Чувствам се отвратително! Около мен толкова много хора с 300 зора и лечения и инвитрота се опитват да имат дечица, а аз изрода ще трябва да убия невинното нещо. Имам син на 6,5г, Стелито е точно на 8месеца. Тъкмо мааалко започвам да си поживявам, да мога да я оставям да я гледат баби, да пуша, да пийвам, почти стигнах килограмите които искам. Моя мъж е доста категоричен, че не бива да го оставяме, но няма да ме кара на сила да го махна, разбира се. Казва, че ще е трудно, основно за парите се тревожи и е прав, ама аз си мисля, че все някак ще се справим...много ми е мъчно. Като видях теста и направо не мога да опиша колко тежко ми стана, защото знаех, че той така ще реагира, а и аз не знам какво искам. Знам, че за такова нещо аз трябва да реша, но моля ви, поставете се на мое място и ми кажете вие как бихте постъпили.
Така ми стана приятно като прочетох новината, но също и мъчно, защото се поставям на твое място. Замислям се често ако забременея сега, случайно, дали ще го оставя. Напълно те разбирам за всичко: пари, кг., пушене, пиене, почивка, "презареждане на батерийте".. Колкото съм луднала сега, и така искам да се наспя, да си почина и тамън минахме цялата хамалогия като новородено, направо ми призлява толкова скоро да повторя. Но пък си казвам, че това е съдбата. И вътрешно ще се зарадвам. Да, трудно ще е и то много, но пък е толкова удивителен подарък, че няма сърце да ми даде да го махна.
а аз с всеки час в който стоя и го мисля и започвам да си го искам. Някак си знам, че е лигаво, ама гледам малката и си мисля какво ли щеше да е...ама няма да разбера, защото трябва да го "убия"
Просто наистина ще е голяяям филм, но сърцето ми се къса направо.


Почти нищо не ѝ давам. Понякога я "черпя" от гелчето на Бочко.
Препоръчани теми