Публично обсъждане на поведение и оценки на ученици

  • 16 722
  • 187
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 035
Здравейте! Бих искала да знам, преподавателите на вашите деца обсъждат ли (на родителски срещи или по друг начин) поведението и оценките на вашите деца?  Имат ли такова право? И кой е закона или точка в етичния кодекс,  който им забранява да правят това? Благодаря предварително за отговорите!

# 1
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Нашата госпожа обсъжда. Казва за всяко дете поотделно пред всички. На мен също ми е неприятно, но не знам да им е забранено.

# 2
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 309
На последната родителска среща,която беше преди месец ,госпожата ни обясни,че вече е забранено да споменава имената на ученици ,когато се обсъждат поведението и оценките им.
Обаче ние родителите пожелахме тя да не спазва тази забрана .Искахме да чуем всичко за всяко едно от децата.Всички бяхме съгласни.Но пък в класа на дъщеря ми няма проблемни деца.

# 3
  • Мнения: X
Здравейте! Бих искала да знам, преподавателите на вашите деца обсъждат ли (на родителски срещи или по друг начин) поведението и оценките на вашите деца?  Имат ли такова право? И кой е закона или точка в етичния кодекс,  който им забранява да правят това? Благодаря предварително за отговорите!
По друг начин да обсъждат оценките и поведението на нашите деца, не само имат право, но точно това им е работата.

# 4
  • Мнения: 8 298
Лично за мен това е голяма тъпотия. Както и голяма част от родителските срещи. Първо ако детето има проблеми и учителката не е потърсила съдействие от родителя,що за педагог е. Второ ако родителя е забелязал нещо или е притеснен и не е потърсил среща с учителката, що за родител е. Това публично да се порицават децата на Гошо или Пешо за мен е безумие. Както и като каже, чудесно се справя....тази информация с какво допринася за развитието на детето. Хубави и смислени са РС когато всеки родител има възножността да се срешне с всеки учител. Масовите РС по скоро са информативни за мен.

# 5
  • Мнения: 1 425
И при нас родителите сме единни и всичко се казва "право куме в очи". Хайде стига с тия лигавщини. Никой не се вълнува дали Иванчо има двойка по математика, а Петърчо по история. Всеки се интересува от собствените си деца. Когато обаче има сериозен проблем, искаме да знаем кои са трабълмейкърите и какви мерки се взимат. Щото напоследък нещо доста трупове има в училищата. Голяма чувствителност, голямо нещо. Ако човек си е свършил работа като родител, няма от какво да се притеснява. Ако не-да бъде така добър да се погрижи за отрочето си.

# 6
  • Мнения: X
И при нас родителите сме единни и всичко се казва "право куме в очи". Хайде стига с тия лигавщини. Никой не се вълнува дали Иванчо има двойка по математика, а Петърчо по история. Всеки се интересува от собствените си деца. Когато обаче има сериозен проблем, искаме да знаем кои са трабълмейкърите и какви мерки се взимат. Щото напоследък нещо доста трупове има в училищата. Голяма чувствителност, голямо нещо. Ако човек си е свършил работа като родител, няма от какво да се притеснява. Ако не-да бъде така добър да се погрижи за отрочето си.
Това е и моето мнение.

# 7
  • Мнения: 1 035
Благодаря на всички взели отношение по темата. Естествено, ще прочета и следващите с интерес ...
Въпроса ми възникна, след като на РС учителите казват, че не могат да обсъждат учениците пред всички и който родител желае да научи нещо персонално, да остане след общата РД. Но на т.н.  персонални срещи подробно се обсъждат съучениците "неподходящи приятели, защото ..."

# 8
  • Варна
  • Мнения: 10 493
При нас от години имена не се цитират.Говори се общо за дисциплина и поведение,а ако някой иска конкретно да говори за някое дете,говори лично с госпожата.

# 9
  • Мнения: 320
Всичко е въпрос на гледна точка.Какво биха казали родители чиито деца са проблемни?Биха ли искали да се извади на показ тяхното, така да го наречем безсилие?Ако вашето дете е кротко има много добри оценки вас въобще няма да ви интересува за кое проблемно дете се говори или пък напротив ще искате да знаете  просто клюки.Смятам ,че учителите трябва да зачитат  достойнството както на децата така и на родителите!Елементарно уважение и проява на емпатия / нещо непознато за нас/

# 10
  • Мнения: X
Ако вашето дете е кротко има много добри оценки вас въобще няма да ви интересува за кое проблемно дете се говори или пък напротив ще искате да знаете  просто клюки
Ако моето дете е тормозено от проблемното или ако заради проблемното дете учителите го играят звероукротители, вместо да преподават, повярвай ми, много, ама много ще ме интересува какво говорят и най-вече какви мерки смятат да предприемат за справяне с въпросното проблемно дете.

# 11
  • Мнения: 1 425
милка, няма как да е въпрос на гледна точка. Писахме ти, че никой не се интересува от чуждите оценки. Нито пък от клюки. Но искам да знам дали Иванчо има навик да побийва децата или например да ги рита в корема, в главата. Искам да знам как ще бъдат опазени децата и ако има опасност някое да пострада, вярвай ми едва ли ще има родител, който да се вълнува от достойнството на Иванчо. Статистиката напоследък е толкова жестока, че последното нещо, което ме е грижа е достойнството на проблемното дете.

# 12
  • София
  • Мнения: 62 595
официално вече нямат право да обсъждат оценките и поведението на всяко дете от класа публично. Трябва да се редите на опашка пред стаята на всеки учител петнайсет-двайсет минути, за да ви каже за четири минути пет думи, а в един момент изобщо не може да се сети кое е детето. Смята се, че така се пази психиката на детето от другарски съд или публична похвала, да не се стресират другите деца. За моя радост това беше само една година и интересът към родителските срещи драстично спадна. После  всичкиродители единодушно решихме, че най-добре си е старомодната РС. Аз като родител искам да зная какво се случва, а и обикновено родителите на тези, които създават най-много проблеми ги няма, та поне десет минути е като групова психотерапия - всичи си казват колко е зле и как нищо не може да се направи. Добрата новина е, че това е до гимназията. После всички се успокояват и неприятностите в клас рязко спадат. Сигурно е от преразпределението на децата след кандидатстването.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Аз като родител искам да зная какво се случва, а и обикновено родителите на тези, които създават най-много проблеми ги няма,

И на мен това ми прави впечатление,на родителска среща всеки път сме едни и същи.
Между другото мен ме е срам от слаби оценки и предпочитам лично с учителя да ги изкоментирам.А пък и не мисля,че някой се интересува от оценките на сина ми.

Да попитам когато ги изпитват веднага ли им пишат оценките?При нас никой учител не пише оценки и класната  събира веднъж на срок бележниците и ги нанася.А моето вятър го вее на бял кон и половината му оценки са ми спестени Crazy.И да не помислите,че крие,заедно с мен е изненадан от оценките си,дори и от шестиците hahaha.Което ме навежда на мисълта,че много пъти дори и не разбират,че ги оценяват.

# 14
  • Мнения: 5 259
При нас родителските срещи са индивидуални. Недопустимо е учителят пред всички да обсъжда някое дете.
Ако Иванчо има навика да побийва, това е проблем, който трябва да се обсъди с родителите на Иванчо. Родителите на Марийка, освен да събират клюки и да нарочват Иванчо, за какво им е да гледат как някой бива сочен с пръст?
Нарочването и изолирането на някое дете са подходи, които многократно увеличават вероятността то да действа агресивно.
Ако Иванчо е ударил Марийка, тогава и нейните родители биват въвлечени в проблема.
Ако Иванчо е ударил някой друг, много вероятно е Марийка сама да разкаже за това на родителите си и няма нужда да се дискутира точно на родителската среща.

# 15
  • Мнения: X
Ако Иванчо е ударил някой друг, много вероятно е Марийка сама да разкаже за това на родителите си и няма нужда да се дискутира точно на родителската среща.
Но определено има нужда на родителската среща родителите, не само на Марийка, а и на другите деца, да бъдат уведомени какви мерки ще бъдат взети, за да се озапти Иванчо.

# 16
  • Мнения: 8 298
Навсякъде виждам родители които искат мерки за разпра с едни ужасни терористи.
Истината е, че демотивирани и не достатъчно обучени учители не успяват да се справят с някой деца.
И според мен единствените мерки са учителите да се развиват и обучават.

Учителка в първи клас, води нон стоп за ръка. Така нареченото проблемно дете. Същото това дете в комуникацията с децата си извън училище няма проблеми....защо ли?
Та на другарският съд се наказва престъпника. Които е 7-8-9 годишен пикльо с които "невероятната" госпожа не може да се справи.

# 17
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Абе щом госпожата го води на всякъде за ръка,едва ли е толкова розово положението.

# 18
  • Мнения: 8 298
Абе щом госпожата го води на всякъде за ръка,едва ли е толкова розово положението.
Вярно че не е! След 2 изцепки на детето тя го е нарочила на 16 Септември. Отделила го е от колектива. Няма нерви,  сили и знания как да работи с детето. Естествената реакция на детето е отбранителна.
Детето мина психолози, логопеди и какви ли не обследвания за да установят, че детето си е чудесно.
Хормоналните проблеми на госпожата май ще се окажат в основата.

Та вярно не е цветущо положението.

Именно поради развитието на обшеството и нуждата на учителите да работят с различни индивиди, а не като преди години със стадото. Аз не виждам смисъл да порицават Гошо и да хвалят Пешо на родителската среща. Децата и хората са различни това е най-хубавото в живота.

# 19
  • Русе
  • Мнения: 11 924
Аз не виждам смисъл да порицават Гошо и да хвалят Пешо на родителската среща.
    Констатиране на проблем не значи порицаване. Доколкото е необходима съвместна работа и на учители и на родители, не е излишно да се конкретизират проблемите. Не знам някъде ад е проботило нещо с тези училищни психолози. Моите наблюдения са, че никаква работа не вършат.

# 20
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Оф моля ви се,психолозите в училище за никакъв ч*п не стават или поне нашия.Тъй като съм водила сина си на частен психолог и съм с много добри впечатления и реших, че и в училище да посещава психолога няма да му навреди.Толкова неадекватен и незаинтерисован човек не бях срещала.

Hope for Two в подобно положение съм Peace

# 21
  • В офиса
  • Мнения: 4 029
 ooooh! Късмет, че никога не съм присъствала на "старомодна родителска среща"
Родителските срещи някакъв вид другарски съд ли трябва да се явят? Родителите какви сте - морални стожери, блюстители на реда, съдии? Че с лека ръка ще раздават присъди кой е насилник, кой побойник, кой пък трето. И какво ще спечелят вашите деца, или вие, ако учителката публично каже имената на "лошите". Освен да бъдат нарочени от другарския съд и обвинявани за всеки бъдещ проблем, аз не се сещам полза.

Ако бях учител щях да имам огромни задръжки както да хваля децата, които наистина се отличават от масата, така и да порицавам. Защото и Иван и Драган могат да имат шестици, но единия да блести, а другия да е посредствен. И ако учителката похвали Иван (който заслужава, защото не само си пее урока, но познанията му са много по-големи), но не похвали Драган, нали майката на Драган може да скочи и ще викне, че е недооценен, пренебрегнат... Ако ли пък похвали еднакво и двамата, как майката на Иван ще се почувства наистина горда със сина си, защото има с какво и ще го поощри.
Ако ли пък някое дете е обект на булинг, как майката ще понесе да се съобщи пред всички, че този и този тормозят нейното дете, да не говорим за описание на всички гадости, които могат група деца да свършат.
Ако трето е променило негативно поведението си, трябва ли учителката да го "рапортува" пред всички, а то да се окаже, че родителите се развеждат и детето страда, за това е агресивно и му трябва просто приятелски подадена ръка.
Ако друго има проблем - агресивно е, но родителите му не са безучастни, другарския съд ще помогне ли? Или трябва родителят да рапортува пред всички какви мерки е взел и възнамерява да вземе.
Ако пък родителите на У тотално не се интересуват от него и никога не ходят на родителски срещи, защо трябва името на У да се обсъжда публично?

Родителските срещи - винаги индивидуални - и там наистина персонална оценка за моето дете - силни и слаби места, подход, случки и как се е проявило в тях - това съм получавала до сега и определено са ми били много полезни. На обща родителска среща (не организационна) никога не бих отишла, ще се чувствам омерзена. Ако моето дете създава проблеми искам да го знам много преди родителската среща. Ако има конфликт с друго  - искам да си поговоря с майката на другото и с учителката, че да видим заедно защо така се получава. А учител да не може да си спомни кое е детето ми  Sick

# 22
  • София
  • Мнения: 62 595
тинкърбел, на никого не му дреме дали някой се е развел. Обикновено на повечето родители им идва до гуша от двама в класа, които са агресивни или се държат така в час, че не може да се проведе никакъв смислен учебен процес и искат да се обсъди въпросът на РС, а не в затворени групи във ФБ. Включително искат и директорът да се появи, и педагогическият съветник, но по магичен път последните винаги отсъстват или влизат да говорят общи глупости. А на хората им писва.
Интересно, че повечето родители и в класовете без проблеми предпочитат старомодната РС, където се вижда общо какво е нивото на класа, виждат се с учителите, а често се задават въпроси на учителите, които са от интерес на целия клас, и които се получават на принципа "от дума на дума". Нали, ужким, класът бил колектив, значи и родителите имат право колективно да присъстват и да научат конкретни неща. В основен курс повечето учители изобщо не могат да вдянат родител на кое дете си, а започват да ровят в тефтера и да се опитват да изкарат някакъв образ, защото водят часове на пет паралелки и сега е дошла на опашката майката на Иван от 5а, а след нея е майката на Мария от 7г. А когато учителят мине от клас на клас, вече се е настроил, сеща се дори по местата на чиновете кое дете къде сети, кое е и т.н. Тогава има и повече информация. Всъщност, най-скучеащи са родителите на отличниците, защото обикновено точно за тях никой нищо не казва, освен "той е добре, да продължава". Никой учител не се впуска в обяснения за силните и слабите страни, защото не му е интересно.

# 23
  • Варна
  • Мнения: 10 493
А учител да не може да си спомни кое е детето ми  Sick

На мен ми се случи на края на първи срок.Показвах снимки от портфейла си  Rolling Eyes
Но не знам дали това говори лошо за госпожата или за детето ми,че не се е проявило да го забележат.

# 24
  • София
  • Мнения: 17 329
Родителските срещи, във формАта, в който се провеждат в момента, са едно от най-противните училищни мероприятия. След първата година на сина ми в гимназията, официално спрях да ходя. На дъщеря ми смятам да ходи мъжа ми и аз повече РС отблизо да не видя.

Адекватна информация на такава РС не може да се получи - чакаме с часове да се изредят всички учители, за да кажат - умен клас, но много шумен. Тая мантра я слушах 9 години в 3 различни училища, как пък нещо друго не казаха.

В прогимназията реално имахме така наречените трабълмейкъри, родителите им не идваха и се получаваше точно груповата терапия, за която Андариел говори, родители се оплакват, учителка вдига рамене. Да се обсъждат мерки би било смислено, съгласна съм, само че не съм виждала такова нещо да се случва. Тук отварям скоба, за да кажа, че ако бях родител на проблемно дете, кракът ми нямаше да стъпи на тези касапници, така че напълно ги разбирам и тези родители.

# 25
  • София
  • Мнения: 4 023
И при нас родителите сме единни и всичко се казва "право куме в очи". Хайде стига с тия лигавщини. Никой не се вълнува дали Иванчо има двойка по математика, а Петърчо по история. Всеки се интересува от собствените си деца. Когато обаче има сериозен проблем, искаме да знаем кои са трабълмейкърите и какви мерки се взимат. Щото напоследък нещо доста трупове има в училищата. Голяма чувствителност, голямо нещо. Ако човек си е свършил работа като родител, няма от какво да се притеснява. Ако не-да бъде така добър да се погрижи за отрочето си.

И при нас е така ( по наше желание)! Всичко трябва да се знае!

# 26
  • Мнения: X
На практика се получава, че родителите на проблемните деца не стъпват на "тези касапници", отрочетата им вилнеят безнаказано, а ако успеят да усмъртят друго дете с ритник в корема, ги покриват в дън земя, сакън да не им пострада крехката психика.

# 27
  • София
  • Мнения: 17 329
Те щото ако са ходели на РС да им се отприщи родителския гняв на главите, отрочетата им ще станат ангели небесни.
Чудно как по целия свят някак си успяват да се справят с диспицплината без другарския съд на РС.

# 28
  • Русе
  • Мнения: 11 924
 Целият свят се справя с дисиплината, защото правилата им не толерират безнаказано потъпкване на правилата в училище. Нашите училища са доказали, че не могат да се справят по никакъв начин с подобни прояви. Назначават някаква ялова форма на реакция под формата на книжни психолози и отчитат абсолютно неефективна дейност.

# 29
  • Мнения: X
Ако е само неходене на родителски срещи, ОК. Но това неходене е само част от цялостното им поведение, с което са си възпитали отрочетата. То е част от целия им непукизъм, безхаберие и чувство за безнаказаност.

# 30
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Не забравяйте,че децата в къщи са едни на вън са други.Има едно момченце при нас,абе спуква ги всичките от бой,че и моя син.Майка му посточнно му говори и го наказва.С претенции,че не оставя нещата на самотек и нищо не се разминава.Ами от първи клас сме заедно,сега са 5-ти,положението си е същото.
За мен проблема е в правомощията на госпожата.

