Публично обсъждане на поведение и оценки на ученици

Почти безобидна, съгласна съм с написаното от теб в общия случай, в конкретния обаче не става дума за липса на средства за консумативи, понеже написах, че всяко дете плащаше по 30 лева за целта. А и паралелките не са толкова много, става дума за основно училище. Понеже учителите нямат право да събират пари, със задачата се нагърбваха представители на родителското настоятелство. С триста живи зора (винаги има родители, правещи се на недочули) парите се събираха и под формата на доброволно дарение постъпваха в касата на училището. И за всички останали предмети имаше копия, само по история не. И пак казвам, че няма как да е ставало дума за икономия на листа, понеже  парите стигаха даже и за редовна подмяна  на  маркерите за дъски по стаите.  Да не говорим, че по времето, когато моите деца бяха там, имаше родител, собственик на печатница, който нееднократно е дарявал на училището огромно количество хартия. Тоест действията на въпросната учителка са били някаква нейна си идея с неясна цел, която определено пречеше на родителя при добиването на представа какво е сгрешило детето..

И аз съм завършила преди 20 години точно,  но след РС нашите знаеха и оценките на другите деца.
Провеждаха се  и РС с децата, където открито се споменаваха побойниците, бягалите от час .. и като се изправищ срещу бащата на детето, което си ступал .. следващия път мислиш преди да биеш
Или всеки лъгал у дома как е невинно агънце,  и на РС се изясняваха дещата. Сега за всеки родител, неговото дете е най-най и невинно и резултатът е на лице

А сега - то тайни, то секретност как се справяли децата, То тайна, че има проблеми в класа, че директорката няма да е доволна, ще падне имиджа на училището, е нищо, че може да го покажат по новините след трагичен случай 
Класният имаше  и специални изисквания в средното - по възможност (за някои по задължение) на РС да присъстват бащите

Не знам кога точно е било това "преди", но... ако съдим по Войната на Таралежите и 6-ците на целия клас като протест от страна на учителката.... това "преди" ще да е било преди 80-те.

говоря преди няколко години, а не преди новата ера. винаги на хората вайна им е дисциплината, а не толкова оценките, защото оценките са дообри, когато в клас се работи спокойно, без двама-трима да прецакват всичко.

Говорим за оценките на децата, а не за проблемите в класа. И дори проблемните деца се не се порицават пред всички, а се организира специална среща с родителите и , ако се налага, някакъв специалист. Да не говорим, че тук проблеми от типа нна боища и убийства в час не се наблюдават.

Да организират, ама не организират, или срещите са ялови. Нали това писах по-напред- ръковоството плюс психолога не си вършат работата, а само се оправдават, че ръцете им били възрани, как щяла да се травмира психиката на побойника... А всичко много добре се знае и се  вижда, затова отава натискът от родителите на другите деца - къъде върху родителите на побойниците, къде върху ръководството. Когато срещу теб се изправят 20 разгневени родители поне малко ще те хване страх и ще си опичаш акъла какви ги върши отрокът в училище. Зная, че е на най-примитивното ниво, но когато  отговорните фактори не си вършат работа, другите хора вземат нещата в свои ръце и не от друго, а от отчаяние и защото им е дошло до гуша. Зная какво е детето да се оплаква, че в час нищо не може да се свърши, а в междучасието шумът е ужасен и го боли глава, защото едни и същи двама-трима крещят или в клас постоянно пречат и учителката прекъсва урока, за да им обръща внимание на глупостите.

Ами затова се правят индивидуални срещи с родителите. Елементарна психология - един учител срещу 30 родители не е като един срещу един, или максимум срещу двама. Тези индивидуални срещи не са измислени току-така. Имат си дълбок смисъл и са ефективни. На обща родителска среща най-гръмогласните ,първични и невъзпитани родители взимат превес. Просто са най-шумни. Не дай си боже и да имат някой лев и става страшно - учителят се превръща в сервитьор.

