Публично обсъждане на поведение и оценки на ученици

И аз така мисля.
И тъкмо щях да питам, защо трябва учителката да се съобразява с психиката и чувствата на агресивните деца и техните родители,а тормозените деца и родителите им трябва да са толерантни?

 Irene Adler  интересно ми е как споделянето, че 7 годишно тормози съучениците си ще реши проблема?
Тайно родители ще шушукат помежду си , че детето е проблемно. Децата копират поведението на родителите...тоест и те ще го правят. Други ще злорадстват...ех моето как добре го възпитах. Трети като видни педагози и психолози ще съветват своето отроче....няма да играеш с Гошо.

Проблем какъвто и да било в колектив поверен на учителката се решава от нея. От ръководството на училището , от психолога. Разговори с родителите, закрила на детето и съответните институции.
Лаладжиски истории...файда няма.

Това наскоро  го обсъждахме в една тема - сума народ се изреди, за да каже как директорите и учителите били с вързани ръце и нищо не можели да направят.

Може и да не си шушукат. Аз не общувам с останалите родители, освен "здравей" и "довиждане" когато се засечем. Ако детето не ми спомене и учителката не ме уведоми, а на РС всички мълчат, че има проблем, няма как да разбера. Което не означава, че детето ми не е част от проблема или потърпевш.

Ама защо трябва да се шушука??? Ще се обсъди открито. Ще се потърсят някакви решения и ВСИЧКИ ще се придържат към тях. Това с шушукането си е тъпичното селяндурско държание.

Имам примери около мен за родители на тормозещо и тормозено дете, които ЗАЕДНО обсъдиха стратегии за справяне с проблема и си го решиха. Но това се случва само ако родителите са СВЕСТНИ интелигентни хора. Иначе повечето действат като типичните селяци и си разменят само реплики. Обикновено родителите на тормозещия се врътва и казва това не е вярно и се започват мръсните номера. Няма как големи хора да реагират адекватно, когато още от малки са учени да се държат така.

А това непублично обсъждане на РС е много удобно за ръководството на училището, защото така все едно нищо не се е случило - всеки да се оправя сам. Ако родителите обсъждат на РС има опасност да се обединят и да пуснат жалба или на принципа на мнозинството да поискат от ръководтвото да си размърда онова между ушите и да реши въпроса. А като всичко е индивидуално, разпръсваш тълпата.

Точно. Всеки да се спасява поединично.

Като тази ще е идеята, то училището няма какво да поставя оценки и да раздава награди. И въобще няма нужда чак толкоз да се меси какво ще прави детето с родителя вкъщи.
Тъпнята в разказаната ситуация бе точно в това, че купешката пита спечелила на изложба, а с нея нито детето, нито майката имат нещо общо. Както и при нас - с конкурсните задачи. Глупава недомислена идея - глупави недомислени резултати. 

Веднага ще ти кажа каква е логиката.
Дрънканиците по род. срещи относно сериозни проблеми не водят до нищо. Те си остават това, което са си - едни общи безплодни дрънканици. Още по-точно - бабешки оплаквания.
Като има проблеми - то си има и конкретни начини за разрешаването им. Сред тези начини не са публичният линч /на 7- годишно - моля ви се!  /. И то в отсъствие на "обвиняемия". Точно защото или не се взимат никакви мерки, или защото взетите такива са неадекватни, резултатите ни са плачевни.
Като знаете всички родители, че Х тормози останалите деца, какво ще направите? Ще омърморите орталъка и нищо повече. Защото механизмите за справяне не са у вас, а у същите тези, дето ви се оплакват по род. срещи и ви настройват срещу 7-годишното /Не мога отново да не се изумя  /, вместо да си налегнат парцалките и да си свършат професионално работата.
Че то възрастните хора, които извършат престъпление, имат право на защита. И се разглеждат предпоставките, за да бъде едно поведение такова, каквото е. Понеже и често пък нещата излизат по-различно от това, което се представя.
В случая си провеждате една род. среща. Дружно оплювате Х /на 7 ! години, не мога отново да се засегна този факт/ и какво после се случва? Нито Х може да обясни дали и защо е направил това, което казват, че е направил, нито пък вие имате някакви възможности за реакция така, вкупом, на род. срещата. Освен да си поотпушите душите, че да ви поспадне /временно!/ напрежението. 
Наказанията, вкл. отстраняването от училище, е съвсем друга работа. Това са работещите механизми. Не такива са общата клюкарщина по род. срещите, обаче. На които детето не присъства, а често и родителите му ги няма там. 