# 31
  • Мнения: X
За мен проблема е в правомощията на госпожата.
И там е проблемът, и в родителите, и в скапаното общество, даващо скапан пример, и в неработещите институции.

# 32
  • Мнения: X
Според мен проблеми с поведението и дисциплината трябва да се обсъждат, и то с конкретни имена. Може да си мисля, че Иванчо не тормози моето, а то просто да го е било страх да сподели. Като чуя на РС, че е обирал джобните на Марийка, ще предразположа и разпитам детето, както предполагам и другите родители. И накрая най-вероятно ще се окаже, че е прибирал джобните на половината клас.

# 33
  • Варна
  • Мнения: 10 493

datura_inermis мен ли си чела Laughing,не се оказа на половината клас,но на 5-6.Дори и на дете,което уж беше негов приятел,само че него по друг начин му е прибирал парите.Уж на заем а не ги е връщал.Хитряга Rolling Eyes

# 34
  • Мнения: X
Не съм те чела, сетих си при нас в първи клас една девойка как взимше "заеми" - съвсем неагресивно, прияло му се на детето, няма достатъчно, иска от приятелчета, но това всеки ден цял срок. Повечето толкова и разбираха от пари, та и впечатление не им правеше. Едно-две по-оправни обаче споделили на родителите, че взима и не връща, накрая се разплете историята.

# 35
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Аха,при вас е било по безобидно.
При нас моето е било изнудвано,че ще отиде при директорката да го изклюкари,че псувал Embarassed,другото го е охранявал,от третово вземал и не връщал.....и така повече от месец.Не,че се случи нещо когато казах на класната де.

# 36
  • Мнения: 8 298
Нашите не носят джобни , но пък носят храна за закуска.
Цял срок изхранвахме другарче...понякога и 2 броя. Споделях с детето, че е хубаво да се наяде той и после да почерпи. Но детето ми отговаряше...ама той Пешо е гладен как да не му дам. Предпочетох да оставя нещата така. Детето ми да е съпричастно към нуждата на другия. Разбира се на един РД светнах другият родител, че е хубаво детето му да си носи закуска.

Но през цялото време се питах , къде е госпожата в цялата схема!

# 37
  • София
  • Мнения: 2 178
При нас родителските срещи са чиста загуба на време. Обикновено се провеждат, за да ни осведоми класната коя ще е поредната инициатива, която ние, родителите е желателно да финансираме. 2 часа празни приказки, в които се говори само за поредното събиране на пари под благовидния предлог - ама то е за дечицата, те да са доволни. Вече изгубих бройката на кулинарните състезания тази година, на поетите, които ги посетиха и книжките им, които трябваше да купуваме всеки път, на карнавалите, за които трябваха костюми, на поредното нововъведение в класната стая, оборудвана изцяло от нас, родителите с каквото й душа иска на класната, на посетените музеи, екскурзии, бели и зелени училища и прочие. Няма празно. Всяка седмица финансирам поредното мероприятие, което няма как да откажа, защото всички единодушно са съгласни. Не знам как се справят останалите родители, но аз съм работещ човек без никакво свободно време. Някои родители присъстват на всички мероприятия, готвят, носят, участват, активни, ангажирани, винаги всичко знаят, винаги са запознати. И така си ходя постоянно с едно чувство на вина на родителските срещи сред едни толкова въвлечени в училищното ежедневие родители.  Tired Добре, че поне дъщеря ми се справя повече от добре, та освен в постоянната роля на касичка, засега не ми се е налагало да влизам в друга роля.

# 38
  • Мнения: X
Hope for Two, госпожата какво да направи - да каже на родителите да му слагат нещо за ядене, което вероятно е правила (и майката е казала "ама то вкъщи нищо не яде, защо?" или "нали има безплатни закуски?"), или да събира от другите деца, или тя да му носи храна? Правилно си направила, ако повторят няколко родители, че нейното дете им изяжда закуските, по-вероятно е да се замисли и да сложи нещо.

orchid, помислих че си някъде из чужбинско преди да погледна местоположението ти. Не бих финансирала български поети и книжките им, освен ако не ми харесат.

# 39
  • Мнения: 8 298
 datura_inermis  те госпожите никога нищо не могат да направят. В голяма част винаги са в ролята на жертви. Недооценени и неразбрани.  Simple Smile

# 40
  • София
  • Мнения: 62 595
ужас е това с искането на пари на всяка родителска среща. Най-много източват в началните класове, после започва малко по малко да намалява, защото родителите захитрялат и вече не искат да дават. Обаче като се започне с изнудването от типа "то е за всички" или "всички деца ще ходят на зеленото", направо ми кипваше отвътре. То не са дъски, то не са щори, какво ли не беше!

# 41
  • Мнения: X
Могат госпожите, но за съжаление често без родителско съдействие - има някои, които биха занесли 1-2 сандвича в повече, а родителят като писне после, че детето му е веган или такива боклуци не яде? Или си настоява твърдо, че няма нужда от нещо за ядене по това време, ще изчака да се прибере вкъщи. "Посрамването" на родителска може пък и да има ефект, след като друго не е помогнало.

# 42
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
И аз се чувствам като orchid. Имам чувството, че в нашия клас само аз работя. Непрекъснато има някакви тържества в 11ч в работен ден, или празници дето трябва да го заведеш в 10 и да си го вземеш в 12. И това е през месец.  ooooh! Непрекъснато се измислят някакви глупости от сорта на пролетна украса на класната стая, първомартенска украса, ден на здравословното хранене (за който аз трябва да сготвя, да занеса, а децата само да ядат - и какво ще научат от това?), непрекъснато има разни почерпки с повод и без повод (които ме дразнят ужасно много, защото се изяждат огромни количества боклуци, а и нямам никакъв поглед върху нещата, които носят другите родители и се ядат общо), снимки, календари и какво ли още не. Всичко това иска пари (които иначе пак ще дам за децата, няма за кой друг, но за далеч по смислени и забавни неща) и време, което нямам. Нито имам излишна енергия. На децата до сега нито веднъж не им е било забавно на тези мероприятия и нищо не са научили от тях. Оценявам ентусиазма на учителите, но то са едни голи идеи, които родителите трябва да реализират.  ooooh! Не стига че пиша домашни повече отколкото когато аз съм била ученичка, ми и тези неща ми идват в повече.

# 43
  • Варна
  • Мнения: 10 493
ден на здравословното хранене (за който аз трябва да сготвя, да занеса, а децата само да ядат - и какво ще научат от това?), непрекъснато има разни почерпки с повод и без повод 

Скоро имахме ден на хляба.Всички трябваше да занесат по нещо,излагат се,има конкурс и после се изяждат.
Първото място взе наистина невероятна питка,много красива,в последствие разбрах и от къде е поръчана.Родителката дори не се притесни да сподели .Та се зачудих аз ли нещо не съм в ред,че грам смисъл не намирам от конкурс с поръчкови торти и пити  Thinking

# 44
  • Мнения: X
Скоро имахме ден на хляба.Всички трябваше да занесат по нещо,излагат се,има конкурс и после се изяждат.
Първото място взе наистина невероятна питка,много красива,в последствие разбрах и от къде е поръчана.Родителката дори не се притесни да сподели .Та се зачудих аз ли нещо не съм в ред,че грам смисъл не намирам от конкурс с поръчкови торти и пити  Thinking
Абсолютна безсмислена тъпотия. На 15 август, на празника на Богородица, в центъра на Кюстендил бяха организирали детска работилница, където всяко дете, което пожелае замесваше малко хлебче с помощта на инструктори. После изчакаха хлебчетата да втасат, да се изпекат и си ги хапнаха сладко. Дъщеря ми беше супер горда с постижението си и наистина се забавлява. Но това, което са организирали в училището, е било колкото да отбият номера.

# 45
  • София
  • Мнения: 2 178
 savina_33, абсолютно. Винаги всичко е в работно време. Винаги всички състезания и мероприятия са за вчера. Правила съм сладкиши, кексове, соленки по нощите, за да ги занеса на другия ден. След което трябва да й дам пари, за да си купи от същите тези приготвени от родителите храни. Имам чувството, че са се събрали там не да учат, а да ядат! Имахме вече "Мама готви по-добре", "Мастър Шеф" и прочие.

# 46
  • Мнения: X
Забихме встрани от темата, но се чудя каква е тази уникална тъпотия в продължение на 3 (три) седмици в час по технологии и предприемачество в 5 клас ще правят сандвичи. От родителите се очаква три седмици по ред да осигуряваме "материалите". Много хубаво. Само дето сандвичи правиха в 1, 2, 3 и 4 клас. Не зная какви висини в изкуството на мазане на филии се очаква да покорят в 5 клас. Междувременно в програмата по този предмет изобщо не е включено правене на сандвичи. Направих си труда да проверя.

# 47
  • Варна
  • Мнения: 10 493
the wishmaster такова мероприятие като вашето ще подкрепя с две ръце.
По трудово имаха готварство,завалията ни донесе баница да кусаме,толкова беше горд от себе си.
Толкова ли е трудно да кажат донесете 2 кила брашно,кило сирене и т.н.,училището има собствен стол със сигурно над 20 фурни и ще го направят децата.А не аз да поръчвам от фирми и после детето ми да се явява на конкурс със поръчано изделие,не виждам на какво го уча с това и каква тежест би имала наградата.

По технологии и предприемачество правиха баница и руска салата.

# 48
  • София
  • Мнения: 62 595
Забихме встрани от темата, но се чудя каква е тази уникална тъпотия в продължение на 3 (три) седмици в час по технологии и предприемачество в 5 клас ще правят сандвичи. От родителите се очаква три седмици по ред да осигуряваме "материалите". Много хубаво. Само дето сандвичи правиха в 1, 2, 3 и 4 клас. Не зная какви висини в изкуството на мазане на филии се очаква да покорят в 5 клас. Междувременно в програмата по този предмет изобщо не е включено правене на сандвичи. Направих си труда да проверя.
Защото така има снимки във фейса. Не знаех, че тези напъни вземат такива застрашителни размери. Използвам случая да благодаря на учителките на моите навремето, че не ни тормозеха с такива щуротии. Единствено правихме тържества за буквите и края на учебната година, чат-пат някое табло/проект и толкова.
Мисля, че учителките също са затормозени от такива инициативи и ако няколко родители запротестират, ще е облекчение за учителките и набързо ще ги премахнат. Те си мислят, че щом никой не протестира, значи всичко е наред и родителите харесват тези неща.

Представям си какво мазало е станало. А в училище дори  не можеш да си измиеш ръцете нормално. Аз такава баница и сандвичи не бих яла, едва ли се е спазвала някаква елементарна хигиена при приготвяне на храната.

# 49
  • Мнения: 24 467
...
Въпроса ми възникна, след като на РС учителите казват, че не могат да обсъждат учениците пред всички и който родител желае да научи нещо персонално, да остане след общата РД. Но на т.н.  персонални срещи подробно се обсъждат съучениците "неподходящи приятели, защото ..."
Чуждите оценки никого не интересуват и не е редно нито да се съобщават, нито да се "обсъждат". Който иска да клюкарства - да си търси друга трибуна. Училището не е такава. Поне не следва да бъде.
Лично мен изобщо не ме интересува кои са любимците на учителката и кои - тези, дето тя не е мечтала да са в класа й. Най-малкото е непрофесионално и крайно невъзпитано личните симпатии и антипатии да стават публично достояние. Не живеем, слава Богу, в такива времена. Поне са надявам да е така!
В клас, между впрочем, също не следва да се оповестяват оценките. Допада ми практиката на редица не-наши училища - тестът или работата с оценката се предават само персонално на автора, без да се упоменава оценка и да се обсъжда тя. Ако ще се обсъжда нещо с класа, то това са изводите на учителя за най-често срещаните затруднения, които трябва да се разяснят, както и позитивите от разработките.
Що се отнася до поведението - при наличие на общи за класа проблеми на родителска среща те се обсъждат общо и се маркират основните причини и начини за справяне с тях.
При сериозни проблеми няма какво подробностите да се бистрят по родителски срещи, с имена и даване на морални оценки на всеослушание на децата. Има си легални пътища, които включват участието на конкретните засегнати страни и правоимащи органи и институции.
"Персонални родителски срещи" въобще не следва да има. Или има общи срещи за всички, или лични, с лична комуникация само между учител и родител, без кибици отстрани.
Въобще при съвременните методи за комуникация е редно да се търсят алтернативни форми - ако личните срещи са неудобни, то си има електронни средства за такава комуникация.
И оценките и личните проблеми са си лични данни. Хората цял закон са ни сътворили. Какви етични правила? Личните данни не се оповестяват публично.
Иначе си има куп задължения за запазване доброто име, честта и достойнството на личността. Не само на възрастните, разбира се. Детето също е личност.
Другарските съдилища отдавна доказаха своята неприложимост и вредоносност. Не е нужно да ги възраждаме, независимо колко консервативна и консервирана е системата на нашето образование и в момента.

Последна редакция: вт, 09 май 2017, 12:54 от Judy

# 50
  • Мнения: 11 572
Зачетох се в темата, че ми предстои.
В нашето училище имаше родителска среща на родители на петокласници в бар!
Да се научат родителите как да говорят с децата си за вредата от алкохола без да ги отегчат или засрамят.

# 51
  • Мнения: X
Зачетох се в темата, че ми предстои.
В нашето училище имаше родителска среща на родители на петокласници в бар!
Да се научат родителите как да говорят с децата си за вредата от алкохола без да ги отегчат или засрамят.

Леле! cheers

# 52
  • Варна
  • Мнения: 10 493


Представям си какво мазало е станало. А в училище дори  не можеш да си измиеш ръцете нормално. Аз такава баница и сандвичи не бих яла, едва ли се е спазвала някаква елементарна хигиена при приготвяне на храната.

Вкусна беше  Laughing
Детето ми я е готвило и яло,та аз няма да я ям Simple Smile

# 53
  • Мнения: X
Обикновено се знае в кои училища се провеждат повече мероприятия с децата, малко са и напливът за прием в тях е голям. В повечето няма подобни занимания - нито платени, нито безплатни. Там се оплакват, че са незаинтересовани учителите. Няма угодия.

# 54
  • Мнения: X
Мероприятията, които включват активно децата в различни дейности, са хубаво нещо. Кофти са тези, които се правят проформа, само да се отчете някаква дейност. Например, описаните по-горе празници на хляба с питки, поръчани от мама в някоя пекарна.

# 55
  • Мнения: 24 467
Обикновено се знае в кои училища се провеждат повече мероприятия с децата, малко са и напливът за прием в тях е голям. В повечето няма подобни занимания - нито платени, нито безплатни. Там се оплакват, че са незаинтересовани учителите. Няма угодия.

То си зависи от мероприятията. И най-вече от организацията им.

.... Например, описаните по-горе празници на хляба с питки, поръчани от мама в някоя пекарна.
Такива е по-добре да ги няма изобщо. Училището е за децата, не за родителите им. Като нямат условия да правят такива неща, да не ги правят. Ние едно време сме готвили, но това беше в час по трудово обучение, в специални обособени за целта, оборудвани с печки, посуда, мивки и т.н. центрове. От училище до там ходехме за около десетина минути пеша. И не беше проформа. Научаваха се много полезни и интересни неща. И шивашко ателие с машини имаше. И работилници по дървообработка и металообработка, и кабинет по техническо чертане.

Последна редакция: вт, 09 май 2017, 13:10 от Judy

# 56
  • Мнения: X
Пак е организирано нещо, и поне половината родители са месили и пекли с децата си. Едва ли е знаел учител, че питката е купена когато е спечелила. Много положителен родителски пример е дала, няма що.

Няма как да не чуеш преди да запишеш детето, че често имат празници, екскурзийки, особено при някои класни. От често любопитство все ще попиташ какво представляват. И перфекционисти родители има, за тях никога не е организирано както трябва, освен ако не са го организирали те. Аз лошо не виждам в споделените, още повече че на родителска недоволните могат да си кажат мнението за провеждането им.

# 57
  • Мнения: 24 467
По- добре да няма, отколкото да има нескопосани мероприятия, които утежняват процеса и не водят до нещо ново, което може да се научи и усвои от децата.
Учител, който поставя оценка, дава награда и т.н. предоставя някакъв позитив на нещо, което е свършено извън училище, незнайно от кого, не е добър професионалист. Веднъж големият син имаха състезание по математика, като задачите трябваше да се решават ... вкъщи. Че и оценки се поставяха така. Ми имаше деца, чиито задачи бяха решени от частни учители. Тъпотии на кубик!
Като ще се черпят с питка - да се хванат и да се почерпят.
Като ще решават задачи по домовете - да им ги дадат за домашно, без оценки, награди и класирания.
Ако ще се следват облаги от някаква дейност, то нека дейността се свърши в училище. За да няма после състезание между деца и родители, между учещи и професионалисти. Това е лоша, непрофесионална организация. Каква е нейната цел? Да премерим кой родител, учител, готвач и т.н., как готви, респективно как решава задачи? Страхотна идея, няма що! Ама не е подходяща за училище.
Що народ пише на деца есета, теми, домашни, преводи прави... И това е, защото системата го позволява. И не само, че позволява подобна порочна практика, ами я и самата тя създава такава. Децата се учат само на едно при това положение - да лъжат дебелашки, да заобикалят правилата и че трудът и личните усилия са едното нищо и никакво. Така продължава след това в гимназията, в университета, на работа. Затова сме и последни по всякакви класации за какво ли не. Когато касаят положителни аспекти. И първи на негативните. Защото така си възпитаваме нацията. От най-ранна възраст.