Ти май не разбра какво съм написала - именно, накрая остава елементарната психология, щом цивилизованата не върши работа. Съжалявам за учителката, ама тя си има началник, към когото да отнесе проблема, има психолог, с когото да работят заедно. Класният ръководител е този, който отговаря за класа, а не чистачката на училището. Да се задействат, ако не искат елементарна психология. ама не се задействат, а само се оплакват как не можели нищо да направят. Заттова се започва с шумни родителски срещи, подписки, медии и всичко по пълна програма. На хората просто им писва да ги баламосват.

На ОФ събранията мястото им е в социализЪма.
Груповите родителски срещи са силата на слабите учители, на тези, които не могат да си овладеят класа и да си наложат волята. Измиваме си ръцете като посочваме лошите и оттук нататък каквото и да стане - ама нали знаете те този и този са лоши, за това. А това да те подложат на линч 25 подивели родителки е безценно. Те са винаги справедливи и обективни, нали:

Случай 1: В класа на Х има епидемия от скарлатина. Х е боледувал, но тръгва на училище не след 10, а след 7 дни. Майката е пуснала нови изследвания и се е консултирала с лекаря на детето - получила неговото да. За нещастие тогава е родителската среща. Родителят на У пред всички заявява, че е недопустимо заразни и неизлекувани деца на антибиотици да ходят в училище. И посочва майката на Х. Става страхотна какафония и повечето заемат страна на родителя на У. Майката на Х какво да направи - има бележки, има изследвания, детето не е заразно, но е станала обект на публичен линч.

Случай 2: А е много устато, но умно хлапе. Учителката му в началното училище има авторитет и държи нещата под контрол, А не само не пречи на никого, а с бързия си ум дърпа останалите в неговото темпо. За нещастие в четвърти клас учителката се сменя. Никой не се е свързал с майката на А да се оплаче за нещо до нещастната родителска среща. На нея става ясно, че А системно нарушава учебния процес, говори гадости на учителката и съучениците и изобщо е най-ужасното дете на света. Майката се прибира разплакана и отчаяна. Колко безсънни нощи е имала, била ли е на успокоителни, на колко психолози са завели А, историята мълчи. На следващата родителска среща хиените са още по-нахъсани за кръв. За всички проблеми, които има в класа не е виновен никой, освен А. Публичен линч. Обаче на срещата не е разплаканата майка, а бащата. Е, вижда се чии гени е наследил А. Дали е имало възмутени теми след нея в бг-мамма историята отново мълчи. Имало ли е още родителски срещи, или не - не знаем, защото родителите на А не са отишли повече. От 5-и клас А е в друго училище, учителите отново се справят с "голямата му уста" и никой не се оплаква от него....

Случай 3: В е умно и добро дете, докато не го предизвикат. Дори и предизвикан не се бие, но крещи и хвърля всичко около него. На децата това им се вижда много забавно - да ядосаме В и да видим как ще крещи. Дразнят го системно и той всеки път реагира според очакванията. На учителката се докладва - В. пак хвърляше столове в междучасието. Това и казва учителката на родителската среща - В е агресивен, хвърля столове, ще да нарани сериозно някое дете. Родителите нареждат на децата си да стоят далеч от В. Той е изолиран, сам, единствения му контакт със съучениците е тяхното дразнене. До края на основното училище остава самотен и нарочен за агресивен. Дали историята е можела да има друг край - сигурно. Дали публичния линч е помогнал точно за този край - най-вероятно.

Следва етикет "трабълмейкъри" и задължително се подчертава, че мястото им не е в училището на децата МИ, а на децата ТИ.

Задължително ли е съвместното обсъждане на проблемите да бъде публичен линч?

Не знам, аз вече си минах от реда - децата ми са на изхода на училищното образование. Описах какво се случва, защо се случва и какво трябва да се случи, и ако не се случи какво ще последва. Когато му е било времето съм направила каквото е било нужно, за да не се прибира детето ми с едни и същи думи $боли ме главата, не разбрах нищо от урока, Х и*или У постоянно крещяха, биеха се в междучасието, говореха в час и*или замерваха Н с моливи, хвърляха учебници...$. Хайде, сега давидим, чия психика е изтормозена? Някоя от вас ще търпи ли на работа едни такива колеги-ангелчета като Х и У постоянно да  крещят в офиса, да истерясват, да им хвърлят нещата? Когато котките (учител, директор и психолог) се правят, че спят или наистина спят, с мишките може да се случи всичко. После никой да не се чуди защо в клас или в междучасието става инциденти с изритани в стомаха и т.н.

