Пролетно слънце грее, СЕПТЕМВРИЙЧЕ ден след ден лудее! тема №11

Ние сме на Черно море в момента. И миналата година бяхме. Аз съм се запасила с една чанта с лекарства, защото съм в постоянно очакване да пипнат нещо. Дано ни се размине. И миналата година бях в очакване и се размина тогава като по чудо. И с двамата. Стискам палци и тази година да е така.
Иначе на плажа са много по-добре от миналата година. Тогава и двамата от басейнчето веднага скачаха в пясъка, тръгваха да лазят в различни посоки (той понеже още не беше проходил, а тя защото гледаше от него). Сега си играят в басейна или пясъка почти без да бягат внезапно на някъде. В морето много им харесва, подскачат, плискат се гледат рибките и рачетата. Опитахме и замък да правим, но каката загуби интерес много бързо, а той го разруши още преди да сме го завършили 
Вчера ходихме на вечеря в заведение, а те бяха седнали и двамата с нас на масата и ядяха също като нас. Каката даже си режеше нещата с нож и вилица и учудващо добре се справи Започват да стават по-големи и осъзнати човечетата и имам надежди, че започваме да правим някои неща, на които отдавна не съм се наслаждавала.
Пътуването обаче беше ад. Много спирахме заради него - бях му сложила за пътя памперс гащи, обаче той не иска да пишка вече в гащите. Отделно спирахме за закуска, защото тръгнахме рано и не бяхме закусили. Отделно се дра 30 км, защото при едното изпишкване не му обух късите панталонки, а той реши, че си ги иска и стана голяма драма. А също по-късно се дра и защото реши, че непременно иска да се гушкаме. Като цяло си беше приключение. След това се набихме в ужасно задръстване, заради катастрофа на два автобуса по пътя Бургас-Созопол. Ние чухме за това и решихме, че по нашия маршрут сега просто ще има колона от коли, поддържащи средна скорост 50-60 км/ч. Обаче се оказа, че минавахме едни 5 км час и половина и направо се сварихме, въпреки работещия климатик. Много коли прегряваха и допълнително затрудняваха движението. Това в нашата държава като трябва да се затвори някой път и настава абсолютно объркване. Можеха да сложат по една патрулка на разклоните, където хората могат да се объркат и по един временен знак от къде да минат, но не - една патрулка седеше в с. Маринка на двупосочен път с по една лента в посока и полицаите пбясняваха устно на спиращите и питащи шофьори от къде да минават. Просто останах потресена от организацията. Толкова коли и пържещи се хора заради това ... След патрулката движението се отпуши и се пътуваше съвсем нормално. Как е възможно да причиняват това на толкова хора и малки деца. Не можаха ли да се сетят ...

Както и да е, малко се отклоних от темата. Пожелавам на всички много приятни почивки, каквато и дестинация да сте избрали, безпроблемно и спокойно пътуване и никой да не се разболява 

Ние от години ходим на Синеморец и досега не сме имали проблеми там с болести. Ходим на плаж и на Бутамята и на Силистар. Виж една година съчетахме с Лозенец и беше ад. В Аркутино също не сме боледували, но то там си е резерват и има само два хотела. Сега пак ще сме на Синеморец - от 16 юли.

Ние сме на Каваци. Снощи дойдохме. Идваме редовно тук и си е чисто. Не сме имали проблеми досега. Но през нощта Вики вдигна температура. Стигна до 39,3. Бяхме на лекар - червено гърло. Явно сме си донесли вируса от Пловдив. Изписаха й антибиотик, който се чудя да давам ли  Другият вариант ми е хапчета за гърло + нурофен, панадол и хексалгин при нужда и ако тръгне да спада темп., да й се размине антибиотика  Някой от вас ползвал ли е Цефсин? Една приятелка каза, че детето й получило гъбична инфекция от него и да не го давам в никакъв случай  Е, да, ама понякога само антибиотик може да те оздрави  Доста съм объркана ...

Racel, на вашата докторка в Пловдив имаш ли доверие? В смисъл да й звъннеш и да я питаш за мнение.  Преди време и на нас ни изписаха антибиотик в един дежурен кабинет (ходихме в извънработно време за болниците). Като отидох в аптеката направо ми се учудиха, но казаха, че ако държа ще ми продадат лекраството (бисептол). През това време обаче писах на нашата по вайбър и тя препоръча Имунокол коластра и NaCl в нослето (ние имахме хрема тогава). С тези две прости неща детето се оправи тогава.

И аз по принцип се консултирам с педиатъра на децата по телефона, като сме далеч и ни се наложи. Случвало ми се е да ми изпишат антибиотик на морето, който педиатъра каза да не давама и ми изписа друго лечение, което помогна.