Последна редакция: вт, 09 май 2017, 13:43 от Judy

# 58
  • Мнения: X
Иеята е детето да сготви заедно с родителя, или да седне и да си реши само задачите на спокойствие. При нормални родители се получава. И така се получава - нагледно виждат какво е да имаш чест и усещане за отговорност. Плагиатството - представянето на задание, което не си свършил сам - е достатъчен повод за изключване в някои университети. На какво си учи детето родител, който го праща при частния да му реши състезателните задачи?

# 59
  • Бургас
  • Мнения: 6 955
Аз не го разбирам това с НЕказването. Според мен проблемите трябва да се поставят на дневен ред и да се обсъждат. Не може едно 7 годишно дете да тормози цял клас и учителката да му "пази психиката". А психиката на тормозените деца??? Трябва родителите да се справят заедно с проблемите, независимо дали децата им са тартори или тормозени. Когато има взаимност и адекватни реакции се постигат чудеса, вярвайте ми. Корекцията на поведението на някои деца трябва да започне в зародиш, не да се мълчи за проблемите, да се чака с месеци/години и накрая да завършва с жалби или с новини по телевизията как някой баща пребил някое дете.
Всички сме гледали как по американските филми за различни провинения има съответните наказания, като отстраняване от училище за седмица, чистене на кошчетата за боклук. Защо не се въведе и тук?

# 60
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 309
Аз не го разбирам това с НЕказването. Според мен проблемите трябва да се поставят на дневен ред и да се обсъждат. Не може едно 7 годишно дете да тормози цял клас и учителката да му "пази психиката". А психиката на тормозените деца??? Трябва родителите да се справят заедно с проблемите, независимо дали децата им са тартори или тормозени. Когато има взаимност и адекватни реакции се постигат чудеса, вярвайте ми. Корекцията на поведението на някои деца трябва да започне в зародиш, не да се мълчи за проблемите, да се чака с месеци/години и накрая да завършва с жалби или с новини по телевизията как някой баща пребил някое дете.
Всички сме гледали как по американските филми за различни провинения има съответните наказания, като отстраняване от училище за седмица, чистене на кошчетата за боклук. Защо не се въведе и тук?

И аз така мисля.
И тъкмо щях да питам, защо трябва учителката да се съобразява с психиката и чувствата на агресивните деца и техните родители,а тормозените деца и родителите им трябва да са толерантни?

# 61
  • Мнения: 8 298
 Irene Adler  интересно ми е как споделянето, че 7 годишно тормози съучениците си ще реши проблема?
Тайно родители ще шушукат помежду си , че детето е проблемно. Децата копират поведението на родителите...тоест и те ще го правят. Други ще злорадстват...ех моето как добре го възпитах. Трети като видни педагози и психолози ще съветват своето отроче....няма да играеш с Гошо.

Проблем какъвто и да било в колектив поверен на учителката се решава от нея. От ръководството на училището , от психолога. Разговори с родителите, закрила на детето и съответните институции.
Лаладжиски истории...файда няма.

# 62
  • София
  • Мнения: 62 595
Това наскоро  го обсъждахме в една тема - сума народ се изреди, за да каже как директорите и учителите били с вързани ръце и нищо не можели да направят.

# 63
  • Мнения: X
Може и да не си шушукат. Аз не общувам с останалите родители, освен "здравей" и "довиждане" когато се засечем. Ако детето не ми спомене и учителката не ме уведоми, а на РС всички мълчат, че има проблем, няма как да разбера. Което не означава, че детето ми не е част от проблема или потърпевш.

# 64
  • Бургас
  • Мнения: 6 955
Irene Adler  интересно ми е как споделянето, че 7 годишно тормози съучениците си ще реши проблема?
Тайно родители ще шушукат помежду си , че детето е проблемно. Децата копират поведението на родителите...тоест и те ще го правят. Други ще злорадстват...ех моето как добре го възпитах. Трети като видни педагози и психолози ще съветват своето отроче....няма да играеш с Гошо.

Проблем какъвто и да било в колектив поверен на учителката се решава от нея. От ръководството на училището , от психолога. Разговори с родителите, закрила на детето и съответните институции.
Лаладжиски истории...файда няма.

Ама защо трябва да се шушука??? Ще се обсъди открито. Ще се потърсят някакви решения и ВСИЧКИ ще се придържат към тях. Това с шушукането си е тъпичното селяндурско държание.

Имам примери около мен за родители на тормозещо и тормозено дете, които ЗАЕДНО обсъдиха стратегии за справяне с проблема и си го решиха. Но това се случва само ако родителите са СВЕСТНИ интелигентни хора. Иначе повечето действат като типичните селяци и си разменят само реплики. Обикновено родителите на тормозещия се врътва и казва това не е вярно и се започват мръсните номера. Няма как големи хора да реагират адекватно, когато още от малки са учени да се държат така.

# 65
  • София
  • Мнения: 62 595
А това непублично обсъждане на РС е много удобно за ръководството на училището, защото така все едно нищо не се е случило - всеки да се оправя сам. Ако родителите обсъждат на РС има опасност да се обединят и да пуснат жалба или на принципа на мнозинството да поискат от ръководтвото да си размърда онова между ушите и да реши въпроса. А като всичко е индивидуално, разпръсваш тълпата.

# 66
  • Бургас
  • Мнения: 6 955
А това непублично обсъждане на РС е много удобно за ръководството на училището, защото така все едно нищо не се е случило - всеки да се оправя сам. Ако родителите обсъждат на РС има опасност да се обединят и да пуснат жалба или на принципа на мнозинството да поискат от ръководтвото да си размърда онова между ушите и да реши въпроса. А като всичко е индивидуално, разпръсваш тълпата.

Точно. Всеки да се спасява поединично.

# 67
  • Мнения: 24 467
Иеята е детето да сготви заедно с родителя, или да седне и да си реши само задачите на спокойствие. ...
Като тази ще е идеята, то училището няма какво да поставя оценки и да раздава награди. И въобще няма нужда чак толкоз да се меси какво ще прави детето с родителя вкъщи.
Тъпнята в разказаната ситуация бе точно в това, че купешката пита спечелила на изложба, а с нея нито детето, нито майката имат нещо общо. Както и при нас - с конкурсните задачи. Глупава недомислена идея - глупави недомислени резултати. 

Аз не го разбирам това с НЕказването. Според мен проблемите трябва да се поставят на дневен ред и да се обсъждат. Не може едно 7 годишно дете да тормози цял клас и учителката да му "пази психиката". А психиката на тормозените деца??? Трябва родителите да се справят заедно с проблемите, независимо дали децата им са тартори или тормозени. Когато има взаимност и адекватни реакции се постигат чудеса, вярвайте ми. Корекцията на поведението на някои деца трябва да започне в зародиш, не да се мълчи за проблемите, да се чака с месеци/години и накрая да завършва с жалби или с новини по телевизията как някой баща пребил някое дете.
Всички сме гледали как по американските филми за различни провинения има съответните наказания, като отстраняване от училище за седмица, чистене на кошчетата за боклук. Защо не се въведе и тук?
Веднага ще ти кажа каква е логиката.
Дрънканиците по род. срещи относно сериозни проблеми не водят до нищо. Те си остават това, което са си - едни общи безплодни дрънканици. Още по-точно - бабешки оплаквания.
Като има проблеми - то си има и конкретни начини за разрешаването им. Сред тези начини не са публичният линч /на 7- годишно - моля ви се!  Shocked/. И то в отсъствие на "обвиняемия". Точно защото или не се взимат никакви мерки, или защото взетите такива са неадекватни, резултатите ни са плачевни.
Като знаете всички родители, че Х тормози останалите деца, какво ще направите? Ще омърморите орталъка и нищо повече. Защото механизмите за справяне не са у вас, а у същите тези, дето ви се оплакват по род. срещи и ви настройват срещу 7-годишното /Не мога отново да не се изумя  Rolling Eyes/, вместо да си налегнат парцалките и да си свършат професионално работата.
Че то възрастните хора, които извършат престъпление, имат право на защита. И се разглеждат предпоставките, за да бъде едно поведение такова, каквото е. Понеже и често пък нещата излизат по-различно от това, което се представя.
В случая си провеждате една род. среща. Дружно оплювате Х /на 7 ! години, не мога отново да се засегна този факт/ и какво после се случва? Нито Х може да обясни дали и защо е направил това, което казват, че е направил, нито пък вие имате някакви възможности за реакция така, вкупом, на род. срещата. Освен да си поотпушите душите, че да ви поспадне /временно!/ напрежението. 
Наказанията, вкл. отстраняването от училище, е съвсем друга работа. Това са работещите механизми. Не такива са общата клюкарщина по род. срещите, обаче. На които детето не присъства, а често и родителите му ги няма там. 

# 68
  • София
  • Мнения: 2 178
Още една вметка и няма да измествам повече темата.
Относно мероприятията - много бих била благодарна, ако на мен, като родител, не ми се налага отново да ходя на училище. Защото ми се струва, че е така. Постоянно ми се налага да осигурявам нещо в последния момент - храни, конци, прежди, пластмасови чаши?, рула от тоалетна хартия? за поредното творение по Труд и предприемачество и т.н. или пък точно определена книжка за часа по БЕЛ. Някак си....трябва да има някаква граница. Признавам си, никак не ми е важен 1524-тия конкурс по готвене (аман от готвене и ядене, пък после защо били затлъстели децата). По-важно ми е детето ми да пише грамотно, а това не се постига с готварски състезания.

И по темата - в нашия клас също има проблемно дете със СОП. Уж не е агресивно, но дъщеря ми твърди, че много бързо се ядосва, хвърля учебници, тетрадки, плаче, крещи, тряска врати. Родителите му никога не присъстват на родителските срещи, а класната твърди, че се справя с поведението му. Единственият публичен коментар, който си позволи по време на РС е да ни благодари колко сме толерантни.

# 69
  • Мнения: X
Всички сме гледали как по американските филми за различни провинения има съответните наказания, като отстраняване от училище за седмица, чистене на кошчетата за боклук. Защо не се въведе и тук?
Ти пък! Нали на златцето ще му се съсипе психиката.

# 70
  • София
  • Мнения: 62 595
Преди да се стигне до такава буря, Джуди, въпросният 7-годишен вече е бил обсъждан на четири очи между класната и родителя на всеки потърпевш, а и класната вече знае много добре какво се е случвало и поне веднъж е казала на родителите на това 7-годишно. Не е като на РС да се чуе за пръв път. Просто на РС се събират накуп $доказателствата$ или $свидетелските показания$, ако ще използваме сравнението със съда и при такова струпване вече най-малкото родителите се виждат колко много са случаите, класната вече не може да обяснява на четири очи как ще вземе мерки, а родителят на И$обвиняемия$ ако случайно присъства там, трябва да погледне другите хора в очите или най-малкото да се постресне малко, че нещата са сериозни. Обикновено за да накараш някого да свърши нещо, което му е адски неприятно, не е като с Том Сойер, а с причиняване на дискомфорт.

# 71
  • Бургас
  • Мнения: 6 955
Защото механизмите за справяне не са у вас...

Ами то до там се стигна, че ние сами да се справяме, защото се оказа, че на тези дето това им е работа въобще не могат да се справят и ги мързи да гледат.

Ето сега например в нашия клас едно момче тормози друго. Това всичко се потулва от госпожата все едно като не се говори за проблема значи няма такъв. Директорът също не взема никакво отношение. Само, че това не се оправя от самосебе си, а нещата станаха по-зле, защото детето и майката вече придобиха чувство на безнаказаност. Сега нещата опряха до жалби до по-висши инстанции, а скоро време чувствам че всичко ще завърши със саморазправа.

# 72
  • Мнения: 24 467
Преди да се стигне до такава буря, Джуди, въпросният 7-годишен вече е бил обсъждан на четири очи между класната и родителя на всеки потърпевш, а и класната вече знае много добре какво се е случвало и поне веднъж е казала на родителите на това 7-годишно. Не е като на РС да се чуе за пръв път.
Ами никак не е задължително. Не случайно цели три пъти акцентирах на възрастта. На 7 години се предполага, че е още едва в първи клас.
И пак питам - като си го поклюкарят това родителите на род. среща, какво от това? Ако училищното ръководство не вземе мерки, ще си останем на фаза селски клюки и цъкане с пезик и толкоз. А, да, и ще се отчете, че "въпросът е бил разгледан на родителска среща" - демек взети били мерки.  Laughing
РС няма нищо общо със съда. Както писах вече - там главният виновник не присъства. Както и често родителите му. Затова е напълно безполезно подобно начинание. На кого ще причиниш "дискомфорт" с тях при това положение, освен на присъстващите? Като чуя за трети път тази година, че Х безчинства, аз мога ли нещо да направя? Да взема аз да го възпитам? Или да го накажа? Да информирам съответните органи, при положение, че не аз съм свидетел на безчинствата? Вие колко такива проблема решихте реално на родителски срещи?
За реалните работещи механизми вече писах - да се прилагат. Те са си затова.

А как се справяте, Irene Adler , точно на род. срещи? На които както и аз разбрах, пък си го и знам, "виновният" и представителите му хич ги няма. Тук за срещите си говорим. За тях е темата.

# 73
  • Русе
  • Мнения: 11 924
  
   Не съм видяла работещ механизъм за справяне. Четири години в класа на детето ми имаше дете, което не само че пречеше и не можеше да се проведе нормален час - защото се разхожда в часа, играе на телефон със засилен звук и каквото изобщо си иска си прави, удря с камъни деца без провокация, блъска ги ненадейно. Всекидневно викане на родител, висене при психолога и директора до никъде не доведоха.Измести се под натиск на родители. Ще кажете, че това не е начин. Може би е някакъв начин, защото е все пак реакция на нетолериране на дадени прояви, които да приети за безнаказани.

 

# 74
  • Мнения: X
Откога обсъждането на проблем, засягащи децата ни, е клюкарстване? И да не се реши, поне всеки ще си тръгне с повече информация, отколкото е пристигнал. На мен ми е от полза да чуя как разсъждават останалите родители по срещите. Най-малкото ми е ставало ясно от изказването на някои, че ще е невъзможно да се реши проблем с децата им по нормален начин. От там преценявам дали да търпя и да не мрънкам, или да си преместя детето.

# 75
  • Мнения: 24 467
   
   Не съм видяла работещ механизъм за справяне. Четири години в класа на детето ми имаше дете, което не само че пречеше и не можеше да се проведе нормален час - защото се разхожда в часа, играе на телефон със засилен звук и каквото изобщо си иска си прави, удря с камъни деца без провокация, блъска ги ненадейно. Всекидневно викане на родител, висене при психолога и директора до никъде не доведоха.Измести се под натиск на родители. Ще кажете, че това не е начин. Може би е някакъв начин, защото е все пак реакция на нетолериране на дадени прояви, които да приети за безнаказани.
 

Не си. Понеже не се работи адекватно и мерките не се вземат навреме. Вместо това са налице общи оплаквания и то не пред когото е нужно - по род. срещи, на които присъства половината членски състав и то при повече късмет. Училището чака наготово да се съберат родители на тормозени пострадали деца, та да "направят нещо". За което род. срещи не са необходими.
Имахме при големия син в начална степен едно детенце с психично заболяване. Създаваше проблеми. На родителски срещи учителката нито веднъж не е поднесла информацията като оплакване, обаче. Казваше се най-общо какво се е случило и какви мерки са предприети. Майката на детето сама го измести в друго училище, в което имаше такива деца. Това не по родителски натиск от род. срещите - тя не идваше в училище, че някой от нас да я "натиска". Подаваха се писмени оплаквания, идваха й институции у тях. Ми да не дава Господ такъв проблем. Детето не бе изобщо виновно. За родителите - не знам. не съм у тях, да ги следя, дали му дават лекарствата и да се меся.
Сега, в гимназията, имало някакви проблеми между няколко съученици в класа. Моят не е от никоя страна в конфликта, та не знаех за това. На една род. среща едва научих, но на нея класната беше поканила самите деца с родителите. Ами общо взето присъствахме 1-2 май деца от участващите в конфликта, по една майка на двете и още 4-5 родители. Беше напълно безсмислено това. От тези 4-5 родители нито един не знаеше за този проблем. Нито мнение имахме, нито можехме да направим каквото и да било.

Откога обсъждането на проблем, засягащи децата ни, е клюкарстване? И да не се реши, поне всеки ще си тръгне с повече информация, отколкото е пристигнал. На мен ми е от полза да чуя как разсъждават останалите родители по срещите. Най-малкото ми е ставало ясно от изказването на някои, че ще е невъзможно да се реши проблем с децата им по нормален начин. От там преценявам дали да търпя и да не мрънкам, или да си преместя детето.
Да почетем? Клюкарстване е обсъждане на чуждите оценки. Вас интересуват ли ви те? Мен- никак. Темата е и затова. Вижте заглавието. На информацията за тях изобщо не е мястото по такива общи срещи.
За проблемите с дисциплината е писано друго, доста по-различно.  Sunglasses

# 76
  • София
  • Мнения: 62 595
За мен и оценките е важно да се обсъдят, защото така става статистика. Ако по един предмет децата имат масово оценки около четворката, а не само моето и твоето, това вече трябва да се разбере защо е - дали защото предметът е труден, дали контролните са твърде трудни и не отговарят на нивото на децата или учителят не умее да поднесе материала разбираемо, може да е от лоша дисциплина точно в този час. И без това обичайно дневникът минава от родител на родител и всички виждат оценките на другите, какво толкова страшно има в едно обсъждане.

