Публично обсъждане на поведение и оценки на ученици

Сега се надига вълна от възмущение, когато напише учителка, че не е доволна от домашно. Как можело такова нещо, детето много се било старало. С такъв родител наистина ще стане голям цирк, ако съобщават оценки на родителска.
За мен класът е колектив. А за повечето родителските срещи са единственото време, в което виждат останалите родители. Не забраняват на РС на никого да повдига въпроси и да изрази мнение. Особено за нелични неща като събиране на пари, но по срещите повечето мълчат, а след тях недоволстват.

Какво означава "не е етично"? Синът ми е в детска градина и имат 3 деца , които постоянно правят проблеми - разговаряно е с родителите им поединично . Учителките са говорили, родители на тормозени деца са говорили, директора се включи - и нищо.... Единия баща е казал : "Ние го учим да се бие и да си защитава мнението" ! Ами , да, смятам че е нормално работата на един колектив / какъвто е класът или групата в ДГ/ да бъде обсъждана в присъствието на членовете на колектива !

Поведение и оценки са две различни неща. Оценките на едно дете не засягат никой освен собствените му родители и е редно да се обсъждат насаме. Също това колко и как детето се справя или не се справя с учебния материал. Но тази част от поведението на детето, която засяга и други деца (бой, шум в час, вземане на пари и подобни) естествено трябва да се обсъжда на всеослушание, защото всички са засегнати и ги интересува. Лошото е, че рядко има ефект от такова обсъждане. Родителите на побойниците по правило не присъстват на срещите, а ако случайно присъстват не се впечатляват. В Пу група свикахме специална родителска, за да обсъдим поведението на побойника с баща му. Той мълча през цялото време, накрая каза "Аз в къщи нямам проблем с него. Проблемът си е ваш, оправяйте се" и си отиде.   И разбира се нищо не се промени.

Не, не обсъждат никого поименно - и, съответно, нищо конкретно. А РС са напълно безсмислено мероприятие, по мое мнение. Тотална загуба на време.  Засега все още ходя, но...

Как ще са безсмислени , нали там събират пари    Те за това си дават зор в извънработно време 

Хубаво де, да речем - това първата. А следващите 2-3???

При нас на всички събират, няма празно. 

При нас родителските срещи са индивидуални. В началното училище си взимаш час с учителката, когато ти е удобно (за два дни се виждаше с всички, като часовете започваха от 13 часа до 19).
Сега в гимназията има два дни, в които учителите по всеки предмет си стоят в стаите и отпред има по десетина стола, на които изчакват родителите. Десетина минути на дете - в зависимост от това дали има проблеми или не. Ние ходим двамата с мъжа ми и си разпределяме предметите. По които нямаш въпроси или проблеми - просто не се редиш пред съответната стая. Аз самата по един предмет казах на учителя да стегне дъщеря ми и той си записа прилегна "Да стегна МММ". И наистина стана по-строг с нея. Недопустимо е да се обсъждат оценки или поведение пред други родители или деца. За такова нещо може да те уволнят. Самите деца никога не коментират помежду си какви оценки имат ( счита се за селска проява да питаш някого колко е изкарал)  и в час, когато раздават писмените работи по никакъв начин не се разбира кой каква оценка има. Естествено, ако ти тормозят детето се взимат други мерки.

И при нас са индивидуални родителските срещи-когато става дума за оценки и поведение.Отделят се няколко дни във училището, които са за родителски срещи,но те са индивидуални и  срещата родител -учител става в определен  предварително час.Родителска среща, обща- има само в началото на годината и е за всички родители на ученици от първи клас да речем-като се обсъждат правилата,редът
часове за игра,начин и подход на обучение,нужните материали и т.н.Мисля че това е правилният подход и е крайно време да започне да се практикува и във БГ.Не виждам никакъв смисъл във обсъждането на оценки и поведение на една обща родителска среща.Би било унизително и накърняващо достойнството на децата,които не се справят много добре във училище и са  със проблемно поведение,и за техните родители впрочем.Ако детето има проблем-редно е учителят на индивидуална среща със родителите да обсъди поведението на детето и да ги насочи  към работа със психолог .Не знам какъв е редът за родителски срещи във горните класове,но съм сигурна че е измислен начин и те да са индивидуални,а не такива на които да присъстват и останалите родители.

Разбира се, че е крайно време да започне да се практикува и тук, лошото е, че системата е толкова закостеняла, че не приема и най-дребните промени, камо ли нещо толкова генерално, като да лишат родители и учители от хляб и зрелища.

Нито проблемите с успеха, нито с дисциплината се решават като се събере едно комсомолско събрание и си направи груповата терапия (по Андариел пак, ама много ми хареса, толкова точно определя това, което действително се случва).

3 години от 5 до 7 клас отвисях по такива РС, че и правихме отделна, с директора, посветена единствено и само на рушителите на дисциплината - сега, от позицията на времето, не знам на какво сме се надявали, те ако учители и директор са искали да се справят с проблема, родителски срещи изобщо не са им били нужни.

Впрочем, сега в гимназията имаме късмет с класна ръководителка, която ни държи в течение по мейл - и групово като родители за общи съобщения, и индивидуално, когато има нещо за обсъждане за конкретно дете. Благодарна съм й много.