Още една вметка и няма да измествам повече темата.
Относно мероприятията - много бих била благодарна, ако на мен, като родител, не ми се налага отново да ходя на училище. Защото ми се струва, че е така. Постоянно ми се налага да осигурявам нещо в последния момент - храни, конци, прежди, пластмасови чаши?, рула от тоалетна хартия? за поредното творение по Труд и предприемачество и т.н. или пък точно определена книжка за часа по БЕЛ. Някак си....трябва да има някаква граница. Признавам си, никак не ми е важен 1524-тия конкурс по готвене (аман от готвене и ядене, пък после защо били затлъстели децата). По-важно ми е детето ми да пише грамотно, а това не се постига с готварски състезания.

И по темата - в нашия клас също има проблемно дете със СОП. Уж не е агресивно, но дъщеря ми твърди, че много бързо се ядосва, хвърля учебници, тетрадки, плаче, крещи, тряска врати. Родителите му никога не присъстват на родителските срещи, а класната твърди, че се справя с поведението му. Единственият публичен коментар, който си позволи по време на РС е да ни благодари колко сме толерантни.

Ти пък! Нали на златцето ще му се съсипе психиката.

Преди да се стигне до такава буря, Джуди, въпросният 7-годишен вече е бил обсъждан на четири очи между класната и родителя на всеки потърпевш, а и класната вече знае много добре какво се е случвало и поне веднъж е казала на родителите на това 7-годишно. Не е като на РС да се чуе за пръв път. Просто на РС се събират накуп $доказателствата$ или $свидетелските показания$, ако ще използваме сравнението със съда и при такова струпване вече най-малкото родителите се виждат колко много са случаите, класната вече не може да обяснява на четири очи как ще вземе мерки, а родителят на И$обвиняемия$ ако случайно присъства там, трябва да погледне другите хора в очите или най-малкото да се постресне малко, че нещата са сериозни. Обикновено за да накараш някого да свърши нещо, което му е адски неприятно, не е като с Том Сойер, а с причиняване на дискомфорт.

Ами то до там се стигна, че ние сами да се справяме, защото се оказа, че на тези дето това им е работа въобще не могат да се справят и ги мързи да гледат.

Ето сега например в нашия клас едно момче тормози друго. Това всичко се потулва от госпожата все едно като не се говори за проблема значи няма такъв. Директорът също не взема никакво отношение. Само, че това не се оправя от самосебе си, а нещата станаха по-зле, защото детето и майката вече придобиха чувство на безнаказаност. Сега нещата опряха до жалби до по-висши инстанции, а скоро време чувствам че всичко ще завърши със саморазправа.

Ами никак не е задължително. Не случайно цели три пъти акцентирах на възрастта. На 7 години се предполага, че е още едва в първи клас.
И пак питам - като си го поклюкарят това родителите на род. среща, какво от това? Ако училищното ръководство не вземе мерки, ще си останем на фаза селски клюки и цъкане с пезик и толкоз. А, да, и ще се отчете, че "въпросът е бил разгледан на родителска среща" - демек взети били мерки. 
РС няма нищо общо със съда. Както писах вече - там главният виновник не присъства. Както и често родителите му. Затова е напълно безполезно подобно начинание. На кого ще причиниш "дискомфорт" с тях при това положение, освен на присъстващите? Като чуя за трети път тази година, че Х безчинства, аз мога ли нещо да направя? Да взема аз да го възпитам? Или да го накажа? Да информирам съответните органи, при положение, че не аз съм свидетел на безчинствата? Вие колко такива проблема решихте реално на родителски срещи?
За реалните работещи механизми вече писах - да се прилагат. Те са си затова.

А как се справяте, Irene Adler , точно на род. срещи? На които както и аз разбрах, пък си го и знам, "виновният" и представителите му хич ги няма. Тук за срещите си говорим. За тях е темата.

  
   Не съм видяла работещ механизъм за справяне. Четири години в класа на детето ми имаше дете, което не само че пречеше и не можеше да се проведе нормален час - защото се разхожда в часа, играе на телефон със засилен звук и каквото изобщо си иска си прави, удря с камъни деца без провокация, блъска ги ненадейно. Всекидневно викане на родител, висене при психолога и директора до никъде не доведоха.Измести се под натиск на родители. Ще кажете, че това не е начин. Може би е някакъв начин, защото е все пак реакция на нетолериране на дадени прояви, които да приети за безнаказани.

 

Откога обсъждането на проблем, засягащи децата ни, е клюкарстване? И да не се реши, поне всеки ще си тръгне с повече информация, отколкото е пристигнал. На мен ми е от полза да чуя как разсъждават останалите родители по срещите. Най-малкото ми е ставало ясно от изказването на някои, че ще е невъзможно да се реши проблем с децата им по нормален начин. От там преценявам дали да търпя и да не мрънкам, или да си преместя детето.