# 77
  • Русе
  • Мнения: 11 924
   Класа на детето ми се води проблемен откъм дисциплина.7 клас е.Има две три деца,с които системата не може да се справи. Не се прилага възможния инструментариум, при положение че училището не страда от липса да деца. Може би е най-пълното в града.Едното от децата идва да учи точно тук от 30 км. Майката твърди, че не може да се справи с дисиплината на дъщеря си.Учителите и психоложката също.Когато учител иска да я отстрани от часа за да може да си предаде материала, тя обикновено отказва . Та редовно има панаири.Другият е професорски син, чийто баща обикновено казва, че за първи път чува, че имало някакъв проблем. Всеки ден почти е изгонен от поне един час. В резултат на тази обстановка, един от най-добрите учители по математика отказа да води на този клас и ги пое нов учител. Успехът им първия срок по математика беше 3.96. При наличие на 5 отличника и факта че повечето деца полагат допълнителни усилия за висок успех.

# 78
  • Мнения: X

Да почетем? Клюкарстване е обсъждане на чуждите оценки. Вас интересуват ли ви те? Мен- никак. Темата е и затова. Вижте заглавието. На информацията за тях изобщо не е мястото по такива общи срещи.
За проблемите с дисциплината е писано друго, доста по-различно.  Sunglasses


Клюкарстването е да говориш, обикновено в неформален разговор, за детайли от личния живот на другите, често неотговарящи на истината. Моля те, покажи ми къде да прочета, че поведението в общствена институция, засягащо моето дете е лична информация? Аз не държа да научавам медицинска тайна, нито какви семейни проблеми имат. Ако решат да споделят нещо лично - това е или споделяне, или лъжа, а не клюка. Какво правят и какво се прави в училище също не е клюка, а информация, която пряко ме засяга, защото засяга детето ми. И каква лична информация са оценките на децата, които прекарват по цял ден заедно? Който иска да ги пази в тайна, да мине в индивидуална форма на обучение, не че и това ще му го гарантира. Интересува ме, да, ако знам мога да преценя на какво ниво е детето ми спрямо съучениците си.

# 79
  • Мнения: 24 467
Статистиката е едно, докладът кой какво има - съвсем друго. Второто е недопустимо. То не ви касае. И е лична информация.  
За целите на статистиката има прекрасно нововъведение, което знам, че не е само в нашия клас - на контролните на малкия ми син има поставена неговата оценка и скала, в която е отразено колко са отличните, колко са много добрите оценки и т.н. до двойките. И това е напълно достатъчно, за да си направя нужните изводи за мястото му в класа. Което приемам отново просто като едно субективно мнение на един учител.
Причините за дадена тенденция в оценките и усвояването на материала не може пък да се уставнови, когато разберете чии са точно двойките и шестиците. Какво значение има това? Причините и общата тенденция си се анализират от учителя. Това не е моя работа. Не работя с класа аз. А за моето си дете аз си ги установявам сама от неговите контролни. Не ме касае двойката на Х и шестицата на У точно.  
Дневник е недопустимо да се разнася така. Това е лична информация - имена, ЕГН, адреси, оценки. Който го прави, нещо не е наясно със задълженията си.

datura_inermis , дано вече си прочела, кое нарекох клюкарстване. И да не го слагаш към обсъждането на проблемите с дисциплината, т.к. това не съм го отнесла към този въпрос.
Такова е празнословието и обсъждането на информация, която не те касае, но пък за сметка на това касае някой друг и е лична. Кой с кого се развел. Кой къде си ляга. Кой какви оценки има.  Laughing Какво ви касаят оценките на съседското дете? Касаят ви толкова, колкото разводът на съседката. Освен за клюкарски, за какви други цели са ви нужни те?
Оценки ще си обсъждате с близки ваши приятели. И то  -ако те имат такова желание. Ако нямат, пък вие много държите да научите и да обсъждате такава информация - какво друго е, освен клюкарене? А пък да ги изтипоса учителката пред всички си е освен непрофесионално и невъзпитано. Ми не всеки иска останалите да знаят какви са оценките на детето му. Това и никой друг от висящите в стаята родители не го касае.
Този въпрос няма нищо общо с другия, който обсъждаме - дисциплината. Тя ви касае пряко. И пак - обсъжданията и начинът на поднасяне на информацията по тези въпроси не може да се прави едно към кесим.
И не говоря от позицията на лисицата с киселото грозде. Ама никак. Нито имам слаби ученици, нито деца с поведенчески проблеми. Но умея да застана и от страната на хората с проблеми. Което, виждам, е трудно за доста хора.

Последна редакция: вт, 09 май 2017, 16:48 от Judy

# 80
  • София
  • Мнения: 17 329
Джуди, благодаря ти за смислените и разумни включвания, подкрепям те напълно и вече се бях отчаяла, че няма други, които разсъждават по този начин.

# 81
  • Мнения: 8 298
Джуди, благодаря ти за смислените и разумни включвания, подкрепям те напълно и вече се бях отчаяла, че няма други, които разсъждават по този начин.


И аз подкрепям написаното!

# 82
  • Мнения: X
На срещи не съм чувала да се споделят поименно на всички оценките, хвалят се най-добрите, споменават се затрудняващите се, както и децата рязко променили успеха си. Теб не те касае, мен ме касае. Например за да кажа на детето да помогне на другарче, което се затруднява по даден предмет. Или за да попитам конкретния родител на отличника какви помагала ползва и къде ходи на уроци. Да си направя изводи, ако децата, с които се движи на едно ниво по другите предмети, са с по-добър успех от него по някой, по който изглежда не полага достатъчно усилия. Или да разбера, че наистина учителката има предпочитания към пола, и на момичетата оценява по-високо работите. Не се интересувам за да клюкарствам с Пенка, че детето на Гошка, видиш ли, зубри по биология, защото му се крещи по цяла вечер. Ако рязко си е развалил Иванчо успеха, защото пуши трева в парка, ме засяга, защото прекарва доста време с моето дете. ЕГН-та не ме касаят, адресите се знаят, имената също в рамките на класа.

# 83
  • Мнения: 10 678
Здравейте! Бих искала да знам, преподавателите на вашите деца обсъждат ли (на родителски срещи или по друг начин) поведението и оценките на вашите деца?  Имат ли такова право? И кой е закона или точка в етичния кодекс,  който им забранява да правят това? Благодаря предварително за отговорите!

Етичен кодекс???  Shocked

# 84
  • Мнения: 24 467
Джуди, благодаря ти за смислените и разумни включвания, подкрепям те напълно и вече се бях отчаяла, че няма други, които разсъждават по този начин.

А, има, има. Има хора, които са против да участват или да наблюдават циркови спектакли, при това - със съмнително качество.

На срещи не съм чувала да се споделят поименно на всички оценките, хвалят се най-добрите, споменават се затрудняващите се, както и децата рязко променили успеха си. Теб не те касае, мен ме касае. Например за да кажа на детето да помогне на другарче, което се затруднява по даден предмет. Или за да попитам конкретния родител на отличника какви помагала ползва и къде ходи на уроци. Да си направя изводи, ако децата, с които се движи на едно ниво по другите предмети, са с по-добър успех от него по някой, по който изглежда не полага достатъчно усилия. Или да разбера, че наистина учителката има предпочитания към пола, и на момичетата оценява по-високо работите. Не се интересувам за да клюкарствам с Пенка, че детето на Гошка, видиш ли, зубри по биология, защото му се крещи по цяла вечер. Ако рязко си е развалил Иванчо успеха, защото пуши трева в парка, ме засяга, защото прекарва доста време с моето дете. ЕГН-та не ме касаят, адресите се знаят, имената също в рамките на класа.

Щом като някой е против или не е дал съгласие да се разгласява информация, която касае САМО него, то тя не следва да се разгласява публично.
Толкоз.
От там- насетне любопитни за всичко има бол. Не следва училището да е мястото за задоволяването на подобен тип нездраво любопитство.
А ако детето има затруднения, то едва ли точно негов съученик ще му помогне. Има кой да окаже и то професионална помощ. Ако има нужда и се върши работата. И ако самите родители се интересуват. Ако не се - кауза пердута. И едва ли майката се интересува точно по тази причина от чуждата оценка.  Wink
Информация за "децата, с които се движи" моето си набавям на база лични впечатления, а не от оценки, поставяни върху конкретна материя от някой друг. Много хубави деца съм срещала, с много разнообразен ученически успех. Корелацията тук клони към нула.
А като знам, че учителката, както по-често се среща у нас поради изключителното вженчаване на професията, има афинитет към момичетата, та какво? Ще го променя ли?
Кой от какво се вълнува си остава лична работа. По тази причина лични данни не се оповестяват и училищна /и друга/ документация не се развява публично и достъпно. Понеже не се знае кой за какво ще я ползва. Като не го касае - няма какво да я изисква.

# 85
  • Мнения: X
Оценките не са лични данни по смисъла на какъвто и да било нормативен акт. В тази тема ясно личи как някои родители биха предпочели изобщо да не ги занимават от училище - ако има как да им пристига строго поверителен документ с доклад за тяхното дете и до там. Не знам моето любопитство ли е нездраво, или идеята, че учителите са длъжни с всичко да се справят сами - тяхна работа е децата да усвоят учебния материал, да се държат добре, да правят единствено неща, които са им интересни. Агресивното поведение е някакъв позор и за агресора, и за жертвата, който трябва да се крие и да се обсъжда само на 4 очи. В подобен вариант наистина липсва смисъл от родителските срещи - нека пращат докладите и списък с нещата, за които ще се събират пари, защо изобщо да си губим времето и да ходим да клюкарстваме? Които се интересуват ще продължат да търсят комуникация с учител и родители, а на останалите няма да им се налага да изтраят няколко часа в училището на детето.

# 86
  • Мнения: 24 467
А каквш са, като не са лични? Сигурно са обществени? 😁 Нищо по-лично няма в училище от личнато оценка. Колективни още не поставят. Не изпадай в крайности с недомислени обобщения, безпочвени изводи и прехвърляне из други теми. Нежеланието за участие в нескопосани непрофесионални представления означава само липса на това желание, а не на нещо друго.

# 87
  • Русе
  • Мнения: 11 924
  Напоследък изобщо не виждам смисъл от родителските срещи. Обикновено попълваме една камара бланки, че сме отишли и сме уведомени за нещо, което по принцип си го знаем.Говорят се общи приказки от сорта - дисциплината е лоша. Ама не можем да назоваваме имена и с родителите на проблемните деца се срещаме регулярно. Защо изобщо ги организират тези срещи - не знам.

# 88
  • Бургас
  • Мнения: 6 955
Моят син е първокласник и не съм наясно как точно става това съобщаване на оценки, затова не разбирам защитничките на несъобщаването. Как става точно?
 Учителката взема дневника и почва. Математика: Иван-4, Драган-5, Мими-6. Български: Иван-3... и т.н. Така ли?
 Защото аз мисля, че така никога не са ги съобщавали дори и по мое време. По скоро се казват някакви общи тенденции, къде са слабите места и по всеки предмет кое ги затруднява. Не мисля, че това е някаква поверителна информация и трябва да се съобщава лично и поверително.

# 89
  • София
  • Мнения: 62 595
Интересно ,че оценките станаха голям проблем през последните години. Преди на никого не му дремеше особено, просто се регистрираше кой къде е и беше важно вкъщи да не набиват канчето, че виж, Мария е с шестици по всичко, а ти, калпазанин с калпазанин...

# 90
  • Мнения: X
Сега се надига вълна от възмущение, когато напише учителка, че не е доволна от домашно. Как можело такова нещо, детето много се било старало. С такъв родител наистина ще стане голям цирк, ако съобщават оценки на родителска.
За мен класът е колектив. А за повечето родителските срещи са единственото време, в което виждат останалите родители. Не забраняват на РС на никого да повдига въпроси и да изрази мнение. Особено за нелични неща като събиране на пари, но по срещите повечето мълчат, а след тях недоволстват.

# 91
  • Мнения: 29
Какво означава "не е етично"? Синът ми е в детска градина и имат 3 деца , които постоянно правят проблеми - разговаряно е с родителите им поединично . Учителките са говорили, родители на тормозени деца са говорили, директора се включи - и нищо.... Единия баща е казал : "Ние го учим да се бие и да си защитава мнението" ! Ами , да, смятам че е нормално работата на един колектив / какъвто е класът или групата в ДГ/ да бъде обсъждана в присъствието на членовете на колектива !

Последна редакция: вт, 09 май 2017, 22:58 от Ellie8

# 92
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Поведение и оценки са две различни неща. Оценките на едно дете не засягат никой освен собствените му родители и е редно да се обсъждат насаме. Също това колко и как детето се справя или не се справя с учебния материал. Но тази част от поведението на детето, която засяга и други деца (бой, шум в час, вземане на пари и подобни) естествено трябва да се обсъжда на всеослушание, защото всички са засегнати и ги интересува. Лошото е, че рядко има ефект от такова обсъждане. Родителите на побойниците по правило не присъстват на срещите, а ако случайно присъстват не се впечатляват. В Пу група свикахме специална родителска, за да обсъдим поведението на побойника с баща му. Той мълча през цялото време, накрая каза "Аз в къщи нямам проблем с него. Проблемът си е ваш, оправяйте се" и си отиде.  ooooh! И разбира се нищо не се промени.

# 93
  • София
  • Мнения: 17 592

Не, не обсъждат никого поименно - и, съответно, нищо конкретно. А РС са напълно безсмислено мероприятие, по мое мнение. Тотална загуба на време.  Засега все още ходя, но... Rolling Eyes

# 94
  • Мнения: 29
Как ще са безсмислени , нали там събират пари  Crazy  Те за това си дават зор в извънработно време  Confused

# 95
  • София
  • Мнения: 17 592

Хубаво де, да речем - това първата. А следващите 2-3???

# 96
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
При нас на всички събират, няма празно.  #Cussing out

# 97
  • Мнения: 474
При нас родителските срещи са индивидуални. В началното училище си взимаш час с учителката, когато ти е удобно (за два дни се виждаше с всички, като часовете започваха от 13 часа до 19).
Сега в гимназията има два дни, в които учителите по всеки предмет си стоят в стаите и отпред има по десетина стола, на които изчакват родителите. Десетина минути на дете - в зависимост от това дали има проблеми или не. Ние ходим двамата с мъжа ми и си разпределяме предметите. По които нямаш въпроси или проблеми - просто не се редиш пред съответната стая. Аз самата по един предмет казах на учителя да стегне дъщеря ми и той си записа прилегна "Да стегна МММ". И наистина стана по-строг с нея. Недопустимо е да се обсъждат оценки или поведение пред други родители или деца. За такова нещо може да те уволнят. Самите деца никога не коментират помежду си какви оценки имат ( счита се за селска проява да питаш някого колко е изкарал)  и в час, когато раздават писмените работи по никакъв начин не се разбира кой каква оценка има. Естествено, ако ти тормозят детето се взимат други мерки.

# 98
  • тук и там
  • Мнения: 11 638
И при нас са индивидуални родителските срещи-когато става дума за оценки и поведение.Отделят се няколко дни във училището, които са за родителски срещи,но те са индивидуални и  срещата родител -учител става в определен  предварително час.Родителска среща, обща- има само в началото на годината и е за всички родители на ученици от първи клас да речем-като се обсъждат правилата,редът
часове за игра,начин и подход на обучение,нужните материали и т.н.Мисля че това е правилният подход и е крайно време да започне да се практикува и във БГ.Не виждам никакъв смисъл във обсъждането на оценки и поведение на една обща родителска среща.Би било унизително и накърняващо достойнството на децата,които не се справят много добре във училище и са  със проблемно поведение,и за техните родители впрочем.Ако детето има проблем-редно е учителят на индивидуална среща със родителите да обсъди поведението на детето и да ги насочи  към работа със психолог .Не знам какъв е редът за родителски срещи във горните класове,но съм сигурна че е измислен начин и те да са индивидуални,а не такива на които да присъстват и останалите родители.

Последна редакция: ср, 10 май 2017, 08:04 от Kaisia

# 99
  • София
  • Мнения: 17 329
Разбира се, че е крайно време да започне да се практикува и тук, лошото е, че системата е толкова закостеняла, че не приема и най-дребните промени, камо ли нещо толкова генерално, като да лишат родители и учители от хляб и зрелища.

Нито проблемите с успеха, нито с дисциплината се решават като се събере едно комсомолско събрание и си направи груповата терапия (по Андариел пак, ама много ми хареса, толкова точно определя това, което действително се случва).

3 години от 5 до 7 клас отвисях по такива РС, че и правихме отделна, с директора, посветена единствено и само на рушителите на дисциплината - сега, от позицията на времето, не знам на какво сме се надявали, те ако учители и директор са искали да се справят с проблема, родителски срещи изобщо не са им били нужни.