Но всъщност при публично хвалене на все едни и същи деца се случва точно такова набиване на канчето вкъщи и после другите се настройват срещу съответното дете.
Мен са ми много далечни родителските, за които говорите тук. При нас от определени контролни се пуска статистика за класа и за целия випуск. Знаеш колко има детето ти и виждаш къде е спрямо останалите. Родителските са индивидуални и се обсъжда не само дисциплина, но и характер, силни, слаби страни, взаимоотношения, материал и т.н. Родителите не само не си правят пас, а от някои семейства идват и двамата родители.

Когато се поставя оценка, учителят би трябвало да се аргументира пред изпитвания и останалите ученици. Това вече прави малко или много оценяването публично достояние. Предвид тази лелеяна дискретност коментарът на учителя започва да прилича все повече на престъпление спрямо личността, а самооценяването съвсем отива в тъча. Проблемите вече са налице: коментират се оценки, за които не се знае при какви обстоятелства са написани, ученикът не е наясно с изискванията на учителя (изпитват го и го оценяват насляпо), до родителя информацията достига постфактум отново без яснота. Нашите учители пишеха реценции на входно класна и изходно ниво. Правеше ми впечатление, че оценката е незадоволителна, примерно добър, а рецензията - в небесата, накрая описани съвсем схематично очевидните грешки от писмената работа. Аз четях, нямам идея колко не ги четат и гледат само оценката. Исках да знам как е минало изпитването, какъв е бил коментарът на учителя. В началото детето не ми казваше, а аз ходех на индивидуални срещи на всеки две седмици къде с класен, за да проверя успеха, къде с преподаватели, за да имам актуална информация за състоянието му. На обща РС не мога да задължа останалите родители да слушат какво се случва с моето, а и не бих имала време да изслушам търпеливо какви са силните страни и проблемите на останалите.

Като цяло не виждам някакъв особен проблем да се обсъждат оценки на РС, а дали от това има някакви ползи, е съвсем друг въпрос. Какво стои зад оценката е по-важно. Тя е отразява определени постижения в определено време, крайно субективна и ограничаваща е и не дава информация за цялостното състояние: знания, умения, индивидуален напредък.

Поведенчески прояви би трябвало да се обсъждат публично. Те не са тайна за никого, прикриването им е безсмислено и не води след себе си нищо добро. Децата знаят, че случаят няма да се разгласи. Фактът, че не само един случай остава без публичен отклик и като че ли отминава във времето, затвърждава убеждението у родители и деца, че учителят е с вързани ръце и нищо не може да направи. А когато и родител на проблемно дете не иска да чува, че с детето трябва да се работи и вкъщи, пейзажът съвсем се оплесква.

Именно.
И винаги е било така.
От индивидуални среща само виждам смисъл някакъв. Сбирщайнът от родители не видях през годините нещо позитивно за някого да е донесъл. В момента ходя редовно, но все се питам, дали да продължавам да си губя времето. Особено в гимназията, където, споделяла съм и друг път, организацията е тотално зле, като при един учител по предмет висва опашка от по 40 родители от различни класове и ако ти се губи време да висиш, то можеш да се срещнеш така най-много с 1-2 учители. Като поне няколко минути обясняваш кое ти е детето. Напълно безсмислено начинание. Организирано точно като отбий номер. И си е такова.
И аз се надявам това мероприятие да се органазира по полезен за засегнатите от образователния процес в училище начин. В противен случай и мен скоро ще ме изгубят като посетител и участник.

Това вече дори няма смисъл да се обсъжда. И за малките деца е ясно, че е така. А да се убеждава закостенял даскал или вманиачен клюкар в обратното е толкова безсмислено, колкото провеждането на родителските срещи в българско масово училище.
Аргументацията засяга персонално оценявания, не останалите ученици. Затова и изпитванията през последните години са основно писмени. И учителят има пълната възможност да се аргументира, също писмено. Мързелът е съвсем отделен въпрос. За мен - хубаво и полезно въведение. Думите отлитат, а писаното остава, все пак. 

Не засяга само персонално оценявания, защото изпитването не е било на 4 очи. Останалите, макар и пасивни, също са взели някакво участие: чули са въпросите, дали са свои отговори, сравнили са своите отговори с тези на съученика си, съпоставили са своята работа с тази на изпитваното дете, чули са коментара на учителя, направили са изводи за себе си. На мен ми беше необходима една година работа с моето, за да му създам тези навици. Беше ми много важно да не си губи ценно време в час, докато изпитват другите.

Това, че изпитванията са основно писмени, не е вярно, но би улеснило много работата на учителите, ако стане факт. Няма да губят време в изпитване, ще трупат материал няколко часа, а после ще изискват на писмената да има знания. Как и по какъв начин ще са постигнати, не го интересува, той си го е преподал 

Изпитванията в момента от години са 90% писмени. И при малките, и при големите. При моите процентът е още по-голям. Погледът ми е върху четири училища. Никого друг не засяга поставената оценка. Освен любителите набезплатни спектакли, разбира се.
Ако изпитването е устно, което се случва изключително рядко, при нас и в четвътри и в единадесети клас в момента, дори оформянето на оценка за годината е вече писмено, то аргументацията ще си е в час. Няма място по родителски срещи. Темата е за родителските срещи. И за публичното обсъждане на какво ли не по тях.
Фен съм също на писменото изпитване - поне остава следа. А в училище у нас от това има голяма необходимост днес.