нас ни отклониха през КАРНОБАТ-АЙТОС

Момичета, имам нужда от мнение...... Закъснява ми с 11 дни, подчертавам, че не работим за бебе... Направих два теста и двата са отрицателни. Никога не съм имала такова закъснение и ми е много притеснено. Изкарах тежък вирус миналата седмица чак в болница бях, възможно ли е от вируса да е забавянето? Мога ли да вярвам на тестовете/различни марки взех/? Не мога в момента да взема направление за гинеколог тъй като ЛЛ ми отказва, а вече нямам финансова възможност да отида на частно. Много ми е притеснено......

да, възможно е.
също и от стрес е възможно. на мен ми закъсняваше с по 3 месеца като бях студентка - всяка сесия си знаех


Току-що установих, че най-голямото ми детенце е прието в нашето МГ. Аз много се радвам, и затова искам да ви почерпя, па макар и виртуално, с това:
 

Румка, честито на баткото 

ateto, напълно можеш да вярваш на тестовете, явно проблемът е друг. Много неприятно, че ЛЛ не ти издава направление Не би трябвало така да работи тази здравна каса, та сега е началото на месеца! Ако още в началото нямат направления, то кога ще имат!
Дано бързо да се установи каква е причината и да е нещо безобидно!


Ние бяхме на море на Варвара на каравани. Много беше хубаво, но за съжаление за кратко, защото мъжът ми има много малко отпуска. Поради което няма да успеем да идем до Гърция
За пръв път сядам на компютъра от 15 дни

Румка, честито на баткото! 

Ние се прибрахме от морето. Беше доста по-добре от миналата година, успяхме малко да полежим дори на плажа 
Обаче моите деца са станали още по-големи инати. Направо се чудя вече какво да правя. И двамата искат да правят нещата по определен начин и ако не се получи както го искат, настава такава драма, рев, пищене и дране, че изобщо не мога да се справя. Мислех, че поне малкият ми е по-послушен, но и той започна с тези изпълнения. Искат и двамата всичко сами да си правят, ако случайно аз направя нещо, искат да се върнем назад в действията до момента, в който те са загубили контрола. Много се старая да не им преча на самостоятелността, но все в даден момент правя грешка, по невнимание или просто защото не очаквам това да е нещо, което не им харесва и се започва с рева и дрането. Много често това, което съм направила е необратимо и просто няма как да го поправя, за да си го направят те. Например ми се е случвало следното - Ели се изпишква и аз откъсвам парче тоалетна хартия, и й го давам (понеже иска сама), да си избърше капчиците пиш. Обаче тя решава, че не само иска сама да си ги избърше, а иска и сама да си откъсне парчето тоалетна хартия. Аз й давам да си откъсне сама, но тя започва да пищи и да мрънка, че иска не да откъсне ново, а точно онова, което аз съм откъснала. Казвам, че не мога да го върна, но тя вече е изпаднала в истерия и се дере защо аз съм го откъснала, моля я да спре и обяснявам, че не мога да го залепя обратно, че не съм знаела, че иска това, но тя иска. Казвам, че повече няма да правя така, че от този момент нататък само тя ще си къса хартия, но тя иска и сега, това парче точно да си откъсне. След 5 минути истеричен рев и много внимателно и мило държание и обяснения от моя страна, вече запомвам много да се изнервям, после започвам да крещя, да й казвам как ме наранява и ми се плаче, че е добро момиче, но сега прави лиши неща, които могат да я направят лошо момиче, а тя нали не иска да е лоша, а да си остане добричка. И това не помага. После просто я оставям и не й обръщам внимание. И това не помага, тя просто не спира. Случвало се е да реве над 20 минути без да спре, зачервява се цялата, настоява да стане на нейното, дори да е невъзможно. И това да не й обръщам внимание не работи, защото тя просто не спира. Започва повече да беснее, но не спира. И накрая, колкото и да ми е неприятно, се стига до жестоко викане от ноя страна, понякога дори я плесвам по дупето.
Незнам защо трябва да се стига до там. Старая се да не ги ядосвам, да им давам сами да се справят с ежедневието, но колкото и да опитвам, поне веднъж на ден правя някаква грешка и започва драмата.
Имали ли сте и вие подобни ситуации? Как се справяте с тях?
Иска ми се да е период, който ще отмине скоро, но вече започвам да губя надежди. Тя е почти на 3 и половина и ми прави подобни изпълнения от много време, а даже ми се струва, че тези моменти, макар и малко по-рядко да се случват от преди, с времето стават все по-драматични.

Румка, Юна - благодаря ви за успокоението  Пристигна ми цикъла, след 16 дни закъснение, ще ида на док при първа възможност защото се притеснявам.