Впрочем, сега в гимназията имаме късмет с класна ръководителка, която ни държи в течение по мейл - и групово като родители за общи съобщения, и индивидуално, когато има нещо за обсъждане за конкретно дете. Благодарна съм й много.

# 100
  • Мнения: 19 333
Интересно ,че оценките станаха голям проблем през последните години. Преди на никого не му дремеше особено, просто се регистрираше кой къде е и беше важно вкъщи да не набиват канчето, че виж, Мария е с шестици по всичко, а ти, калпазанин с калпазанин...
Но всъщност при публично хвалене на все едни и същи деца се случва точно такова набиване на канчето вкъщи и после другите се настройват срещу съответното дете.
Мен са ми много далечни родителските, за които говорите тук. При нас от определени контролни се пуска статистика за класа и за целия випуск. Знаеш колко има детето ти и виждаш къде е спрямо останалите. Родителските са индивидуални и се обсъжда не само дисциплина, но и характер, силни, слаби страни, взаимоотношения, материал и т.н. Родителите не само не си правят пас, а от някои семейства идват и двамата родители.

# 101
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
Когато се поставя оценка, учителят би трябвало да се аргументира пред изпитвания и останалите ученици. Това вече прави малко или много оценяването публично достояние. Предвид тази лелеяна дискретност коментарът на учителя започва да прилича все повече на престъпление спрямо личността, а самооценяването съвсем отива в тъча. Проблемите вече са налице: коментират се оценки, за които не се знае при какви обстоятелства са написани, ученикът не е наясно с изискванията на учителя (изпитват го и го оценяват насляпо), до родителя информацията достига постфактум отново без яснота. Нашите учители пишеха реценции на входно класна и изходно ниво. Правеше ми впечатление, че оценката е незадоволителна, примерно добър, а рецензията - в небесата, накрая описани съвсем схематично очевидните грешки от писмената работа. Аз четях, нямам идея колко не ги четат и гледат само оценката. Исках да знам как е минало изпитването, какъв е бил коментарът на учителя. В началото детето не ми казваше, а аз ходех на индивидуални срещи на всеки две седмици къде с класен, за да проверя успеха, къде с преподаватели, за да имам актуална информация за състоянието му. На обща РС не мога да задължа останалите родители да слушат какво се случва с моето, а и не бих имала време да изслушам търпеливо какви са силните страни и проблемите на останалите.

Като цяло не виждам някакъв особен проблем да се обсъждат оценки на РС, а дали от това има някакви ползи, е съвсем друг въпрос. Какво стои зад оценката е по-важно. Тя е отразява определени постижения в определено време, крайно субективна и ограничаваща е и не дава информация за цялостното състояние: знания, умения, индивидуален напредък.

Поведенчески прояви би трябвало да се обсъждат публично. Те не са тайна за никого, прикриването им е безсмислено и не води след себе си нищо добро. Децата знаят, че случаят няма да се разгласи. Фактът, че не само един случай остава без публичен отклик и като че ли отминава във времето, затвърждава убеждението у родители и деца, че учителят е с вързани ръце и нищо не може да направи. А когато и родител на проблемно дете не иска да чува, че с детето трябва да се работи и вкъщи, пейзажът съвсем се оплесква.

# 102
  • Мнения: 24 467
Интересно ,че оценките станаха голям проблем през последните години. Преди на никого не му дремеше особено, просто се регистрираше кой къде е и беше важно вкъщи да не набиват канчето, че виж, Мария е с шестици по всичко, а ти, калпазанин с калпазанин...
Но всъщност при публично хвалене на все едни и същи деца се случва точно такова набиване на канчето вкъщи и после другите се настройват срещу съответното дете.
Мен са ми много далечни родителските, за които говорите тук. При нас от определени контролни се пуска статистика за класа и за целия випуск. Знаеш колко има детето ти и виждаш къде е спрямо останалите. Родителските са индивидуални и се обсъжда не само дисциплина, но и характер, силни, слаби страни, взаимоотношения, материал и т.н. Родителите не само не си правят пас, а от някои семейства идват и двамата родители.
Именно.
И винаги е било така.
От индивидуални среща само виждам смисъл някакъв. Сбирщайнът от родители не видях през годините нещо позитивно за някого да е донесъл. В момента ходя редовно, но все се питам, дали да продължавам да си губя времето. Особено в гимназията, където, споделяла съм и друг път, организацията е тотално зле, като при един учител по предмет висва опашка от по 40 родители от различни класове и ако ти се губи време да висиш, то можеш да се срещнеш така най-много с 1-2 учители. Като поне няколко минути обясняваш кое ти е детето. Напълно безсмислено начинание. Организирано точно като отбий номер. И си е такова.
Разбира се, че е крайно време да започне да се практикува и тук, лошото е, че системата е толкова закостеняла, че не приема и най-дребните промени, камо ли нещо толкова генерално, като да лишат родители и учители от хляб и зрелища.
И аз се надявам това мероприятие да се органазира по полезен за засегнатите от образователния процес в училище начин. В противен случай и мен скоро ще ме изгубят като посетител и участник.
Поведение и оценки са две различни неща. Оценките на едно дете не засягат никой освен собствените му родители и е редно да се обсъждат насаме. Също това колко и как детето се справя или не се справя с учебния материал. Но тази част от поведението на детето, която засяга и други деца (бой, шум в час, вземане на пари и подобни) естествено трябва да се обсъжда на всеослушание, защото всички са засегнати и ги интересува. Лошото е, че рядко има ефект от такова обсъждане. Родителите на побойниците по правило не присъстват на срещите, а ако случайно присъстват не се впечатляват. В Пу група свикахме специална родителска, за да обсъдим поведението на побойника с баща му. Той мълча през цялото време, накрая каза "Аз в къщи нямам проблем с него. Проблемът си е ваш, оправяйте се" и си отиде.  ooooh! И разбира се нищо не се промени.
Peace
Това вече дори няма смисъл да се обсъжда. И за малките деца е ясно, че е така. А да се убеждава закостенял даскал или вманиачен клюкар в обратното е толкова безсмислено, колкото провеждането на родителските срещи в българско масово училище.
Когато се поставя оценка, учителят би трябвало да се аргументира пред изпитвания и останалите ученици. ...
Аргументацията засяга персонално оценявания, не останалите ученици. Затова и изпитванията през последните години са основно писмени. И учителят има пълната възможност да се аргументира, също писмено. Мързелът е съвсем отделен въпрос. За мен - хубаво и полезно въведение. Думите отлитат, а писаното остава, все пак.  Laughing

# 103
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
Аргументацията засяга персонално оценявания, не останалите ученици. Затова и изпитванията през последните години са основно писмени.
Не засяга само персонално оценявания, защото изпитването не е било на 4 очи. Останалите, макар и пасивни, също са взели някакво участие: чули са въпросите, дали са свои отговори, сравнили са своите отговори с тези на съученика си, съпоставили са своята работа с тази на изпитваното дете, чули са коментара на учителя, направили са изводи за себе си. На мен ми беше необходима една година работа с моето, за да му създам тези навици. Беше ми много важно да не си губи ценно време в час, докато изпитват другите.

Това, че изпитванията са основно писмени, не е вярно, но би улеснило много работата на учителите, ако стане факт. Няма да губят време в изпитване, ще трупат материал няколко часа, а после ще изискват на писмената да има знания. Как и по какъв начин ще са постигнати, не го интересува, той си го е преподал  Laughing

# 104
  • Мнения: 24 467
Изпитванията в момента от години са 90% писмени. И при малките, и при големите. При моите процентът е още по-голям. Погледът ми е върху четири училища. Никого друг не засяга поставената оценка. Освен любителите набезплатни спектакли, разбира се.
Ако изпитването е устно, което се случва изключително рядко, при нас и в четвътри и в единадесети клас в момента, дори оформянето на оценка за годината е вече писмено, то аргументацията ще си е в час. Няма място по родителски срещи. Темата е за родителските срещи. И за публичното обсъждане на какво ли не по тях.
Фен съм също на писменото изпитване - поне остава следа. А в училище у нас от това има голяма необходимост днес.  Sunglasses

# 105
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
Изпитванията в момента от години са 90% писмени. И при малките, и при големите. При моите процентът е още по-голям. Никого друг не засяга поставената оценка. Освен любителите набезплатни спектакли, разбира се.

Ще се самоцитирам, но в друг ред, за да не останеш с впечатление за нещо недоизказано. Залитането в общи приказки не помага на темата да се развива.

Какво стои зад оценката е по-важно. Тя е отразява определени постижения в определено време, крайно субективна и ограничаваща е и не дава информация за цялостното състояние: знания, умения, индивидуален напредък.

На обща РС не мога да задължа останалите родители да слушат какво се случва с моето, а и не бих имала време да изслушам търпеливо какви са силните страни и проблемите на останалите.


Дано вече да е станала ясна позицията ми относно обсъждането на успеха на РС.

На теб какво точно не ти харесва на РС и какво би искала да се промени? Не виждам проблем да обсъдиш това с класната и да съдействаш за следващата родителска среща. Има някакви претенции към РС - обсъжда се и се прави, ако не е в разрез с нормативните уредби.

# 106
  • Варна
  • Мнения: 10 493

Ако изпитването е устно, което се случва изключително рядко, при нас и в четвътри и в единадесети клас в момента, дори оформянето на оценка за годината е вече писмено, то аргументацията ще си е в час. Няма Фен съм също на писменото изпитване - поне остава следа.

Да, остава следа,но трябва да отидеш до училище. Незнайно защо тази година писмени изпитвания не се връщат на учениците,дават им ги за 2 минути и учителят ги прибира обратно.
Колкото пъти попитам къде си допуснал грешка,получавам незадоволителен отговор.По Английски език ходих до госпожата,за да взема контролното,защото частната му учителка беше възмутена и е права от къде да знаем къде са слабите страни,за да наблегнем.
И за устните изпитвания стигам до заключението,че децата не винаги са наясно,че биват изпитвани.Препита го или вземе участие лепне госпожата оценка,а детето представа няма Rolling Eyes.

# 107
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
Смартфон нали има? Снима писмената - край на възмутата Peace

А и да наблегнете на слабите страни, това едва ли ще се отрази веднага на оценката. Нов материал се трупа - нови слабости ще има за отстраняване.

# 108
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Смартфон нали има? Снима писмената - край на възмутата Peace



Ами аде,патешка работа не му идва на акъла ooooh!

# 109
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
Ами аде,патешка работа не му идва на акъла ooooh!
Спри да мислиш вместо него. Посочи му ясно проблема и го попитай какво САМ ще предприеме, за да го реши. И 100 частни учителки да се занимават с него, остане ли с впечатление, че напредъкът му е твой, а не негов проблем, няма да видиш светли дни. Много родители на един етап се обезверяват и се отказват. Лягат на кълка и се кръстят децата да има късмет в живота.

# 110
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Ами аде,патешка работа не му идва на акъла ooooh!
Спри да мислиш вместо него. Посочи му ясно проблема и го попитай какво САМ ще предприеме, за да го реши. И 100 частни учителки да се занимават с него, остане ли с впечатление, че напредъкът му е твой, а не негов проблем, няма да видиш светли дни. Много родители на един етап се обезверяват и се отказват. Лягат на кълка и се кръстят децата да има късмет в живота.

Всъщност не съобразих,че телефоните им ги събират на едно бюро в началото на часа.
Последно време  е станал по-отговорен,което ме радва.Но определено има нужда и от чатала на врата.

# 111
  • Мнения: 24 467

Ако изпитването е устно, което се случва изключително рядко, при нас и в четвътри и в единадесети клас в момента, дори оформянето на оценка за годината е вече писмено, то аргументацията ще си е в час. Няма Фен съм също на писменото изпитване - поне остава следа.
Да, остава следа,но трябва да отидеш до училище. Незнайно защо тази година писмени изпитвания не се връщат на учениците,дават им ги за 2 минути и учителят ги прибира обратно.
Колкото пъти попитам къде си допуснал грешка,получавам незадоволителен отговор.По Английски език ходих до госпожата,за да взема контролното,защото частната му учителка беше възмутена и е права от къде да знаем къде са слабите страни,за да наблегнем.
И за устните изпитвания стигам до заключението,че децата не винаги са наясно,че биват изпитвани.Препита го или вземе участие лепне госпожата оценка,а детето представа няма Rolling Eyes.

На моите им ги връщат за подпис на родител и аз имам възможност да се запозная. Така ми харесва много повече, отколкото някой нещо казал - недоизказал в клас, учителят какво чул, какво разбрал, какво харесал или не, с какво се съгласил, на кого е симпатизирал и кого не харесал ей-така, по принцип - тъмна Индия. Изобщо не ми допадат тези устни изпитвания, от едно време още.
При тях оценката беше основно средство за държане в подчинение на учениците, чест отпечатък на моментното учителско настроение и израз на лично отношение към самия ученик. Рядко е някакво обективно мерило за нещо друго. Каквото по принцип трябва да бъде. 
В писмените работи съм откривала и грешки при проверката и мога да го отразя при моята проверка. Което си е вече нормална двустранна връзка.
Цитат
На теб какво точно не ти харесва на РС и какво би искала да се промени?
Писах достатъчно по въпроса в тази тема какво, не ми се повтаря. Уважавам останалите участници и не желая да ги карам да четат отново същото.
Предложенията са глас в пустиня. Нежеланието ни да се провеждат по начина, по който съм описала, е без каквото и да било значение, т.к. те се организират за удобство единствено на училището и учителите.

# 112
  • Мнения: 4 215
По някои предмети писмените работи се връщат окончателно, събирам ги в папка. По други ги връщат за подпис и ги събират отново. по трети ги дават за поглед от 2-3 минути при изрична забрана за снимане и си ги взимат обратно. От което не следва единна система, валидна за всички в едно и също училище.
Идеята за среща с учител в приемното му време е добра. Стига приемното време да е във възможен час. Примерно, приемно време между 12,30-13ч в четвъртък е посетимо за малък брой родители, основно неработещи или работещи на гъвкав график.
Да цитирам отново една колежка по въпроса за родителските срещи: " там си затварям устата и си отварям кесията". Детето й учеше в много прехвалено училище /по район/, но не издържа на финансовия устрем и го премести.

# 113
  • София
  • Мнения: 17 329
Идеята за среща с учител в приемното му време е добра. Стига приемното време да е във възможен час. Примерно, приемно време между 12,30-13ч в четвъртък е посетимо за малък брой родители, основно неработещи или работещи на гъвкав график.

Аз реално правя това. С класната му общуваме по мейл и телефон (досега само 2 пъти се е налагало по телефона), а ако има проблем по някой предмет с някой учител, се виждаме с уговорка в приемното време. Не е проблем човек да излезе от работа 1-2 пъти годишно за по няколко часа, то не е ежеседмично това мероприятие.

# 114
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
Ра,така е. Няма единни изисквания дори от учителите в едно и също училище. Ако детето е на двусменен режим, тревогите около приемното време на учителите отпадат.

# 115
  • Мнения: 24 467
Идеята за среща с учител в приемното му време е добра. Стига приемното време да е във възможен час. Примерно, приемно време между 12,30-13ч в четвъртък е посетимо за малък брой родители, основно неработещи или работещи на гъвкав график.
Аз реално правя това. С класната му общуваме по мейл и телефон (досега само 2 пъти се е налагало по телефона), а ако има проблем по някой предмет с някой учител, се виждаме с уговорка в приемното време. Не е проблем човек да излезе от работа 1-2 пъти годишно за по няколко часа, то не е ежеседмично това мероприятие.

Ние имаме група на класа във фейсбук и е много добре. Там се пускат съобщения, снимки. Много е удобно. Освен това мога да ползвам електронна поща, телефон. Не ми се е налагало до сега да ходя лично за нещо в училище, извън редовите род. срещи.

# 116
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
Judy, много се радвам, че при вас отново всичко е наред.

# 117
  • Мнения: 24 467
Аз имам две деца и опит с четири училища, кокто вече писах. 😎 Комуникацията в конкретните случаи не прави родителските срещи ползотворно начинание. Това са различни неща. Темата е посветена на срещите. Които в повечето случаи са си ...  кофти.

# 118
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
Вероятно изводите са направени след сравняване на организацията в отделни училища. Резултатност при комуникацията може да има едва когато двете страни се сработят. Аз като родител често съм била на нож за някои неща. Въпреки несъгласието си съм се опитвала да разбера чуждите мотиви. Аз знам с какво и защо не съм съгласна и да обявя война е било най-лесното решение. По-важно ми беше да чуя чуждите мотиви. Нерядко съм била изненадвана с железни аргументи и съм отстъпвала. Имало е случаи, в които съм си правила през главата на учителите каквото съм решила, и съм го отчитала като грешка. Не отричам, че има и положения, в които комуникацията с някой от учителите не върви (отдалеч си личи, че ходи на работа за да отбие номера; говори шаблонно, няма никакъв поглед върху развитието, казва си само изискванията; не дава точни отговори на конкретни въпроси; когато питам за обучението на своето, той започва да говори за дисциплината; угаждам, говорим за поведението му - не може да посочи конкретни прояви, обяснява се, че класът е недисциплиниран и това пречи на работата му). Заради един-два такива случая, и то не по ключови предмети, заслужава ли си да сменям училището?

