Априлски мами 2016 - Тема 10

Каспър, кураж мила, важното е операцшята да мине добре, останалото ще се нареди някак си 
Кажете моля, кога давате вода  Хич не се сещам, а като се сетя не искат 

tedka90, за сега нямаме успех, може би защото знае, че така или иначе я чака кърмене. Не се отказвам дори и капки да пие само.

Casper, моля се операцията да мине успешно и тези тревоги да останат в миналото и детенцето да бъде здраво. Мъжете са слаби и при най-малкия възникнал проблем се изплашват. Поговорете и обсъдете бъдещето си. Дано се осъзнае и ви оценява истински от тук нататък.

Ние имаме 2-ро зъбче  
Мила спи с дълга нощничка и не толкова дебело одеало, но от няколко нощи я усещам, че се поти доста. През нощта като пропусне памперса (да, дори памперс гащите пропускат при нас ) и така или иначе й сменям нощничката. Преди малко я завих с една бархетна пелена, а дори спим на леко отворена врата на терасата. Днес й поръчах ромпъри от Некст и скоро може и да спим с тях, но с чорапки.

amini,аз оставям шишето да и е под ръка,така обикаляйки из стаята отива взима си го и пие.На вън периодично и предлагам,пие когато поиска,ако ли не не посяга.

Ясен не пие вода,но Мая не отказва никога,ако го види започва да се облизва.
Пускам още отопление,няма как.. ами се иска да почина от високите сметки,но това да е проблема.

   ви момичета. Нямате представа какъв спасителен пояс се явявате в момента.

  Аз знам, че всичко ще бъде наред с малкия, просто го знам. Обаче въпреки това сърчицето ми се е свило от притеснение. Мразя ги тези упойки значи, до дъното на душата си, еле пък пълната. След като се събуди не е моето дете. Но когато няма как  Ще стискам зъби и това е.

 Ох, с таткото... В момента се опитвам да си изясня картинката. Какво искам и как си мисля, че ще се получи. Не е лесно. Изобщо. Не искам да действам прибързано, аз и не съм такъв човек ( затова и сме на това дередже де). Замислих се вчера и днес, че може би и аз пресилвам нещата, знам ли. Вече в нищо не съм сигурна. По начало трудно убедих таткото , че трябва да работим за бебе ( а аз съм с проблеми и беше ясно, че няма да стане от раз) Чаках го мнооооого време да се реши. После започна ходенето по мъките, лекари, всеки ден прегледи,инжекции, лекарства, отрицателни тестове. Обаче още там бях сама. Той просто не се ангажираше с проблема. А аз имах нужда от неговата подкрепа. Забременях. Някъде в 7 месец имахме страхотно скарване пак по повод това, че не се ангажира достатъчно и не ме слуша от какво казвам  че имам нужда. Бяхме обсъждали преди да забременея, че за мен е важно ако имаме дете да имаме и брак. И той се съгласи с мен. Е още нямаме брак,а и няма и да имаме. За всяко нещо което се случва аз съм инициатор и организатор. Той все е зает,уморен,изнервен от работата. Сякаш аз не работя( и преди да родя и сега работя много). Всичко аз трябва да върша. По сто пъти повтарям, че трябва да се направи дадено нещо и накрая получавам отговор "само ми мрънкаш и повтаряш по 100 пъти"   Когато се роди детето беше много грижовен. Имаше го страха както каза loveza, но този период отмина.  Имам чувството, че си мисли че аз наистина нищо не правя по цял ден и няма от какво да съм уморена. Или дори по-лошо изобщо не се замисля за това. От както се е родило детето нито веднъж не пое инициатива да го гледа за да отида аз някъде да свърша работа, какво да кажем за излизане с приятелки. Нито една сутрин не стана да вземе детето и да ме остави да поспя. Нито една нощ не прекара буден с мен докато детето плачеше и се превиваше от болка. НИЩО. Дори не се сети да каже поне веднъж "уморена си почини си малко". А истината е, че имах ужасно голяма нужда от помощ за да се справя с бурята от чувства след раждането и ужаса в болницата. Бях изпаднала в следродилна депресия, която сама трябваше да преборя докато се опитвах да успокоя истерично ревящото бебе денонощно. По-късно разбрахме, че коликите не са били причината и аз някак намерих сила да се стегна заради детето. Но ужасно много ме боли от факта, че точно от него не получавам подкрепа и разбиране. Че трябва да се моля за помощ за да мога да си почина малко. Сякаш не го заслужавам. Унизително е и боли.
 Освен това смята, че да си баща е въпрос на настроения. Ако е ок днес ще се позанимава с детето, ако не не ме търсете. А това вече ме вбесява. Иначе ми прави муцуни, че детето не искало да отиде в него и само мен търсело.  А как да стане като през седмицата се виждат вечер за малко и детето ляга, а през уикенда ако таткото не е на кеф не му обръща много внимание, ако пък е на кеф виси на компютъра. Има и още много други неща, но няма смисъл да пиша повече. Мисля,че добре обрисувах ситуацията.
 Иначе Zina аз не съм спирала да го обичам, но сякаш това вече не е достатъчно.
 Миналата седмица си излях душата и му казах всичко което ми е на сърцето. Цяла нощ ми отне да си кажа всичко.  Той твърди, че разбира и че съм права. Обеща да направи необходимото за да бъде по-добър баща.   Каза, че и то ме обича. Обаче не каза моля те дай да се разберем или нещо такова. Единствено което спомена по въпроса беше, че дали ще сме заедно или не аз съм щяла да реша. Сякаш прие като факт, казаното от мен, че не мога повече така и приключвам с това. Иначе след този разговор определено се старае повече в отношенията с детето. Опитва се и с мен да омекоти ситуацията но не е особено настоятелен. Не знам, ще изчакам да мине всичко с детето пък тогава на по-спокойна глава ще го обмислям.
 Ама стига толкова съм мрънкала, обърнах го на искрено и лично.  
 Благодаря ви, че ме подкрепяте и четете словоизлиянията ми.

