смазана
(чак рев - не), щом една позната веднага ме разконспирира и ми каза да се отпусна...
П.П: star
...даже бях най-спокойната мама тоз ден! Той спокоен, аз още повече и така беше от 1-вата минута. Мисля, че добре ни се отрази това спокойствие и на 2-мата и просто за това много лесно му потръгна на детето Но този опит се добива едва с 2-рото. С щерката бях леко смазана
(чак рев - не), щом една позната веднага ме разконспирира и ми каза да се отпусна...П.П: star
При нас адаптацията беше близо 3 месеца 
Всеки път раздялата ни беше съпроводена с крясъци и неутешим плач от нейна страна,а аз честичко се поплаквах,но устисквах докато влезне вътре.И сега много често ми става ужасно мъчно и ми се насълзяват очите,но гледам винаги да си мисля за нещо позитивно и да си поставя някакви задачи,за да не мисля,защото ми е много мъчно,когато Ели не е до мен.Особено,когато е болничка и сме си били заедно в къщи(аз съм била в болнични) и когато отново я заведа в яслата,тя отдалеч започва да казва на сградата"чао дечица" и колкото повече приближаваме,толкова повече се увеличава плача и.Е,тогава ми се качва буца в гърлото.И да не ви казвам как ми се иска,като свърша работа и да литна до яслата,за да си я гушна по-бързо...
Всеки път раздялата ни беше съпроводена с крясъци и неутешим плач от нейна страна,а аз честичко се поплаквах,но устисквах докато влезне вътре.И сега много често ми става ужасно мъчно и ми се насълзяват очите,но гледам винаги да си мисля за нещо позитивно и да си поставя някакви задачи,за да не мисля,защото ми е много мъчно,когато Ели не е до мен.Особено,когато е болничка и сме си били заедно в къщи(аз съм била в болнични) и когато отново я заведа в яслата,тя отдалеч започва да казва на сградата"чао дечица" и колкото повече приближаваме,толкова повече се увеличава плача и.Е,тогава ми се качва буца в гърлото.И да не ви казвам как ми се иска,като свърша работа и да литна до яслата,за да си я гушна по-бързо... 
Като чета мамите, които не са се "изложили" и придобивам все повече смелост. Другата седмица ще правим излседванията и айде джуджето към яслата с бодра стъпка. СЕга си мисля, че няма да пача, защото искам да я пусна докато е малка, но започва да ме обзема едно странно чувство на несигурност 
Още повече, че мъжът ми не иска да я пускаме на ясла (до 3 годишна в нас да си я гледам иска 
) и каза, че той няма да я заведе докато е в период на адаптация 
ЗА колко време стават излседванията на всичките му акита
Затрупаха ме с направления за тези изследвания.
Още повече, че мъжът ми не иска да я пускаме на ясла (до 3 годишна в нас да си я гледам иска ) и каза, че той няма да я заведе докато е в период на адаптация ЗА колко време стават излседванията на всичките му акита
Затрупаха ме с направления за тези изследвания.