# 119
  • София
  • Мнения: 18 116
В училището на децата ми също изпитванията са предимно писмени. Единственото, за което се сещам  да е в устна форма, е представянето на проекти. Peace В някои писмени работи има разбивка по точки и рецензия, в други - само подпис, трети дори не достигат до детето и родителя и не се знае какви са допуснтите грешки. Най-неадекватна ми се струва обаче срещаната на места практика ( при моите само при един учител се е случвало) да се правят тестове, чиито условия се раздават на поредица от класове и се връщат след края на теста. На децата е забранено да пишат по тях и на едно странично листче отбелязват буквен/свободен отговор.  Е, като се върне подобен "тест" и родителят го види, нищо не му говори задрасканото Б и  сложеният на негово място верен отговор Г. Няма как такава обосновка да аргументира дадена оценка.

# 120
  • Мнения: 19 333
Русалка, да не пестят листи по този начин?  Simple Smile

# 121
  • София
  • Мнения: 62 595
То пък, голямата конфиненциалност на оценките! Някакви корпоративни принципи започват да се прилагат и в училище, което никак не е добре. Децата така или иначе си гледат и си обсъждат кой каква оценка има, те са заедно по цял ден почти, вижда се кой кой е в класа, а родителите много се притесняват, че другите родители щели да разберат от споменаване на оценки.

# 122
  • Мнения: 19 333
Не става въпрос за конфиденциалност, а до това дали ще имаш нерви да слушаш подробности за всички останали 20 деца. Това в случай че рс се прави като хората, а не е само за искане на пари и обсъждане на дисциплината на Иванчо.
Ще те интересува ли например, че пет деца в класа са неорганизирани и не могат да си намерят тетрадките преди започване на урока и др.подобни, които по никакъв начин не засягат твоето дете, което няма този проблем, а има друг да речем. Или пък че Драганчо не се справя с диктовките и трябва да си преговаря/учи думите повече или с друг подход.

# 123
  • София
  • Мнения: 62 595
Засягат дотолкова, доколкото учителката се съобразява или не с бавните, а ако реши да ги чака, другите деца вече се разсейват и започват да говорят. Това за малките ученици, там са големите драми.

# 124
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Не става въпрос за конфиденциалност, а до това дали ще имаш нерви да слушаш подробности за всички останали 20 деца. Това в случай че рс се прави като хората, а не е само за искане на пари и обсъждане на дисциплината на Иванчо.
Ще те интересува ли например, че пет деца в класа са неорганизирани и не могат да си намерят тетрадките преди започване на урока и др.подобни, които по никакъв начин не засягат твоето дете, което няма този проблем, а има друг да речем. Или пък че Драганчо не се справя с диктовките и трябва да си преговаря/учи думите повече или с друг подход.

Е не,тези неща трябва лично да се коментират.Да не говорим,че родителските срещи са 1-2 пъти най-много за целия срок,ако има проблеми с ученето детето няма как да чакаш родителска среща.Между другото аз звъня на класната във всеки един момент по телефона,не се е оплакала...

# 125
  • Мнения: 4 215
Резултатност при комуникацията може да има едва когато двете страни се сработят.
Комуникация му е майката!! Peace
Само дето трябва да се контактува и двете  страни да го искат.
За да не съм голословна, да дам пример с малката в детската градина, първа група май беше. Взимам я, учителката ме гледа стреснато. Питам всеки ден активно какво има, какъв е проблемът, защото проблем явно има. Нямало проблем.
След като мина известно време и ледът помежду ни някак се поразчупи, тя ми каза какво било. Нашта хапела децата и учителката се чудела как да я озапти, а в същото време се страхувала да ми каже, защото не знаела как ще реагирам. Ами как? Мигар ще съм доволна, че хапе?! Приказвахме вкъщи, всеки ден питах хапала ли е, приказвахме и двете с детето, и помежду си и край, мина и замина, проблемът се реши за много кратко време.
Но в детската градина контактите с учителките са ежедневни, докато в училище възможностите са други. Ей такъв вид контакт на мен поне ми липсва. Но учителката изпраща едновременно всички деца, няма как да говори с всеки поотделно, разбирам я, че главата й е бръмнала и е уморена, и иска да си ходи и да си почива и не е човешко и от моя страна да я дрънча за щяло и нещяло и така. А като не общуваме, не изграждаме помежду си обикновена, нормална междучовешка връзка, на която основа после бихме могли да дискутираме и евентуални проблеми. Щото най-напред сме хора и трябва да имаме човешко отношение един към друг, а после да влизаме в целевите роли, в които ни въвеждат обстоятелствата и да не спазваме само и единствено тези роли. Тогава идват и конфликтите, според мен. Опитвам този подход в моята практика с хората и вярвайте ми, работи! Е, не на 100% Simple Smile, но на видимо над 50%.

# 126
  • Мнения: 19 333
Ra, съгласна съм с теб. Един отдаден учител и заинтересован родител винаги ще намерят начин да комуникират проблемите, независимо дали рс са индивидуални или общи.

# 127
  • София
  • Мнения: 18 116
Русалка, да не пестят листи по този начин?  Simple Smile

Вероятно..  Макар да нямам обяснение защо се налага. В конкретния случай става дума за един единствен преподавател в  старото (основно) училище на децата ми, в което така или иначе от всеки ученик се събираха по 30 лева за консумативи. И да кажеш, че по история са правили по 100 контролни на срок, ок, ама я имаше две-три, я не. По всички останали предмети надлежно разпечатани копия с право на писане върху тях е имало винаги и за всяко дете. Тоест приумицата си е била лична..

Колкото до оценките - границите на споделяне си ги определят май самите учители. Болшинството в гимназията на децата ми влизат на родителската и говорят общо за справянето на класа, за дисциплината му, за  предстоящи класни/контролни... И след това приканват желаещия да разбере нещо  за детето си да излезе с учителя в коридора или да го посети във времето за консултации с родители. Тази схема не ми пречи, понеже не се стига до излишно проточване на родителските..
От друга страна класната им е в другата крайност. На мейл пуска до родителите екселски таблици със справянето на класа  по номера на контролни, класни,  с успех за срока, с брой взимащи стипендия, с  брой отсъствия. И това също не ме смущава. За разлика от първия вариант може и да накърнява нечии чувства, но пък дава много ясна представа къде се намира на фона на останалите детето ти. Защото една  самостоятелна негова оценка от 4,50 не показва нищо, но сравнена с  масово ниски оценки на даден тест вече  позволява направата на извода за явно трудничък тест и относително прилично справяне на детето. Та  аз лично не бих се произнесла еднозначно ЗА или ПРОТИВ информацията и за справянето на останалите. Ако толкова е проблемно за някои родители, би могло да се направи нещо в посока  произволно нанасяне на резултатите, без съответстващи номера. Или пък  изготвяне  на статитика за примерно 6 оценки в тоя интервал, 5 в следващия, 8 в третия и т.н...

Последна редакция: чт, 11 май 2017, 13:12 от пенсионирана русалка

# 128
  • Мнения: X
По-лесно се проверяват тези тестове - директно с шаблон върху отговорите. Обикновено са по няколко варианта с различно разбъркани въпроси, за да се затрудни преписването. Листи едва ли пестят, дори са повече, освен ако не дава преподавателя един и същ тест на всеки випуск.

# 129
  • Мнения: 9 396
Завършила съм училище в България преди точно 20 г. Помня, че дори тогава, поне в гимназията, майка ми разказваше, как учителите идвали до всеки родител по отделно на чина и тихичко му казвали за оценките на детето. Публично нищо не се е обсъждало освен общи проблеми за класа. Така че и това го е имало преди.
Сега, тук в Германия, общите родителски срещи са главно организационни 2 пъти в годината, а всеки има по 1 лична среща с учителката за детето си. Но въпреки това аз знам кой в класа е със слаб успех, кой е от по-добрите, кой е побойник, кого са върнали да повтаря класа и т.н. Просто децата го споделят. Споделят и с кого от класа никой не иска да дружи или седи на една маса. Информацията винаги изтича.

# 130
  • Мнения: 474
Андариел, дори да не ти се вярва, децата също са личности. Имат чувства, мисли, едни са по-отворени, други си умират от срам за дребни неща. Не можеш да се изтъпаниш пред целия клас и да казваш кой какви оценки има. Това може да съсипе някое дете. Ти имаш нужда да хвалят децата ти пред другите, за да се валоризираш самата ти ли? И да ти кажа си е до възпитание. Тук не е прието децата помежду си да се питат какви оценки имат. И дори да не ти се вярва - не си задават такива въпроси. Дъщеря ми примерно знае коидеца са умни, на кои не им се учи или не им влиза в главата, но какви оценки имат посмъртно няма да ги пита. Все едно някой да ме пита колко пари изкарвам. По-просташки от този въпрос не съществува. Макар че в България това е  си е нормално питане.

# 131
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
... Най-неадекватна ми се струва обаче срещаната на места практика ( при моите само при един учител се е случвало) да се правят тестове, чиито условия се раздават на поредица от класове и се връщат след края на теста. На децата е забранено да пишат по тях и на едно странично листче отбелязват буквен/свободен отговор.  Е, като се върне подобен "тест" и родителят го види, нищо не му говори задрасканото Б и  сложеният на негово място верен отговор Г. Няма как такава обосновка да аргументира дадена оценка.


Това правят колеги с 1 учебен час седмично и 12-15 паралелки (говоря за ученици 5-12 клас). Училището не е задължено да осигури консумативи за изпитванията на всеки учител и всеки такъв се "оправя" както може.
Скрит текст:
Едни класове и родители са по-организирани и събират в началото на годината по 10-тина лв. от дете за всички писмени изпитвания през годината както и за други неща, които изникнат (например за грамоти, за малки подаръци по Коледа и т.н.), а класния ръководител, след представяне на касов бон от преснимането на тестовете, от събраните пари плаща на учителя, това което е похарчил. Защото уж не е скъпо копирането, а се събират големи суми като си направиш равносметка. Давам пример с 1 седмично обучаване по предмет и 13 паралелки по 25 ученика - входящо ниво, изходящо ниво и по едно изпитване на срок -> общо 4 писмени изпитвания за клас; 13 паралелки по 4 изпитвания=52; 52 изпитвания по 25 ученика=1300; 1300 теста по 2 стр.=2600 стр.; 2600 стр. по 0,05 лв.= 130 лв. Е, това често са пари давани от преподавателя, за да си свърши работата, защото доста често се случва родителите да не искат да отделят пари за тестове ... Ако детето има 9 предмета, по които се правят тестове в годината ... нека да посмятаме - по  4 от предметите да има по 4 теста годишно=16 теста; по 2 от предметите да има по 6 теста годишно=12 теста; по останалите 3 предмета (2 езика, БЕЛ) по 8 теста годишно=24 теста -> общо 52 теста годишно по 2 стр. 104 стр. по 0,05 лв.= 5,20 лв. ... Това е грубо изчислено ... Нищо пари са, но родителите не искат да ги дават ... И тук говоря от опит, защото до преди година преподавах 16 години в горен курс "Философски цикъл" на между 12 и 14 паралелки. После видях, че започвам да се изчерпвам, да се повтарям, да "влизам в системата" и да "закостенявам", което не исках, да не ми е интересно ... и реших, че или трябва да напусна или да се занимавам с нещо друго Simple Smile И понеже адски си обичам професията, а и децата - изкарах още една магистратура - Начална педагогика -> сега съм много, много щастлива с децата от 3 клас Simple Smile

Аз, за да не се занимавам с упреци на родители, че им искат пари в училище, до сега съм дала повече от 300 лв. (за тази учебна година), за да осигуря материали за творчество на децата в  3 клас, за да се изявят - в базарите за Коледа,за 8 март, за Пролетта, за Великден - моливи, бои, силиконов пистолет, силикон, лепила, материали за украса, цветни листи, панделки, топчета, цветенца, гофирина хартия, опаковъчна хартия, пък колко прежда и мъниста и дрънкулки за мартеници съм купила не е истина Simple Smile и много, много други нещица - децата ми са 26 бр. И не е само за това - преснимам доп. задачи по математика; текстове и задачи по БЕЛ, рисунки за оцветяване, за дорисуване, лабиринти, откриване на разлики за наблюдателност и т.н. Започват да работят децата ... пък сбъркат, искат нови материали ... Родителите се радват на постиженията на децата си, и с право, защото децата са прекрасни, много се стараят и изработват прекрасни неща, но ... никой не пита: "А от къде взехте материалите?"... И тук говоря за така мразените занимални Simple Smile Обяснявам нещата взети през деня; правят дом. работа, зададена от учителя; понякога ни остава време и за доп. упражнения по математика и БЕЛ; и после се забавляваме безкрайно като майсторим всякакви неща (това за зимния период) или играем безкрайни игри сега като е по-топло навън - аз ги научих на ластик, броилки, държави, ръбче, гами - от моето детство Simple Smile, те ме разкатават с народна топка, а момчетата успяха да ме направят и доста добър футболист (нищо, че се чувствам с два "леви крака" Simple Smile)
По темата: поведението, ако застрашава другите ученици, е задължително да се обсъди първо между учителя и родителя на конкретното дете, ако родителят поиска помощ да се обърнат с учителя за такава към педагогическия съветник на училището, и да потърсят начини за адекватна реакция ... Дори и да не иска учителя да обсъжда на обща родителска среща поведението на конкретно дете, дори и да ги няма родителите на същото на родителската среща, това поведение се засяга от присъстващите родители, защото децата им споделят - и това е повече от нормално. Учителят е длъжен да каже какви мерки са взети, за да се коригира поведението. Оценките - не се коментират общо, а индивидуално с родителите на всеки ученик.

Последна редакция: сб, 13 май 2017, 09:33 от Почти безобидн@

# 132
  • София
  • Мнения: 62 595
Андариел, дори да не ти се вярва, децата също са личности. Имат чувства, мисли, едни са по-отворени, други си умират от срам за дребни неща. Не можеш да се изтъпаниш пред целия клас и да казваш кой какви оценки има. Това може да съсипе някое дете. Ти имаш нужда да хвалят децата ти пред другите, за да се валоризираш самата ти ли? И да ти кажа си е до възпитание. Тук не е прието децата помежду си да се питат какви оценки имат. И дори да не ти се вярва - не си задават такива въпроси. Дъщеря ми примерно знае коидеца са умни, на кои не им се учи или не им влиза в главата, но какви оценки имат посмъртно няма да ги пита. Все едно някой да ме пита колко пари изкарвам. По-просташки от този въпрос не съществува. Макар че в България това е  си е нормално питане.

Какво да не ми се вярва, аз зная, че са личности. Но културата е различна. Тук нали си е колектив, а в колективите всичко се знае. При вас е корпоративна култура, затова и тиймбилдингите са много на почит - хората да не говорят за заплатите, да не говорят за това, да не говорят за онова, лично простарство дръ-дрън. А всъщност всичко се знае, защото хората работят всеки ден заедно и всичко се вижда. Обаче не било прието да се казва. Да, бе, може да не се казва официално, обаче комуникацията на втори план си върви и пак се обсъжда, дори доста по-гадно. На работа може да не те питат, но със сигурност повечето знаят. Какво си мислиш, че падат от небето ли?
В момента оценките са най-малкият проблем. Темата наистина е за дисциплината. На мен не ми е дремело особено за оценките, но всеки път ставаха драми за дисциплината, защото редовно тез, които са отговорни за разрешаването на ситуацията се измъкваха или не присъстваха.

# 133
  • Мнения: 474
Обикновено хората се интересуват от своите си неща и не си пъхат носа в чуждите истории, освен ако не са били поканени. За теб знам, че си видна воайорка и за всеки потребител тук имаш екселски таблици с информация и така от години. Ами не всички са като теб , за щастие!

# 134
  • София
  • Мнения: 62 595
Обикновено хората се интересуват от своите си неща и не си пъхат носа в чуждите истории, освен ако не са били поканени. За теб знам, че си видна воайорка и за всеки потребител тук имаш екселски таблици с информация и така от години. Ами не всички са като теб , за щастие!

както се казва в една реклама, която сега върви по телевизията - "Уау! и още по-голямо УАУ!"
 Не екселски таблици, направо цял сървър имам! Направо съм КГБ, ЦРУ и МИ5-6 накуп. А, да не забравяме и ДС!

# 135
  • София
  • Мнения: 18 116
Почти безобидна, съгласна съм с написаното от теб в общия случай, в конкретния обаче не става дума за липса на средства за консумативи, понеже написах, че всяко дете плащаше по 30 лева за целта. А и паралелките не са толкова много, става дума за основно училище. Peace Понеже учителите нямат право да събират пари, със задачата се нагърбваха представители на родителското настоятелство. С триста живи зора (винаги има родители, правещи се на недочули) парите се събираха и под формата на доброволно дарение постъпваха в касата на училището. И за всички останали предмети имаше копия, само по история не. И пак казвам, че няма как да е ставало дума за икономия на листа, понеже  парите стигаха даже и за редовна подмяна  на  маркерите за дъски по стаите.  Да не говорим, че по времето, когато моите деца бяха там, имаше родител, собственик на печатница, който нееднократно е дарявал на училището огромно количество хартия. Тоест действията на въпросната учителка са били някаква нейна си идея с неясна цел, която определено пречеше на родителя при добиването на представа какво е сгрешило детето..