 Ох чета си поста и си мисля колко съм жалка,седнала да се оплаква от мъжа си при положение, че детето има нужда от мен. Изчезвам, че ме зове  

Софинка, а кога я даваш тази вода, след хранене, между храненията или как?

Уф, много ми е затруднително, взела съм чаши с твърд накрайник, които децата искат да използват за размахване, опитвала съм и от шише с биберон, но сякаш давам нещо фалшиво...

 amini,  аз в началото бях купила такава чаша с твърд накрайник - само си чешеше венците с нея. След това взех с мек накрайник- само си играеше и се правеше вир вода от глава до пети. Последно взех със сламка  и там взеха да се получават нещата. В началото предлагах вода постоянно ( тоест когато се сетя де), гледах да го оставям на видимо и за двамата място, че да се подсещам. Малко по малко започна да пие. Вече пие средно по 150-200 милилитра на ден. Задължително след ставане от сън предлагам вода. Шишето слагам през деня на ниската маса и той от време на време минава и дърпа по някоя глътка. Когато се храни също е до него. Навън я вадя и предлагам от време на време, сега при топличкото  гледам по-често.
 Ще се получи , трябва малко търпение ( и с това  ) и време и ще стане работата. Още са малки и се разсейват и дори и да са жадни може да пропуснат да си покажат/кажат ако има нещо интересно наблизо.

Каспър, благодаря за споделения опит 

Аз по време на хранене не мисля да предлагам, така се разреждат стомашните сокове и се затруднява храносмилането, самата аз не пия.

Добре, че става топло, та ако разлеят нещо няма да настинат...

Предлагам много често, ако не иска ме бута. Навън винаги й давам и на ден изпива около 300мл може би малко повече. Когато афтата много я болеше и 50мл дали изпиваше.
Афтата още я лекуваме, но мисля че се свива. На такова място е в устата й, че не се вижда и светя със светкавицата на телефона и й бъркам в устата са й затисна езика, за да видя - то е ритане, реване.. само да мине вече 7 дена минаха.
Вие каква марка АМ давате на децата си?