Румка честито на баткото!
Моят син е приет в гимназия, дано му върви занапред по вода

Кате, не се опитвай на всяка цена да направиш така, че да не плаче. Защо ти е толкова важно да не плаче? Ако е защото те изнервя, т.е. проблемът е твой, го решаваш, като отиваш в другата стая, за да не ти надува главата и я оставяш да си преживее фрустрацията.
Ако не искаш да плаче, защото не ти харесва, че се ядосва и разстройва, няма такъв вариант - децата винаги на нещо се ядосват и разстройват.
На теб ти остава да направиш две неща - да я оставиш да си преживее яда и да се успокои сама и да се погрижиш да не го превръща в шоу, на което тя е центъра на внимание.
Кажи ѝ един път със спокоен тон, че не може да стане това, което иска и ще я оставиш да се успокои и тогава пак ще си говорите и излизаш. Не я оставяй да ти се качва на главата със сцени и да ти скъсва нервите.
Знам, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но имай предвид, че не можеш да предотвратиш плаченето и тръшкането. Това е от онези неща, които децата неизбежно правят. Но ако обръщаш по-малко внимание и не го правите на шоу, ще продължава далеч по-кратко.
Сега и след като я игнорираш продължава да се тръшка, но това е защото вече е набрала инерция и защото много пъти е успявала с това да те принуди да ѝ обръщаш внимание и иска да повтори ефекта. Колкото по-бързо разбере, че с това не става център на внимание, толкова по-бързо ще се научи да се успокоява сама. Няма да е от първия път обаче

Благодаря ти Юна. Ще опитам както казваш да я игнорирам още в началото, понеже аз до сега винаги съм започнала с обяснения и гушкане и да я успокоявам поне няколко минути. Май наистина така набира инерция.
Иначе не искам да плаче поради и двете причини, които споменаваш - от една страна заради мен, понеже от двамата все някой за нещо ми реве и май вече съм се поизхабила   От друга страна се притеснявам за нея, защото ревът прераства в истерично дране и писъци понякога. Това с другата стая го пробвах, но като я хвана, за да я пренеса в друга стая (понеже аз имам някаква работа в стаята, в която сме), да си се нареве там, тя така започва да се мята и да пищи, че ММ като ни видя и ми каза да не правя така, че я стресирам допълнително. От друга страна като опитам аз да изляза, се лепва за мен. Май ще трябва да се въоръжа с търпение и здрави нерви. Но ме успокоява, че казваш, че децата все се разстройват за нещо, защото бях започнала да се тревожа дали тя няма някакъв проблем ...

Аз нямах предвид точно игнориране като форма на наказание, а по-скоро най-напред да покажем на детето, че го разбираме, съчувстваме му, но понеже нищо повече не можем да направим (ситуацията е необратима), оттегляме се, за да се успокои. Това трябва да му се обясни спокойно.
Също така срещам някакви трикове, които психолозите предлагат, например да го попитаме това, което сега изпитва, дали е много голям проблем, среден проблем или по-скоро малък проблем. Казват, че детето се отплесва да преценява и спира да плаче. Аз не съм го пробвала лично.
Друг подобен трик е когато иска много неща, ти да покажеш колко е важно желнието му, като извадиш лист и химикал и започнеш да записваш. "Аха, значи най-напред искаш това и това, после един какво си...".
Това, което аз съм правила (и винаги работеше) е, да клекна и от 3см разстояние пред лицето на детето да кажа "Разбирам, че ти е много мъчно, защото ... нещо си..., сега какво искаш да направим? Аз как мога да ти помогна?", като отклонявам вниманието по посока на следващото действие, което е в нашия контрол и го отмествам от отминалото, което вече не е в нашия контрол.

Хитро! Ще опитам да запомня!

Днес ми се случи следното: понеже боядисвам в несвяст, че утре ще слагат ламината в детската, и от немай-къде, и децата ми "помагат". По-малките тоест. Наш Ревльо иска и той да боядисва, ама как! С лопатката за пясъка бърка в боята, и лее ли, лее ... Е ... ся го трайх, трайх, па реших да го вразумя. Мда, но луда работа - не ще да стои седнал на малкото столче,предпочита да ме бута и дърпа и вика "ам-ам" - тоест, иска да суче.

Това за мен си е 1000% опит да се наложи и да ме действа. Като не стана на неговата това с боядисването, поне друго да стане, но пак да е на неговата. Обясних му, че сега съм заета, и не мога да му отделя внимание. Рева 10 минути, след което млъкна - все едно никога!!! не беше ревал и драл. Отиде тихо и кротко, взе четката - топна си я в кофата, и почна да боядисва стената.

Ха, гледам и не вярвам на ушите си!
Та - Кате - аз съм убедена, е нашите малките разбират, а големите още повече разбират. 10 минути се изтрайват някак. (После си спечелваш безценен помощник в домакиснтвото  и ремонтите)