Последна редакция: сб, 13 май 2017, 17:54 от пенсионирана русалка

# 136
  • Мнения: 5 178
И аз съм завършила преди 20 години точно,  но след РС нашите знаеха и оценките на другите деца.
Провеждаха се  и РС с децата, където открито се споменаваха побойниците, бягалите от час .. и като се изправищ срещу бащата на детето, което си ступал .. следващия път мислиш преди да биеш
Или всеки лъгал у дома как е невинно агънце,  и на РС се изясняваха дещата. Сега за всеки родител, неговото дете е най-най и невинно и резултатът е на лице

А сега - то тайни, то секретност как се справяли децата, То тайна, че има проблеми в класа, че директорката няма да е доволна, ще падне имиджа на училището, е нищо, че може да го покажат по новините след трагичен случай  #2gunfire #Cussing out
Класният имаше  и специални изисквания в средното - по възможност (за някои по задължение) на РС да присъстват бащите

# 137
  • София
  • Мнения: 17 592
Интересно ,че оценките станаха голям проблем през последните години. Преди на никого не му дремеше особено, просто се регистрираше кой къде е и беше важно вкъщи да не набиват канчето, че виж, Мария е с шестици по всичко, а ти, калпазанин с калпазанин...


Не знам кога точно е било това "преди", но... ако съдим по Войната на Таралежите и 6-ците на целия клас като протест от страна на учителката.... това "преди" ще да е било преди 80-те.

# 138
  • София
  • Мнения: 62 595
говоря преди няколко години, а не преди новата ера. винаги на хората вайна им е дисциплината, а не толкова оценките, защото оценките са дообри, когато в клас се работи спокойно, без двама-трима да прецакват всичко.

# 139
  • Мнения: 474
Говорим за оценките на децата, а не за проблемите в класа. И дори проблемните деца се не се порицават пред всички, а се организира специална среща с родителите и , ако се налага, някакъв специалист. Да не говорим, че тук проблеми от типа нна боища и убийства в час не се наблюдават.

# 140
  • София
  • Мнения: 62 595
Да организират, ама не организират, или срещите са ялови. Нали това писах по-напред- ръковоството плюс психолога не си вършат работата, а само се оправдават, че ръцете им били възрани, как щяла да се травмира психиката на побойника... А всичко много добре се знае и се  вижда, затова отава натискът от родителите на другите деца - къъде върху родителите на побойниците, къде върху ръководството. Когато срещу теб се изправят 20 разгневени родители поне малко ще те хване страх и ще си опичаш акъла какви ги върши отрокът в училище. Зная, че е на най-примитивното ниво, но когато  отговорните фактори не си вършат работа, другите хора вземат нещата в свои ръце и не от друго, а от отчаяние и защото им е дошло до гуша. Зная какво е детето да се оплаква, че в час нищо не може да се свърши, а в междучасието шумът е ужасен и го боли глава, защото едни и същи двама-трима крещят или в клас постоянно пречат и учителката прекъсва урока, за да им обръща внимание на глупостите.

# 141
  • Мнения: 474
Ами затова се правят индивидуални срещи с родителите. Елементарна психология - един учител срещу 30 родители не е като един срещу един, или максимум срещу двама. Тези индивидуални срещи не са измислени току-така. Имат си дълбок смисъл и са ефективни. На обща родителска среща най-гръмогласните ,първични и невъзпитани родители взимат превес. Просто са най-шумни. Не дай си боже и да имат някой лев и става страшно - учителят се превръща в сервитьор.

# 142
  • София
  • Мнения: 62 595
Ти май не разбра какво съм написала - именно, накрая остава елементарната психология, щом цивилизованата не върши работа. Съжалявам за учителката, ама тя си има началник, към когото да отнесе проблема, има психолог, с когото да работят заедно. Класният ръководител е този, който отговаря за класа, а не чистачката на училището. Да се задействат, ако не искат елементарна психология. ама не се задействат, а само се оплакват как не можели нищо да направят. Заттова се започва с шумни родителски срещи, подписки, медии и всичко по пълна програма. На хората просто им писва да ги баламосват.

# 143
  • В офиса
  • Мнения: 4 029
На ОФ събранията мястото им е в социализЪма.
Груповите родителски срещи са силата на слабите учители, на тези, които не могат да си овладеят класа и да си наложат волята. Измиваме си ръцете като посочваме лошите и оттук нататък каквото и да стане - ама нали знаете те този и този са лоши, за това. А това да те подложат на линч 25 подивели родителки е безценно. Те са винаги справедливи и обективни, нали:

Случай 1: В класа на Х има епидемия от скарлатина. Х е боледувал, но тръгва на училище не след 10, а след 7 дни. Майката е пуснала нови изследвания и се е консултирала с лекаря на детето - получила неговото да. За нещастие тогава е родителската среща. Родителят на У пред всички заявява, че е недопустимо заразни и неизлекувани деца на антибиотици да ходят в училище. И посочва майката на Х. Става страхотна какафония и повечето заемат страна на родителя на У. Майката на Х какво да направи - има бележки, има изследвания, детето не е заразно, но е станала обект на публичен линч.

Случай 2: А е много устато, но умно хлапе. Учителката му в началното училище има авторитет и държи нещата под контрол, А не само не пречи на никого, а с бързия си ум дърпа останалите в неговото темпо. За нещастие в четвърти клас учителката се сменя. Никой не се е свързал с майката на А да се оплаче за нещо до нещастната родителска среща. На нея става ясно, че А системно нарушава учебния процес, говори гадости на учителката и съучениците и изобщо е най-ужасното дете на света. Майката се прибира разплакана и отчаяна. Колко безсънни нощи е имала, била ли е на успокоителни, на колко психолози са завели А, историята мълчи. На следващата родителска среща хиените са още по-нахъсани за кръв. За всички проблеми, които има в класа не е виновен никой, освен А. Публичен линч. Обаче на срещата не е разплаканата майка, а бащата. Е, вижда се чии гени е наследил А. Дали е имало възмутени теми след нея в бг-мамма историята отново мълчи. Имало ли е още родителски срещи, или не - не знаем, защото родителите на А не са отишли повече. От 5-и клас А е в друго училище, учителите отново се справят с "голямата му уста" и никой не се оплаква от него....

Случай 3: В е умно и добро дете, докато не го предизвикат. Дори и предизвикан не се бие, но крещи и хвърля всичко около него. На децата това им се вижда много забавно - да ядосаме В и да видим как ще крещи. Дразнят го системно и той всеки път реагира според очакванията. На учителката се докладва - В. пак хвърляше столове в междучасието. Това и казва учителката на родителската среща - В е агресивен, хвърля столове, ще да нарани сериозно някое дете. Родителите нареждат на децата си да стоят далеч от В. Той е изолиран, сам, единствения му контакт със съучениците е тяхното дразнене. До края на основното училище остава самотен и нарочен за агресивен. Дали историята е можела да има друг край - сигурно. Дали публичния линч е помогнал точно за този край - най-вероятно.

# 144
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
Следва етикет "трабълмейкъри" и задължително се подчертава, че мястото им не е в училището на децата МИ, а на децата ТИ.

# 145
  • Мнения: X
Задължително ли е съвместното обсъждане на проблемите да бъде публичен линч?

# 146
  • София
  • Мнения: 62 595
Не знам, аз вече си минах от реда - децата ми са на изхода на училищното образование. Описах какво се случва, защо се случва и какво трябва да се случи, и ако не се случи какво ще последва. Когато му е било времето съм направила каквото е било нужно, за да не се прибира детето ми с едни и същи думи $боли ме главата, не разбрах нищо от урока, Х и*или У постоянно крещяха, биеха се в междучасието, говореха в час и*или замерваха Н с моливи, хвърляха учебници...$. Хайде, сега давидим, чия психика е изтормозена? Някоя от вас ще търпи ли на работа едни такива колеги-ангелчета като Х и У постоянно да  крещят в офиса, да истерясват, да им хвърлят нещата? Когато котките (учител, директор и психолог) се правят, че спят или наистина спят, с мишките може да се случи всичко. После никой да не се чуди защо в клас или в междучасието става инциденти с изритани в стомаха и т.н.

# 147
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
После никой да не се чуди защо в клас или в междучасието става инциденти с изритани в стомаха и т.н.
Този случай трябва да ти се изясни явно.
Първо, ти искаш с подобни деца да се оправят според правилника, защото и да искаш това да стане по друг начин, няма да е законосъобразно и никой няма да си сложи главата в торбата, за да ти достави нужното удовлетворение. За тези ученици има комисия, която предвижда дейности за преодоляване на проблемното поведение. Тези дейности са предвидени за извършване в определен срок. Ако в кроя на срока няма напредък, може да се премине към наказание. Така няколко пъти, докато се стигне до заветното "Преместване" в училището на децата ТИ, за да не е в училището на децата МИ.

Случаят с изританото в корема дете е доста показателен. Биячът е наказан с преместване в друго училище. Въпреки това проблемът е останал на дневен ред, защото през цялото време е имал подкрепата на майка си, която от своя страна няма нищо против на провокациите на другите нейното да отвръща с ритници и бой. Тя си има обяснение: Провокират го, няма да им седи, я!

Не всички са като твоите - вглъбени в учебния процес и загрижени за напредъка си. Някои ходят в училище да се забавляват и го правят така, както го разбират. Прочети случай 3 от поста на Тинкърбел. Сега, знам дежурните въпроси: Къде е даскалицата; Що не е при тях; Що не ги пази; Що не ги забавлява, за да правят нещо смислено и да не се избиват. Децата не могат да ситуират игра и да общуват помежду си по време на игра. За това със сигурност е виновна учителката, която пак не ги е научила.

# 148
  • Мнения: 19 333
Наистина ли само това са предприели срещу детето, убило момичето? Преместване в друго училище Shocked

# 149
  • София
  • Мнения: 62 595
Райчун, ако нито учителят, нито психологът, нито директорът са в състояние да се справят със ситуации, в които един-двама-трима в един клас се държат агресивно или скапват учебния процес, то за какво са изобщо тези възрастни там? Тогава да сложим по един фикус в клас и в училище за всеки от тези отговорни възрастни - фикусите ще свършат същата работа, ама поне ще искат само някой да ги полива и да им чисти листата! Всеки от нас си изпраща детето на училище, за да учи, а не за да става боксова круша или да се връща вкъщи изнервено, с главоболие и тревожност, защото един-двама-трима си правят каквото си искат и никой не може да се справи с поведението им. Вече го писах в други теми - не е вярно, че училищните власти не могат нищо да направят. Те не искат да правят, защото им е по-лесно да не правят нищо, а да карат на принципа $ще се измирише, бе, братчет$. Случаи има хиляди, всеки случай е сам за себе си, но има в клас още двайсет и отгоре деца, които също имат права, тяхната психика също трябва да се пази. И когато хората, които са отговорни за случващото се или неслучващото се в училище си питат ушите, то тогава на родителите в един момент им писва и те на свой ред стават агресивни, защото се чувстват безпомощни, защото се чудят какво да кажат на децата си и какво да направят. Писането на жалби е първото, което родителите трябва да направят, а ако въпреки жалбите отговорните фактори си питат ушите, тогава вече никой не може да каже какво ще се случи. Хората започват да се гневят, когато вече са изчерпали всички рационални и цивилизовани начини да защитят децата си, а за да се стигне до гняв, значи отговорните в училище не са си свършили работата. Прилежни или не, мен държавата ме задължава да си изпратя детето на училище и аз искам в училище да е безопасно и да се свърши работата, за която съм го пратила - да учи, а не да става жертва на психически и физически тормоз от друго дете или други деца. Да те светна - когато едно дете е свидетел на насилие и е безпомощно да направи нещо в този момент, няма възрастен, който да се справи успешно със ситуацията, то това същото дете-.свидетел, става вторична жертва на насилие, у него започва да се заражда тревожност, която може да избие в две посоки - или автоагресия, или агресия. Та, ти това ли искаш за детето си?

# 150
  • Мнения: X
Ами, реално погледнато, законът не предвижда друга възможност за наказание, защото е малолетно. Освен това, детето е преместено в самостоятелна форма на обучение, което е добре, защото на родителите му ще се наложи да се занимаят с целодневното му обучение и възпитание.

# 151
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
Очевидно е, Андариел, че проблемите не се решават с магическа пръчка. Става въпрос за трайни навици и модели, усвоени не в училищна среда. Към семействата на подобни деца трябва да се насочат усилията.

Вчера без да искам станах свидетел на детска разправия. Едното удари жестоко с пръчка другото без видима причина, майка му не видя. Другата (на удареното) скочи да види дали всичко е наред и да го успокои, не посмя да погледне даже другото дете, камо ли да попита какво става. Дръпна настрана своето, увери се, че е добре, взе го на ръце и си тръгна. Да не мислиш, че с нещо е била смутена другата майка? Мнее, продължи да си пуши и да гледа тъпо в една точка.

# 152
  • София
  • Мнения: 62 595
Мен като родител чуждите семейни модели изобщо не ме интересуват, няма да превъзпитавам възрастни хора - нито ми е работа, нито имам желание. Затова се обръщам към отговорните фактори в училище, а те нататък да се оправят според правомощията си, а те имат правомощия предостатъчно, включително да напишат доклад и да поискат съдействие от Закрила на детето, да поискат регистрация в ДПС и т.н.. Това са все лостове за въздействие върху родителите, които като възрастни хора имат правото и задължението детето им да спазва правилата в училище. А, повярвай,  Единственото, което като родител искам е в училище да е относително мирно, за да не се налага аз да обяснявам на детето си, че нищо не мога да направя и по този начин косвено детето ми да остава с впечатлението, че лошото поведение е нормално и нито аз, нито друг възрастен може да се справи. Поведението на учениците в училище е отговорност на възрастните в това училище начело с директора.

# 153
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
Дърпане на плитки е имало и преди, бутане, спъване, замерване, дразнене, заяждане, клюки... То остана ли нещо, което да определиш като крайно неприемливо, че да занимаваш с него ДПС или ОЗД.

# 154
  • Бургас
  • Мнения: 6 955
Между дърпането на плитки и ритане в корема завършило със смъртен случай разликата е огромна. Децата за това си позволяват много, защото виждат, че каквото и да направят няма никакви последици.

# 155
  • София
  • Мнения: 62 595
Всъщност разликата не е чак толкова голяма, защото очевидно дърпането на плитките е нежелано от собственика на плитките, защо трябва да го търпи, защото не е ритане в корема ли? Ние като възрастни много държим на неприкосновеността на тялото си, но в същото време не го прилагаме спрямо децата. Тъй както аз не искам някой да ме дърпа за плитките, така имомиченцето в първи клас не иска. Трябва ли да го смятаме за нормално това дъпраме на плитките?

# 156
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
Не е за ДПС или за ОДЗ, това исках да кажа. Нали все искаш да минават на по-горна инстанция? Явно, че учителите и преди, и сега са напълно безсилни да спрат подобни дрязги Mr. Green Да ти дръпнат плитката, да ти откраднат китката, да ти напият водата и да ти счупят стомната е проява на интерес в миналото. Сега методите за привличане на внимание са съвременни.

# 157
  • Мнения: 99
Между дърпането на плитки и ритане в корема завършило със смъртен случай разликата е огромна. Децата за това си позволяват много, защото виждат, че каквото и да направят няма никакви последици.
Абсолютната истина.Ще ви дам пример с моето дете и така наречената й,,най–добра приятелка'' в детската градина.По време на следобедната игра навън,децата си измислили забавление на което единодушно избрали моята дъщеря за отговорник на играта.Тогава ,,най-добрата''й приятелка казала,че иска тя да бъде отговорник,но другите деца не позволили и казали,че тя не се справя добре с тази задача.Въпросното момиче изпаднало в ярост и от яд така защипала дъщеря ми за ръката,че й беше завъртяла и откъснала кожата.Толкова кръв потекло,че не можах след това да отлепя блузката и я срязах.Аз си познавам детето,но все пак реших да питам и другите деца какво всъщност е станало и каква е истината.Всички потвърдиха версията на дъщеря ми.За жалост обаче детето ми се свило на пейката и не казало на госпожата какво се е случило.Беше петък и аз отивайки да я взема виждам какво се е случило.споделих с госпожата за случката.Изчаках да дойде майката на въпросното момиче,но тя не дойде,беше дошла лелята на детето.Разбира се,аз показах ръката на дъщеря ми и обясних какво е станало.Очаквах през почивните дни майката да се обади поне да се извини,но уви нищо.В понеделник се срещаме с нея и детето й гузно се крие зад нея.След дълъг спор с майката,кое дете е право и кое не е,тя ми казва,да не приемам всичко за чиста монета.След като детето й постъпило така,значи имало причина да го направи.
Тук идва объркващият момент,защото аз винаги съм казвала на детето ми,да не бъде арогантна,да не отвръща с лошо и прочие. И когато й казах,защо не я ощипа и ти,тя ми каза,защото ти ми казваш да бъда добро дете и да не отвръщам с лошо.Та положението е,че някои родители си възпитават добре децата,а други въобще не ги интересува и когато има такъв случай,добрите деца не отвръщат,а търпят.