Деси, горкото детенце, намъчили сте се 
Моите са на Хип АR, ползвам и Хип 3 комбиотик за кашите. Няколко пъти сеопитах да сменя антирефлуксното с обикновено, но не ми се получи, а вече няма за кога.

И Катерина не иска вода, с 300 зора пие по няколко глътки на ден. 

Casper не си жалка.  Страшно много ти се е насъбрало и човек има нужда да сподели, за да му олекне поне малко.   

Ние сме на Милумил.
Днес сме на преглед и евентуално на ваксина. Стискайте палци всичко да е наред.
Мисля, че на Вики лишеите, които излязоха са реакция към млякото, с което я мажа на Хип. Скоро я намазахме веднъж и тръгнаха пак на същите места, спряхме да мажем и те не се развиват, но си личат 
Вики тези дни беше по-крива и се събуждаше и днес видях, че си имаме 5 зъбче  Но сериозно ме притесняват горните предни две...едното ми изглежда по-напред от другото, а тя  нали все си смуче двете пръстчета 

Боже,аз и новата тема съм пропуснала  .
Напоследък не ми остава много време за компа,от шиене де  .
zina,много неприятно се е получило със снимките,но вие да сте здрави.Пак ще се снимате,пък дано стане чудо и някъде успеят да ви ги възстановят.
Борис често пие вода от шише с твърд накрайник.Вкъщи и из му го слагам на достъпно място и като мине и се сети-пие.Навън аз му предлагам,като се сетя.
Casper,като те чета и все едно виждам себе си преди години.Кураж момиче,няма да се предаваш.Ще видиш как като се оправи Мони,тръгне на градина и ти се върнеш след хората всичко ще се нареди и няма да изглежда толкова черно  .Има мъже,които просто не са родени да са бащи и това е истината.И ММ е от тях.Почти шест години го чаках да се реши да имаме баткото,докато накрая просто му заявих,че ми е писнало да го чакам-и така.Малките деца просто винаги са го плашили,и му е трудно да ги възприеме.А за домашните задължения-просто го мързи.И аз съм имала моменти, когато съм обмисляла нещата като теб,но други неща са ме спирали.Пожелавам ти от сърце вашите отношения да се променят коренно и той да е бащата и мъжът,който си представяш.Моят така и не стана  .Винаги съм се справяла сама,но сега като си гледам децата не съжалявам и пак съм готова да съм им и майка,и баща.Аз съм приела,че имам три деца вкъщи и това е.Всеки знае сам колко може да търпи-така че и ти ще намериш своя път-не се тревожи.

Caspe не си жалка,а по скоро много силна жена!
Вода пие с моя помощ от шише с твърд накрайник, от скоро има и шише със сламка,от което пие айрян самичък. Събира му се ок 300мл течност, освен АМ
АМ е НАН,друго не признава

Здравейте момичета! Не мога да смогна да ви изчета.
Casper, първо да се обърна към теб. Искам да ти кажа, че си изключително силна и борбена жена! От сърце ти желая, операцията на Мони и периода по възстановяването да минат бързо и леко и всичко лошо да остане зад гърба ви!
Стана ми мъчно, като четох за отношението на мъжа ти към теб и детето...,но ти си го обичаш...
Аз не знам, дали бих издържала.
По принцип съм за това да се борим до последно за да спасим семействата си, особено в днешно време, когато всеки маха с ръка и с лекота захвърля градени с години отношения и т.н, но все си мисля, че ако ще сме заедно, трябва да е във всичко. Иначе за какво ще ми е човек, който в лошото отстъпва.
Знам, че всеки преживява нещата по свой собствен начин, за това ти пожелавам, да вземете най-доброто решение и да бъдете много щастливи!
Мони вчера се пусна и направи две крачки.
Иска да се храни сама и да пие от нашите чаши. Вчера й намачках авокадо, дадох й лъжицата и я оставих. Накрая вместо Мони имахме Шрек, но пък изяде повече отколкото щеше, ако я хранех аз.
Вода пие около 250-300 мл на ден. Не знам, дали е достатъчно, но не мога да я накарам да пие повечр. Тя и суче, така че, колкото толкова.