Този случай трябва да ти се изясни явно.
Първо, ти искаш с подобни деца да се оправят според правилника, защото и да искаш това да стане по друг начин, няма да е законосъобразно и никой няма да си сложи главата в торбата, за да ти достави нужното удовлетворение. За тези ученици има комисия, която предвижда дейности за преодоляване на проблемното поведение. Тези дейности са предвидени за извършване в определен срок. Ако в кроя на срока няма напредък, може да се премине към наказание. Така няколко пъти, докато се стигне до заветното "Преместване" в училището на децата ТИ, за да не е в училището на децата МИ.

Случаят с изританото в корема дете е доста показателен. Биячът е наказан с преместване в друго училище. Въпреки това проблемът е останал на дневен ред, защото през цялото време е имал подкрепата на майка си, която от своя страна няма нищо против на провокациите на другите нейното да отвръща с ритници и бой. Тя си има обяснение: Провокират го, няма да им седи, я!

Не всички са като твоите - вглъбени в учебния процес и загрижени за напредъка си. Някои ходят в училище да се забавляват и го правят така, както го разбират. Прочети случай 3 от поста на Тинкърбел. Сега, знам дежурните въпроси: Къде е даскалицата; Що не е при тях; Що не ги пази; Що не ги забавлява, за да правят нещо смислено и да не се избиват. Децата не могат да ситуират игра и да общуват помежду си по време на игра. За това със сигурност е виновна учителката, която пак не ги е научила.

Наистина ли само това са предприели срещу детето, убило момичето? Преместване в друго училище

Райчун, ако нито учителят, нито психологът, нито директорът са в състояние да се справят със ситуации, в които един-двама-трима в един клас се държат агресивно или скапват учебния процес, то за какво са изобщо тези възрастни там? Тогава да сложим по един фикус в клас и в училище за всеки от тези отговорни възрастни - фикусите ще свършат същата работа, ама поне ще искат само някой да ги полива и да им чисти листата! Всеки от нас си изпраща детето на училище, за да учи, а не за да става боксова круша или да се връща вкъщи изнервено, с главоболие и тревожност, защото един-двама-трима си правят каквото си искат и никой не може да се справи с поведението им. Вече го писах в други теми - не е вярно, че училищните власти не могат нищо да направят. Те не искат да правят, защото им е по-лесно да не правят нищо, а да карат на принципа $ще се измирише, бе, братчет$. Случаи има хиляди, всеки случай е сам за себе си, но има в клас още двайсет и отгоре деца, които също имат права, тяхната психика също трябва да се пази. И когато хората, които са отговорни за случващото се или неслучващото се в училище си питат ушите, то тогава на родителите в един момент им писва и те на свой ред стават агресивни, защото се чувстват безпомощни, защото се чудят какво да кажат на децата си и какво да направят. Писането на жалби е първото, което родителите трябва да направят, а ако въпреки жалбите отговорните фактори си питат ушите, тогава вече никой не може да каже какво ще се случи. Хората започват да се гневят, когато вече са изчерпали всички рационални и цивилизовани начини да защитят децата си, а за да се стигне до гняв, значи отговорните в училище не са си свършили работата. Прилежни или не, мен държавата ме задължава да си изпратя детето на училище и аз искам в училище да е безопасно и да се свърши работата, за която съм го пратила - да учи, а не да става жертва на психически и физически тормоз от друго дете или други деца. Да те светна - когато едно дете е свидетел на насилие и е безпомощно да направи нещо в този момент, няма възрастен, който да се справи успешно със ситуацията, то това същото дете-.свидетел, става вторична жертва на насилие, у него започва да се заражда тревожност, която може да избие в две посоки - или автоагресия, или агресия. Та, ти това ли искаш за детето си?