# 158
  • Мнения: 48 023
В твоя случай наблегни на това, детето да казва винаги всичко веднага на госпожата, а в случай че усеща че я неглижират, да настоява веднага да ти се обадят  Peace
Ако е много свита, може да й обясниш да вика приятелче за морална подкрепа пред госпожата, на моята щерка много й помага това, мъкнат се до ден днешен на групички девойките
Саморазправа, отвръщане и други подобни не са редни

# 159
  • Бургас
  • Мнения: 6 955
Аз моето бях го научила в градината да казва веднага на госпожата и какво от това. Наказания няма или ако има са замазване на ситуацията. И агресора си расте с чувството за недосегаемост и сега е в първи клас и вече нещата ескалират.

# 160
  • Мнения: 603
Би било по-лесно да има електронни дневници,в които родителя да може да види оценките на детето си.  Party Винаги съм намирала цялото това нещо за едно губене на време. Поведението е различно от оценките. Rolling Eyes

# 161
  • Бургас
  • Мнения: 6 955
В някои училища има електронни днемници. Останалите също ще ги въвеждат. Поне така ни казаха на специална родителска среща направена точно по този случай, за да си напишем имейли и други данни за дневника. От тогава минаха 3-4 месеца, но до сега от електронен дневник ни вест ни кост.

# 162
  • Мнения: 667
Ако вашето дете е кротко има много добри оценки вас въобще няма да ви интересува за кое проблемно дете се говори или пък напротив ще искате да знаете  просто клюки
Ако моето дете е тормозено от проблемното или ако заради проблемното дете учителите го играят звероукротители, вместо да преподават, повярвай ми, много, ама много ще ме интересува какво говорят и най-вече какви мерки смятат да предприемат за справяне с въпросното проблемно дете.
Моето дете е кротко и с шестици Simple Smile))) обаче живо ме интересуват другите, защото моето расте и вирее в среда с тези други. Те често пречат, бутат, бият се, и какво ли още не. Що за логика да наричаш това клюка?
ПП. Цитирах неправилно, моля отговорът ми да се счита отправен към потребител милка.

# 163
  • Мнения: 320
  Аз не се интерисувам от оценките на другите деца.  Но от поведението и отношението към моето дете -Да. Не знам  за какво ви е знаете кое дете по кой предмет колко има. А като се има и в предвид това ,че оценките не са реални.От тази информация каква полза ще имате?Да не дружи вашето дете с децата ,които не са отличници защото те ще заплашват някак вашето дете?   Не мога да го разбера това!
 И още- не мислете ,че  някои от отличниците не тормозят другите деца. По вероятно е вие да не знаете за това ,защото тези прояви не се коментират!  И не само ,че не се коментират, но не се и наказват!

# 164
  • Мнения: X
  Аз не се интерисувам от оценките на другите деца.  Но от поведението и отношението към моето дете -Да. Не знам  за какво ви е знаете кое дете по кой предмет колко има. А като се има и в предвид това ,че оценките не са реални.От тази информация каква полза ще имате?Да не дружи вашето дете с децата ,които не са отличници защото те ще заплашват някак вашето дете?   Не мога да го разбера това!
 И още- не мислете ,че  някои от отличниците не тормозят другите деца. По вероятно е вие да не знаете за това ,защото тези прояви не се коментират!  И не само ,че не се коментират, но не се и наказват!
Някой в темата е споменал, че се интересува от оценките на други деца? Не прочете ли, че родителите се интересуват, ако някой създава проблеми, тормози децата, пречи на учебния процес, какви мерки се вземат?

# 165
  • Мнения: 320
......................
"В думите ми това ,което мисля, в мълчанието ми - това ,което чувствам"
Антонио Курнета

# 166
  • Мнения: X
......................
"В думите ми това ,което мисля, в мълчанието ми - това ,което чувствам"
Антонио Курнета
Да, мълчанието казва много. Ти отлично знаеш какво премълча в тази тема. А си го споменавала в други. Но тук не ти изнася. Нормално- гледаш от своята камбанария и те интересуват само проблемите с твоето дете. Само защо съдиш другите, че са същите?

# 167
  • Мнения: 11 962
В интерес на истината, доста родители се интересуват и от оценки, но не всеки го признава.
Има родители, които държат средата да е от повече амбициозни деца, за да "дърпа".От една страна е добре, от друга-отличните оценки не са критерий или понежне единствен критерий за стойностен човек.

# 168
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, аз в общи линии се интересувам (интересувах, защото това вече в гимназията няма значение - аз зная в каква среда са), именно заради това да се знае дали класът е силен или слаб. За малките ученици, особено в основен курс, е критично важно класът да е поне средна хубост, ако не е от силните. Ще се изрезя така - ако останалите деца не са от силните, и ако това не помага, то поне да не пречи.

# 169
  • Мнения: 11 962
В основното училище са малко размити критериите.
В нашия клас, например, среден успех по мат- 3-50 за годината, 4 деца на поправителен, едно от които мин. година- отличничка, за другите- не зная.А училището е в едно от челните места в града и в първата стотица/ или малко над 100 / по НВО след седми клас.

Когато се селектират децата в средното училище, в един клас попадат със сходно ниво.
Но в основното не е много ясно дали е прекомерна строгост, че да се амбицират децата и да излязат на челно място, дали е либерализъм- по същите или сходни причини, дали е реализъм.

Не е много по темата- но все пак- дори и тестовете с точки повече объркват, отколкото да дадат яснота, защото няма единен критерий нито за обем задачи, нито за санкциониране на грешни отговори.

# 170
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
Кои тестове? Тези на НВО или тестовите задачи, които дават на децата в училище.

НВО е на изхода и конкурсният характер на изпита обезсмисля всякакъв анализ на грешките. Такъв е трябвало да бъде правен по време на обучителния процес, за да се сведат слабостите до минимум.

Съвсем отделен въпрос е дали училището е длъжно да подготвя за конкурсни изпити или неговата функция е друга.

# 171
  • София
  • Мнения: 62 595
Какво се случва при вас, за да има 4 деца на поправителен по един предмет?
За мен сметката е проста - за да изкарват сносни оценки, часовете трябва да протичат спокойно, дисциплината да е в рамките на нормата. Не чак муха да не бръмне, но да може да се работи. Ако дисциплината е лоша, успехът на класа като цяло пада, защото децата не могат да се концентрират и да усвоят урока в клас. А в повечето случаи едно дете да слуша в клас и да изпълнява задачите, е научило основното, а вкъщи остава доуточняване на подробности при писане на домашното. Затова елитните гимназии са много търсени - не защото там са някакви суперученици, а защото има някаква нормална обстановка в клас. Същото е в основното училище - един спокоен клас има относително по-високи резултати, защото тези, които искат да учат имат възможност да слушат, а тези, които не искат да учат, поне не пречат, пък ако искат да блеят през прозореца или да си рисуват в тетрадките.

# 172
  • Мнения: 11 962
Кои тестове? Тези на НВО или тестовите задачи, които дават на децата в училище.


  В училище. Виждам сериозни разлики в обема, в оценяването, вкл. и някъде има,а някъде няма общ критерий колко точки каква оценка формират.Разликите са за различните училища в града.




Какво се случва при вас, за да има 4 деца на поправителен по един предмет?


Специфични личностни проблеми по този предмет.
Обем, който трудно позволява вмъкване във времето и на деца- състезатели.
Иначе да, лоша дисциплина , а  будни и в по-големия случай заинтересовани деца, това е май най- неприятната комбинация, защото често и децата имат / някои/ къде обосновано, къде -не самочувствие. По другите часове е доста различно.

# 173
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
Кои тестове? Тези на НВО или тестовите задачи, които дават на децата в училище.


 В училище. Виждам сериозни разлики в обема, в оценяването, вкл. и някъде има,а някъде няма общ критерий колко точки каква оценка формират.Разликите са за различните училища в града.
В най-общ план нещата са стояли и вероятно пак стоят така:
частично познава материала - 3;
познава материала в по-голяма степен - 4;
знае и частично прилага наученото - 5;
в час е с всичко (прави малко и незначителни грешки) - 6

Критериите обаче са снижени до минимум. Показател е теста НВО. Въпроси за анализ и синтез почти няма (изключвам последната задача по литература за създаване на теза)

Съвсем нормално е, ако класът е силен, критериите да са завишени и обратното - ако е слаб... нали. От там идват и разликите при оценката от НВО и от текущите изпитвания.

# 174
  • Мнения: 11 962
      Децата на НВО / мин. година, четвърти клас/ показаха много хубави резултати, макар да нямаше по мат. нито едно с пълен брой точки, тъй както беше лесно.Преобладаваха отличните оценки, макар и със 17-18 точки.

Но сега, в пети клас има някакъв проблем и той не е точно с материала.
Състезатели, с добро класиране и отличия трудно се вместват във времето на едно обикновено контролно.

Частен случай е все пак, но е добре да се уеднаквят критериите в училищата при текущ контрол.

# 175
  • Мнения: 5 178
Светкавица,  в кое училище е детето, защото звучи като математическа гимназия и там редовния материал е буквално неглижиран ... трябва да се знае по подразбиране , а контролните са със завишена трудност - предполагам е ясно защо

# 176
  • Мнения: 11 962
Светкавица,  в кое училище е детето, защото звучи като математическа гимназия и там редовния материал е буквално неглижиран ... трябва да се знае по подразбиране , а контролните са със завишена трудност - предполагам е ясно защо

Не, не е математическата и малцина са истинските сили по математика в класа. Но не са и чак така заспали децата Simple Smile

# 177
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
Светкавица, нивото в 5 клас винаги спада. Причините за това са обсъждани много пъти в различни теми. Само фактът, че терминологичният материал вече не се изчерпва с понятия, съответстващи на пръстите на ръката (като събираемо, събираемо, сбор; умаляемо, умалител, частно и т.н.), а е доста по-сложен, е достатъчен да изпрати деца, които са били с добри постижения по математика до 4 клас, в девета глуха (разбирай, че детето може да има умения и знания, което не пречи оценката му да е по-ниска от очакваното). Друг факт е, че до 4 клас текущото оценяване е повече формиращо, отколкото нормативно. В 5 започва обратен процес с цел нагласяне към новите условия и успешно покриване на изискванията за 7 клас.

# 178
  • Мнения: 19 333
Хм, спада, но чак до 3.50 среден успех за класа. Това значи, че повечето деца са с 4-ки за годината. Много ниско ми се вижда.

# 179
  • София
  • Мнения: 62 595
Има два варианта.
- оценките на целия клас са били надути, а родителите подведени, че децата им са усвоили материала
- учителят съдава проблема като вдига летвата прекалено високо.
Първият вариант е с ниска вероятност, защото в класа има състезатели, а те най-малкото са тренирани да се концентрират и пропуските в материала са пренебрежими. Остава вторият  вариант - учителят. Там вече трябва да се намесят родителите и директорът.

# 180
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
Вдигната високо летва означава възможност и всеки да може се провре под нея и да премине  Wink (както е станало), но само най-добрите да я прескочат и пак да преминат, без да се спънат в нея, естествено Laughing. Не виждам проблем във вдигнатата летва. Все трябва да стане ясно, че отличното ниво не се постига с надуване.

# 181
  • София
  • Мнения: 62 595
Летвата се вдига постепенно. Няма никакъв смисъл да ти сложа летва 2 метра като на Стефка Костадинова и да ти обясня, че проблемът не е в летвата (т.е. не е в мен, защото аз съм я сложила там), а в теб, защото ти не можеш отведнъж да скочиш двата метра. Все едно аз да накарам дете, което е с аграматизъм, да напише съчинение без нито една грешка. Ми, няма как да стане! И няма да е виновно детето, а аз, защото аз имам изисквания, на които детето към момента не може да отговори, защото няма капацитет да покрие.

# 182
  • Мнения: 11 962
. Остава вторият  вариант - учителят. Там вече трябва да се намесят родителите и директорът.

Намесиха се и се очаква резултат за следв. година вече.

Но това е само по-драстичният пример, а иначе въпросът ми беше защо не се уеднаквят стандартите в различните училища.

# 183
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
Дете с аграматизъм и родителите му не искат непременно шестица по български за това, че то умее да направи илюстрация на епизод от приказка. Те знаят, че то на този етап не може да пише правилно, но и затова се учи. Има толеранс по отношение на очакванията към него. Което съвсем не значи, че то няма да се старае, но пък ще получи задължително положителна оценка за това, че е допуснало за пореден път едни и същи грешки.

Андариел, говорехме за деца с възможности, т.нар. състезатели. Върни се и виж. Темата нищо няма да спечели от хипотетични казуси.

защо не се уеднаквят стандартите в различните училища.
Уеднаквяването може да е много удобно по отношение на прозрачността, но ще е ограничаващо. Винаги може да поговориш с учител, ако те интересуват нещата в детайли. Не е нужно всичко да е унифицирано за удобство на потребителя.

# 184
  • София
  • Мнения: 62 595
ох, фокусът не е върху детето с аграматизъм, нито върху състезателите, а върху възрастния. Учителят решава къде да постави летвата. Той не е малоумен, нали е пуснал входно ниво и е видял децата как и къде са се справили. Дори да трябва да постигнат високата летва, това не става като им сложиш на средата на стаята летвата от два метра и им кажеш "това трябва да скочите" и  толкова, Прави се по друг начин, и на този начин му се казва обучение - слагаш първо летвата там, къто е малко по-високо, отколкото към момента скачат децата. Учиш щи на упражнения за правилен отскок. После пак вдигаш летвата, но с такава стъпка, че да бъде постижима, макар и с доста напъване. Ако е твърде високо, то е все тая дали си я сложила точно там или на двата метра - еднакво непостижимо е.
Мога и с теория да ти го обясня - има едно правило, според което обучаващият се не може да изпълни по-трудната задача В, преди да е изпълнил по-лесната задача Б, а не може да изпълни Б преди да е изпълнил задача А. Затова задачите се степенуват по трудност и не се пристъпва към задача Б без да е усвоена задача А. Като в компютърните игри - не те пуска на ниво 3 преди да си минал ниво 1 и 2.
Ех, да му се не види, три примера ти дадох, три различни начини на обяснение, баси старанието за това елементарно нещо хвърлих!

# 185
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
Андариел, не отричам, че нещата се степенуват по трудност. Най-високото ниво е това за анализ и синтез. Не всеки може да реши задачата с думи (в най-общ план): да превърне дадените обстоятелства в израз, който да пресметне и да изведе желания резултат. Това условие нито пречи на едно дете да пресмята безпогрешно (то ще реши останалите задачи), нито пък на другото дете да изведе израза от задачата с думи, но пък да сгреши при пресмятането.

Разглеждаш нещата съвсем шаблонно, а нюансите и хипотетичните ситуации, в които те въвличат децата, са твърде много и не е в техен интерес да ги приравняваш към общи изисквания и модели, скали, мерки и теглилки.

Добър 4 се получава за пресмятане на изрази, а решаването на задачата с думи ти носи 5 или 6, примерно.

Може да има и повече от една състезателна задача, щом става въпрос за състезатели. Ако броят на състезателните задачи за тях е намален за сметка на тези, с които ще се справят, егасиму и нивото  Laughing

Последна редакция: пт, 16 юни 2017, 15:48 от Райчун

# 186
  • Мнения: 11 962


Добър 4 се получава за пресмятане на изрази, а решаването на задачата с думи въпросното ниво за 5 и 6, примерно. Може да има и повече от една състезателна задача, щом става въпрос за състезатели. Ако броят на състезателните задачи за тях е намален за сметка на тези, с които ще се справят, егасиму и нивото  Laughing

 Състезателите са трима- четирима.
Общото ниво не мисля, че е ниско, дори напротив.

Неприятното е, завишени критерии , завишени изисквания и ниски оценки.
И 2+2 да се смята, понякога се изисква технологично време, а не "Трябва да ми построиш дворец за една нощ, иначе ти отсичам главата", примерно

Неприятното е, че в основните училища без все още да са селектирани децата по интереси преди всичко, а и по успеваемост критериите са коренно различни първо- в трудността на задаваните тестове и второ- в оценяването. И утре тези деца ще се състезават за средни училища на "равна нога" с оценки от свидетелствата поставени по различни критерии в различните училища, дори в един град.

# 187
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 342
Състезателите са трима- четирима.
Общото ниво не мисля, че е ниско, дори напротив.

Неприятното е, завишени критерии , завишени изисквания и ниски оценки.
И 2+2 да се смята, понякога се изисква технологично време, а не "Трябва да ми построиш дворец за една нощ, иначе ти отсичам главата", примерно

Неприятното е, че в основните училища без все още да са селектирани децата по интереси преди всичко, а и по успеваемост критериите са коренно различни първо- в трудността на задаваните тестове и второ- в оценяването. И утре тези деца ще се състезават за средни училища на "равна нога" с оценки от свидетелствата поставени по различни критерии в различните училища, дори в един град.

След 7 клас ще са групирани според нивото. Тогава нещата ще са по-ясни. Но сама ще видиш, че и това няма да ти върши особено добра работа. Просто ще си информирана за положението на своето дете сред останалите. В момента в интерес на напредналите е да има по-трудни задачи. Другите пак минават, може и да не с 5 и 6, което съвсем не означава отсечени глави. Нали?

Това с конкуренцията не е съвсем така. Чрез НВО се извежда оптималното средно ниво. Няма как дете, което е учило за отличен, да не повиши успеха си на този изпит. Друг е въпросът, ако само иска отличен, а нищо не прави по въпроса Wink Още в пети клас става ясно, че без усилия, няма и резултати.

Общи условия

Активация на акаунт